Конкурс за фентъзи разказ „Послания от Изток“

[Кал]

Та-дааа!

Здравей, Кал!

Бихме искали да те поканим отново да се включиш в наш конкурс за фентъзи разказ, този път на тема "Послания от изток".

Поради засилените мечтания през летните месеци ви оставяме два месеца за вдъхновение, творчество и редакция! :)

А септември ще дойде времето за представянето на разказите и на нашите мили читатели.

Повече подробности може да намериш в сайта ни.

Искрено се надяваме да се срещнем отново сред вихъра на фантазията, защото нашето истинско вдъхновение сте вие, писателите!

С много летни усмивки,
Криси
Екипът на Фентъзи ЛАРП Център
http://fantasylarpcenter.com
https://www.facebook.com/FantasyLARPCenter

Сега ако мога да измисля с какво да участвам... Или направо да го напиша...

Вие измислихте ли? :D

[Purple]

Това ми хвана интереса. Ще го обмисля.

[spoiler]"НАГРАДА за разказа, получил най-много гласове от читателите, а тя е - "Спиращият войната" от Брандън Сандерсън"

...
...
...

Може ли наградата да е втора преведена версия? [/spoiler]

[Jane Undead]

Някаква идея какво означава темата на конкурса?

[Тиана]

Някаква идея какво означава темата на конкурса?

Здравей!
Темата на конкурса е само вдъхновяваща - не означава нищо конкретно и не търсим нищо конкретно при получаването на разказите.
Тя може да ти послужи само за муза, да запали искра в дебрите на въображението ти, от която да се развие историята.
Може разказът ти да е с друго заглавие, но е необходимо да съдържа елементът (някакви) послания от изток, не нашите послания, а твоите и твоята интерпретация на темата. Всяка асоциация, която предизвикват думите "послания от изток" в теб, може да ползваш за основа.

Също така имате пълна свобода над жанра, стига да има фентъзи елементи - може историята да се развива в миналото, бъдещето или настоящето, в паралелна вселена, може да е епично фентъзи, вампирско фентъзи, стиймпънк, с български фолклор, всичко, което може да измислите, и където се чувствате в свои води. Стига да има елементи, които са напълно необясними и несъществуващи в реалния свят. : )

[Кал]

Та-дааа!

Конкурс за фентъзи разказ „Послания от изток“

До края на септември четем и гласуваме за най-уцелилите ни подаръци.

[Кал]

А аз отново ще гласувам чак след като изчета всичко; и ще си отбелязвам тук потенциалните фаворити.

Първият ми е „Ая“ от Давид Мавродиев. Освен че шапка свалям на автора (и неговия родителско-учителско-приятелски колектив ) за римите (почти доближаващи рапирането на Ел Фригано *помахвам към Светлана*), природолюбивото послание е много мой тип.

(Не виждам нещо източно в него... но то пък дали вие ще видите източното в приказката, с която участвам аз? Така де, няма да издребняваме. )

[Jane Undead]

От Ая ми идеше да се изповръщам, толкова некадърни рими и ритъм.
На мен ми хареса едно с дракон. Мисля, че беше на Ади.

[Кал]

Еее, некадърни рими. Прекаляваш. Много си е добър младежът, особено ако основната част ги е мислил той (на 13!).

А ритъмът в такива форми не е задължителен.

[Jane Undead]

Мислех, че всички се състезават наедно, без възрастови групи.

[Кал]

Така е.

Но и аршинът, с който аз оценявам възможностите на един автор, се мени спрямо възрастта му.

[Кал]

Следващият ми потенциален фаворит е „Като сън“ на Марта Радева. Много бих се изненадал, ако авторката е по-млада, отколкото звучи (но ми се е случвало, например с Мария Гюзелева и романа ѝ „Нощта на скорпиона“). Не знам доколко може да се нарече „фентъзи“ такава история (освен дето не е много сигурно, че духът ще тръгне да се връща обратно – защо да го прави? ).

Какво не ми достигна? Повече случки - за принципа „показвай, не казвай“.

- - -

„По чиста случайност“ на Нели Цветкова беше чуден. Стегнат, жив, с онзи паралел между две съдби, който позволява и на двамата участници да се променят. Без да звучи назидателно.

Само ако можеше Шехи (хихи) да приказва по-сладкодумно...

[Кал]

Обаче... готино се е получила приказката „Саша“. Чак гръбнакът ми настръхна, като си припомних какво има да ни каже мъничкият ѝ герой...

Ммммм!

[Кал]

„Окото на Изтока“ на Станислава Вучкова ми дойде като хубаво припомняне.

Жалко само, че посланието не е мъничко по... облечено. С повече случки. Или поне повече разговор между двамата герои.

(От друга страна, ако девойката е от рода на Юна, тя би разбрала и от толкова. )

- - -

А „От другата страна“ на Стефан Стефанов е най-пищният (и стилово издържан) разказ до момента.

Но у него пък не ми достига послание...

[Кал]

„Рю“ на Калоян Захариев дотук е с най-увлекателната история, най-разработените персонажи и най-достоверната обстановка. Калоян е на път да постигне онзи баланс между сладкодумието и сдържаността, който пожелавам на всеки пишещ.

Обаче... му липсват цел (послание) и финал. И тия биткаджийски решения пак ми дойдоха в повече.

[Кал]

Ади – по въпроса за емоционалната ти връзка с героите в „Търговецът на дракони“:

Вероятно би станала по-плътна (а самата история - по-пълна), ако вплетеш отговор на въпроса: Как император с капризите на Мармиос е успял да се задържи толкова дълго на трона?

Скритата мотивация на Севар е добре загатната с мислите му за Лиа. Но можеш ли да подскажеш и какво очаква Хацон? Той няма никакво „екранно присъствие“ – а би могъл да подсили ефекта. (Нали децата са най-непосредствени.)

[Кал]

„Снежинки през юли“ е нежна история в деликатно обрисувана обстановка. Паралелите с квантовата физика хем ме изненадаха, хем се вписват в идеята.

Жалко само, че мотивите на героите не бяха малко по-фантазьорски...

[Кал]

Още една бурно-нежна, хубаво написана история: „Нощ на звездопад“ от Елица Баховска. Много се смях на късата памет на... Локи? Люк? Лакмус? А репликата „Ако се утрепем, ще те убия!“ е все едно взета от възпитателния репертоар на баба ми (като малък, тя ме предупреждаваше да внимавам да не падна, понеже ще ме набие...).

[Кал]

„В света на демоните“ на Делянка Сиракова започва силно (особено постепенното сглобяване на представата за Япония чрез писмата), но към края утихва – сякаш вдъхновението на авторката е било отвлечено от демоните. (Случва се много често, уви. :/ )

[Кал]

Ади, имаш си илюстрация за чудо и приказ...

А на Ели носи тоооооолкова настроение... Ех. Отдавна не се бях носил и аз така.

Благодаря, подбиращи вълшебници.

[Adi]

Прекрасна илюстрация. Надхвърля границите на това, което си представях.

[Кал]

Разказът на Нергис Кямилова е единственият, който успя да ме постресне... Заради ей този пасаж в края му:

- Няма да докосваш, сестра ми! – извика Макс и го погледна с доза злоба в очите „Знам каква е тайната на победата ни, сестро!”, в един глас всички изрекохме:

- Любовта! - веднага го обградихме в кръг, вдигнахме невидими стени, през които не можеше да премине, защото бяха издигнати с любов (...)

Ех... :/

- - -

Изчетох ги. Отивам да гласувам.

[Кал]

... пуснах бюлетината. С преференциален вот. :D

И добавих следните щрихи:

- към „Ая“:

Критика градивна, дивна... Преплети историята с темата за Изтока. В момента не виждам връзка с нея... нещо изпускам ли?

- към „Рю“:

Това е и първият преобладаващо сериозен (та даже трогващ) текст, който ти чета. Виждам, че разширяваш хоризонтите. :)

Обаче... му липсва цел (_послание_) и финал. И тия биткаджийски сцени пак ми дойдоха в повече. Айде да не решаваме проблемите като първите неандерталци, де... :(

[Кал]

А в отговор на критиката ми към „Ая“ Давид - тъй млад, но зрял – ме смая:

http://fantasylarpcenter.com/index.php/ ... ommentPost

[Кал]

И ето, идват резултатите!

Да кажа и тук:

Поздравления към всички участници! И благодарности към всеки, който даде своя отзив! :)

А към организаторите – специални (побратимски ;) прегръдки: за ищаха, с който правят това; за това, че го правят все по-смислено... и, в НИКАКЪВ случай на последно място, за „илюстрациите“, с които украсяват нашите текстове!

... Нали ще има илюстрации за всички и този път? Нали, нали, нали? :D

Чакаме! :)