Приказки за Юнаци и злодеи

[Кал]

Анонс в Г+ общностите „Аз обичам книгите“ и „Читателски клуб“:

Четящи, действащи и търсещи хора:

Миналата седмица излезе новата ни колективна история „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“:

http://kal.zavinagi.org/?p=510

Някои ключови нейни теми са гражданските протести от миналата година и окупацията на Ранобудните студенти.

В написването на „Промяна“ участвахме около двайсет души. Написахме я, за да имаме още един поглед върху онези събития – различен от онова, което ни показваха медиите; допълващ онова, което четохме в блоговете.

Написахме я и за да (си) отговорим защо участвахме в промяната – защо протестирахме, окупирахме и се събирахме. И защо продължаваме.

22 септември е празник на Съединението. Един от рефрените, отекващ в нишките на „Промяна“ отново и отново, е: „Заедно. Промяната става заедно.“

За тези празници ви желаем заедно.

(А за предстоящите избори си пожелаваме припомняне: защо се стигна до тях.)

Изданието е електронно и се разпространява свободно.

[Кал]

[spoiler]Такааам... Габи току-що ме светна, че 22-ри НЕ е празникът на Съединението. А на нещо също така важно – но друго...

Сега се чудя как да постъпя. Дали да мина и да поправя грешката във всичките анонси, които напусках.

Или... да я оставя, за да видя колко хора наистина са прочели написаното (и ще се усетят, че нещо не му е наред).

Хм... Нека е второто. Долу перфекционизмът! Горе наблюдателността! [/spoiler]

[Кал]

Из „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“

Откъс от новата ни задружна история за гражданските протести, окупацията на Ранобудните студенти и други зреещи промени:

http://kal.zavinagi.org/?p=528

Този път съм избрал по-ядосващ пасаж, в най-прав текст. Моментът не е случаен.

[Кал]

... а приказката „Саша“ участва в онлайн конкурса „Послания от изток“ на Фентъзи ЛАРП център, който тече от днес до края на месеца.

И ето какво казаха читатели:

След като свърши и последният ми учебен час, бързах да се върнах у нас, за да дам аз своя глас за този разказ- написан така приказно, с патос и страст!... ;-)
Да, г-н Ненов, явно ще си търся шапката от Вас! :-)

Не мисля, че коментара ми ще е много ласкав и го поствам само от уважение към единия от авторите, който си е направил труда да прочете разказите на другите участници и им е остави коментар.
Прекалено философски е този разказ за моя вкус. Не че не харесвам дълбоките и смислени неща, върху които си заслужава човек да си поблъска мозъка, но може би начина по който са поднесени тук е доста... хем на тепсия, хем пък нещо неразбрани. Не знам как да го обясня, освен че ми е доста мъгляво и объркано, но и ми звучи като пророчества на някой ясновидец, който хем знае, хем пък нищо не казва или пък се изразява като Нострадамус и хиляди ще си изгубят времето да тълкуват какво точно е искал да каже. Почва се с едно, прехвърля се на друго преди да ми стане ясно какво в края на краищата стана с първото. Или пък
"– Сигурен ли си... че аз не съм от тях? От останалите? Тези, твърде бавните?"
:)

Понеже бях в настроение за жестокост (ангслан ;)), отговорих на втория.

Благодаря за отзива, Стела! (И за чувството за самоирония – то е рядък дар. ;)

Като вдъхновение (и допълнение) към тази „приказка“ прилагам това:

http://terrafim.wordpress.com/%D0%B4%D0 ... %B9%D0%BD/

Помага ли? :)

И продължихме:

Хм, изненадах се, че Саша е действителен. Наистина статията направи по-ясни за мен мотивите ви за създаването на разказа.
Но и интервюто е също толкова мъгляво и не мога да приема присърце нещата (защото не знам как да ги нарека) в него. Но това е огромна тема... и едва ли конкурса е най-удачното място за да отварям дискусия по нея.
Общо взето съм се научила да си държа очите широко отворени, да слушам и да разсъждавам. Смятам, че ако искам да бъда по-добър човек- това зависи само от мен - а не от вярата ми в господ (какъвто и да е той) или пък от вълни на промяна, на изменение и тям подобни.
Знаеш ли, ако искам да предам нещо на съпруга ми (примерно да пусне пералнята като включи щепсела в контакта, завърти програматора на 30 градуса и да натисне червеното копче в ляво) няма да ползвам за посредник две годишно дете, което тепърва се учи да говори. Съгласявам се предварително, че примера е много опростен, но мисля че ще ме разбереш какво имам в предвид. Ако искаш да евакуираш цял град, ще пуснеш ли закодирано съобщение така че само тайните служби да разберат по какъв начин ще стане това.
От край време се делим на вярващи и невярващи, на посветени и непосветени, разбиращи и неразбиращи и всеки се стреми да бъде причислен към "по-добрите". А пък аз си мисля, че просто трябва да се приемем такива каквито сме, а след това да надграждаме и да се развиваме без предубеждения, без предразсъдъци с чист стремеж към истината, фактите и логиката.

В много от това, което споделяш за себе си, си приличате с Юна. :)

И все пак, и все пак... (В момента се усмихвам в едно настроение, което някъде го наричат „ангслан“. Аз научих думата от роман на Дейвид Зиндел – но настроението си го нося от мъничък. ;)

Казваш: „с широко отворени очи“. А как би написала ти горната приказка? Как би реагирала, ако се срещнеш с някого като Саша очи в (отворени) очи?

(В линка, който пуснах към Давид, ще видиш как изглежда Саша в наши дни. Това... разширява ли мозайката? Детето в твоята история ще остане ли на две години? А би ли станало на двайсет, без да мине през две? ;)

[Кал]

И ето как видяха „Саша“ вълшебничките от Фентъзи ЛАРП център:



За погледи и към другите текстове – тази галерия.

[Кал]

Из „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“

Откъс от новата ни задружна история за гражданските протести, окупацията на Ранобудните студенти и други зреещи промени:

http://kal.zavinagi.org/?p=532

Този път е усмивка към всички, които (като мен) сегиз-тогиз се изтезават с въпроса „Какъв е смисълът да продължавам, с тия промени?“.

(„Или да гласувам?“ )

[Кал]

Отзив на Adi за „слитък първи“ в Goodreads:

Това е най-предизвикателното произведение /или може би е по-правилно да кажа компилация/, което съм чела. Не твърдя, че всичко съм разбрала, но всяко произведение ми направи впечатление - само за себе си и като част от цялото, опитващо се да ти предаде посланието си.
Триптих за Юнаци и Злодеи го познавам, но едно внимателно четене само ми беше от полза и показа колко неща мога да уловя втория път. Като фразата за приятелите и любовта. Хм, бъркам ли се, или история за Рогатош съществува написана? Или съм я сънувала?
Страшната приказка беше най-дългото произведение /повест?/ и трябваше да внимавам, за да не омешвам множеството герои и гледни точки. Принцеса Зи не е много мой тип героиня, но радваше.
Стихът за вегетарианството - добре, аз по принцип гледам да не ям много месо... :)
Ужасяващата приказка е все така покъртителна. Не знам дали е поучително, но със сигурност е полезно да видиш отстрани как една форумна дискусия се превръща в надвикване и надобиждане.

И отклик:

Ако узнаеш какво се е случило с Рогатош – моля разкажи. Аз съм чувал поне две различни версии. Но не съм ги виждал записани...

[Кал]

Из „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“

Откъс от новата ни задружна история за гражданските протести, окупацията на Ранобудните студенти и други зреещи промени:

http://kal.zavinagi.org/?p=546

Този е в памет на Жожо – един от героите в приказката, който снощи премина. Пътувай смело, котане!

[Mokidi]

От два дни се мъча да напиша нещо... и изтривам и се отказвам.
Лек път, Жожо.
А на вас - светли спомени за доброто заедно.

[Кал]

Не съжалявайте, Слънцета. Заедното наистина беше хубаво. Сега... сигурно е още по-хубаво.

[spoiler]Ще поумрем, ще видим.

... Иска ми се да можех да ви покажа през какво сме минавали, Илка и аз, в отделните и в споделените ни пътища, за да стигнем до усмивката в края на предния ред. С думи не мога да обясня... и аз като Еле ще пиша, а после ще трия.[/spoiler]

[Кал]

Коментари за „Промяна“ в Goodreads:

Цялостно приятно ме изненада. Всъщност не знаех какво да очаквам. Не разбрах някои неща, някои... части. Може би връзката им с други части. И трябва откровено да си призная, че последната част леко ми изчерпа търпението и я четох на вятър... леко като пришита ми стоеше и напълно не я разбрах. След време може да се върна само на нея.
Разпознах някои от героите обаче :), за което се кефя. Замислих се за доста неща - за аз, за другите, за връзката помежду. За различните светоусещания. А, в някои части се питах кои са злодеите - мисля, че юнаците ги улавях в общи линии. Но ти някъде не беше ли споменал, че това юнашкото и злодейското всеки си го носи и в дадени моменти се размива (семантично пресъздадено, не напълно точно) или съм си го измислила изцяло...

Последната част, по желание на основния Приказник в нея, вече я няма.

Много добре си го чула това за злодеите. Но шшшш! [spoiler]Да не оспойлим някого... :D[/spoiler]

[Кал]

Промяната ми хареса, защото е като нашите книги - събитията от различни гледни точки. А това е важно! Човек не може да се изолира само в своята среда, своя си живот и да се чувства пълноценен... Та, нека я има тази книга и нека бъде прочетена, от който и когато... бъде потребна.

[Кал]

Нев: Представяне на „Промяна“

Ако подхванеш промяна заради самата нея, защото някъде си чувал, че е здравословно да се прави от време на време, то начинанията ти няма да имат своя душа и ще се разпаднат в ръцете ти като първите хора от глина...

Ако промяната е пътят, по който си тръгнал някоя сутрин, за да направиш нечий ден по-добър, тогава, някъде там, горе и леко встрани, в земя винаги много далече от теб и в същото време скрита от ума ти само от тънък невидим воал, Вечните рицари на Промяната ще чуят стъпките ти, ще тръгнат с теб и ще нашепват в ухото ти.

Защото истинска промяна може да има само ако сърцето ти пее за нея, ако копнежът по един по-красив свят те изгаря отвътре, прелива навън и повлича и други...

Ето един опит да се разкаже за промяната - ако не за друго, то поне за копнежа по нея : „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“

А има ли и ще има ли промяна? и Кой движи промените в света? и Къде става в действителност промяната - първо вътре в нас, а после навън в света или обратно? - това са въпроси, които остават открити и чиито отговори варират от абсолютния минус до абсолютния плюс, но истината не е нито само на единия, нито само на другия полюс.

Истината е главоблъсканица, лабиринт от различни перспективи, а пътеводител в нея е волята да разбереш вскяка една от тях. Да разбереш и усетиш истински Другия, без осъждане и без измамното чувство за непогрешимост.

[spoiler](Понякога тъгувам. Че се пилея с дреболии, а забравям да следя какво споделят духовете-от-духа ми...

Но става все по-рядко.)[/spoiler]

[Кал]

Из „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“

Откъс от новата ни задружна история за гражданските протести, окупацията на Ранобудните студенти и други зреещи промени:

http://kal.zavinagi.org/?p=552

Тази промяна е от другите: за нас и конете.

[Кал]

Из „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“

Откъс от новата ни задружна история за гражданските протести, окупацията на Ранобудните студенти и други зреещи промени:

http://kal.zavinagi.org/?p=559

Този върви с ПОКАНА (:

Каня ви на 3 ноември, понеделник, от 19 часа в социален център „Аделанте“ в София да поговорим за „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“.

А на 29 октомври (тази сряда), пак в 19 часа и пак в „Аделанте“, ще обсъждаме идеите в нейната посестрима книга „Наш ред е!“ заедно с автора ѝ Ивайло Динев – който е и един от (задочните) Приказници в „Промяна“.

Заповядайте и на двете. Входът, разбира се, е свободен.

[Кал]

Обявих разговора за „Промяна“ в G+: моят профил и общностите „Аз обичам книгите“ и „Читателски клуб“

Четящи (и търсещи, и действащи) приятели (:

Каня ви на 3 ноември, понеделник, от 19 часа в социален център „Аделанте“ в София да поговорим за „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“.

А на 29 октомври (утре), пак в 19 часа и пак в „Аделанте“, ще обсъждаме идеите в нейната посестрима книга „Наш ред е!“ заедно с автора ѝ Ивайло Динев – който е и един от (задочните) Приказници в „Промяна“.

Заповядайте и на двете. Входът, разбира се, е свободен.

Повече за „Промяна“ – включително избрани откъси и как да си поискате цялата книга (и нея – свободно ) – вижте тук:

http://kal.zavinagi.org/?p=510

И допълних съществуващите теми в:

- www.shadowdance.info/forum
- www.teenproblem.net/forum
- cheteneto.subtle-bg.com
- forum.chitanka.info
- групите Bulgaria reads и Bulgaria в Goodreads
- sf-sofia.com/forum/

[frog]

Ами... подлежи ли на дописване?
Един момент не знам защо го бях забравила viewtopic.php?p=14512#p14512

[Кал]

Ако не променя чувствително цялостното усещане на книгата (което пък би изисквало По-желаването ѝ наново) – възможно е. И даже хубаво. Този конкретен момент е баш от нужните.

А това ще ѝ бъде третото издание...

Моля прати ми пасажа в отделен файл + посочи след кой ред (цитирай) да го вмъкна.

[Кал]

Из „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“

Откъс от новата ни задружна история за гражданските протести, окупацията на Ранобудните студенти и други зреещи промени:

http://kal.zavinagi.org/?p=566

Включва и звукозапис от разговора ни в социален център „Аделанте“ за „Промяна“ и промените – предстоящите и вече случващите се.

[Кал]

Юхууу! „Промяна“ получи първия си отзив в Goodreads!

Не е точно роман, не е точно сборник. Не е точно белетристика, не е и чиста документалистика.
Предполагам има и ще има хора, които няма да я харесат. Поради изброените горе причини или поради други.
"Промяна" е за хората, участвали в протеста. И за живота им. За мислите, чувствата, отношението им към света. И света на Юна, винаги на едно мигване разстояние от нашия.

Ади – дали бих могъл да ти се отблагодаря с нещо за отворения поглед?

[Adi]

Би могъл . Но понеже не мога да измисля с какво, просто продължавай да правиш това, което правиш.
Искаше ми се да бях написала по-дълъг отзив, но щеше да е спойлер след спойлер. На който му е интересно, ще чете. Има какво да го изненада.

[Кал]

Я! Имаме си по-читател в bglog.net/Obrazovanie!

Хубава подгрявка за припяването зад завоя...

[Кал]

Копнеж за корица на „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“

И анонс до медиите:

Фондация „Човешката библиотека“ кани всички художници в новия Копнеж за корица на „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“:

http://choveshkata.net/blog/?p=4950

„Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“ е предстоящо издание в поредица „Човешката библиотека“. Книгата разказва за гражданските протести от миналата година, окупацията на СУ „Св. Климент Охридски“ от Ранобудните студенти и други зреещи промени. Тя представлява колективна история: в случването, споделянето и написването ѝ участват осемнадесет души. „Промяна“ дава още един поглед към събитията от 2013 година – различен от онова, което видяхме в медиите; допълващ онова, което четохме в блоговете; съсредоточен върху чисто човешката им страна.

Крайният срок за изпращане на корици е 21 декември 2014.

Пълните условия и най-актуалната информация за Копнежа открийте тук:

http://choveshkata.net/blog/?p=4950

Желаем ви вдъхновение и промени – стъпка по стъпка, всеки ден.

Отражения:
- perspektivi.info
- uchi.bg
- kulturni-novini.info
- www.urban-mag.com
- iccd.unwe.bg
- lira.bg
- radiradev.blogspot.com

... и сега след мъничко в предаването „Преди всички“ по радио „Хоризонт“

[Кал]

Не съм я довършила съвсем (стигнала съм до началото на май), но за първи път чета нещо подобно и... ами изумена съм от начина, по който ми действа. Тия неща, които са ставали покрай мен, а аз не съм разбирала, с вас, които не съм познавала... ами, кара ме да са чувствам малко по-в час, малко по-горда, че ми е позволено да надникна в душичките... Благодаря!

Това е най-милият и осмислящ писането на цялата „Промяна“ отзив, който съм видял до момента.

[Кал]

Обявих Копнежа за корица и в личния ми блог. Качих и интервюто по радио „Хоризонт“ на 11 ноември.

Мили Приказници, Чобити или просто четящи тъдява – ако познавате художници и оформители, нали ще ги въвлечете?

[Кал]

Разговори в Goodreads:

А за личното писане – това доколко ти е интересно:

http://kal.zavinagi.org/?p=502

Политически писания - никак интересно :D Предполагам от протестите ти е дошла музата :)

По-скоро граждански – участвах в тези протести, заедно с доста приятели. И исках да имаме още един поглед към тях, отвъд кривите огледала на медиите. ;)

а за протестите - баш политически са - все пак сваляне на правителството се целеше :)
И аз бях духовно на Площада, физически в Пловдив :) макар че и тук имаше протестни шествия, но никак толкова мащабни...за жалост.

Протестите ги наричам „граждански“, понеже по-дълбоките им цели бяха да се промени начинът, по който се държат управниците ни. „Политически“... може, ако приемем че всички правим политиката – с действията и бездействията си. ;)

[frog]

За корица предлагам това любимото: viewtopic.php?p=14323#p14323. Жалко, че е малка снимката.

[Кал]

Покрай едни наши чудения достатъчно „зелени“ ли са две от приказките Нев ми стопли сърцето:

Винаги съм възприемала социалното и зеленото в Приказките като неразривно свързани неща, като един по-обобщен начин да се покаже разривът между човек и природа заради човешката ненаситност и липсата на емпатия - както към човешките същества, така и към земята и другите растителни и животински видове: става въпрос за една и съща закоравялост на духа, при която само се взима от нещо, докато то се изтощи, а сърцето е затворено за неговата болка. Стремежът към възстановяването на баланса, а също и гневът от незачитането на живота в различните му форми раждат герои като Дей и Юна.

[Кал]

Из „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“

Откъс от новата ни задружна история за гражданските протести, окупацията на Ранобудните студенти и други зреещи промени:

http://choveshkata.net/blog/?p=5047

[Кал]

Из „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“

Откъс от новата ни задружна история за гражданските протести, окупацията на Ранобудните студенти и други зреещи промени:

http://choveshkata.net/blog/?p=5100