Понеже съм сред първите, чели (и превъртяли?) „Градска вещица“, няма да издам най-голямата изненада в нея дори в спойлър. Само ще кажа, че:
– постройката ѝ е страхотно нововъведение във формата „книга-игра“;
– ако ви се е усладила, допочерпете се с
Cross†Channel и
Life Is Strange.
Другият основен плюс е стилът: свежарски, свойски, стегнат, тичащ по тесния ръб между безличната безописателност и прекомерната образност. (В хоръра има такова нещо като прекомерна образност. ;) Тук авторът оставя въображението ни да допълва толкова детайли, колкото си поиска/понася.)
И аз чакам „Хилтън“ да падне, барабар с двете чудовища, които поникнаха покрай Витошка, хаха.
И, хахаха,
Атанас Славов! Хахахаха, истината за бързото строителство на метрото!
Най-високо повдигах вежди на реакциите/липсата на реакции от страна на случайните минувачи при екшън сцените. Толкова ли безучастни ни е направила София? Наръгват някой в метрото, а ние само се свиваме по-назад зад таблетите си? Това би било най-гадният хорър в цялото...
Препоръчвам при следваща версия да се вкарат кодови думи, вместо да се разчита на паметта/честността на читателя. Всъщност това с паметта е яко (насърчава внимателно четене, за което съм винаги „за“ ;), но като питаш читателя „знаеш ли еди-що си?“, му издаваш какво да чака. А заради един ключов епизод изциклих два-три пъти, понеже не си изтълкувах вярно какво точно ме питат; кодовата дума спестява „грешките в превода“.
Искам ли да чета още истории с отраканата ни вещица? Да, но при две условия:
– зад шеметното насилие да прозре и малко
смисъл („правим го да спасим света“ е такова клише, че смисълът му отдавна е изфирясал)
– да видя що за
характер носи нашата вещица. (Дотук видях колко носи на бой и на банички.)
Което всъщност е една от темите ни на
следващата писателска работилница: „Как правим образите (особено женските) интересни“. Обърнахте ли внимание, че единият водещ е Върджил Дриймънд? ;)
* * *
„Ловец на вампири“ не е „
Раиа“. И „
Калоян и златният печат“ не е. Георги Караджов може повече. Очакваме повече. (Новия „Калоян“! Очакваме го! Зимъска! :D)
Все пак превъзхожда „Градска вещица“ в едно отношение: реалистичните последици от п(р)остъпките на героя. Ако митологичните твари наистина са се запътили към „Червената книга“ (оная с изчезващите и редките видове, не някое оплискано в кръв копие на „Некрономикона“), някак си не върви да ги насолиш с биоенергийното си пушкало („Рьорих“, хехе), а после да се разхождаш безнаказано като номенклатурчик-ловджия от епохата на Пенчо Кубадински. Същото важи и за стрелбата по гардовете на частни партита. (Ние, природозащитниците, милеем за
всеки живот. :P)
И в още едно: добрата употреба на кодови думи.
* * *
Забравих да похваля картинките. Сладурски са. :)