КалинСКИ wrote:Уха! Сладкодумец номер две!
Краси – бива ли да препубликуваш долния разказ и във форума на ЧоБи...
Следва съответния долен разказ
Срещата на 15.01 (събитията: накратко разказани от Краската)
Бележка: Ако сте били вчера, недейте да четете, че ще се отегчите. Ако не сте - обмислете варианта да не четете, защото може въпреки всичко пак да се отегчите.
Накратко:
Срещата се състоя, с Лъч се засякохме на стълбите, открихме верния етаж, но на Калин телефонът беше зает и не ни помогна, затова просто потропахме. С други думи, влязохме за сметка на вратата - макар че Лъч не тропаше кой знае колко силно. (Междувременно отново се сблъскахме с феномена "КалинСКИ", който обаче Калин съвсем научно обяснява с езикови, културни и исторически процеси.)
Вътре се срещнахме със сума народ. Контрабандно внезохме два червени стола от съседната стая, които два червени стола бяха много доволни да правят компания на леглото, кашоните и другия червен стол, който вече си беше там, в правилната стая. Та срещнахме се със сума народ, здрависахме се, поздравихме се. Калин попита 4 пъти кой най-много бърза да си ходи, за да знае кога е най-добре да главоблъснем (кога ще сме в най-пълен състав).
Засегнаха се много теми, може би никоя от които не бих могъл пълноценно да изразя. Говорихме за шистов газ, за власт и медия.Калин искаше да пробута 200мл ударна доза представоразбивач "Синята жилка на Афродита", който в крайна сметка се оказа у мен. Виктор се сдоби с хладно ударно оръжие тип "тухла" с допълнителна опция "четене", която засяга един дълъг списък от компютърни игри (популярни в края на 90те?)... но аз казах "накратко", а сега описвам кой какво е взел и какво пише вътре.
Междувременно един кашон бе обърнат на маса, върху него бяха отворени сполучливи (италиански?) бонбони и бисквити тип "smiley faces", квадратни. Творческият и литературнофилософски елит на началото на 21ви век в България смело ги нападна тези храни, за да ги свърши чааааак по-късно.
За другата неделя плъзнаха идеи - тук Казанлък, там гледането на един конкретен и сравнително къс филм, разширен от факта, че ще бъде версия, осеяна с прекъсване и коментари от страна на един от бащите на същия тоя филм.
Писателска работилница също се спомена, но той Калин да се оправя с организацията, той ще каже. Общо взето - кой каквото иска, да го прави, а да не чака някой друг да му каже "ела в 12 на моста и носи стоката".Ножът опря до кокала и решихме все пак да главоблъснем. Какво се получи? Е, никакъв кой знае какъв високофилософски спор, никакви кой знае какви открития, освен малко нова информация за някои от нас (например, че слоно-... ама чакайте, аз ей сега ще разкажа). Общо взето се въртяхме около номера, че "човек мисли по [дума] начин, а животните - не" срещу "как можем да сме сигурни/да проверим, че животните не мислят по [дума] начин?". Отхвърлихме с несигурност това, че ние вярваме в отвъдното и осъзнаваме смъртта като процес (поне колкото надалеч можем да видим), а животните не го правят. "Документирани са случаи, в които слонове изразяват почит към слонски останки, черепи." Това може би се обяснява от тяхната много много (може би над 10 пъти) по-силна и обширна памет от нашата, т.е. слоновете всъщност потъват в спомени при вида на умрелия си брат (съотв. сестра).
Може ли да прескоча другите конкретни примери? Паметта ми не е като на слон, а търпението ми бива, но предпочитам да си го пазя за важни случаи! Накратко: разглеждахме единствено възможността човек да се различава от животните по потенциал на мислите и идеите. Само дето чрез различни примери защитихме становището, че "залежи" на умствен и идеен потенциал има в мозъците на много други видове... От това следва, че разликите между човека и животните само изглеждат качествени, а всъщност са с количествен характер (количество еволюция). И тая еволюционна сегрегация може би се задълбочава заради хегемонията на човешкия вид... Иначе казано, разликата между човека и животното не е много по-различна от (скачаме къъъъм... Средновековието!) разликата между потомствения аристократ и богаташ от първото съсловие и някой крепостен селянин (просто заменяме "практически мисловен и идеен потенциал в момента" с "благосъстояние и земепритежание в момента"). Няма големи анатомични или умствени разлики между аристократа и селянина, но на селянина му е невъзможно да достигне нивото на аристократа - т.е. разликата идва от външните условия. Може да се каже, че идва от съдбата, каприза на шанса, късмета. Случило се е тъкмо човек да стане по-умен!
Добре, ако продължа да защитавам своята теза, ще е хубаво да дръпнем и някоя и друга поука. Човек е ударил шестица от тотото, получил е голямата и неповторима награда "разум". Какво прави човек, щом удари шестица от тотото? Засега човечеството е използвало джакпота изключително за собствени нужди. Земеделието - изкупуване на земята от другите видове, които нямат как да противостоят. Животновъдството - заробване на съседите по признак, наподобяващ задлъжнялост, но само наподобяващ. Творчеството - ваканция с разглеждане на забележителности и любопитности от другия свят. А кога ще инвестираме тоя джакпот в някое предприятие, което ще е от полза за държавата? (Пояснение за тези, които не внимават на 230% и не могат да следват странната ми мисъл - разглеждам човечеството като един единствен член на обществото на Земята, другите животински и биологични въобще видове са другите граждани, а държавата, това е цялата Земя.)
Но такива неща нито са потвърдени, нито са отхвърлени, нито бяха доближени вчера. Вчера минахме през срам от голота, етика, спомагаща и даваща смисъл на понятието "въздържание от секс", абстрактно мислене, разпознаване на собствения образ в огледалото, слонът, който надхитрил бедните хорица от зоопарка (след като отказал да се качи на камиона, в който трябвало да се качи, той с постоянството на учен открил чудни и практични начини да се добере до храната, с която се опитали да го пимамят)...
Ох, отплеснах се. Нещо щях да разказвам, но забравих какво. Нима има значение? Да преминем към важните въпроси: Калине, как се наричаше онова чудо със стружките? Интересно би ми било да потърся нещо за него, а ако не успея, ще те помоля да ми пратиш някое и друго файлче с информация.
Така. Надявам се хората, достигнали до тук, да не са се отчаяли от правописа, многословието и празноглавието на падауанеца. Надявам се тези, които не бяха, да се чувстват по-малко прехабени. Лека чао от мен!
), трябва да каже, че е много интересно четиво! Особено от наблюдателницата на бъдещето
