Космически пирати

Обсъждаме лични художествени текстове и споделяме идеи за разхубавяването им.
Post Reply
Jane Undead
Global Moderator
Posts: 241
Joined: Sat Aug 20, 2011 1:50 am
Has thanked: 21 times
Been thanked: 43 times

Космически пирати

Post by Jane Undead »

Това е един разказ, който се получи като страничен продукт от превеждането на Гражданин на Галактиката. Аз си го харесвам, но си мисля че му трябва по-интересен край и може би малко друга редакция.
Е, да видим какво ще кажете.


Космически пирати



- Скивай, шефе, какво идва насам. – навигаторът натисна няколко копчета и на екрана се появи малък товарен кораб
- Ти да нямаш температура, че за едно АХ-30 ме караш да ставам от креслото?! – намръщи се капитанът и по съвместителство първи пилот на кораба, когато погледна към монитора
- Да, бе, Ейб, сигурно е някой тъп сельо, който си кара картофи за посев. – втория пилот беше качил крака върху пулта за управление и мачкаше по навик цигара между пръстите си
- Роджър, да ти напомня ли, че тука не се пуши? Шефе, виж го, още малко и ще си запали насред кабината.
- Млъкнете и двамата! Ейб, дай ми приближение на сельото. Родж, прибери цигарата.
- Ама, шефе, аз само си я въртя. Нямам намерение да я пуша.
Навигаторът тъкмо се канеше да му направи втора забележка, когато началникът им викна да мълчат.
- Ти ще се окажеш прав, Ейб. – отбеляза той след кратък размисъл. - Много лъскавичък е този АХ-30 за селска каруца. Сигурно е на някой търговец, дето кара стока.
- Ама аз точно това се канех да ти кажа, шефче. Обаче Роджър ме разсея.
- Да бе, аз съм ти виновен, че си кьорав като прилеп.
В командната кабина избухна свада, която заплашваше да се развихри като горски пожар.
- Млъквайте най-после и си сядайте по местата. – изкомандва капитанът – Роджър, обади се на Дейв в машинното. Да го видим какво мъкне този търговец.
Двамата помощници си размениха още няколко епитета, но щом чуха заповедта, спряха да се карат и даже настроението им се подобри. Щеше да падне сухо.
Няколко минути по-късно космическите пирати седяха закопчани в креслата си и всеки трескаво вършеше работата си. С малко повече късмет скоро щяха да го настигнат. АХ-30 не бяха бързи кораби и рейдерът вече скъсяваше дистанцията помежду им.
- Още петнайсет минутки, шефе. – обади се Ейб
- Хубаво. – отговори шефа и си приглади мустаците – Гледай да не ни се измъкне.
И наистина, товарния кораб вече променяше курса си, явно усетил близостта на пиратите. Пилотите направиха промяна в курса и продължиха да го настигат.
- Няма да успее да духне. – каза навигаторът – Таз каруца не вдига много же. А и няма къде да се скрие.
Петнайсет минути по-късно обаче не бяха толкова близо до кораба, колкото им се искаше. Търговецът не можеше да се скрие никъде, но за сметка на това криволичеше насам-натам и ги караше да изпълняват най-различни акробатики около него.
- Ще се опитам да се приближа с още няколко километра – изръмжа шефът. – Роджър, обади се на Дейв да приготви парализиращия лъч.
Рейдерът изпълни поредния лупинг, от което всички ги заболяха стомасите.
- Шефе, парализиращия лъч е готов. – обади се четвъртия член на екипажа от машинното, щом успя да си поеме въздух след маневрата
- Роджър, поеми командването. Трябва ми близка дистанция. Около 100 километра. Аз ще стрелям.
Товарния кораб направи поредния акробатичен номер и рейдерът го последва.
- Тоя се опитва да ни забаламоса, шефе. Да влизам ли в завоя?
- Недей, ще загубим много време. Ейб, провери възможните му траектории и ни насочи към края на най-вероятната.
Корабът обаче кривна по някаква странична траектория и пак се изплъзна.
- Мамка му и хитрец! Изменти ни. – разруга се втория пилот
- Стига си псувал, бе! Следвай кораба. Ейб, дай новите координати.
- Ъ, на кво?
- На най-вероятните траектории, задник рошав!
Ейб провери новите траектории и зададе изхода от поредната сложна фигура.
- Ей сега ще го хванем! – закани се той
Но и този път не успяха. Капитана пое лично управлението, от което обаче положението им не се подобри особено.
- Чудя се, какво ли ще направи сега този идиот? – промърмори той
- Виж, шефе, този завой е с много голям вираж. Ще го хванем!
- Роджър, поеми парализиращия лъч.
Капитана изстиска от кораба най-високата скорост, на която беше способен рейдерът. Когато влязоха в завоя, кабината се разтресе рязко.
- Стреляй! – викна капитанът
Роджър натисна копчето на парализиращия лъч.
- Не уцелих. – ядоса се той
- Имаме време за още веднъж. – обади се Ейб окуражително
- Давай!
Този път парализиращият лъч попадна в целта си. Куп жълти искрици избухнаха от корпуса на кораба, докато рейдерът унищожаваше „очите” и „ушите” му. Капитана се ухили доволно.
Няколко минути по-късно двата кораба спокойно се носеха един до друг.
- Пригответе се за скачване. – каза капитанът
Шлюза на пиратския кораб вече беше точно срещу този на търговския. Няколко секунди по-късно установиха контакт.
- Готово, шефе, поехме контрола. – потри ръце Ейб, който беше и спец по компютърно управление - Въздухът му е годен за дишане, явно не е имал време да ни пусне някоя отрова или поне приспивателен газ.
- Добре, вземете два терминала и елате да видим какво е натоварил.
Двамата подчинени отидоха да откачат два помощни терминала, а капитанът натисна копчето на разговорната уредба.
- Дейв, всичко окей ли е при теб?
- Да, шефе.
- Идваш ли с нас да претърсим търговеца?
- По-добре да остана и да проверя машините. Опасявам се за състоянието на охлаждането.
- Обади се като свършиш. Може да ти намерим работа.
- Окей, шефе.
Капитанът изключи разговорната уредба и тръгна към шлюза. Другите двама го последваха. Шлюзът не беше особено далеч и скоро пиратите се озоваха на пленения кораб. С помощта на терминала си Ейб успя да отвори всички врати по пътя и скоро тримата стигнаха до трюма.
- Ей, Родж, провери какво има в тези кашони. А ти, Ейб, ми намери разговорната уредба. – изкомандва капитана
- Не мога да я открия на терминала. Сигурно няма безжичен порт.
- Виж по стените тогава. АХ-30 трябва да имат разговорна уредба.
- Слушам.
Ейб се зае да претърсва старателно стените. Колкото по-бързо се оправеха с търговеца, толкова по-бързо щяха да гушнат сухото.
- Шефе, ела да видиш. – обади се Роджър – Тука има всякакви джунджурии. При това от благородни метали. Има и всякакви електронни играчки. Ще станем богати!
- Наистина изглеждат скъпи. – кимна капитанът, след като надникна в кашона. После се обърна към Ейб – Ти намери ли ми разговорната уредба?
- Ето я тук.
Той се приближи до стената и натисна копчето.
- Внимание, говори капитанът на Веселия Роджър. – каза на Интерлингве – Останете си в кабината, докато разтоварим и нищо няма да ви се случи.
- Да бе, все едно може да мръдне нанякъде. – ухили се Ейб – Блокирал съм му всички врати, освен тези, през които влязохме.
- Корабът ви е претърпял няколко повреди, - продължаваше капитанът - но ще можете да стигнете до най-близката цивилизована планета без чужда помощ. Повтарям, не се опитвайте да ни пречите и ще си запазите живота.
- Е, мисля че предадохме посланието си. – замислено каза той след малко – Езикът не би следвало да е проблем, нали Ейб?
- Тоя кораб може и да е трошка, обаче със сигурност има преводач от Интерлингве.
- Добре. Значи е време е за разтоварване. Роджър, вземай тия два кашона и ги носи към рейдера. И донеси пневматичната количка на връщане.
Роджър пренесе кашоните пред вратата и посегна към дръжката. Тя обаче заяде.
- Ейб, ти ли си правиш шегички? – провикна се
- Нищо не съм пипал, честна дума. – започна да се оправдава Ейб и да тропа по терминала. – Подай ми другия, този не реагира.
- Ето ти го, ама и той не ми изглежда по-читав. Блокирал е, гадината.
- Ще опитам да го рестартирам. Абе, какво им става на тия терминали, дяволите ги взели?
- Ейб, какво става с вратата?
- Дейв, ти ли се бъзикаш? – опита за последно капитанът, въпреки че не си представяше как инженерът би могъл да види какво става в трюма, какво да говорим да прави номера.
- Не е Дейв. – от комуникационната уредба се разнесе непознат дрезгав глас, който говореше на техния език
- Кой си ти, бе? – развика се капитанът
- Аз съм собственикът на кораба, господа пирати. Не знаехте ли, че се намирате на територията на частна собственост? – тук гласът се превърна в лек подигравателен смях - Съветвам ви да не си губите времето с вратата, тя е под мой контрол. Както и корабът ви, между другото. Запазете спокойствие, само след няколко часа ще стигнем до най-близката цивилизована планета, където с вас ще се заеме полицията.
- Да ти пикая на частната собственост!
- Моля ви, постарайте да се въздържате. В другия край на трюма има тоалетна. И гледайте да не ми повредите стоката, защото тогава може да забравя да ви предам на полицията и просто да ви оставя тук.
- Мамка му! – изпсува капитана. Отнякъде се чуваше звук на стартиращи двигатели. Бяха попаднали в капан.
- Моля ти се, пусни ни. – замоли Ейб, докато тропаше неистово по терминала си – Грешчица стана. Не си струваме само горивото да ни закараш дотам.
Проточи се минута тишина.
- Вярно, по-зелени от това трудно можеше да бъдете. – проговори най-накрая другият капитан – Изобщо, какви пирати сте вие?! Но ще си платите за нанесените щети следващия път. Отварям ви вратите - изчезвайте от кораба ми. Аз съм пирата тук!
Zornica
Posts: 64
Joined: Sun Jul 04, 2010 3:08 am
Has thanked: 7 times
Been thanked: 33 times
Contact:

Re: Космически пирати

Post by Zornica »

Хм... Е, определено си има нужда от редакция.

Имаш адски много сгрешени членове. Освен това точката на съобщителните изречения се слага след вмъкнатия авторов текст. Това са най-набиващите се грешки според мен.

Като цяло разказът ти не ми се хареса. Някак си се фокусирала в шеговития диалог, а не в същността на случващото се. За съжаление, диалозите не ми харесаха. Всички си говорят като 12-годишни деца идиоти, а не като пътуващи в космоса личности. Подозирам, че това си е въпрос на вкус, но за мен тези еднообразни диалози избодоха очи, вместо да изпишат вежди. Евентуално, ако съкратиш "остроумията", може би дори само до един член на екипажа, разказът би имал повече успех. Към момента героите са ми много плоски, клиширани и еднообразни. И си разменят реплики, като от гимназията...

Отделно откъм "научност" на фантастиката ти разказът е повече смешен. Цялата гонитба в космоса е като измукана от пръстите на някой луд фен на "Междузвездни войни", който няма идея от елементарна физика. Разсмя ме, но не откъм съдържание... Като цяло, аз не съм велик спец във физиката, но все пак - виражи на завои в космоса? Кораб, чиято скорост се измерва в мярка за натоварване?! Да не говорим за кашоните!!! Има много такива дреболийки, които не ми стояха на място и като цяло ми развалиха впечатленията от разказа. Нямам идея да продължавам ли с примерите...

Ако има нещо, което ми хареса, то е краят. Обичам неочакваните развръзки и тази също ми хареса. Ако успееш да промениш останалата част на разказа, смятам че може да се получи нещо не лошо. Препоръчвам четенето и гледането на повечко фантастика и то научноиздържана...
SilverWolf
Global Moderator
Posts: 1
Joined: Wed Oct 26, 2011 3:04 pm
Been thanked: 1 time

Re: Космически пирати

Post by SilverWolf »

Хм... не мога да се съглася.

Zornica wrote: Някак си се фокусирала в шеговития диалог, а не в същността на случващото се. За съжаление, диалозите не ми харесаха. Всички си говорят като 12-годишни деца идиоти, а не като пътуващи в космоса личности. Подозирам, че това си е въпрос на вкус, но за мен тези еднообразни диалози избодоха очи, вместо да изпишат вежди. Евентуално, ако съкратиш "остроумията", може би дори само до един член на екипажа, разказът би имал повече успех. Към момента героите са ми много плоски, клиширани и еднообразни. И си разменят реплики, като от гимназията...


Аз пък винаги съм си мислела, че в един разказ нямаш 100-ина страници за да развиваш сложни персонажи и запознаването с героите става основно чрез диалог и действие. Според мен си има достатъчно действие и диалогът е приятно забавен. Може би героите нямат претенции да са "гениални", но поне на мен са ми забавни.

Zornica wrote:Отделно откъм "научност" на фантастиката ти разказът е повече смешен. Цялата гонитба в космоса е като измукана от пръстите на някой луд фен на "Междузвездни войни", който няма идея от елементарна физика. Разсмя ме, но не откъм съдържание... Като цяло, аз не съм велик спец във физиката, но все пак - виражи на завои в космоса? Кораб, чиято скорост се измерва в мярка за натоварване?! Да не говорим за кашоните!!! Има много такива дреболийки, които не ми стояха на място и като цяло ми развалиха впечатленията от разказа. Нямам идея да продължавам ли с примерите...

Във Физиката няма величина "Натоварване", g (же) е мярка за ускорение (по специално земното ускорение, което е логично да бъде мерна единица за ускорението на космически кораб, пилотиран от хора), така, че критиката тук издава липса на... информираност. Другите "забележки" също могат да се разнищят ако човек наистина държи на коректността и точността, но не обичам да се заяждам за дреболии. При толкова малко действие не знам как може да се намерят кусури.

Zornica wrote:Ако има нещо, което ми хареса, то е краят. Обичам неочакваните развръзки и тази също ми хареса. Ако успееш да промениш останалата част на разказа, смятам че може да се получи нещо не лошо. Препоръчвам четенето и гледането на повечко фантастика и то научноиздържана...

Тук вече не мога да се съглася. Края е добър и неочакван, но на мен ми се вижда малко претупан набързо.

Като цяло разказът ми допада, но не е най-доброто, което съм чела от авторката. Има накъде да се подобри и то доста, но и така е четиван и забавен.
Jane Undead
Global Moderator
Posts: 241
Joined: Sat Aug 20, 2011 1:50 am
Has thanked: 21 times
Been thanked: 43 times

Re: Космически пирати

Post by Jane Undead »

Да се изкажа и аз в ролята на критик на себе си. :)
Признавам че Зорница е права за някои неща. Механиката на преследването наистина не ми се получи съвсем добре и това го забеляза един колега от физическия, който ми беше второто опитно зайче след баща ми. Баща ми пък е доста критичен към мен (доколкото може да бъде един родител) и с него сме се карали доста за неща, които съм писала. Също така другарчето ми направи забележка за това с кашоните, което ще трябва да го оправя.
Проблема в случая е, че това ми е един от първите опити за писане на научна фантастика. А писането на научна фантастика е трудно. Не е като да пишеш фентъзи и да отбиваш критиките със стандартния отговор "ми аз съм решил в моя свят да е така".
Що се отнася до научнофантастичните сериали - човек много трябва да внимава какво гледа и как го възприема - в повечето такива сериали има много глупости от физична гледна точка. Забелязвала съм такива почти във всички сериали, които съм се опитвала да гледам - Фарскейп, Старгейт Атлантис, имаше и още, но не ги помня.
Ще ви помоля да си кажете всички критики, особено към механиката на преследването. Пък като награда обещавам примерно една бира (стига да си я искате). Само за тона също ще помоля, ако може да ме щадите повече. Не съм в настроение да се разправям с хейтърски изблици.
Zornica
Posts: 64
Joined: Sun Jul 04, 2010 3:08 am
Has thanked: 7 times
Been thanked: 33 times
Contact:

Re: Космически пирати

Post by Zornica »

Ем, не знам дали критиката ми се смята от авторката за "хейтърски изблик". За пореден път да си кажа - ако някой лично или с произведенията си ме дразни, ако смятам, че дадено произведение е "пълен боклук" и др. подобни, определено не си хабя времето и усилията да го коментирам и критикувам. Та, за неразбралите - опитвам се да вкарам градивна критика.

Нямам идея за тона ми - емотиконки не ползвам, ограничавам хамалския изказ... Не знам за моя тон ли иде реч, но не ми е цел да засягам.

За ускорението - признавам. Ускорение е. Това ми го поправиха отдругаде почти веднага. Имах предвид по-скоро начина, по който се измерва натоварването върху пилотите. Или поне доколкото съм запозната аз от филми и обща култура. Но както и да е - при всички случаи не е скорост, което е за което аз се сещам, когато някой спомене "колко вдига". А да - и килограми от лежанка :)

Радвам се, че Джейн се съгласи с мен. Аз освен с преследването имам проблеми и с корабите и другите подробности. Малко е сложно да се хващам едно по едно с нещата, които не ми звучат правилно. Като цяло смятам, че на цялото преследване е дадено прекалено много време и сили, а то не ми носи нищо като читател (освен лошото впечатление от неточностите). Не мисля, че допринася за сюжета, а ако нямаш опит във фантастиката и имаш проблеми с разните технологични и научни подробности - ами можеш лесно да ги съкратиш и да наблегнеш на друго. Например на героите.

Напълно съм против, че не можеш в кратък обем да изградиш характери. Всичко е въпрос на майсторлък и желание. Примерно елементът с цигарата ми беше приятен. Не защото съм пушач. А защото показва доста за човека. От доста различни страни. Самото пушене в космоса, за мен е един феномен, който ме вълнува още от времето на Рипли насам.

Та мисля, че в този стил можеш да постигнеш много повече по характера на героите. И наистина - защо всички говорят така? Пак да посъветвам, остави един, максимум двама отворковци. И при това нека се отварят с мярка. Защото иначе е като в боливудска продукция - толкова кич, че в един момент не се забелязва и цял слон можеш да скриеш. Аз, лично, съм привърженик на малко по-тънкия хумор. Със сигурност не очаквам да говорят като девойки от католическо училище, но честно - дори и хамалите и шофьорите на такси не ръсят нон стоп простотии, особено, когато няма нужда. Така че, от една страна заради достоверността на разказа, от друга, заради самата му стилистика и стойност, е добре пиперливите нотки да не идват в такива количества. Мога да дам пример, отново, с Пришълеца. Там има едни двама, които вечно мрънкаха, вечно недоволстваха и бяха отвсякъде полит некоректни. Но бяха двама от екипажа, и не прекаляваха.

Ако трябва да се спирам на други подробности, които не харесах: облягането на краката върху пулта (хм, повечето пултове не са дуракоустойчиви), ставането от креслото, за да се види монитора (по друг начин си представих, или с един голям монитор, и/или с персонални такива), скачването на кораба директно към товарния отсег, парализиращия лъч?!! - тук вече навлизаме във фентъзито според мен, но големия проблем е, че изрично е казано, че този лъч оставя кораба без "уши" и "очи", но нищо не му пречи да се движи... Имах някакъв проблем с механика в отделен отсек, нямам ясна причина. Някак мисля, че космическия кораб не е подводница и хора трябва да слизат в подобен отсек само при нужда, в противен случай не им пречи да си седят в главната кабина или каквото е там. Отделно е добре при подобни шеметни преследвания някой някъде да се поне закопчае за седалка или знам ли... И пак - това са мнения по-скоро на читател, отколкото на някакъв професионалист и екперт. Същото мога да кажа за "газа", който уж е можело да им пускат - ами има скафандри, дори и в днешния ден и ми звучи стандартна процедура, при опасност да се ползват такива. А чак след проверка на атмосферата да се разхерметизират те. Имах някаква неяснота с напредъка на технологиите. Хем отварят чуждия кораб ей така, използвайки силата. После търсят копчето за комуникатора... После се оказва, че вратата има дръжка?! Отделно с товара имам куп проблеми и неясноти и...

Не знам, доста е. И да повторя - като се замисля всички проблеми могат просто да отпаднат, защото по никакъв начин не ми допринасят за разказа и сюжета. Нито ми го правят по фантастичен. Не мисля, че фантастиката се нуждае от безумни нови технологии, странни чудодейни лъчи, преследвания в космоса и прочие. Към момента виждам добра идея в разказа ти - пиратът, който бива прецакан от друг пират. И краят ми се вижда тъкмо колкото дълъг ми трябва. Ако успееш да ме накараш да разбера повече за тези пирати, защо пиратстват, какво ги е събрало, кой има жена и деца, кой е просто пройдоха провалил се в живота, кой е героичен, но разжалван капитан... каквото и да било, което е напълно възможно да се постигне в минимален обем - не ме карайте да доказвам! - то би получила чудесен научно фантастичен разказ :)

О, да - и аз имам опити с фантастика - незавършени. Мега трудно е, но нищо не е лесно :) айде, че станах многословна, да не ме обвините в нещо друго този път :)
Jane Undead
Global Moderator
Posts: 241
Joined: Sat Aug 20, 2011 1:50 am
Has thanked: 21 times
Been thanked: 43 times

Re: Космически пирати

Post by Jane Undead »

Мерси за коментара. Имаш бира от мен. :)
От написаното разбирам, че си фен на SF сериалите, а аз не ги гледам именно заради научните глупости из тях.
Тъй като много ми се спи, ще си огранича коментара до необходимия минимум.
Има два стила във фантастиката (два основни) - единия е този с многото нови технологии, а другия е по-скоро социална фантастика. От коментара ти разбирам, че си фен по-скоро на социалната фантастика. Аз все още не мога да се определя на кой тип съм, защото съм фен и на Лем, и на Хайнлайн, но нещата в стил "бъзик в космоса" винаги са ми харесвали. Един пример за това са Звездни дневници на Ийон Тихи, имаше и още на Лем, но сега не се сещам. Затова и тук съм наблегнала на смешната страна - т.е. героите ми нарочно са идиоти и се държат като тъпи гимназисти. Нарочно е това с облягането на краката на пулта, пушенето в командната зала, както и това че се препират пред капитана, което в нормална команда не би им било позволено. Точно това ми беше и идеята - да са идиоти до един. :) Имаше един разказ на едни руснаци, Гхост се казваше - там героите се държат точно в същия стил и е убийствено смешно. Ако има желаещи, мога да го пусна тук. Макар че там определено характерите бяха по-задълбочени.
Останалите неща ще ги обмисля утре, че сега много ми се спи, и ще ти кажа какво мисля по въпроса. А ти ако искаш, пусни някой твой опит. Няма само аз да се излагам. :)
Zornica
Posts: 64
Joined: Sun Jul 04, 2010 3:08 am
Has thanked: 7 times
Been thanked: 33 times
Contact:

Re: Космически пирати

Post by Zornica »

Хах, е, мерси! :) За виртуалната бира.

Не, не си ме разбрала. Изобщо не съм фен на сай-фай сериалите. Поне не на повечето от тях. Като се замисля в този жанр сериали, които съм гледала с удоволствие са Зоната на здрача и До краен предел. И май до там.

Фантастичните книги, които харесвам също са доста малко - много съм капризна в този жанр. Като цяло съм гледала определен брой фантастични филми - някои дори харесвам и смятам за поне поносимо достоверни.

Не знам какъв пример да ти дам за прилично достоверна фантастика без големи изгъзици... Вече дадох пример с Пришълците, по-специално с първия. Но спокойно можеш да вземеш под предвид всичките. По-пресен пример е филмът "Луна" - ето точно такава фантастика харесвам.

Ако говорим за литература, хм... "Опцията на Тюринг" за мен е страхотна достоверна фантастика. Но пък не се развива в космоса (все пак фантастиката не е само космос). "Небесните господари" - още един добър пример. Ако толкова си падаш по "идиоти" - в творчеството на Лукяненко винаги се срещат, но с мярка. Аз съм привърженик на мярката в това отношение. Нищо, че се кефя на Джем Йълмъз, дори и той подбира базиците да пасват на сюжета :)

Като цяло съм фен и на "Tripping the Rift", само дето то е анимация и не пледира за никаква, ама никаква достоверност. Идеята ми е, че с този разказ и "хуморизма" постигаш именно този ефект, но без колорита на анимационните герои. Сама си преценяваш какво търсиш и за какво се бориш в творчеството си... Аз изказвам все пак лично мнение. Както е видно - имаш и други читатели, които явно го харесват разказа. Може би тях трябва да почерпиш, не мен.

Ще опитам да ти обясня отново (и за последно, обещавам) проблемът ми с диалога и хуморът. За мен просто не е смешно. Когато в дадена ситуация, някой изпсува каруцарски, това би могло да бъде смешно. Когато целият диалог е такъв, по-скоро имаме нещо друго, не знам как се казваше, Синдром на Турет? Абе с една дума - копролалия. Когато чета/гледам подобни диалози, гранича с копрофагията. Което, вярвай ми, не ми е по вкуса. (Пример за мой тип хумор) Честно, ако беше само до диалога трудно щях да дочета разказа. Не че съм против идиотията, просто тези твоите не ми допадат, защото по-скоро са имбецили, отколкото идиоти... Не знам как да обясня по друг начин, а май вече си изгубих и бирата...

Относно облягането на пулта, хайде пак да опитам: аз си представям един пулт за управление на космически кораб, като относително сложно съоръжение. Та ако наш Мунчо, нали не му пречат нито акъл нито образование, ей тъй небрежно си опне краците отгоре, върху тез всички лостове, копчалъци и - не дай боже - по-чувствителни сензори, та няма ли това да се отрази на траекторията на рейдъра, или може би да активира парализиращия лъч. Ето, това ми е проблемът с конкретно това действие... Спирам до тук, че два пъти ми заби компа вече, явно не е богоугодна тази критика

Моите опити... както казах са незавършени. Дали ще ги завърша и доколко ще видят бял свят - тъмна Индия. А и все още се колебая дали това е мястото да пускам произведения... Но пък ако продължим да спорим, ще взема да ти открадна идеята и за упражнение да я пренапиша. За да се излагаме дружно :)

И сега да не ме измодерирате пак! По темата съм си, подхваната от самата авторка, ей!
Last edited by Кал on Thu Oct 27, 2011 8:17 am, edited 1 time in total.
Reason: махнах пълен цитат на непосредствено предхождащ пост – да не товарим базата данни излишно ;)
Jane Undead
Global Moderator
Posts: 241
Joined: Sat Aug 20, 2011 1:50 am
Has thanked: 21 times
Been thanked: 43 times

Re: Космически пирати

Post by Jane Undead »

Мерси за коментара пак.
Като помислих малко върху твоя коментар, и си намерих една грешка, която явно ми е основна - не мога да предам добре това, което мисля. Да вземем за пример идиота (или имбецила :)), който си обляга краката на пулта. Аз си мисля, че би следвало да има достатъчно акъл, че да ги облегне на свободното място от пулта, т.е. там дето няма копчалъци. Което ще доведе разбира се до някаква повреда, но ще бъде по-късно, заради претоварването. Сега си задавам и логичния въпрос - а би ли следвало да има свободно място на пулта? Не трябва ли всичко да е така нагъчкано (от съображения за икономии и т.н.), че да няма къде игла да падне на пулта, без да оцели нещо важно? От друга страна това трябва да зависи от типа кораб ииии ще трябва да го помисля сериозно. :)
Ще погледна някой от тия неща, които си ми казала, може пък да ми харесат. А пък аз искам много да ти покажа Гхост - всъщност да го покажа на всички. Кал, помагай, къде да го сложа? (разказ е, не е мой, не се нуждае от редакция, просто искам да го покажа) Искам да видя какво ще кажеш за него, понеже атмосферата и хумора съм ги копнала оттам.
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Космически пирати

Post by Кал »

Jane Undead wrote: Кал, помагай, къде да го сложа? (разказ е, не е мой, не се нуждае от редакция, просто искам да го покажа)

Има ли го публикуван някъде? Ако да - просто дай линк.

Ако не - чий е? Не е редно да пускаме чужди текстове тук без разрешение от авторите им...
Jane Undead
Global Moderator
Posts: 241
Joined: Sat Aug 20, 2011 1:50 am
Has thanked: 21 times
Been thanked: 43 times

Re: Космически пирати

Post by Jane Undead »

Не съобразих за разрешението. Ето, намерих линк.

http://chitanka.info/text/44
User avatar
Mokidi
Global Moderator
Posts: 351
Joined: Wed Sep 14, 2011 9:26 pm
Has thanked: 129 times
Been thanked: 173 times

Re: Космически пирати

Post by Mokidi »

Ох, имам толкова теоретични отбелязки за казване, че не знам откъде да започна...
Първо, разбира се, за да бъде интересна за публиката една пародия (каквато този разказ се явява), въпросната публика трябва да е запозната с произведението, което се пародира. Иначе...
Мен лично разказът ме "удари" под кръста много скоро след изчитането на Гражданин на галактиката и съответно ме умори от смях - познатата удобна обстановка :D , ловко и хитро изпародирана. Готино. Всъщност, в този смисъл, най-малко ми харесва краят. Не като идея, а като изпълнение: обърнато е прекалено малко внимание на "неочаквания край" и не е осъществен добре. Може би тъкмо защото в Гражданина липсва реална сцена с опит за обир на кораб и удобната позната обстановка преминава в свободно съчинение, а нивото на детайлите спада катастрофално.
Второ, големият проблем на разказа е не "недостоверността", а амортизацията на света: Гражданинът е остарял, съответно обстановката в разказа е остаряла. Оттам идват и недомислиците с разните дръжки, копчета, парализиращ лъч и прочие дреболийки, които вгорчават изчитането. Все се сещам за един мой любимец, Джеймс Уайт - ненаситен потребител (и мъчител) на "Галактическата болница" съм, но вече е толкова фатално изостанал във времето, че на моменти е отвратително смешен... Което е тъжно. Същото се отнася обаче за огромен процент от фантастиката от "старото" поколение... с изключение на такъв тип "социална фантастика", която показва различни обществени структури и начин на живот (например - "Фрайди") или се опитва да борави с неопределена "отминала съвременност" (например "Странник в странна страна"). Все още не мога да реша за себе си свикнала ли съм с тази амортизация на любими произведения и пораждащата се привързаност към съвременни такива заради самия факт, че не са амортизирани... или не съм свикнала. Лошото е, че дори съвременните се амортизират зловещо бързо (пак например - "Лабиринтът на отраженията").
Така или иначе, критиката ми към разказа е простичка: за мен се нуждае от повишаване на мащаба на детайлността във втората си половина, където излизаме от обстановката на Гражданина и минаваме към измисляне на съвсем нови неща, и малко разтягане и обработка на края - примерно така, че на финала да се каже "Айде, махайте се оттука, и много поздрави от ХХХХ" - *почес по главата* "Хлъц, е тва е един истински пират..."
--
Относно теорията на фантастиката, ще запретна с кеф ръкавки.
Да. Научната фантастика борави с наука. По-точно, борави с научни ВЪЗГЛЕДИ и потенциални възможности, които са физически-химически-и прочие-науко-обясними. Някъде тук из темите бях споменала, че лично за мен всяка книга се състои от баланс: авторът представя на читателя факти, в които иска той да вярва безрезервно и на тях гради книгата си, а от читателя се очаква да вярва безрезервно в даденото комбо от информация, за да възприеме в цялост книгата и да я (образно казано) грокне. Колкото по-достоверно са представени нещата, толкова по-лесно е на читателя да вярва в тях. Не напразно думата е досто-верно, т.е. доста вярно...
Тази постановка дава на авторите възможност да разиграват невероятни комбота, стига да могат да ги обосноват. Лов на магнитни монополюси в астероидния пояс? Моля, няма проблем. Лов на стабилни микро-черни дупки в облака на Оорт? Също няма проблем. Хмм... Космическо огледало, създадено от едноизмерна брана в нашето пространство? Да, също няма проблем. Важното е научната обосновка да е добре изпипана.
Проблемът, разбира се, е в това, че с напредването на технологиите става ВСЕ ПО-ПРОБЛЕМАТИЧНО доброто изпипване на обосновката. Има прекалено много наука и винаги има шанс някой да разбира от това, което е "обосновано" и да му се хили. Сещам се тук за "Теорията за Големия взрив", сериала имам предвид. Първият му сезон беше убийствено смешен: защото съдържаше обосновани, хубави, солени и дълбокомислени физически шеги. Смяла съм се до сълзи. Проблемът, който за малко да доведе до отказ от втори сезон беше, че хората, гледащи комедийни сериали и разбиращи от теория на струните да речем, са минимална бройка, а за масовата публика смислените физически шеги, в които хуморът е във физиката, не бяха смешни... Резултатът? Вторият (и всички останали) сезони е крайно не-физически, но е смешен. За мен беше разочарование. Май в четвъртия горе-долу набараха баланса така, че хем да е смешно за масовата публика, хем да има заигравка с науката...
Същото се отнася и за научната фантастика. Ненапразно неща като "Килн хора" се амортизират по-бавно, но дори амортизирани са достоверни... и неща като "Пейзажите на времето" имат прекалено ограничена почитателска група.
Zornica
Posts: 64
Joined: Sun Jul 04, 2010 3:08 am
Has thanked: 7 times
Been thanked: 33 times
Contact:

Re: Космически пирати

Post by Zornica »

Да си попитам: Джейн, дали ще ми отстъпиш идеята си? В смисъл, имаш ли против да я използвам, за да си напиша моя версия? Доста нахално е от моя страна, но...
Jane Undead
Global Moderator
Posts: 241
Joined: Sat Aug 20, 2011 1:50 am
Has thanked: 21 times
Been thanked: 43 times

Re: Космически пирати

Post by Jane Undead »

Не, съжалявам. Ненавиждам да си давам играчките на другите, после ми ги връщат на нищо.
Post Reply

Return to “Писателска работилница”