Конкурс за фентъзи разказ „Зимата идва“

[Кал]

Конкурс за фентъзи разказ „Зимата идва“

Участвайте – било като автори, било като читатели-жури.

Срокът е 14 декември.

[Radiant Dragon]

Пфууу... к'во толкова са се залепили всички за това
фентъзи...

Не ме разбирайте погрешно, аз съм запален sword&sorcery фен, но
защо трябва да се изключва "другия полюс" на фантастиката?
Аз искам една идваща зима с киборги, бластери и дреднаути
например.
Опа, това май не е съвсем НФ...

Тюх.

[Тиана]

Хихи, все пак сме Фентъзи ларп център.
Иначе днес е последният ден от конкурса, от утре можете да четете всички разкази и да гласувате за някои от тях в рамките на 1 седмица.

Spoiler

ПП: Има един и с фентъзи, и с фантастични елементи. Но повече подробности, не.

[Кал]

Spoiler

А да ви видим сега какво жанрово определение ще му дадете...

[Тиана]

Ааа, нека някой друг, по-запознат с "литературните похвати" да се изкаже. Ако изобщо е нужно. За конкурса стига да има фентъзи елементи в разказа, пък в коя реалност се развива действието, е въпрос на лично предпочитание.

[Кал]

Харесва ми подходът ви. Спестява толкова много главоблъс...

[Тиана]

Така е. А и по този начин има наиистина много различни разка...

[Тиана]

Конкурс "Зимата идва"
Вече можете да гласувате. Поличхме страхотни разкази, благодаря на всички участници!!

[Кал]

Зззззз...

Глазззззувайте...

(Яааааа се разкършете! И се протегнете! И се зачетете! Ама ха! Като е зима, да не би да са ни смръзнали невроните! Бегом марш!)

П.П. Cross-posts, хихий...

[Radiant Dragon]

А докога е гласуването?

Защото аз нямам шанс да чета преди 18-и следобяд...

[Тиана]

21-ви включително.

[Кал]

Брррр... какво студено, студено начало...

Разказите на Дияна Овчарова и Камен Христов ме хванаха за гърлото. Специално този на Камен навява студ на преспи... Добре, че моята кръв в тия зимни месеци ври и кипи.

Питам се какво ви е вътре, като създавате такива истории, братчета и сестрици...

[Кал]

За сметка на което разказът на Станислава е изненадващо топъл. И ме кара да се чувствам, сякаш пак съм попаднал в „Песента на ханджията“.

Хм... Нататък!

[Кал]

... и Йордан ме бухва обратно в тежката зима. Зимата на нашите депресии.

Ааа! Младежи! Ще взема и аз да се депресирам. И вместо сепваща Приказка, да напиша Приказка сепуку...

[Кал]

Разказът на Дамян беше... Буахаха! Мрете, мрете, женкари и руси главици! И нека зимата ви покрие до един! Нека ни един не остане, нито герой, създаден, за да умре като cannon fodder!

Мисля, че почвам да се напивам.

[Кал]

„Земя като решето“ на Васил се е засилила да се превърне в единия ми фаворит, като някой не неопят, ами трижди възпят караконджул...

[Кал]

По „До ръба на Ател“ ще имам да мисля още.

Мамка му... какво се случи с ония простички истории, върху които можеше да се отпуснем и да се унесем с усмивка? За къде бързате? Някои от нас не са пораснали толкова, не искат, не могат, няма да порастат...

[Тиана]

Хората май търсят силните истории, истории за неща, които ги разтърсват емоционално. Приказките сякаш са прекалено нереални, за да ги харесат...
Но някои от нас не искат да пораснат, въпреки всичко... Благодаря ти за коментарите. С един няма да се съглася, тъй като подхождам към разказа от различна гледна точка.

[Кал]

За кой се разминаваме? И по-важното - защо?

Аз също обичам да слушам как четат другите четящи.

[Тиана]

Разказът на Дамян беше... Буахаха! Мрете, мрете, женкари и руси главици! И нека зимата ви покрие до един! Нека ни един не остане, нито герой, създаден, за да умре като cannon fodder!

Мисля, че почвам да се напивам.

1. Описанията се леят, по-добре не мога да го обясня. Много се дразня, когато някой писател се опитва да разкаже историята не по начина, по който му идва отвътре, а съобразена с някакви литературни правила. Това за мен прави цялата история като накъсана, направо накуцваща. Особено си личи при описанията, когато използват твърде много (излишни) подлози или твърде много (прости) подробности (от типа "лакътят му се завъртя назад, китката му се извъртя и удари бузата на орка, който стоеше точно зад него).

2. Хареса ми съмнението на главния герой в третата част. Винаги съм искала да чуя в една история и "другата страна на нещата" на това, да бъдеш пълководец, гледната точка на самия човек, а не начина, по който го виждат всички.

3. Всички обичаме щастливия край, в който и аз вярвам, но е хубаво да ни показват от време на време, че за да стигнем до този край, е имало много жертви, и че не винаги нашият герой е този, който печели. Може да звучи много негативно, но трябва да се знае.
: )

[Кал]

Аз нямам нито едно несъгласие по твоите впечатления. Всъщност ако имам някакви недоволства по разказа, те са само идеологически (и изцяло лични) - за какво ми разказва авторът. Великите битки/големите касапници вече не ме вълнуват като читател. Освен ако не ги разказва някой като Сапковски, който а) ми показва максимално наситено личните съдби на намесените участници – тоест ме кара наистина да страдам/да се радвам с тях; б) описва касапницата толкова натуралистично, че да я намразим от дън душа – да намразим самата идея, че важни неща се решават със сила.

(А това за „русите главици“ беше закачка с по, ъъъ, сексапилния подход тук-таме. )

[Тиана]

И аз нямам никакво несъгласие за твоите коментари. Мен още ме впечатляват великите битки, но съм съгласна с "да намразим самата идея, че важни неща се решават със сила".

[Кал]

Впрочем: като гледам как върви гласуването – мислили ли сте да дадете и една „специална“ награда? От организаторите? За разказа, който на вас самите ви е харесал най-много?

Spoiler

As opposed to разказа, чийто фенове са най-печените компютърджии или имат достъп до най-много зали...

[Trip]

1. Описанията се леят, по-добре не мога да го обясня. Много се дразня, когато някой писател се опитва да разкаже историята не по начина, по който му идва отвътре, а съобразена с някакви литературни правила. Това за мен прави цялата история като накъсана, направо накуцваща. Особено си личи при описанията, когато използват твърде много (излишни) подлози или твърде много (прости) подробности (от типа "лакътят му се завъртя назад, китката му се извъртя и удари бузата на орка, който стоеше точно зад него).

Не разбирам какво имаш предвид с първото изречение? Иначе, аз си падам по простите подробности, когато не става въпрос за битки - тогава е скучно. Но по принцип предпочитам високата разделителна способност в описанията. "Тя седеше до прозореца. Слънцето я огряваше." Това ми е бедно. Искам да знам коя част от нея огрява, коя остава в сянка, каква е разликата в огрятия от слънце цвят на роклята й и този на сянка. Такива ми ти работи

Едит: Подкрепям предложението на Кал. Разликата между първите 3 разказа и всички останали е от по 100 гласа. Странно е.

[Trip]

Започнах ги и аз.

"Децата на вълците" е ... как да го кажа ... не е мой тип ...

[Кал]

ПрепоръЧка: Пиши само за тия, дето са твой тип... :DDD

[Trip]

Бе в някакъв момент ще трябва да почнем да работим и с негативни примери, ма засега може би ще си ги кътам за себе си

[Кал]

Чшшшш! Редакторът рече:

Негативни примери се дават само с предложения за подобрения. Иначе - се вадят бренекетата.

[Тиана]

[Не разбирам какво имаш предвид с първото изречение? Иначе, аз си падам по простите подробности, когато не става въпрос за битки - тогава е скучно. Но по принцип предпочитам високата разделителна способност в описанията. "Тя седеше до прозореца. Слънцето я огряваше." Това ми е бедно. Искам да знам коя част от нея огрява, коя остава в сянка, каква е разликата в огрятия от слънце цвят на роклята й и този на сянка. Такива ми ти работи

Едит: Подкрепям предложението на Кал. Разликата между първите 3 разказа и всички останали е от по 100 гласа. Странно е.

Преди всичко - гласуването е до днес, 20-ти включително. Извинявайте много за объркването! Не знам защо горе така съм написала...

Иначе да се върна към цитата. Точно това, което си написал "Тя седеше до прозореца. Слънцето я огряваше.", това ми е накъсано. Три думи, точка, три думи, точка, прекалено много съществителни и прости подробности (т.е. не ги разкрасяват, както ти би ги разкрасил със светлината). Примерно:

-- "лакътят му се завъртя назад, китката му се извъртя и удари бузата на орка, който стоеше точно зад него" или
-- "ръката му отхвърча назад със скорост, придобита благодарение на много години усилени бойни тренировки, и се стовари се върху грозното лице на осмелилия се да приближи орк"...

Което пак не е страхотно, но ми звучи по-добре от горното.

[Кал]

В гмежта от туловища се мярва пролука, и тя мигновено се плъзва през нея, и по-нататък, покрай преградата, по прохода, по-бързо, плавно, преливайки от пета на пета, от катà на катà...
Петата ѝ висва сред празното, и тя полита надолу. Превърта се, ходилото ѝ потърсва опора, открива, оттласква се, променя посоката, пада, надолу, надолу, бърз хват, дъга, наляво, по пръстите ѝ полепва влага. Тялото ѝ фучи през мрака като кобилка, прегризала повода си. Косите ѝ плющят и се веят, като опашката на кобилката.
Това падане няма край, хоп, сега и другата ръка се захваща, снагата ѝ прави мах, оборот, пуска, полита, пак, праааас!, през преграда – паяжина? плат? Това падане няма край...

Тиана - тоя тип писане ли имаш предвид с „описанията, когато използват твърде много (излишни) подлози или твърде много (прости) подробности“?

(Бая взехме да се откланяме; може да отделя нова тема, ако продължим по това русло. )