Балади, разпади, Нова година, Silvester, руско Рождество Христово, Банго Васил, китайска Нова година, сесии и др.

Не можахме много да си поврачуваме, защото имаше две седмици кашличен мор и човек за какво друго да размишлява освен за плеврите си. Междувременно „нови“ болежки се обаждат, та кое да „игнорираш“ по-напред.

Заповядайте едно интервю, за което ни помолиха другарите от Учи.бг. Можете да го прочетете при тях или във форума ни.

Да издам тайната! В жабешките отговори се крият наблюдения от една размисляща конференция, която се проведе миналата година. Обобщена цел и малко снимки.
По-подробно.

Беше доста любопитно, защото, докато представители на българските литературни среди се… жалваха за положението на преводача в България, на литературния агент, на излизането на български книги в чужбина (да, има защо), Атанас П. Славов им разказа за легендарното славянско англоезично списание Orphia, спомена успеха на алманах „ФантАstika“ на миналогодишния Еврокон и съпостави жалните теми със ситуацията във фантастичните среди. Изводът беше, че фантастиката си има деятели и поддръжници и книгите се виждат (в рамките на фантастичните среди обаче), включително произведения излизат в чужбина успешно. E, ние в ЧоБи знаем, че виждането е с цената на тежки усилия, както и моментът с успешното. Също така на фантастичните среди не са им чужди вражески настроения ;), ама това май е нормално. Обаче дали е нужно?

Продължаваме и държим да се различаваме от нефантастичните литературни среди в България. За добро или за лошо. In good and bad times, forever and always, for good, amen. На многая лета. S Panem Bohem.

И сещате ли се защо? „Много ясно.“ Ние сме доброволци, просто е като фасул и торта, т.е. като бобена торта (трябва да взема рецептата от баба). Мотивацията ни е различна.

И все пак… понякога проблясва мисълта за някое добро издателство, с което да споделяме възгледи и работа. Сблъсквали сме се или с мълчание, или с принципи, които няма как да ни принадлежат.

Книгите ни не са на необходимата тематика, да речем. Или поне така ни казват.

А литературен агент в конферентния смисъл на думата е леко мръсно понятие, защото… ами… иска пари. :} Иска с това да се храни. Буквално. Ама ние ги разбираме българските литературни среди. Човек иска трудът му да се оценява и заплаща достойно. Защото не сме преминали на фотосинтезиращо съзерцаване на изгревите или залезите. А и е важно слънцето да изгрява и да се вижда, все пак.

Ще продължаваме с книгите да действаме от уста на слух, от екран към ум, от ръка към сърце и да си мечтаем, че ще съберем още много поръчки за хартиената „Песен…“ на Бийгъл, за хартиените истински „Зелени разкази“, за „Нощта на скорпиона“, понеже авторката копнее книгата да излезе на хартия, за „Пентаграм“ на Наско, за „Ех, магесническа…“, за да падне голяма веселба… всъщност всичко, което не ни е на хартия или е изчерпано. Включително… „За спасяването на света“. Еми не сме го спасили тоя пуст свят.
Нямаме хора, затова ще се рестартираме в някакъв момент. Иначе тъпчем на едно място и едни други. Гнетясахме. Гастритясахме. Грогясахме. (По-грозно казано: гъбясахме, гноясахме, гангренясахме, гътваме се и т.н.)

Прииждайте, Читатели, прииждайте! :> Наближават мартеници!

„Пролет пукна, ние – не. Вятър духна, ние… не.“

хрстн