Приятели!
След като стоте ми коня се разпрегнаха от предпечатни препускания, време е да им дам малко отдих – а какъв по-добър начин от това да впрегна вашите? 🙂
Та, значи: Очакваме книгата да излезе в самото начало на декември (061204: книгата излезе!). През следващите четири месеца мисля да не я пускам по обичайните книгоразпространителски вериги (дълга история, в която се говори за бавене на плащания, некоректност към малките издателства и други реалии – история, дето не е за тука, значи), а да открия – с ваша помощ – начини тя директно да стигне при вас. По възможност – заедно с мене (нали помните, събираме човеци :)). По необходимост – самичка.
061207: Да поясня. На този етап (известен на посветените като Фаза едно ;)), който трае от сега до края на януари, целта ни е еднорозите да стигат до крайния си стопанин-спътник, без да минават през платени посредници – само чрез наши човеци, значи. Във Фаза две (ако са останали жребчета без стопани *смея се*) ще включим и познатите си книгоразпространители, със съответното възнаграждание. За Фаза три засега се носят само легенди и лъжи…
Иска ми се да създадем групи по градове (или области) от страната/света и да видим дали ще сработи принципът на препредаването: аз – на моята връзка в Търновско (ахой, Светлоносеща! Знаеш ли, че там сте трима? :)), тя – на останалите наоколо… и тъй да расте нашата Човешка мрежа. На живо; жива; готвеща се за следващите книги от Човешката библиотека и за всички други чудеса, коите решим да направим, заедно.
2. Колко бързате да получите книгата?
Това ще ми помогне да преценя дали мога да ви я донеса на ръка, или чрез проводен пратеник ;), или по пощата, или с телекинеза, или като я пратя до подбрани книжарнички (за София и Пловдив, и Стара Загора, и Бургас вече имам три наум, ако и вие можете да ми препоръчате – знаете, че хората са точни и честни, истински книжари – давайте), или вие ще ме намерите, или…
За моите странствания: Вече обиколих еднаж Търново, Варна, Бургас, Пловдив, минах и през Казанлък, точа копита за Шумен и Видин (и горните градове, пак) през януари/февруари… Ако ми подсвирнете от някъде другаде, като нищо ще доприпкам и при вас. Тия зимни, горещи месеци са ми за пътешествия – и без това имам да наваксвам за унилото лято. 😀
061207: Ето програма на пътешествието, мое и еднорогово, през декември:
07., по късна доба: Горна Оряховица
09., през деня: Велико Търново
10.-17.: София – най-различни неофициални премиери
13.-17.: жребчета на Панаира на книгата (вижте го примерно тук): щанд 48 (на Артлайн – благодаря, Апостоле!), щанд 55 (на Аргус – благодаря на Сашо Карапанчев и Емануел Икономов; за съжаление, не мога да намеря виртуалния дом на Аргус – ако някой има връзка към тях, моля да ми пише)
13., 20:00: представяне в клуб Ефремов (Младежки дом “Средец”, бивша “Лиляна Димитрова”, срещу парк Заимов от страната на Паметника Левски)…рамо до рамо с други прекрасни книги 🙂
16., 16:00: участие във Фантастичния анти-СПИН карнавал
18., 20:30: прожекция на “Последният еднорог” и представяне (на тоя етап по-скоро – размахване :D) на книгата в Кафе клуб Extreme
19., 09:00: представяне в сутрешния блок на 7 дни: Тв утрин, мисля (Благодаря, Поли, Марияна! Йей! Еднорогата ще се излага и образно! Да взема да се обръсна ли, що ли… :D) -> 061219: Някой успя ли да ме гледа? А да ме запише? Бях много сладък, да знаете… :D)
19., 18:00: прожекция на “Последният еднорог” и представяне (пак размахване, к’во да се лъжем :D) на книгата в НБУ, зала 305, I корпус
21., от 9, та знае ли някой до колко: еднорозите се включват в акцията за НАТУРА 2000 – включете се и вие! (Включете се, де. Не боли – даже ти се изпълва отвътре сред срещата с толкоз еднорогови хора на едно място…)
22., къмто 16 часа: Бургас – приятелска среща в книжарница Офир (пл.Тройката, ул.Сердика 4; до магазин Трия), където работи Янчо Чолаков
23., 17:00: Варна – представяне в Дома на писателя (гр. Варна, ул. “Крали Марко” №11; благодаря, Иво!)
24., ранен следобед: Пловдив (разгеле…)
после: може би Видин, Шумен, Русе… зависи от вятъра
…и през януари:
Засега още няма предвидено пътешестване – с Екипа сме заети да готвим следващите два проекта на Човешката и съм си в София. Ама вие следете, че Калин си сменя програмата триж дневно. 😉
Междувременно:
07.12.: 30-ина жребчета заминават по брат ми към Пловдив; утре ще ги има на сбирката на фантастичния клуб Соларис (за връзка търсете Кирил, председателя му)
09.12.: 10-ина ще отнесе Юрий Илков (по-известен из феновските среди като Генерала) към Пазарджик, за клуб Аркадий и Борис Стругацки
09.12.: 50-ина чакат стопаните си в Търново (Светла), още 8 – в Горна Оряхковица (Наско)
15.12.: жребчета вече чакат и в книжарница Нисим в София – ако не искате лично, идете и си вземете оттам; книжарите са добри стопани 🙂
16.12.: 7 поеха към Плевен с Ангел; 4 – към Кърджали с Кирил (Добрев, от тандема Юнаци ;))
21.12.: …а по трийсетина тръгнаха към офисите на Зелени Балкани в Пловдив и Стара Загора
22.12.: оставям 16 във Валя/Ная и Светлини сред сенките в Казанлък; 8 при Янчо Чолаков в книжарница Офир в Бургас
пак там: 10-ина заминават към Сандански/Благоевград с Крум; 30-ина – към Видин (и впоследствие Шумен) с Ал
23.12.: 20-ина стигнаха и при Григор във Варна
18.01.: 10-ина поемат дългия път над Голямата вода (САЩ); засега са у Приятели, но има вероятност да се появят в malincho.com
18.01.: 16 еднорочета се озовават в Галерия Дюк
още неопределено: жребчета ще бъдат носени към Русе, Британия, Германия, Израел…
В самата София, освен при мен (бул. Пенчо Славейков 5, до Пирогов), книги има и у Ал и Дея (Ст. град, УНСС, УАСГ), Дилян (Надежда, УАСГ), Владо (Западен парк), Юри (Гоце Делчев, навсякъде ;)), кафе клуб Extreme (м/у НДК и Попа), Вяра/Рохерин (Младост 5, около х-л Плиска), Павел (MALL of Sofia, на Стамболйски)
За другите градове (тъжен пример: Русе, мой роден :() засега нямаме Еднорогови Приятели (и кобилки) – дайте знак, ако сте оттам и искате да вземете; куриери ще се намерят. 😉
Следете за промени!
3. Вече можете да ми давате и поръчки за бройки. Засега ме интересува къде, кога и колко книжки ще искате (подаръци ще има, за всички от сърце…) – плащанията ще ги измислим. Поръчките ги пишете най-добре на мейла ми (горе вдясно), иначе ще обърнем тая вест на пазарище… 😉
Калин,
със стоте риещи коня 😀
П.П. Коричната цена на книгата е 7.77 лв. Приятелската/Подаръчната – 6.00. Спомоществователската – колкото прецените; повече от 9 ще ме e срам да взема, там влизаме в графа “целеви дарения”. 😀 061207: Знайте още, че всеки от вашите левове веднага ще бъде впрегнат в издаването на следващата книга от Човешката библиотека… която (нали мога да я издам, Приятели По-желали?) сме по-желали да бъде “Сънуващите кристали” на Теодор Стърджън. На хубаво място отиват тия лъвове, не се кахърете за тях… 😀
- Пак сме млади - 1 март, 2016
- Балади и разпади - 15 февруари, 2016
- Копнеж за стажанти на ЧоБи (зима 2012-а) - 16 декември, 2011
Аз DVDто си го гледам и в книжарницата.. 8-9 евро, в хубавата си синя кутийка, но засега само нея гледам, а филма.. Но предпочитам ако взимам нещо от там, да е книга 😉
Ако се окаже, че все пак го няма в мрежата свободно – приготви ми и един диск към книгата, да си ги получа директно комплект ;D
Аз не знам да го има за свободно сваляне – ние тук си ги разменяме на дискове… Ако някой обаче знае, моля кажете, не на шега… 😉
(В бюлетина на Бийгъл, който пуснах тук, пише и за новото издание на анимацията по повод 25-годишнината – може и до нас да стигне.)
Филма? В интернет? А можеш ли да дадеш линка? Ще ми се да го гледам, макар и поокъсняла с поне десетина години 🙂 Мога и от някоя дяволдитека (за DVD 😉 но не съм се наканила още..
Ой, ой – добре дошла и тук! 🙂 Ой, ой – видя ли, че туй пътешествие е с продължение? Направо там ще ти отвърна! 😉
(Вече ти писах и на пощата.)
Здравейте, Калине и другарчета!
Явно и аз съм от дружинката на хората, попаднали на филмчето “The Last Unicorn” по времето, когато нямаше много западни анимационни филмчета по нашето родно ТВ… И като ме заплени филмчето, и стана тя една… държа ме запленена от дете та чак до момента в който пораснах и намерих филмчето отново в интернет пространството, та си го гледах пак и му се наслаждавах, и си припомнях детските блянове 🙂 И се заплених още повече, запях си и песничката на Америка (честно да ви кажа, новия вариант не ми харесва). Та стига съм бръщолевила, да си дойда на думата… Аз самата се намиргам във Варна, и много бих искала да се добера до поне 3 бройки книжки… Конкретно към Гриша ли да се обърна? Или има и друг начин? Питам си най-простичко, понеже нищо не разбирам от тези неща… И още нещо – предлагам си услугите за помощ, каквато и да е тя, по разпространение, преводи и т.н. 🙂
Поздравчета от мен, до всички еднорогчета 🙂
[…] Основните разлики от Фаза едно: […]
Хай! (Както казват братята японци; да не се бъркат с братята американци. 😀 ) Разчитам, Юли… трепери, Испания! След Ники Светлев ще те газят и еднорози!
(Тая вечер пак съм прекалил с естественото производство на стимуланти. 😉 )
Ако е лятото, тъкмо ще видиш новите еднорози – еднорози второ поколение, значи…
К:)
Kalinchooo, 🙂
Az za ednoroga veche ne se biya, nali Niki (ot shadowa) dobrodushno me smetna w negowiyat isk. No poneje se ochertawa poseshtenie w BG prez prolet/lyatoto, ako imash zayawki za Ispaniya razchitai na men za razprashtane/razprostranenie. Pochti postoyanno mestonahojdenie – Barcelona!
:-))
Че какво му има на този? *оглеждам се смаяно*
А-а-а… ами може би просто няма да пише “Последният еднорог” на върха някой ден…
*оглеждам се в очакване на гневен порой*
К;)
няма място за дядо парсовци,тцъ!
но може някой и друг скелет джак с добри намерения..
а за “кристалите” нов блог ли ще има?(:
Поздравено ни е, Щурчо зазимени! До козирката! 🙂
(Явно с кефТ ще се опознаваме с тебе… ще гледам да запазя на Бургас поне два деня, като идвам пак.)
Пък за илюстрациите – като почнем с анкетите, всичко ще си кажете, всичко… 😀
…това пътуване да не би да включва гонитба на изчезналия Дядо Прас? Че нещо в звученето ми напомни…
Хо-хо-хой!
К:)
поздрави на всички последнопреводачи и упориторози, които са успели(не лесно,но успешно!:)) да пренесат магията на едно от най-неустоимите литературни преживявания на нашия бряг!наистина сте се справили успешно с работата си,човешки библиотекари,и преводът е пълен с красиви примери за това какви усилия сте положили да съхраните крехкото и деликатно обаяние на “Последният”.ако мога да отправя някаква критика(не че имам това право),то ще е за някои от илюстрациите и тяхната..самобитност откъм реалистичност на изображението,но то е колкото да не решите,че само ви хваля.
успешна 2007-ма на г-н Калин и ко. и пътуването към мрачния замък на българската литературна сцена!хи-хий..(;
Милена (на която вече писах 🙂 ) ме накара да се замисля дали не съм претрупал сайта въпреки всичките си усилия да го държа подреден и простичък…
Ако някой има подобен проблем с намирането на имейла за връзка, моля да пише имейл.
(А ако не се ориентира как *смея се*, да пише тук.)
Бих искала да купя 3 бр. от “Последния еднорог”, но не можах да намеря e-mail на който да ви пиша(да аз съм идиот 🙂 ) намирам се в София:) пратете ми мейл ако е възможно?
Вече е прочетена 🙂
Благодаря Калине и на всички вас, мили преводачи, които направихте достъпна и на български, тази магия. 😉
Поздрави най-искрени и щастливо посрещане на Новата година, нека тя донесе възможност за превеждане на още книжки. И наистина ставаме по-човечни чрез Човешката библиотека 🙂
Жалко, че сме се разминали с Аданедел.
Прочетох засега само 3 глави, но смятам тези дни да се посветя изцяло на книжката, доколкото е възможно разбира се в този каращ те вечно да бързаш :/ свят. Иначе магията вече е част от мен. 🙂
*усмихва се и тя пълно, не дотам затоплено, но със сигурност щастливо* 🙂
Весели празници пожелавам!
Амели
Ммм…
*усмихвам се изтощено, затоплено, пълно*
Крум ни помагаше тая вечер; а вие сте се разминали с Аданедел на косъм…
Препускай, препускай! Ако не друго, ще съм спокоен, че е меко, с одеяло да те закриля…
К:)
(Задължително “ти”! Иначе почвам да се усещам като Моли при срещата й с еднорогата. *смиг*)
Радвам се, че се запознахме най-сетне официално. Благодаря за хубавите думи, за филма, за споделената топлина. На теб (аз така и не попитах дали може да си говорим на ти 😉 )и твоят помощник, на когото така и не разбрах името, поздрави, а аз отивам на топло под одеялото да препускам с еднорогата 🙂
Mause: спасен си. 🙂 А еднорозите ще дойдат при вас с Радост…
Амели: добре дошла и тук. 🙂 Ще помня “Не знам коя точно дума да използвам, тъй като в тази Човешка библиотека очевидно става дума за някакъв по-специфичен начин на предаване на магията” и ще ме топли, когато студът посяга наново…
Айде бегом към “7 дни”, да се излагаме… Добре че сме много (аз и седем жребчета), и силни, и сияещи – от ухо до рог.
К:DDD
Здравейте, приятели на “последният еднорог”.
Аз съм чувала за тази прекрасност много отдавна, но признавам не съм гледала нито филма, нито съм чела книгата, но този блог определено ме заинтригува и се надявам, че и аз ще мога да си я набавя/поръчам/купя. Не знам коя точно дума да използвам, тъй като в тази Човешка библиотека очевидно става дума за някакъв по-специфичен начин на предаване на магията 🙂 Ще се постарая да дойда на представянето в НБУ, тъй като няма да мога да отида на другите представяния.
Надявам се тази книжка да достигне до повече хора, защото светлината в живота е най-важното нещо! Нека я предаваме!
Поздрави и успехи на преводачите!
Продължавам да страдам от глупост…
Определено в добри ръце отива…няма да дам да им се случи нещо лошо на еднорогчетата 🙂
В очакване…
Споменах че има и още един желаещ да се сдобе със жребче 🙂 От нея имам и лична заплаха ако не и кажа когато взимам еднорогчетата 🙂 Такаче Калине спаси ме моля те 🙂
Маус: а еднорогата чака тебе, да си избереш ден и час. 😀
За благотворителното: Калин няма пари (майтап ви е на вас…), но еднорози има. Ще дам с Радост (щом са за деца, мога ли откаже?); даже може да се засечем на 16-ти – аз ще мина към 1 часа през Панаира на книгата. Само … нали в добри ръце отиват?
Ребека: Ще държим Маусът отговорен твоята кобилка да те стигне. 😉 Или ще дойдете заедно.
Ваше Тилилейство, направо се опиянствам от такива думи…
Драги ми, Смехурко, тъй де, Калине,
мина една Луна (и малко) откак чух тропот нежен и ефирен като роса горска, още не зазорена. Отглъх на мелодичен звън от рог, надпреварващ вятъра, по-музикален от лира неръкотворна, още се скита в ушите ми. И не ми дава мира оная страховита мисъл, че съм я изпуснал докле унесен в сладък дневен сън, а тя дошла при мене, подушила горската омая наоколо ми и ме побутнала с ноздри както се милва малко дете. Постояла, па препуснала къмто онези що зоват я в захлас и се оглеждат на вси страни да зърнат гривата й изящна, яздеща благоуханния въздух трепетно галейки го. Пък аз взех, че се сепнах чак днеска и се чудя сън ли беше и ми се престори…
Затуй искам едно малко да си го гледам и да му се радвам и ако може, да му сложите нишан, да си го знам, че е мое. Но не бързам, нека да е след 10.01. догодина, че се поохарчих за армагани.
Сполай ти бащичко на еднрози и на всички още съродители.
Калине, той моя брат е писал, ама и аз да не остана по-назад ще взема да си взема една за подарък. Ще очаквам Mause да ми съобщи какво сте се разбрали, та каквото поръча той едно отгоре да има за мен 🙂
Калине нали и мен няма да пропуснеш…чакам еднорога да ми каже от къде да го взема 🙂
И едно такова странно питане…3-4 бройки с цел благотворителност имаш ли…знаеш ми мейла пиши 🙂
Още се не знае. 🙂
Като се (примерно утре, като мина да оставя жребчета) – ще!
Кe
Калине – прощавай, ама от толкоз учене съм затъпял – кога ще са презентациите на “Последният…” на панаира?
🙂
Мирото
Тоя същия звънялник.
Моя-0XXX-XX-XX-XX
Костадин Боянов
Кон нямаме, но еднороги жребчета – стотици.
И аз там живея 🙂 , но едва-едва се мяркам тез дни. 🙁 Сега правя връзка с друг развъждач еднорогов – да видим дали е свободна да ти доведе еночко.
Звънялника тоя ли е: 0899 492010? Ни вест от Паладини не ме е стигала близките час-два…
(Като разправям, че сме интимно публично място… 😀 )
Търся да си купя кон, може и еднорог- 1 брой с автограф. Живея покрай 5-те кьошета. Чакам упътване къде да огледам добичето, защото рицар без кон е …Звънях на звънялника, ама никой не вдига.
Поздрави за книгата!
Привет, Калине 🙂
Моля те, не ме забравяй – книжка с автограф от теб искам. Бих искала да опитам също така да разпространя малко книги, имам предвид лично да обиколя някои дребни търговци на сергии. Ако има резултат, няма да са много бройки, но би трябвало да опитам.
“Дим се извисява над Светлата планина. Часът наближава. И Кай Лийн язди към моя замък, носейки ценен предмет.”
(Аз оправих “веднъж”, щом те смущава. 😉 Сега е моментът да споделя, че съЕкипниците тук си позволяваме да бъдем перфекционисти само към написаното/създаденото от нас. Лично мен у написаното от друг може да ме смути само съдържанието – по формата, aka правопис, пунктуация, стил, се плъзвам като еднорог по вълните.
А специално това, което ти си споделила, може само да разгори още пламъка ми.
*усмихвам се обездумено… добре, че Бийгъл е казал толкова много от думите ми*)
Мисълта ми – основната 🙂 – беше, че видях адреса ти и сега ще ти драсна един ред. За всички други новоотседнали в нашия дом – имейлът ми е kalin-точка-nenov в gmail-точка-com. Един ден еднорогата ще има и свой собствен… но за това мъничко по-нататък.
Здрасти:)
Благодаря за бързия отговор:) Още предния път щях да пиша на мейла, обаче нещо не мога да се ориентирам да го видя. Пробвах с “пиши ни”, но там ми се отваря Outlook Express, а не мога да го ползвам, понеже съм в зала. Ако може да ми пишеш на моя адрес ще ти отвърна с координатите си. Преводът наистина много ми харесва. Това е една от причините да искам книгата. Другата е че желая да я споделя с приятелите си, които не говорят добре английски:) Бях започнала да я превеждам, но после попаднах на вашата творба и реших, че ще изчакам крайния резултат.
Още веднъж благодаря:)
Здравей, May!
И Варна, и Шумен, и Търново са част от пътешествието на еднорозите… 🙂 Ако може, пиши ми имейл (адресът ми го има горе вдясно, под “Пиши ни”) с лични координати (телефон, адрес); аз ще ти пиша, когато знаем, че идваме в твоя посока.
И – добре дошла! Пристигаш тъкмо навреме, нали видя?
K:)))
Здравейте. Случайно попаднах тук, но от много време искам да се снабдя с българския вариант на еднорогата (чела съм я няколко пъти на английски). Ако може много бих се радвала да я получа. Аз пребивавам във Варна, но от време на време се прибирам в Шумен, а по коледа вероятно ще ходя до Търново. Може ли някак да я получа на едно от тези места – по пощата или както ви е удобно? Благодаря предварително.:)
Добавих още четири града в декемврийското пътешестиве, направо горе.
Други желаещи? 😀
Воин-поете, ти вече си ми в списъка. Това Албион, това Ка’ната (”Земята” на местен северноамерикански, мисля), това Марс… знам, че мога да разчитам. 😀 А за нийде не сме се разбързали… Светът се завладява трайно само когато се завладява бавно. Питайте Сашо Македонски, ако не вервате.
Колкото до цената, изчезващите Човеци и други такива имагинерии – като те завъртят насам странстванията, те чака бой с обич – от тоя тип… същия тоя тип, да 😀 – и само Обич. И – ако душата ти пожелае, ако краката ти не са се подбили – обикаляне на България, редом с хергеле еднорози. Хау.
(Тепърва ще разбере светът какво занчи хергеле еднорози… 😀 DD)
Така, труден въпрос е това с местонахожението, знаеш, поне за мен. Аз съм навсякъде и никъде. Но където можем, действаме, колкото трябва, дори да ни струва..
друга тема.
Заявка докосвания с еднорогов рог – поне две, за сега, пък до декември ако ми хрумнат още идеи – живи и здрави, ама особено живи – може да има и още. Опасявам се, аз, бъдейки себе си, познавам твърде малко Хора, т.е. Човеци, които ти не познаваш (пък те и без друго нещо застрашен вид излезнаха) – та не знам разпространителски колко ще съм от полза. Освен да разпращам отвъд Голямата вода, като се върна там. Но това ще отнеме поне 8-9 месеца. Инак островяни някои ако има заинтересовани, с които няма да се видим, казвай!
~Riding on (the rocks)!
Благодаря сърдечно, Наско – с цялата си чиста душа (която Ники тъй Обича… *смея се, но съм сериозен*).
Аз още по-смело ще си помечтая тая вечер, и в дните занапред – нека докоснат еднорогови копита, еднорогови рогове всяка една земя – и нека я лекуват от спаружващите стъпки на Бика със много имена. (Я Отчуждение, я Враждебност, я Недоверие, я Здрав Прагматичен Поглед…)
Нека!
(От нас зависи, ей! 🙂 )
Свободен полет, единороги… И нека изящните копитца дори да не докоснат грубата земя на Отчуждението и Враждебността.
Едва ли. Рисунките са страхотни, това е най-важното нещо.
Тъй ще бъде. Хау.
(Леле, Владо… Леле, Жени… Колко писане ви чака… Пък си мислехте, че само на мене ще легне тая тежест, така де, награда… 😀 )
Само за художниците не обещавам, че са ми малко далече. (И никакви не са се обадили до момента. Да не би нещо да са се засрамили, като им показах творенията? 😕 )
Мммм… ми ако може – автографът да е от всичките. 🙂 Тъй и тъй съм на вълна събиране на автографи.. ! Иначе книжката – както вече споменах може да я пратиш на Exiler, който ми е познат и ще почакам някак си до Февруари месец. Тогава блогът ми става на 1 годинка! 😉
Не си струва да пращаш пратка до Щатите – може да се загуби и ще изгориш от към пари.
->Месе4ка:
О-о-о… Самата Детска царица ни е на гости…
*накланям се назад в мост-поклон; щях и да се прескамбична от щастие, ако знаех как 😀 *
(И до “Приказка без край” ще стигнем, да.)
Ще я имате с майчето. Мър ще помогне.
Досещаш ме по-нататък да пусна един списък кой коя земя обитава. Тъй може да се окаже, че Еднорогов Приятел е току под носа ви… 🙂
~ ~ ~
->(Пешевал) Лал:
(А на теб имам да разказвам историята на Лал, една от най-ярките героини в една от най-богатите книги на Бийгъл, “Песента на ханджията”… Де да е бъдеще и де да сме Преводачи, че и нея да ви представим един ден… Направо ще се влюбите в Лал.
Не че тя и сега не си е за обичане… 😀 )
Поемам копитце! И вардя с другото две книжки за тебе!
(Колко Радост точно може да побере едно сърце? А Калиновото сърце? Е, тези дни ще разбера…)
(:
Подавам копитце веднага.
Аз се наемам да разнасям книги от София до Пловдив, когато е необходимо, поне с нещо да помогна ^^ Пък и нали все си търся поводи да пътувам. Околните пазарджишки и асеновградски райони са ми също в обсега.
А за мен искам две книжки, но не бързам. (Едната ще е коледен подарък^^)
привет Калински! мен май ме знаеш къде съм – Amherst, MA, USA. мисля си, че еднорогата може временно да поживее с майка ми в Пловдив (тъкмо да си пообщуват), пък дай боже напролет и двете да се придвижат насам да ме навестят…ще помисля дали има някой наоколо, който да оцени свое българско копие също…а ако някакси мога да съм от други ползи от тук, известявай ме!
Ъъъъ… а от кого да бъде автографът?
(Щото на четвърта страница сме: трима преводачи; художник на корицата; трима илюстратори… а на 160-та – повече. 😀 DD)
Щом си до Чикаго – едната преводачка на стиховете (ох… тях ги пропуснах 🙁 ) живее в Buffalo, NY. Май нямаме човек по-наблизо… засега. (В Чикаго имаме цяло приятелско семейство… ама те не са фенове. Още. 😀 )
Ах.. аз бях от Бургас, но сега обичатам малкото предградие Palatine, до Чикаго, щата Илинойс. Също ще помоля за книга, която може да пратиш на Exiler – майка ми има път февруари месец към България, та всичко ще е тип топ. А, държ и на автограф! 😉
Хи-хи, ето, почна плъпването по света…
Записвам си, Гени! Цял екселски файл правя, даже… Само ми кажи: Halle до кои големи немски градове е близо – Лайпциг? (А ако ти имаш път наобратно, може точно ти да я озовеш там… Нали не бързаме – или?)
Privet Kaline!
Privetstvam nachinanieto! Da byde!
Ponastoqshtem se namiram v grad Halle, Germaniq. Shte se radvam ako knigata ti se osove tuk, v malkoto iztochnogermansko gradche , a az ot svoq strana shte se postaraq da i namerq pochitateli i priqteli,ta da ne se chuvstva savsem samotna i nerazbrana v chujdoezichnata sreda.
P.s. Syjalqvam za latinicata,imam problem s instaliraneto na kirilica
На драго сърце! 🙂
Много го обичам аз, Бургас, по всяко време на годината… а ти знаеш ли дали има други еднорогожелаещи там? Може нещо по-масово да изорганизираме.
(Ъммм… я ми пиши на мейла, ако ползваш друг/и псевдоним/и по разни бг форуми… Че има един бургазлия, за когото пазя разни книги от поне година… да не се окаже, че вече се познаваме. 😀 )
Ами ако минаваш през Бургас, ще се радвам да се видим и “евентуално” да получа едно книжле …
Лошо няма, Ники! И Паисий е искал преди всичко да стигне човеците, да? 😀
Да подчертая – това е идеята за първите три месеца: Фаза едно. После почва Фаза две… за която сега няма да говоря.
(Освен всичко имаме облог с Иван кой ще “реализира” повече книжки през идващите месеци: той със сборника разкази на cefules – който горещо препоръчвам на всички, изкушени от хубавите фантастични (и не само) разкази (още не е излязъл, оглеждайте се из http://www.bukvite.com за премиерата) – или ние с “Еднорога”. Е, не съм му казвал колко сме “ние”… май не е честно съревнование, а? 😀 )
Калине, така се е разпространявала някога История Славяноболгарская на Отец Паисий в 18 век! По-умното е хората да си дават заявки в специален купон в сайта и книгите да им се изпращат по пощата с наложен платеж. Същият купон може да се пусне и в “Буквите”, в “Терра фантастика”, в електронното списание на твоите приятели и на други места без пари. Трябва да направиш гръмка премиера на книгата – там ще се продадат поне 50-100 броя и ще си намериш дистрибутори.Не се отказвай и от търговците на едро – борсите Иван Крумов, Марко Герджиков, Пламен Митрев и други. Книгата трябва да я има и по борсите, и по книжарниците , и по сергиите!
Хайде да е по вода!
Николай Светлев