Въпросът изникна отново покрай хартиеното издание на „Докосвания“. Изниквал е преди това, ще никне и занапред – информационната ентропия е велика сила… но млък, сърце! Дай път на ума. 😀
И тъй:
Защо не слагаме директни връзки за теглене на електронните ни книги?
Защото държим хората, които искат книгите, да са достатъчно активни (и интелигентни), за да могат да ни напишат един имейл.
(Лично осенение на Кал:
Оня ден ми изкристализира: в ЧоБи не се стремим да стигнем до ВСИЧКИ читатели. Бога ми, съвсем не… познавам такива четящи хора, дето… но да не се разсейвам. 😉 Стремим се да стигнем до -нашия- народ: до всички читатели, които ще разберат ценностите, заложени тук – http://choveshkata.net/blog/?page_id=103 – включително нуждата от лична връзка и взаимопомощ.)
Факти в цифри:
„Пълноземие“ на Николай Теллалов е достъпна през директен линк, другите три змейски романа – при поискване по имейл. Резултатите са следните:
– „Пълноземие“ дотук са си го платили ок. 45 човека.
Сравнете с другите три е-книги на Теллалов:
http://choveshkata.net/blog/?p=1531
– Отзиви за „Пълноземие“ няма: http://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?f=20&t=275
Сравнете с другите Теллалови книги:
http://choveshkata.net/forum/viewforum.php?f=20
Изводът (за Кал) е:
Писането на един имейл „пратете ми книгата“ – полагането на съзнателно усилие – създава по-трайна връзка между читателя и нас. И впоследствие е по-вероятно читателят да си ни спомни пак.
Затова засега не сме склонни да даваме директен достъп за която и да е от новите или следващите ни книги.
(Но няма проблем да ги качваме в Моята библиотека, както вече сме направили с три от романите на Ники:
http://chitanka.info/person/nikolaj-tellalov
Проблемът е, че точно в момента в Моята библиотека няма свободен човек, който да превръща нашите FB2 към техния предпочитан формат SFB. Ако някой иска да помага с конверсиите направо там – Петър Енчев го кани сърдечно. Веднага ще ви свържем.)
Разбира се – както всеки път досега и нататък – това е временна позиция, която търпи еволюция. Слушаме вас, слушаме се и помежду си. И решаваме заедно.
Празници! За сърцата и умовете! 🙂
аз пък бих искал да чуя читателите как бих искали да се докопат до книгите на ЧоБи?
(Да кажа и тук, освен в имейла:)
За предложението на Митко ще помоля останалите Чобити да се включат. Аз действам по други дела в момента. (А и нямам какво повече да добавя.)
поста ти ме накара да се замисля : ) даже ми дойдоха креативни идей, само да имах техническите познания за да ти ги реализирам, но благодаря за вдъхновението : )
more things change…
Прочетох Узурпация в блога на Гришата. Много се зарадвах и веднага си свалих Докосвания.
В pdf формат книгата се оказа неприятена за четене на телефона ми. На него имам програмка за четене на електронни книги и реших да потърся версията форматирана за електронни четчи.
Отворих сайта на Човешката и с изненада установих, че за да получа книгата трябва да изпратя имейл с молба да ми бъде изпратена обратно по имейл. Причината – Човешката иска по-дълбоки връзки с читателите и следващия път те да се сетят отново за нея.
Усещането не беше приятно. От една страна исках да започна книгата веднага и идеята да чакам ден-два поуби желанеито ми. От другата, в главата ми се зароди образ на Човешката като просяче, тропащо с краче и изискващо внимание.
Човешката библиотека за мен е много повече и ми е неприятно да я свързвам с подобен образ.
Споделям горното с надежда изискването за кореспондеция да бъде отменено. Да ли съм прав не знам. Но мисля, че ще има и други сред четящите, които ще открият щипка сол там, където преди са откривали само радост.
Мисля, че рабирам мотивите ви, но не споделям очакването за положителен ефект от ограничаването на достъпа до свободни книги. Съгласен съм с доводите на Гъдьо, Григор и Ели.
Някак си дойдох с умивка и очакване, и си тръгвам уморен и леко разочарован…
Моето питане-обръщение е точно към непознатите читатели, пристигнали тук:
„Надяваме се прочетеното наоколо да ви е създало усещане, че сте в приятелска среда – нежели спамеро-използваческа. И, редом с него – взаимно доверие.“
И после до края… Който е ново начало? 🙂
Аз да уточня все пак – подозрението не ми е към Човешката. Аз ви познавам повече или по-малко. Говоря за подозрението у хора, които за пръв път попадат на вас или на книгата. Която и да е тя. Които и да са те… Не ми се удава това с думите, дано става ясно…
Подозрителността към изискването за имейл е интересен феномен сама по себе си. Ако се запитаме откъде идва тя, какви очаквания ни е създала – и дали е добре да я прилагаме повсеместно – със сигурност ще научим повече за себе си и епохата ни.
За ЧоБи мога да кажа толкова:
Надяваме се прочетеното наоколо да ви е създало усещане, че сте в приятелска среда – нежели спамеро-използваческа. И, редом с него – взаимно доверие. (Една от големите „дупки“ на епохата ни. Задача на ЧоБи е да строи мостове, във време на разтварящи се пропасти.)
Ако не се е получило: ние толкова и така умеем. За да можем повече и по-иначе…
Точно тъй: присъединете се, променете-поправете. 🙂
Този въпрос възникна отново заради мен и желанието ми като представям книгата в блога на Григор да дам директен линк за сваляне. Някак, точно в блога на Григор, друго не ми изглеждаше естествено. А и принципно съм за свободното разпространение. Другото ми е твърде затворено, премерено, разпределено и подредено. На мен ми дайте хаос 🙂 Може би не е правилно, но съдя донякъде по себе си – ако някъде ми искат мейла ставам мнооооооооого подозрителна.
За мен писането на въпросния мейл („Искам тази и тази книга“) е именно първата крачка към „буденето на умовете“. И не е твърде болезнена първа крачка, да?
Или надценявам мат’ряла? 🙂
Не съм съгласен с тезата за „изискване на активност“.
Целта на инициатива като „Човешката библиотека“ според мен е да буди умовете. Изискването потенциалните читатели да са активни предполага вече събудени умове. Иначе казано, то е проповядване сред вече спечелените. Палене на огън там, където той вече гори.
Затова мисля, че е по-мъдро книгите да са достъпни.
Ей Гъдьо, много ме зарадва. Съобщението ти достави до мен две хубави новини: първо – следиш ни пощата, която пращаме и второ – следиш и блога ни. Благодаря ти и си пожелаваме за цялата следващата година да имам все такива активни читатели.
Весели празници.: )
Стараем се да не се повтаря.
П.П. Виновните се самоуволниха още при разпада на ЧоБи версия 2.
Интересно, по този начин освен нещо друго събирате и e-mail адресите на хората, и доскоро имахте навика да ги използвате, за да спамите с някакви неща, несвързани с библиотеката. Та може би заради това се замислям много сериозно дали да ви пратя писмо…