Гостува ни: „Калвино.net“

Приятели:

През октомври се навършват 90 години от рождението на световния писател Итало Калвино.

По този повод Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“ и Италианският културен институт в София ви канят на юбилейна литературна вечер – на 17 октомври от 17 часа в Заседателната зала на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ (залата се намира на втория етаж).

На вечерта ще бъде представено и специалното издание „Калвино.net“ – художествена проза, кино, поезия, библиография, журналистика, илюстрации… – всичко под знака на юбиляря.

Заповядайте в тъй разноликия свят на писателя Итало Калвино, чиито книги продължават да се радват на многомилионна читателска аудитория…

* Подробности относно съдържанието и цената на изданието очаквайте скоро. Адрес за запитвания и заявки: at_slavov в abv.bg

__________________________

През юни 1984 г. Итало Калвино е официално поканен от Харвардския университет за известната поредица „Чарлз Елиът Нортън“. Става дума за цикъл от шест лекции, които се изнасят в рамките на една академична година. Традицията на Нортъновите лекции започва от 1926-а и преди Калвино за тях са привличани творци от ранга на Т. С. Елиът, Игор Стравински, Хорхе Луис Борхес, Нортръп Фрай, Октавио Пас…

За първи път се предвижда участие на италиански писател и идеята е той да представи заниманията си по възможно най-концентрирания и красноречив начин пред студентите. Калвино се заема да пише Шест предложения за следващото хилядолетие: „някои достойнства, качества или характерни черти на литературата, които са ми особено скъпи, в перспективата на новото хилядолетие“.

Почива през септември 1985-а, точно преди гостуването си в Харвард и преди да е написал шестата част. Заглавието „Американски лекции“ е поставено от съпругата му Естер Калвино, а петте готови студии, събрани в томче, са издадени посмъртно през 1988 г. и представляват една от най-талантливите, прочувствени и аргументирани защити на художествената литература.

Тук ви предлагаме няколко кратки откъса от тази книга на Итало Калвино.

__________________________

~ ~ ~

„МЕЧТАЯ ЗА БЕЗГРАНИЧНИ КОСМОЛОГИИ…“

СЛЕД ЧЕТИРИЙСЕТ ГОДИНИ писане на белетристика, художествена литература, през които изследвах най-разнообразни пътища и си направих всякакви експерименти, дойде моментът да потърся някакво обобщаващо определение за моята работа, така че бих предложил следното: през цялото време основната ми грижа беше да отнемам тежест. Винаги съм се старал да намалявам тежестта на човешки фигури, на небесни тела, на градове, но най-много усилия съм полагал в облекчаването на повествователната структура и езика.

СКОРО ОБАЧЕ ОСЪЗНАХ, че между нещата от живота, които се очакваше да са ми първична суровина, и бодрата, поразяваща пъргавина, с която исках да се отличава моето писане, има едно все по-трудно преодолимо разминаване. Струва ми се, че едва тогава започнах да откривам тежестта, инерцията, непроницаемостта на света – свойства, които веднага се пренасят в писането, ако човек не намери начин да ги избегне.

Понякога ме обземаше чувството, че светът се вкаменява – бавно вцепенение, което у определени хора и места е стигнало до повече или по-малко напреднал стадий, но няма да пощади нито едно от проявленията на живота. Сякаш никой не можеше да се измъкне от безжалостния поглед на Медуза.

УБЕДЕН СЪМ, ЧЕ писането на проза не би трябвало да е много по-различно от писането на поезия – и при двете се търси най-необходимият, единствен, концентриран, сбит, запаметяващ се начин на изразяване.

КРАТКОСТТА Е САМО аспект от темата, с която исках да се занимая, така че ще добавя единствено, че мечтая за безгранични космологии, саги и епопеи, затворени в размерите на епиграма. Във все по-задъханите времена, които ни очакват, нуждата от литература ще трябва да разчита на максималната концентрация на поезията и на мисълта.

КРИСТАЛЪТ С ПРАВИЛНАТА си фасетъчна повърхност и способността си да пречупва светлината е моделът за съвършенство, който винаги съм харесвал за емблема, и предпочитанието ми към него стана още по-силно, откакто се разбра, че по някои особености във възникването и нарастването си кристалите приличат на най-елементарните биологични организми и представляват едва ли не мост между минералния свят и живата материя.

КРИСТАЛ И ПЛАМЪК, две форми със съвършена красота, от които погледът не смогва да се откъсне, два начина за нарастване във времето, за изразходване на околната материя, два морални символа, два абсолюта, две категории за класификацията на дела, идеи, стилове и чувства. Преди малко споменах за нещо като общност на кристала в литературата на нашия век: не се съмнявам, че подобен списък може да се направи и за общността на пламъка. Аз винаги съм се смятал за привърженик на кристала, но страницата, която цитирах, ме учи да не забравям стойността на пламъка като начин на съществуване, като форма на живот. В този смисъл ми се ще и онези, които се причисляват към следовниците на пламъка, да не забравят по-кроткия и нелек пример на кристала.

КРАЙНАТА АМБИЦИОЗНОСТ НА намеренията е достойна за порицание в ред области, но не и в литературата. Литературата живее единствено ако си поставя огромни цели, дори те да са отвъд всяка възможност за изпълнение. Само ако поетите и белетристите се захващат с начинания, които на друг и през ум не му минават, литературата ще продължи да изпълнява някаква функция…

АКО ТРЯБВА ДА посоча кой в литературната проза съвършено въплъщава естетическия идеал на Пол Валери за прецизност във въображението и езика и създава творби по образ и подобие на строгата геометрия на кристала и абстрактността на дедуктивното съждение, без колебание бих казал: Хорхе Луис Борхес. Основанията ми да харесвам Борхес не свършват дотук, така че ще се опитам да изброя най-важните. Всеки негов текст съдържа модел на Вселената или на някой неин атрибут: безкрая, безчислеността, времето (вечно, съществуващо с други, или циклично). Произведенията му винаги се побират в броени страници, при забележителна пестеливост на израза. Разказите му често приемат облика на някой популярен литературен жанр – форми, калени от дългата употреба, превърнала ги в почти митични структури…*

Преведе от италиански: Нева Мичева

____________________

* Представянето и преводът са взети от книгата на Калвино „Американски лекции“, публикувана от издателство „Колибри“ през 2012 година. – Б. ред.