Иска ми се да напиша някакви уводни думи към тия отгласи, първи през Новата, но всъщност Искам да стоя и да гледам авторите им, света, вас, с очи, зейнали до сълзи, насълзени до пълно отваряне…

И така и правя.

А книгата не е детска – за израстването е. На някои това им се случва на 10, на други на 30, на трети им е цял живот.
В нея се говори за момента, в който зарежеш глупавите панаирджийски истории, с които се занимаваш, намериш силата да се погледнеш и тръгнеш към себе си. Някъде там се започва и с поемането на отговорност.
А останалото е просто шум и илюзии, които не е лошо да погледнеш с магьосническото си зрение.
“По целият път догоре си беше драконова глава, най-славният подарък който може да бъде дарен. Но когато тя я погледна, изведнъж се превърна в окаяна смачкана каша от люспи и рога, жилест език и кървави очи. Почуствах се като някой селски касапин, занесъл на момиче си голям къс кърваво месо в знак на любовта си….”

П.С Научих много неща покрай правенето на тази книга, най-вече видях всичките си лоши черти, когато съм запленен от една идея и се чудя защо хората около мен не са.

(Иван)

Дъщеря ми взе книгата даже като отиде да празнува Нова година с приятели в друг град. Чухме се и вече я е прочела. Много й харесали стиховете. Питах я какво не й е харесало. Според нея единственият недостатък е, че късно е преведена.

(Ценка)