Малкото четене: Хумористично фентъзи

Приятели,

Представяме ви едно от осемте тематични встъпления към „За спасяването на света“ – антология, която въплъщава лицето (или поне 48 различни лица ) на поредица „Човешката библиотека“.

Ако пожелаете да споделите и ваши препоръки в този поджанр на фантастичното – добавете ги долу. Ние винаги търсим още. Може да включим предложенията ви в следващите издания на „За спасяването“.

И още: Продължаваме да събираме поръчки за хартиеното издание на антологията. Ако го искате – пишете ни.

~

Хумористично фентъзи

Ана Хелс

Фентъзи, моя любов… Помня първия ми досег до твоите откачени светове и той беше изпълнен с усмивка. Не мисля, че бихме стигнали дотам, където сме сега, а именно библиотека с академични размери от хиляди фентъзийни екземпляри, ако не беше фонтанът от смях, който хумористичното фентъзи винаги успява да избълбука, дори и в най-намусените почитатели на книгите. Искрицата зараждащ се интерес, разширяването на зениците, учестяването на сърдечния ритъм – чисти признаци на събуждаща се любов, избухват най-лесно след една широка усмивка време. Животът ни е твърде сериозен, паричен, мрачен, за да не се вкопчим диво във всеки източник на топъл смях и да не пускаме, преди да сме заредили батериите с чиста позитивна енергия, по-ярка и всесилна дори от енигматичния студен ядрен синтез.

Комичният клон на фентъзито е отрупан с текстове, на които можем винаги да простим някое и друго несъответствие, клише или откровена простотия, както можем да приемем лудориите на най-добрия ни леко откачен приятел – всички си имаме по един такъв и го обичаме искрено.

Дракони с извратено чувство за хумор, спасители на света с циничен поглед към обекта на предполагаемо спасение, шантави девици, които самостоятелно биха пребили с кървав успех цели орди напишкани от страх орки, демони, отегчени от хилядолетия самота и скука, погаждащи кукундрелски номера на цели вселени, магове, покосяващи наред добрите и лошите със смехотворни проклятия… За някои подобно отношение е пълна подигравка, чист фарс и абсолютно незачитане, даже поругаване на Свети Фентъзиан, служещ като свещено място за успокоение и отлитане в далечния свят на детските приказки, убежище за малко по-пораснали читатели, криещи се в многоцветните думи от сивата реалност на отчуждението, високите очаквания и обществените ограничения. Но за мен комичното фентъзи е най-големият поклон пред жанра, изкристализирането на всичко ценно в него и дестилацията до есенцията на детството, където смехът и неограничените възможности са така гарантирани, както въздухът, водата и майчината ласка.

Смешното фентъзи в действителност е за всеки, независимо дали вече покорен от фентъзийната магия, или гледащ изчервено встрани с леко недоумение как може пораснали хора да се вълнуват от ненормални абстракции на архетипове от сериозните хилядолетни епични трагедии и обичаи на отдавна преобърнати в правата вяра варварски народи. Фентъзито е магия, а усмивката е двойно вълшебство.

Бих препоръчала следните примери за вдъхновение, повече чуждоземни, но класически устояли на времето и поколенията читатели, търкалящи се по пода с необуздан кикот от мисълта за скубещи косите си архидемони от ада, страдащи от проклятието на лошия обслужващ персонал, или нескопосни магьосници, които пълнят цели светове със сапунени балончета или биват прогонени след унизителен бунт на собствените им домашно обучени бълхи:
– Абсолютния майстор на усмихващото фентъзи Робърт Асприн – поредица „Митични приключения“.
– Кооперативната версия на края на света, създадена от магьосниците на всите нереални жанрове Роджър Зелазни и Робърт Шекли – поредица „Аззи“.
– Антологиите на страхотния редактор Майк Ашли, някои от които видели и българския бял свят – „Един смахнат свят: сериозно комично фентъзи“, „Дебела антология на адски смешното фентъзи“, „Алергия към магия“.
– По детски чистата магия на искрящото забавление на Даян Уейн Джоунс и нейните поредици за Хоул, Крестоманси и Деркхолм.
– Мастър Тери Пратчет.
– И най-добрите образци на български фентъзийни магьосници с огромно чувство за хумор – вижте ги долу.

Препоръчваме ви и:

„Весели измислици“ – сборник от Васил Цонев
„Проклятието на замъка Муш-мурок“ и „Таласъмите се завръщат“ – книги-игри от Колин Уолъмбъри (Любомир Николов)
„Драконите идват (Почти пенталогия)“ – цикъл разказоиди от Александър Карапанчев
„Чумната епидемия“, „Кой е на кръста?“ и „Св. Георги и змеят: Мисия CLVIII“ – романите за специален агент Меф ист О’Фел от М. С. Стоун (Мариян Петров)
„Време разделно“ – разказ от Атанас П. Славов
„Професия юнак“ – сборник от Кирил Добрев и Валентин Д. Иванов
„Раиа“ – роман от Георги Караджов
„Прекрасната вечер, когато умрях“, „Апокалипсисът не е за мъже“ и „Приказка за магьосници, физици и дракон“ – новели и роман от Геновева Детелинова
„Ех, магесническа му работа“ – роман от Калоян Захариев