Приятели (:
Тази пролет обявихме първия си Копнеж за човечни книги. Търсихме художествена проза, издадена на български през 2013 г., която удовлетворява критериите ни, когато подбираме книги за поредица „Човешката библиотека“. Истории, които разширяват разбирането ни за другите и за това какво значи да бъдеш човек. Които ни даряват с огъня на смеха в студените зимни нощи и с прохладата на размисъла в жежките летни дни. Които вълнуват, обширяват, хвърлят ни в дълбокото и във високото. Които бихме се радвали да сме издали ние – или просто се радваме, че сме прочели.
Напомняме и какъв беше смисълът на Копнежа – да помогнем на:
- авторите и издателите – с най-слабите звена в пътя на книгата до читателите: разгласата и разпространението;
- читателите – с пресяване на пре-огромния брой заглавия, които излизат всяка година.
Какво се случи?
Получихме общо 5 номинации. От тях 4 ни пратиха самите автори, една дойде от издателство.
Към тях журито ни – Ана Хелс, Невена Стоянова, Калин М. Ненов и Наталия Янева – след препоръки от приятели читатели прибави още 5.
Така началният ни подбор включи общо 10 заглавия. До едно – български; тази година преводни предложения нямаше.
След няколко месеца четене и обсъждане, ето и резултатите:
За 2013-а даваме отличия в две категории.
Категорията „На косъм“ включва книги, които ей тоничко не им дотигна да грабнат безрезервно умовете и сърцата ни.
Книгите в случая са книга: поредицата от свързани истории „Пет приключения на Витек Диман“ от Димитър Цолов. Поздравления!
Втората категория тържествено и свръхсериозно именувахме „Носители на всенародната любов“. Тя е за книги, които всъщност нямат нужда от наградата ни: зад тях стоят достатъчно солидни издателства или пък авторите им знаят как да стигнат до читателите и без посредници.
През 2013-а тук отличаваме:
- „Жената, която търсеше любовта“ от Ивинела Самуилова;
- „Голямото приключение на малкото таласъмче“ от Никола Райков
По-здравления!
През следващите седмици ще публикуваме представяния-Посестримявания на отличниците. (Без Таласъмчо. Него вече си го знаем.)
Междувременно участниците в журито може да споделят личните си впечатления, в отклик отдолу.
А догодина – нов Копнеж. 🙂 2014-а, според това, което вече сме видели, се очертава много силна.
На вдъхновение!
„Жената, която търсеше любовта“: Посестримяване
(М, това е „синдромът на първото дете“: когато първото нещо в една поредица – книга в нашия случай – отнесе камари и КАМАРИ любов. А следващите… ех, следващите. Ние имаме същия казус с „Последният еднорог“.)
Мога да подскажа, че „Още по-голямото приключение…“ отсега ни е в списъка с номинациите за догодишния Копнеж. 😉
Аз благодаря на журито за признанието! “Носител на всенародната любов” ми звучи като най-яката възможна награда. 🙂
Според мен малко незаслужено първата книга обира всички овации до момента (да съзнавам, че в случая наградите са за 2013, говоря принципно). Смятам, че в “Още по-голямото приключение” има едно израстване и като литература и като поднесени идеи. Надявам се, че ще бъде оценена подобаващо от читателите и няма да бъде пренебрегвана само защото е втората “приказка-игра”.
Имахме и такъв преди време. В момента (20 месеца по-късно) довършваме подготовката на единия роман, който наградихме. Споменах ли търпение по-горе? 😉
Но виж, Хрис, какво ни чака първо…
А редактори (и разгласящи) все не стигат.
Най-добре е копнеж за неиздавани досега книги…
Лични впечатления на Калин:
Започвам с чоглавото:
Искаше ми се – нали в Копнеенето нямам мярка – още тая година да открием диамант.
От ония, дето се стигат с търсене; но са шлифовани достатъчно, за да спра да ги чета като редактор и да почна да прелиствам страниците/цъкам по четеца жадно („После? После какво станало?“), правейки паузи само да обърша някоя сълза или да дам почивка на коремните си мускули.
(Алчен тип съм аз.)
Нищо. Както казваше един крал в една любима книга: мога да чакам.
А докато чакам, ще си кажа едно желание и пожелание. Нали са празници, добрият старец току-виж ме чул. 😉
Мили родни автори:
Желая ви през новата година да срещнете любовта.
Онази мила, но взискателна, деликатна, но неумолима любов, която ту ще гали пръстите ви, ту ще ги бие. С въпроси като „Наистина ли искаш да убиваш по един герой на страница? От тия десет думи кои пет можеш да изхвърлиш, та фразата да заблести? Финала как да го развием по-далече от клишетата и по-близо до свръхновите? Ама… на теб къде ти е финалът? Това ли беше?!“
Да откриете, с други думи, любовта, за която разказвах тук. Да я задържите. И да я развивате.
Не унивайте. Не сте сами. В България редактори – приятели, с които да говорите не просто за повторения и излишно многословие, а за сюжет, образи и постройка – почти не съществуват.
Не унивайте, ами елате да ги създадем.
Помнете: ние сме творци. Издърпваме се от блатата за косата поне два пъти на ден. И то до обед.
Само имайте търпение. За вдъхновение вземете Брандън Сандерсън и Петър Тушков.
… Сега и радостта:
От всички тези текстове имаше само два, които ме отблъснаха с мисленето си.
Говорят ни, че ние, българите, сме черногледи, цинизирани, смачкани. Смачкващи живеца на читателите.
Имаме и такива автори, знам. Но мнозинството тук не бяха.
Благодаря ви.