Наблюдаващи, свързващи и пишещи приятели (:
През ноември обявихме първия си Копнеж за зелени разкази (ама наистина). Търсихме текстове – в миналото, настоящето или бъдещето; без значение от жанра – които ни вдъхновяват да се замислим за връзката ни с целия свят отвъд човека и човечечеството. Че и да се задействаме, за да я заздравим.
До края на Копнежа получихме почти 100 разказа от 60 автори. Журито ни – в състав Христина Димитрова, Стоян Пешев, Невена Стоянова, Калин М. Ненов, Елена Павлова и Валентина Димова – ги чете, мисли, чувства, обяснява и защитава помежду си… и в крайна сметка По-жела следните:
(пауза да си поемем дъх)
В реда на получаването им:
- Парченца смърт – Мария Белчева
- Приказки за Юнаци и злодеи: зелена? – Калин М. Ненов и Борислава Славеева – Борея
- За вятъра и другите природни пиршества – Любомир П. Николов
- Багер в пясъка – Камен Петров
- Зрънце живот – Миа Сердарева
- Следствието – Сергей Комитски
- из „Водевил“ – Александър Бурмов
- Коя е тя – Давид Мавродиев
- Единак – Християн Трифонов
- По „Е-3“ за 23 – Димитринка Ненова
- Любов под дърветата – Христина Панджаридис
- Моцартина – Марта Радева
- Само любов – Нели Цветкова
- Братята от Левса – Александър Карапанчев
Честито, мили автори, и ви благодарим за преживяванията! 🙂
В отклиците отдолу ще дадем думата на журиращите, да споделят – ако желаят – индивидуални впечатления. Едно споделено впечатление от всички ни: темата е трудна. Също като намирането на устойчиви решения за предизвикателствата, пред които сме поставени с природата ни и планетата.
И още едно: мнозинството пишещи имат нужда от редакция и редактори. (Или поне внимателни приятели-читатели.) Добра отправна точка е онлайн работилницата ни. Дори да не се включите официално в нея (и в Човешката библиотека 😉 ), топло ви насърчаваме да се упражнявате самостоятелно.
Какво следва по-нататък?
Всички По-желани текстове ще влязат в първата антология „Зелени разкази (ама наистина)“, която готвим за 22 април (Деня на Земята, да :)). Изданието ще бъде електронно. Хартиена версия ще направим само ако съберем достатъчно поръчки. Разбира се, ще отпечатаме книгата на 100% рециклирана хартия.
Антологията ще е международна – освен българските автори вече сме потвърдили (и превели):
- Справедливост (Justice) – Дейвид Брин (този Дейвид Брин 🙂 🙂 🙂 )
- Скалпелът на Окам (Occam’s Scalpel) – Теодор Стърджън
- О, дай ми дом (Oh Give Me a Home) – Адам Ракунас
- Да повалиш дърво (To Fell a Tree) – Робърт Ф. Йънг
- Светулчина поляна (Светлячковая поляна) – Сергей Другал
Може да си я набележите за четене в Goodreads. 😉
60% от приходите от е-книгата и 18% от приходите от х-нигата ще се разпределят пропорционално между авторите и преводачите. (Останалите са за редакторите, коректорите, художниците и оформителите; а при хартиената версия – и за печатницата и разпространителите. Припомняме: фондация „Човешката библиотека“ е нестопанска организация, тоест не получава печалба от изданията си, а мисията ни е максимум от средствата да стигат до творческите участници – тези, които създават книгите.)
До седмица-две ще обявим и Копнеж за корица – наглеждайте ни. 😉
И нека насред най-замръзналото бяло пак да откриваме зелено…
С предпролетни усмивки,
от ядърце „Зелени“: Кал
14 март, София: предпремиера 😉 на антологията
Заповядайте!
Давид, благодарим и ние – и много ти се радваме!
А към всички По-желани автори: в пощите ви ви чакат няколко въпроса. Видяхте ли ги? Пишете ни. 🙂
Човешка библиотека, много ти благодаря, че оставяш в моето творчество следа! 🙂 И на журито искрено благодаря, че е сред по-желаните и моята творба! 😉 А за организацията и труда, ставам Ви Кал на крака!… 😀
Лични впечатления на Калин М. Ненов:
По-горе писах „темата е трудна“. Първото доказателство е от колко години с Наско Славов търсим подходящи текстове за такава антология – и колко малко сме намерили (чуждоезичните). Второто: че от всички Копнежи, които сме обявявали досега, този вероятно е с най-ниска „успеваемост“ – съотношението „По-желани към получени текстове“. (Или журито ни е било най-критичното. 😀 )
Едно възможно обяснение е, че всеки автор има да реши оплетена задача: Как хем да не звучи назидателно (или, не дай боже, като статия в енциклопедия), хем да ни замисля? Хем да не се фокусира само върху нашата, човешката гледна точка – хем да не изгуби връзката, човешката с читателите?
(По втората дилема май имахме повече спорове в журито: кои разкази са „по темата“ и кои – не. Къде лежат всъщност границите на „темата“. Не, не ни питайте 😀 – не сме стигнали до Вселенското прозрение…)
И едно наблюдение по формата:
Мнозинството получени текстове бяха кратки – до 4-5 страници, така нареченият flash fiction на английски, „къс разказ“. Огромното мнозинство от тях не ни грабнаха достатъчно. За да напишете силен къс разказ, е нужно всяка дума вътре да е силна. Както и водещата случка. Иначе тия пет минути, през които сме го чели, чисто и просто изфирясват от ума ни.
Като майстори в тази форма ви препоръчвам Атанас П. Славов и Стефан Кръстев. Вие кого бихте добавили?