Приятели,
Приключихте ли със своя избор?
Ние не сме. На нас ни е време да – както казваше Енея в „Ендимион“ – изберем отново.
Днес екипът на Човешката библиотека се разпуска.
Следва една седмица размисъл: кой от нас – всички нас, които четем тук, които приемаме ЧоБи като част от живота си – какъв иска да бъде, какво иска да прави.
На 1 ноември, Ден на будителите, започваме да се пре-създаваме.
А дотогава – яснота, пълнота, обич.
Ще ви чакаме.
Latest posts by Библиотекаря (see all)
- Пак сме млади - 1 март, 2016
- Балади и разпади - 15 февруари, 2016
- Копнеж за стажанти на ЧоБи (зима 2012-а) - 16 декември, 2011
Часове преди новото начало:
Тръпнете ли?
Аз съм се ухилил до ушите, които – ако бях жребче 😉 – щяха да стърчат право нагоре и да потрепват сегиз-тогиз…
Приближаваме! 😀
3 дни преди пуска:
В новата Човешка библиотека всеки Чобит ще си има ядърце от помощници – които може и да не са вътре в самата Човешка. Пример: Валя може да разчита на помощ от Дидо и Симо от Светлинките, като минимум. (Дидо и Симо сами решават искат ли да се включат в някоя от работните листи на ЧоБи – не е задължително.)
Така когато някой обещава, че ще случи нещо, той реално говори от името на ядърцето/мини-екипа си – и знае, че не е самичък в случването.
Според задачите ще правим и динамични ядърца: група от Чобити (и техни помощници), които си съ-действат за сбъдването на определената задача, а след това се прегрупират.
4 дни след разпускането, 4 дни преди новосбирането:
В момента разполагам с време, достатъчно да се срещна, да говоря със, да слушам -някаква- част от човеците, които са ми показвали, че ЧоБи е важна за тях. Не с всички (и трима да бях, нямаше да ми стигне време за всички); но поне с някои.
От една страна, това може да бъдат „старите“ Чобити – тези, с които сме създавали Човешката още навремето и сме действали заедно дълго време. Къде повече, къде по-малко. Мога да ги потърся активно, да се помъча да разбера откъде тръгват разминаванията (и накъде вървят), да разкажа какво си представям аз за новата ЧоБи, да видим къде ще се пресечем отново.
От друга, може да се съсредоточа върху „новите“ – тези, които се присъединиха през последната година – знаете ги кои са, нали? Да разбера как са се почувствали те, наблюдавайки общуването ни, с все препирните и заяжданията; да проверя дали не сме ги разочаровали безвъзвратно, или уплашили, или претоварили. (Те са по-млади и чисто биологически. А част от тях са особено уязвими – понеже идват от среда, в която не са срещали разбиране и себеподобни.) Да разбера как те си представят една нова ЧоБи.
Представете си, че сте мен. Какво бихте направили?
(„И едното, и другото“ е идеален отговор, но поне в момента – практически неосъществим. Освен ако не се намесят още мостове, още медиатори…)
3 дни след разпускането:
Две вечери поред ме смазва някакво зловещо огорчение и неудовлетворение. „Смазва ме“ като в „тръгвам за айкидо, спирам по средата на пътя, понеже откривам, че нямам сили да бъда какъвто е нужно да бъда в айкидо: концентриран, спокоен, цял“.
(Айкидо е като живеенето, истинското.)
…
В новото ядро на ЧоБи ще сме само хора, които сбъдват онова, дето им липсва. Мрънкалници-многознайници не желая. Те не само изтощават мен, до обезсилване – по-лошото е, че с мрънкалничеството си гонят новите съдейственици, същата оная свежа кръв, за която си мечтая толкова време, за която съм полагал толкова усилия.
Преди малко обещах и нещо друго на Наско – за да сбъдна нещо, от чиято липса ми е болно вече месеци. То не иска думи, иска действия. Това тук ми е само маркер за напомняне.
Продължаваме.
2 дни без Човешката библиотека: Още не мога да го усетя наистина. Твърде много стърчащи нишки за завързване. 🙂 (Докарах до една трета от новата редакция на „Аурелион: Монетата“. Напредвам бавничко – но ще стане.)
Мислех си да пиша тук още първите 24 часа след разпускането – но точно в онзи момент бях с Илка и се чувствах така пълно, и така исках и тя така да се чувства, че би било нечестно и безсмислено да се разсейвам. Което е добро. 😀
Две от личните ми мисии във „версия три“ ще са да науча хората в новото ядро на ЧоБи:
1. да задават повече въпроси, вместо да прибързват с отговорите;
2. да се поставят по-често и по-пълно на мястото на другия.
Тия са ми откровени провали във „версия две“, а без тях истински екип не се прави. 🙁
Едно нещо, което НЯМА да се опитвам да уча никого, е да не се взимаме толкова насериозно. Установявам, че ми коства твърде много усилия, ангсланът, а резултатите са flimsy at best. Не се заричам, де; прогнозирам. 😉
Продължаваме.
искам да не съм всичко за всички, а нещо за мене : ) – това като общ отговор на не много общ въпрос
Аз искам да бъда всичко, което мога, и да правя всичко, на което съм способна, за Човешката. Колкото до невероятното и невъзможното, сещам се един цитат отскоро… 😉
🙂 наистина въпросът може да се прочете в доста широк смисъл и значение – “какъв иска да бъде, какво иска да прави”
Ще ви отговоря каква искам да бъда що се отнася до Човешката Библиотека и какво искам да правя за, с и чрез нея.
Аз искам да бъда ваш читател, фен и публика. На вас като сбрани Човеци, на книгите и на събитията, които сбъдвате 🙂
Какво искам да правя ли?
За сега силите ми стигат само за да ви се радвам и подкрепям именно като читател и фен 🙂
И в момента много ви се радвам 🙂 За това, че отново избирате =)
Твърде мъгляво и неясно, за да дам конкретен отговор.
какъв искам да бъда:
съратник по специфични проектопроблеми, свързани с литературата, издаването и работата с автори, издатели и конкурси.
НЕ желая да се занимавам и да чета за граждански дейности, активизъм, местна организация, политика, соцални дискусии и кой какво казал в еди-кой си форум.
Ако решите, че има място за мен, ще се радвам да ви чуя.
Ally