Искра, тук, попита:
…имам още един въпрос. Той е към всички в този дом. Не, не е просто любопитство. Още от дете съм се опитвала да разбера себе си, другите хора, света край себе си. И сега тази отдавнашна страст ме чопли да ви задам въпроса: Освен, че се възприемате като еднорози, в кои други герои от книгата се откривате?
Аз се усмихвам очакващо.
К:)
Latest posts by Библиотекаря (see all)
- Пак сме млади - 1 март, 2016
- Балади и разпади - 15 февруари, 2016
- Копнеж за стажанти на ЧоБи (зима 2012-а) - 16 декември, 2011
И все по темата Хагард:
Горе-долу така се чувствам през февруари, месеца на Големи Проекти, щом някой почне да ме разсейва за глупости.
(Страшничко си е, да.)
Ето го! Ето… ме!
(07.12.06)
…А се чудех как да ви кажа, без да ви ужася и шокирам… Благодаря, Светле!
Това, което Светла ни напомня, е съвсем мъничко преди горния цитат. И определено си заслужава премислянето… пречувстването. И е една от причините толкова да обичам “Последният еднорог” и да твърдя, че “за героите на Бийгъл добро и зло са неуместни определения; ако някога ти се стори, че някой епитет носи положителни или отрицателни краски, завърти глава и ще видиш автора да ти намига иззад ъгъла” и че “[не е нужно] да търсиш доброто и злото в света около себе си (…), а [само да] се съсредоточиш върху мечтите и страховете, които ни карат да извършваме жестокостите и чудесата, градящи живота ни”; и изобщо да поискам да започнем Човешката библиотека с точно тази книга…
(А ако още не е станало ясно – цитатът горе е само едно възможно мен. Специално този – едно мен, което се появява от време на време, за по няколко месеца, и което други мен ненавиждат, а сегашното мен просто приема с усмивка и продължава. Нататък.)
Мисля, че всичко, което казваш за Хагард, е вярно, Искре:) Но все пак има и един друг Хагард, който понякога живее в нас, – този, който копнее по цялата красота на света. Кой не го е правил? Въпросът е да споделяме тази красота, веднъж докосната, с всички, които могат да я почувстват, с всички, които също копнеят по нея…
Благодаря, приятели-еднорози!
Да, аз също мисля, че тази книга е за пътеката и вътрешната борба на всеки един от нас. И че всеки е комбинация от еднорогата-Амалтея, Шмендрик, Моли и Лир, заспалият герой, когото любовта събужда; но си мисля, че към това се включва и съсипаната от Хагард земя, която се възражда, когато еднорогата победи червения бик /поне аз така се чувствам; когато човек започне да почиства себе си енергийно, открива колко много е замърсен през целия си дълъг път през животите, колко е отдалечен от истинската си същност еднорожка./. Виж, за харпията не се бях замисляла, но сигурно Светличе е права – понякога у всеки от нас пърхат крилете й.
Но Хагард, не, никой от нас не е Хагард – той е събирателен образ на онези, които потискат човечеството, знаейки как да използват дивата сляпа сила, която е обратната страна на еднорожката, извикана от тези знаещи и умеещи, но егоистично-амбициозни хора, из дълбините на непроявеното безкрайно много, много отдавна…
Колкото до хагсгейтци, мисля, че не сме и измежду тях – мисля, че те са религиозните общности – отказали се от деца /в пряк, но и в преносен смисъл: вярата, чистотата, духовността/, тънещи в разкош, но нямащи нищо, живеещи сред богатството на църквите си, но гладуващи, работещи негласно за онези, които са обсебели и скрили от хората истинската светлина.
Да, книгата е прекрасна. И отново благодаря, че я има.
Аз
И едно късче от Моли/мене:
(04.12.06)
…усетих го, като се родиха рожбите.
Абе не искам да плагиатствам,
но не мога да не се съглася с Калин и Светличето… с всяка страница (е, освен с едно стихотворение на Моли Гру :))
Но най-много с Амалтея, може би, в момента, онази, забравилата Амалтея, която не знае коя е и защо е там… куестът (The Quest) на живота…
~Ally
Искре,
приятели,
аз се откривам във всяко едно същество, искричка, проблясване на луната, крилете на харпията, вдишванията на Алматея, бърборенето на пеперудът ;), усмивката на котака, мъркането му, шума на листата в еднороговата люлякова горичка.
Обичам ви!
Светличе
П. С. Ееех, Светленце :))))
Аз, като един разнолиk (а всъщност – просто човек ;)), съм се разпознавал навсякъде. И щом се присетя, си отбелязвам в моята книжка точно къде.
Ето къде започвам:
(11.2006)
(Ако цитатите се разминават със спомените ви за текста – то е защото са цитати от следващото издание. :D)
Искра, здравей!
Чудесен въпрос и мисля, че не само идентифицирането с герои от тази книга ни носи възможността да опознаваме хората, а това важи за всяка хубава книга:)
Но понеже сме на еднорогова вълна, признавам, че аз лично се виждам като Моли Гру, въпреки че не съм толкова мъдра:)
Сцената, в която тя хока Еднорогата и я пита къде е била досега, винаги ме кара да плача (Калин знае това).
Виждам в себе си нещо и от Шмендрик, защото често се боя да потърся Силата си:) Да не говоря за битките и бягствата си с и от Бика…
Такива неща:)