Каним ви на: Писателска работилница, 13-19 август 2023, Крайморие

Пишещи приятели,

След Китен 2011, Велинград 2012Велинград 2013Китен 2013Велинград 2014Слънчев бряг 2014, Велинград 2015, Мелник 2015, Редактилниците в София 2016 (първа и втора), Слънчев бряг 2016, Кранево 2020Крайморие 2021 и Родопите 2022, серията писателски работилници продължава. За втори път ще се съберем в Крайморие, с обещание за писане и плацикане. (По традиция, писането преобладава. )

Какво ще съдържа работилницата?

В нея ще си помагаме да:

  • си изясним какво искаме да кажем;
  • открием как да го изразим най-въздействащо;
  • развием уменията си с конкретни задачи;
  • обсъждаме плодотворно текстовете си с други хора;
  • редактираме художествени текстове, свои и чужди.

Заниманията ще продължат 4 дни (плюс един за самостоятелна работа по задачите) и, общо 16 (астрономически) часа, плюс индивидуални обсъждания. Този път на фокус ще бъдат:

  • Практическа работа по редакция на ваши текстове;
  • Оптимизация  на текстове за привличане и задържане на вниманието на читателя; техники и методи за създаване на ефекта “още една страница”;
  • Кога да нарушим правилата на “доброто писане”; примери, в които чупим “изконните повели” на писателския занаят и причините да го предприемем;
  • Брейнсторминг и алфа-тестване на сюжети край лагерния огън вечер.

За кого е удачна тя?

За всеки, който:

  • обича да пише и иска да развива уменията си;
  • обича да чете и иска да знае как става магията;
  • се вълнува от другите страни на книгоиздаването, например разгласата и разпространението на готовата книга, хартиена или електронна, в България или в чужбина;

Кой ще я води?

Елена Павлова (известна и като Върджил Дриймънд, Лейни Кинг, Илайджа Джауит, …), която има сериозен опит като автор на проза, поезия и есеистика, участник в съавторства, преводач, редактор, член на конкурсни журита, издател и разпространител. В последно време светострои и крои история.

Виктор Дрейк Вато, писател с над 10 години опит в областта на научната и приказната фантастика, автор с широко тематично портфолио, дългодишен футуролог и синергетик, професионален Водещ на настолни ролеви игри, изследовател на граничното, последовател на магичното и принципен соларпънк.

Ако имаме късмет – може да има и някой гост…

Къде ще се проведе?

В къмпинг „Крайморие“ в едноименния квартал на Бургас. Вилите са на първа линия, с две спални с по две легла, баня, две тоалетни, кухненски бокс и хол. Гледката е един път ;), а най-близкият плаж – на няколко минути пеша.

Кога?

От 13 август (настаняване във вилите след 14 часа + вечеря) до 19 август (закуска, освобождаване на стаята до 12 часа, обяд, отпътуване). Заниманията започват на 14-ти предиобед и продължават до вечерта на 18-ти.

Колко струва?

500 лв. Включва 370 лв. за 6 нощувки, пълен пансион (закуска, обяд, вечеря), туристически такси и застраховки; и 130 лв. такса за самата работилница.

Как да участвам?

До 21 юли ни пишете на poslednorog-маймунка-gmail-точка-com. Ще ви добавим към мейл лист за вести и ще ви държим в течение за следващите стъпки.

Пак дотогава ни пратете и първата вноска „пазете ми мястото, ей!“ (известна и като „капаро“ ) от 100 лв. – по Револют до административното елфче – Десислава Павлова Павлова, (0885084447) – revolut.me/desislvt1m / LT723250086885866197 .

Внимание! Тази година местата са ограничени – вилите могат да поемат докъм 12 души. Ще обявим тук, ако местата се изчерпят.

Ако желаете, пратете ни и:

а) представяне в свободен текст (кратък разказ за себе си) до 3 стандартни страници (5400 знака);

б) свой художествен текст за редакция по време на работилницата – до 5 стандартни страници (9000 знака). Може да е завършен или откъс от нещо по-голямо. Ако имате конкретни въпроси по текста, включете и тях във файла.

Нещо друго?

Работилницата ще се състои само ако се запишат поне 8 участници. Доведете и другарче.

НБ! Ако имате специални нужди за менюто – вегетарианско, веганско, без определени храни… – опишете ги, когато се записвате.

Нещо друго?

Следете тази вест за промени! А административното елфче ще отговаря на въпроси.

Ваши работилничари:
Еле и Вик

Неродилни разоткрития

Чест!

По стечение на обстоятелствата не можем да се похвалим с coming out as gay, но затова пък обявявам официално, че всички в Човешката библиотека са nuts! Накиснати бадеми, чат-пат лешници, блажни слънчогледови семки, небесно млечни орехи! Май имах някаква идея за встъпление, но не я помня.

Юни 2017. Янчо Чолаков се присъедини и който му пращал приветствените библиотечни писма, го кръстил Деси заради по-рано присъединената.

– При тия добавяния да не стават и смени на пола?

– Не, но за да си в ЧоБи, трябва да имаш някакво поведенческо отклонение 🙂 Ако не си откриваш такова, ще ти се появи 😉 Ха честито – успокоих го аз.

И потвърждавам: твърдо съм на мнение, че всички в ЧоБи имаме отклонения. Няма да изброявам поименно кой – какво и колко. Чоби е основана от най-голямото недораз… отклонение.

След кратък анонимен световно-събитиен обзор ще представя актуалните ни „таланти“. На някой нещо ако му затрябва, да казва. Ще изкараме и ценоразпис ;). От март 2020 е ясно, че нищо вече не е същото. Това важи и за периода от септември 2021 до сега плюс безкрайност. От януари и 24 февруари 2022 още повече работи не са същите (товарищ Утин; да, и латентният ми руски се размърда). Та… освен обичайните измишльотини из НЕбитието на ЧоБи, които са банално всеизвестни:

Продължете четенето на „Неродилни разоткрития“

Каним ви на: Представяне на сборника „Да опазиш Сребра невяста“ на 25.02, София

Приятели 🙂

Новоизлюпеното издание на ЧоБи с автор Мирослав Моравски съдържа една новела, една пиеса и един полу-епистоларен разказ. Кое ги обединява, освен канските мъки по производството на сборника, продължило близо три години след написването му? (Колко е продължило самото написване, не смеем да гадаем.) Всички те са истории от света на „Коренуване“ и съдържат елементи от българския фолклор (приказни и песенни, така да се каже), някой и друг позабравен ритуал, митично създание… и герои, които се лутат сред житейските (и природните) бури, борят се (със себе си и помежду си), търсят (изходи, входове и пътища между двете). Ако всичко това ви прозвуча твърде общо и недостатъчно конкретно – умишлено беше! 😉

За повече, елате на представянето на сборника тази събота – 25.02, от 19:30 ч., в ШиЗи Импро клуб в София (намира се в сградата на Камерна сцена „Славянска беседа“).

 

Продължете четенето на „Каним ви на: Представяне на сборника „Да опазиш Сребра невяста“ на 25.02, София“

Малкото четене: „Кръговете на дядо Манол“

Нова седмица, ново откъсче – този път от най-краткото произведение в сборника „Да опазиш Сребра невяста“ на Мирослав Моравски: разказа „Кръговете на дядо Манол“.

Вече трети ден няма и следа от Мони. Баща ми също не се е прибирал, но това за него е напълно типично. Той си има неговите по-важни неща. Даже овцете може да са му по-важни.

Кръгове… пак за кръгове ми пише онова малко лекенце, дето уж е мой син. Поне триста пъти съм му разказвал, поне десет хиляди пъти съм му забранявал…

Няма да ги търся, няма да си мръдна пръста, няма аз да вървя като улав тука из пущинака! Той си е на баща ми, негов личен пущинак. Той си го гледа и отглежда. По-мил му е от всичко друго.

Още повече пък при такава буря, дето се задава… Мразя бурите, още от… отдавна.

Знаеш ли къде гръмотевиците изпреварват светкавиците, Мони? Под възглавницата. Когато си увил главата си на калъп и нищо друго освен онзи тътен не бърка под нея. Ама какво знаете вие младите сега за онези бури, смазващи, разсипващи къщи и хамбари, пръскащи животни и хора на всички страни…

Бели петънца? Да, виждал съм ги, господинчо! Доста повече съм ги разхождал, отколкото ти някога си знаел. Знаеш ли точно те как хвърчат?

Мислиш, че овцете не могат да хвърчат? Мислиш, може би, че няма толкова силна буря, че да бутне къща?

Ама за тебе всичко е романтика и селски туризъм бе, мойто момче! Точно като наперените американчета или пък нахилените френчета, дошли да обясняват колко яко би било да си живеем на село…

Ами що не живеете, бре? Що се прибирате в компютърния си офис и жулите тенис на масата пред бара между бюрата? Щото май по-дългичкото живеене там не е като шведска маса за закуска плюс посещение на пещера, крепост и културна вечер?

Хеле пък ако видите някой истински кръг, може и да побегнете…

Ох, НЕ ИСКАМ да говоря за тези глупости! НЕ ИСКАМ да МИСЛЯ дори…

Симеоне, къде ме доведе? Да те бях зарязал да си трошиш главата тука, щом не ти пука за теб самия…

Не си пропуснал да надпишеш ракията в хладилника.

От малък обичаше да украсяваш и надписваш. Чак ме плашеше с тия „момичешки“ уклони. Не че е плашещо, де, знам, сега ще ме зачекнеш какъв съм нацист и консерва, ама аз съм си от старото, знаеш.

Навън се стъмва, а от твоите бели петънца няма и следа.

И по-добре, защото те не носят нищо. Само пустота, Симеоне.

Те са просто тъпи овце, разбираш ли? Няма никакви кръгове, няма никакви прорези и фигури в житата, в гората или в мозъка ти, разбираш ли? Това са измишльотини на хора, които са или лековерни (да не кажа „малоумни“), или искат да се възползват от малоумните и техните безсмислици…

Кръгла е чашата, кръгла е планетата. Кръгла е капката вода в безтегловност.

Ох, резлива е, пущината.

Наздраве, тате. Казах го точно като тебе.

Ей тук на терасата обичахме да сядаме и да си говорим. Ти си май първият човек, дето ми е сипвал ракия. То едно време така се възпитаваха децата. Имам един колега чех, разказваше как и при тях от малки трябва да пробват с пръстчето, че и с глътка. Как ще станат иначе юнаци.

Толкова е тъмно, макар и да е рано… но това е от облаците.

Най-мрачните облаци идват от миналото. Нали, тате?

Отивам пак да си сипя.

Малкото четене: „Грехът на русалията“

По случай втората премиера на сборника „Да опазиш Сребра невяста“ от Мирослав Моравски на 25.02, представяме ви две кратки откъсчета от второто произведение в него: пиесата „Грехът на русалията“.

С. (Върви и мърмори.) Небето е студено…

В. Кажи де, Севдале? Що рече ватафът?

Севдал свива рамене. Вървят известно време в мълчание.

В. Хайде, спри да чернееш… Нищо не се е свършило. Ей го, светът си е тука, къщите, гората, небето… Ще се найде начин.

С. Небето е студено, Видене… Много студено. Кучи студ е на небето, ще знаеш.

В. Севе, що толкоз е станало?

С. (Маха с ръка, после прикляка до храстите.) Знаеш ли що е студено небето, Видко? Щото е чуждо. Няма нищо общо с нас. (Играе си с тревата и храстите разсеяно.) Щото е далеко. Щото е другаде. Толкова далеко и другаде, че не можеш да си представиш…

В. Абе добре ли си, момче?

С. (Поглежда го.) Инак можеш и да си представиш. Можеш и още как. Знаеш ли колко е далеко небето?

Виден го гледа притеснено.

С. (Извиква.) Колкото смърт е далеко, толкова!

В. (Сграбчва го за ръката.) Севдале, не ме плаши! Кажи що стана? Дядо Мануш не може да не помогне, кажи що рече?

С. Рече да си обирам крушите, т’ва рече.

В. Що? А, не му се е говорело сигур.

С. Напротив, говорихме… Сетих се и аз кога да говоря, ама нейсе, всичко свърши.

В. Леле, разтреперих се! Чак студ ме хваща, като те слушам! Кое е свършило, бе?

С. (Мълчи.) Рече ми да не идвам повече, ако съм нямал търпение да се изуча… (Обръща се към Виден и вика.) Да съм имал търпение, чу’еш ли? Да, има нещо, дето е по-студено от небето, знам – на дядо Мануш сърцето!

~

Отнякъде излайва куче, чуват се далечни гласове. После от гората женски глас изрича:

Б. Инак си танцьор един път. Ама много хленчиш.

С. А, само ти ми липсваше.

Б. Радвам се, че ти липсвам.

С. Върви си. Никой ми не трябва вече.

Б. Що си посърнал тъй? Що ти е?

С. Нищо. Мъжки работи.

Б. Ааа, ясно, затуй мълчиш. Кат’ истински мъж – кух кат’ дънер. Как ще сподели колчав русалия тегобите си, ако не, кат’ стиска зъби и трае… (Кикоти се сама.)

С. Ей, ти пак си слухтяла. Аман от тебе, не свърши ли твойта мерудийска работа?

Б. Нищо не съм слухтяла, вие сами си изпяхте всичко. Все певци сте се извъдили.

С. Не ми е до шеги. Остави ме. Искам малко да остана сам.

Б. Ами че ти си сам, бре! Аз нали съм „магьосна сила“, забрави ли?

С. Не е смешно.

Б. Ами ако съм глас в главата ти? Ако само ти ме чуваш що изричам?

С. Женски гласове в главата си нямам. Инак и без туй само аз си се чувам…

Б. Сигурен ли си? (Изведнъж гласът се променя.) „Севдале, къде се моташ по нощите, пак ли с оня пустосник Видко, чумите да го тръшнат? Да се не знае и Павле, и ракията му…“

С. (Изправя се рязко.) Ти… що си ти, бе? Отде чак и гласа знаеш?…

Б. (Смее се.) Знам, нали съм у главата ти, как няма да знам…

С. Виж, моме, не е смешно… (Спира се.) Май дългичко си слухтяла…

Б. (Смее се силно.) Ей, благодаря, ти пък комай няма чак толкоз глупав да излезеш!

С. Ще ми кажеш ли коя си?

Б. Ако ми кажеш що си такъв посърнал.

С. (Въздъхва.) Дълга тояга е тая работа…

Б. Сигурна съм, нали си мъж.

С. А?

Б. Сигурна съм, че твойта е най-дългата…

Към началото