Малкото четене: „Кръговете на дядо Манол“

Нова седмица, ново откъсче – този път от най-краткото произведение в сборника „Да опазиш Сребра невяста“ на Мирослав Моравски: разказа „Кръговете на дядо Манол“.

Вече трети ден няма и следа от Мони. Баща ми също не се е прибирал, но това за него е напълно типично. Той си има неговите по-важни неща. Даже овцете може да са му по-важни.

Кръгове… пак за кръгове ми пише онова малко лекенце, дето уж е мой син. Поне триста пъти съм му разказвал, поне десет хиляди пъти съм му забранявал…

Няма да ги търся, няма да си мръдна пръста, няма аз да вървя като улав тука из пущинака! Той си е на баща ми, негов личен пущинак. Той си го гледа и отглежда. По-мил му е от всичко друго.

Още повече пък при такава буря, дето се задава… Мразя бурите, още от… отдавна.

Знаеш ли къде гръмотевиците изпреварват светкавиците, Мони? Под възглавницата. Когато си увил главата си на калъп и нищо друго освен онзи тътен не бърка под нея. Ама какво знаете вие младите сега за онези бури, смазващи, разсипващи къщи и хамбари, пръскащи животни и хора на в

сички страни…

Бели петънца? Да, виждал съм ги, господинчо! Доста повече съм ги разхождал, отколкото ти някога си знаел. Знаеш ли точно те как хвърчат?

Мислиш, че овцете не могат да хвърчат? Мислиш, може би, че няма толкова силна буря, че да бутне къща?

Ама за тебе всичко е романтика и селски туризъм бе, мойто момче! Точно като наперените американчета или пък нахилените френчета, дошли да обясняват колко яко би било да си живеем на село…

Ами що не живеете, бре? Що се прибирате в компютърния си офис и жулите тенис на масата пред бара между бюрата? Щото май по-дългичкото живеене там не е като шведска маса за закуска плюс посещение на пещера, крепост и културна вечер?

Хеле пък ако видите някой истински кръг, може и да побегнете…

Ох, НЕ ИСКАМ да говоря за тези глупости! НЕ ИСКАМ да МИСЛЯ дори…

Симеоне, къде ме доведе? Да те бях зарязал да си трошиш главата тука, щом не ти пука за теб самия…

Не си пропуснал да надпишеш ракията в хладилника.

От малък обичаше да украсяваш и надписваш. Чак ме плашеше с тия „момичешки“ уклони. Не че е плашещо, де, знам, сега ще ме зачекнеш какъв съм нацист и консерва, ама аз съм си от старото, знаеш.

Навън се стъмва, а от твоите бели петънца няма и следа.

И по-добре, защото те не носят нищо. Само пустота, Симеоне.

Те са просто тъпи овце, разбираш ли? Няма никакви кръгове, няма никакви прорези и фигури в житата, в гората или в мозъка ти, разбираш ли? Това са измишльотини на хора, които са или лековерни (да не кажа „малоумни“), или искат да се възползват от малоумните и техните безсмислици…

Кръгла е чашата, кръгла е планетата. Кръгла е капката вода в безтегловност.

Ох, резлива е, пущината.

Наздраве, тате. Казах го точно като тебе.

Ей тук на терасата обичахме да сядаме и да си говорим. Ти си май първият човек, дето ми е сипвал ракия. То едно време така се възпитаваха децата. Имам един колега чех, разказваше как и при тях от малки трябва да пробват с пръстчето, че и с глътка. Как ще станат иначе юнаци.

Толкова е тъмно, макар и да е рано… но това е от облаците.

Най-мрачните облаци идват от миналото. Нали, тате?

Отивам пак да си сипя.