СРЕБЪРНАТА АКУЛА (ДЕМО)
- Mokidi
- Global Moderator
- Posts: 351
- Joined: Wed Sep 14, 2011 9:26 pm
- Has thanked: 129 times
- Been thanked: 173 times
СРЕБЪРНАТА АКУЛА (ДЕМО)
Пред:словие
От известно време умувам върху възможности за оптимизация на (някои, даже много малко) идеи, които смятам за добри, но отживели във времето. Някои от тук четящите и пишещите знаят, че уеко ми хуопа дъската на тема морално и културологично остаряване на текстовете. От сравнително скоро време (което не се беше случвало отдавна) ме гложди и сърбящо желание да понапиша нещо. Имам нелошото чувство, че май успях да оптимизирам една от идеите и съответно я плесвам за "бета-тестинг", образно казано. Просто демо с молба за мнение: колко е кофти, какво му е кофти, защо е кофти...
Мерсаж.
СРЕБЪРНАТА АКУЛА
(НОМАД-ска история)
Спах лошо нея нощ. Сънищата ми бяха объркани, най-често смесица от спомени и налудничави фантазии. На няколко пъти бях на косъм да инициирам връзка – сещате се, предусещането, топлото разтваряне на сетивата... От години не ми се беше случвало да изпадам в нета насън, макар че сигурно извървявам встъплението кой знае колко пъти на нощ...
...пресегнах се – статистиката твърди, че и-контролерът получава суб-сигнали средно седем до десет пъти по време на всяка фаза на REM (проучването важи за лица в добро психическо здраве, преминали инсталация преди повече от пет години), около 3% от получените сигнали са достатъчно силни, за да задействат протокола за връзка...
...какво ще рече това – че 3% от човечеството няма достатъчно самоконтрол и се напишква насън?! За мен умението да се гмуркаш и да изплуваш напълно подсъзнателно е точно като умението да управляваш пикочния си мехур и да не се изпускаш своеволно за щяло и нещяло, дори ако много ти се пишка и си адски попилян...
... прекъсване...
Не че спах особено много де. Будувах повечето време и се старах да лежа неподвижно, за да не събудя и Тардж. Но към шест вече не можех да издържам повече и се измъкнах от леглото.
Хубавото на Стената е, че тук цари пълна анархия. Стената никога не спи. Единствената разлика е, че през „нощните“ часове осветлението в канижелите е леко приглушено, но иначе животът си кипи.
... включване...
... мърджване на картата и обществените камери... зуум... ето ти я на: “При Еди”, малката старомодна фърст-фейс закусвалня. Отворено 24 часа в денонощието.
... прекъсване...
Завих по коридора около преградата и ето ме пред табелката и добре познатата механична врата, която прикриваше аварийния шлюз отдолу. Поне на вид изглеждаше точно както го бях напуснала, та до небрежните драсканици с нещо остро по пластмасовата облицовка на стената. „При Еди“ - кътче от миналото насред Стената. Все тъй си съществуваше! ...
... пресегнах се – куполната база данни твърди, че заведението е вървяло онлайн три години, преди да кандидатства за ф-ф през 25-та (значи има към осемнайсет години вече) и оттогава насам е като цяло повече на загуба, отколкото на печалба, но неизменно поддържа изрядни всичките си разрешителни...
...което си е типично за Стената де, всичко тук е в най-добрия случай полузаконно, повечето бизнес, да не кажа всичкия, се върти извън светлината на прожекторите и знанието на куполната база данни...
... прекъсване...
Влязох в заведението. Еди, дебел както винаги, мигом изникна иззад завесата, която делеше салона от кухнята. В първия момент ме огледа подозрително...
...нямах намерение да проверявам в официалните и сенчестите бази и да ровя в медицинския му картон, за да проверя дали изобщо има инсталиран и-контролер, ама защо да няма? ...
...най-вероятно си държеше запис на дългосрочната памет в облак-драйв, за по-лесно извършване на справки, и току-що ме беше щракнал и се беше гмурнал да сравни физиономята ми със записа...
...„Никога не забравяйте лица и събития! Автоматично състаряване по най-добрите съвременни методи, според изминалото време от последната ви среща!“©, свободен код с опция за дарения...
... после лицето му светна:
- Триш? Нима си се върнала?
- Така се случи, Еди - ухилих му се аз. - Ще ми сипеш ли едно мляко?
- За теб всичко, сладка моя! Сигурна ли си, че не искаш от любимите си сандвичи?
Явно изражението ми му каза достатъчно, защото той поклати глава и извади чаша.
- Студено, нали? - попита уморено.
- Да, бих предпочела.
Бръкнах в джоба си за картата.
- Не, Изтокът да го тръшне! Заведението черпи. Ела, да седнем тук. Искам да ми разкажеш всичко, което се е случило с теб! Какво те докара... дотук?
Взех си млякото и се настаних на най-външната маса до прозореца. Еди ме последва с голяма чаша есконяк: за едно питие никога не е рано... или късно, както обичаше да казва той навремето. Отвън, на една ръка разстояние и към стотина метра по-надолу шареха дълбинни прожектори и щъкаха малки като глави на топлийки лорита-подводнички: Входен шлюз 10.
... ако се пресегнех и мърджнех базата и камерите, можех да проследя трафика...
... едното, естествено, не съответстваше на другото – сенчест бизнес...
... но ако шлайфнех леда и ръчнех тук-там по търсачките...
... щях да видя в ъгълчетата на полезрението си предупредителните червени сигнали на нечии задействани аларми...
... не ми влиза в работата да есвам безплатно контрабандата на някой. Във всеки случай не и ако някой друг не се изкиха прилично.
... прекъсване...
- Е, разказвай! - настоя Еди. - Не бих повярвал, ако до вчера някой ми кажеше, че Триш Далтън, момичето на Вълшебния стрелец, не само ще се върне, но и ще е слашка!
Не искаше да ме обиди - просто казваше очевидната истина. В крайна сметка татко беше дългогодишен слаш, дрогата го уби, а аз винаги бях изпитвала... е, не панически страх, но поне отвращение от слашката, нищо че съм продавала по канижелите.
- Дълга история е, - казах накрая.
- Струва ми се, че имаш време, - Еди сви рамене. - Е? Изгарям от любопитство!
От известно време умувам върху възможности за оптимизация на (някои, даже много малко) идеи, които смятам за добри, но отживели във времето. Някои от тук четящите и пишещите знаят, че уеко ми хуопа дъската на тема морално и културологично остаряване на текстовете. От сравнително скоро време (което не се беше случвало отдавна) ме гложди и сърбящо желание да понапиша нещо. Имам нелошото чувство, че май успях да оптимизирам една от идеите и съответно я плесвам за "бета-тестинг", образно казано. Просто демо с молба за мнение: колко е кофти, какво му е кофти, защо е кофти...
Мерсаж.
СРЕБЪРНАТА АКУЛА
(НОМАД-ска история)
Спах лошо нея нощ. Сънищата ми бяха объркани, най-често смесица от спомени и налудничави фантазии. На няколко пъти бях на косъм да инициирам връзка – сещате се, предусещането, топлото разтваряне на сетивата... От години не ми се беше случвало да изпадам в нета насън, макар че сигурно извървявам встъплението кой знае колко пъти на нощ...
...пресегнах се – статистиката твърди, че и-контролерът получава суб-сигнали средно седем до десет пъти по време на всяка фаза на REM (проучването важи за лица в добро психическо здраве, преминали инсталация преди повече от пет години), около 3% от получените сигнали са достатъчно силни, за да задействат протокола за връзка...
...какво ще рече това – че 3% от човечеството няма достатъчно самоконтрол и се напишква насън?! За мен умението да се гмуркаш и да изплуваш напълно подсъзнателно е точно като умението да управляваш пикочния си мехур и да не се изпускаш своеволно за щяло и нещяло, дори ако много ти се пишка и си адски попилян...
... прекъсване...
Не че спах особено много де. Будувах повечето време и се старах да лежа неподвижно, за да не събудя и Тардж. Но към шест вече не можех да издържам повече и се измъкнах от леглото.
Хубавото на Стената е, че тук цари пълна анархия. Стената никога не спи. Единствената разлика е, че през „нощните“ часове осветлението в канижелите е леко приглушено, но иначе животът си кипи.
... включване...
... мърджване на картата и обществените камери... зуум... ето ти я на: “При Еди”, малката старомодна фърст-фейс закусвалня. Отворено 24 часа в денонощието.
... прекъсване...
Завих по коридора около преградата и ето ме пред табелката и добре познатата механична врата, която прикриваше аварийния шлюз отдолу. Поне на вид изглеждаше точно както го бях напуснала, та до небрежните драсканици с нещо остро по пластмасовата облицовка на стената. „При Еди“ - кътче от миналото насред Стената. Все тъй си съществуваше! ...
... пресегнах се – куполната база данни твърди, че заведението е вървяло онлайн три години, преди да кандидатства за ф-ф през 25-та (значи има към осемнайсет години вече) и оттогава насам е като цяло повече на загуба, отколкото на печалба, но неизменно поддържа изрядни всичките си разрешителни...
...което си е типично за Стената де, всичко тук е в най-добрия случай полузаконно, повечето бизнес, да не кажа всичкия, се върти извън светлината на прожекторите и знанието на куполната база данни...
... прекъсване...
Влязох в заведението. Еди, дебел както винаги, мигом изникна иззад завесата, която делеше салона от кухнята. В първия момент ме огледа подозрително...
...нямах намерение да проверявам в официалните и сенчестите бази и да ровя в медицинския му картон, за да проверя дали изобщо има инсталиран и-контролер, ама защо да няма? ...
...най-вероятно си държеше запис на дългосрочната памет в облак-драйв, за по-лесно извършване на справки, и току-що ме беше щракнал и се беше гмурнал да сравни физиономята ми със записа...
...„Никога не забравяйте лица и събития! Автоматично състаряване по най-добрите съвременни методи, според изминалото време от последната ви среща!“©, свободен код с опция за дарения...
... после лицето му светна:
- Триш? Нима си се върнала?
- Така се случи, Еди - ухилих му се аз. - Ще ми сипеш ли едно мляко?
- За теб всичко, сладка моя! Сигурна ли си, че не искаш от любимите си сандвичи?
Явно изражението ми му каза достатъчно, защото той поклати глава и извади чаша.
- Студено, нали? - попита уморено.
- Да, бих предпочела.
Бръкнах в джоба си за картата.
- Не, Изтокът да го тръшне! Заведението черпи. Ела, да седнем тук. Искам да ми разкажеш всичко, което се е случило с теб! Какво те докара... дотук?
Взех си млякото и се настаних на най-външната маса до прозореца. Еди ме последва с голяма чаша есконяк: за едно питие никога не е рано... или късно, както обичаше да казва той навремето. Отвън, на една ръка разстояние и към стотина метра по-надолу шареха дълбинни прожектори и щъкаха малки като глави на топлийки лорита-подводнички: Входен шлюз 10.
... ако се пресегнех и мърджнех базата и камерите, можех да проследя трафика...
... едното, естествено, не съответстваше на другото – сенчест бизнес...
... но ако шлайфнех леда и ръчнех тук-там по търсачките...
... щях да видя в ъгълчетата на полезрението си предупредителните червени сигнали на нечии задействани аларми...
... не ми влиза в работата да есвам безплатно контрабандата на някой. Във всеки случай не и ако някой друг не се изкиха прилично.
... прекъсване...
- Е, разказвай! - настоя Еди. - Не бих повярвал, ако до вчера някой ми кажеше, че Триш Далтън, момичето на Вълшебния стрелец, не само ще се върне, но и ще е слашка!
Не искаше да ме обиди - просто казваше очевидната истина. В крайна сметка татко беше дългогодишен слаш, дрогата го уби, а аз винаги бях изпитвала... е, не панически страх, но поне отвращение от слашката, нищо че съм продавала по канижелите.
- Дълга история е, - казах накрая.
- Струва ми се, че имаш време, - Еди сви рамене. - Е? Изгарям от любопитство!
- Кал
- Първопроходец
- Posts: 12506
- Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
- Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
- Has thanked: 3103 times
- Been thanked: 2531 times
- Contact:
Re: СРЕБЪРНАТА АКУЛА (ДЕМО)
На мен ми влезе напълно чудесно.
Аз си умирам за диалози, в които половината думи ще ми станат ясни чак като преполовя самата история... но други читатели ще пищят за изясняване, убеден съм.
Може би има едно-две места, в които повтаряш една идея с различни думи. В момента обаче главата ми е твърде замътена да преценя наистина.
После какво станало?
(„Песента на ханджията“, която готвим в момента, ще ти хареса. И за това съм убеден.)
Аз си умирам за диалози, в които половината думи ще ми станат ясни чак като преполовя самата история... но други читатели ще пищят за изясняване, убеден съм.
Може би има едно-две места, в които повтаряш една идея с различни думи. В момента обаче главата ми е твърде замътена да преценя наистина.
После какво станало?
(„Песента на ханджията“, която готвим в момента, ще ти хареса. И за това съм убеден.)
- Radiant Dragon
- Global Moderator
- Posts: 813
- Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
- Location: Локалната супер-реалност
- Has thanked: 367 times
- Been thanked: 626 times
Re: СРЕБЪРНАТА АКУЛА (ДЕМО)
Текста е добър като темпо, но малко разпилян/нефокусиран за вкуса ми. (Да, аз съм от онези читатели, дето си падат по обясненията. )
Намирисва ми на кибер-пънк. Така ли е? Ако да, два палеца нагоре!
Ако ли не, в такъв случай съм заинтригуван. И все пак, мирише яко на хипер-техно дистопия. Вкусно!
Намирисва ми на кибер-пънк. Така ли е? Ако да, два палеца нагоре!
Ако ли не, в такъв случай съм заинтригуван. И все пак, мирише яко на хипер-техно дистопия. Вкусно!
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.
Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.
And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
Аз съм. Това ми стига.
'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.
Accepting reality since 2017
And loving it since 2021
And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
-
- Global Moderator
- Posts: 241
- Joined: Sat Aug 20, 2011 1:50 am
- Has thanked: 21 times
- Been thanked: 43 times
Re: СРЕБЪРНАТА АКУЛА (ДЕМО)
Това цялата история ли е? Щото аз не разбрах думичките, дето Калин каза, че се изяснявали накрая. Иначе е интересно, наистина е поръзхвърляно, както каза Виктор, а мен ми идва и незавършено.
- Mokidi
- Global Moderator
- Posts: 351
- Joined: Wed Sep 14, 2011 9:26 pm
- Has thanked: 129 times
- Been thanked: 173 times
Re: СРЕБЪРНАТА АКУЛА (ДЕМО)
А, не, не е цялата история - началото е.
И да, може да се каже, че е киберпънкария... ако, разбира се, успея да изнеса кибер-частта
Съдейки по извадката дотук, явно стилистично "влиза добре". Мерси!
После... ще видим какво е станало. Тия дни, предполагам, че не мога да си крадвам много време, а и не знам колко ще ми изтрае сърбежът за писане.
И да, може да се каже, че е киберпънкария... ако, разбира се, успея да изнеса кибер-частта
Съдейки по извадката дотук, явно стилистично "влиза добре". Мерси!
После... ще видим какво е станало. Тия дни, предполагам, че не мога да си крадвам много време, а и не знам колко ще ми изтрае сърбежът за писане.
- Mokidi
- Global Moderator
- Posts: 351
- Joined: Wed Sep 14, 2011 9:26 pm
- Has thanked: 129 times
- Been thanked: 173 times
Re: СРЕБЪРНАТА АКУЛА (ДЕМО)
МАЛКО ПРОДЪЛЖЕНИЙЦЕ, КОЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОПРЕДЕЛЕНО СЕРИОЗНА РЕДАКЦИЯ - ИЗРИНАЛА СЪМ СЕ С ЛОПАТАТА, НО - да прескочим по-безинтересната част. Затуй пък произведох достоверен биомолекулярен конструкт
Бележки над линия: ВР - виртуална реалност; КТ - клевър-технологии
Бележка на бележката под линия: "клевърите" са следващо поколение компютри, навремето мислех да са с биологична компонента, но днес са модерни квантовите компютри, базирани на квантова телепортация и един куп други интересни явления. Ама за това друг път.
--
СРЕБЪРНАТА АКУЛА - продълженийце
Избрах колеж с такава специалност, защото ВР винаги ми е била убежище - бягала съм във в нета откакто съм могла да ходя. Е, човек не може и без талант за такива работи, но по-важното е, че имах страхотно убежище. Особено последните години, като се вържех за конзолата, можех да забравя и баща си, и Стената, и всичко останало...
В началото си мислех, че останалите в групата си мислят, че са нещо повече от мен: аз идвах от Стената, те бяха изкарали целия си живот в Центъра. Вярно е, че парите май нямаха значение за тях, но пък Стената си е стена. После разбрах, че не им пука, важното е къде се гмуркам да рейдвам.
После пък си мислех, че аз знам повече от тях. В КТ беше модерно да слашкаш - също толкова модерно, колкото и да си сложиш блейдове или да ходиш на нагли хакерски рейдове. Е, аз мислех, че знам: баща ми беше слаш, дрогата го уби. Като малка съм продавала по Стената, видяла съм купища отчаяни слашове, познавам дрогите и знам какво правят с хората. После осъзнах, че и съкурсниците ми в колежа го знаят. Просто...
Три са нещата, които те правят добър в КТ-то: машината, която яздиш, с все софтуер и хардуер; връзката, която ползваш... и уетуерът. Човешката част. Да, машината може да ти осигури предимство. Да, приставките, са задължителни – връзката през невралния куплунг е несравнимо по-бърза. И, да, пъргавият софт, който тълкува суб-сигналите и минимизира времето за реакция, е даже по-важен от супер-свръх-невероятната (и обикновено скъпа) конзола, на която върви. Макар че и наносекундата предимство... Връзката е ясна: и-контролерът става само да си ръчкаш тихо в нета и да лъскаш карти. Промишлените скорости... там е истината. А истинската истина е, когато някой от КТ-то набара довоенните канали – просто няма какво да ти се опъне, ако си по-бърз от реакциите на отсрещната страна. Но... ако не ти е ниско органичното време на реакция, нито върхът на кибер-технологиите ще ти го оправи, нито довоенните чудеса. Това е уетуерът: комбинацията от способности и умения, от талант, от наклонности... плюс улеснена проводимост на нервните влакна. Или го имаш, или го нямаш. Ако го имаш и си добър, то мозъкът ти все едно постоянно пука от къси съединения...
... косвени признаци: ярки, живи сънища; силно развито въображение; високо IQ с омнисавантна насоченост; двигателни затруднения, особено в ранна възраст; повишена вероятност за развитие на психически отклонения, включително нарушения в секрецията на адреналин, серотонин и др.; повишена вероятност за развитие на синдроми на двигателна недостатъчност в късна възраст; алцхаймер-подобни състояния и ранни инсулти...
...Невробустърите подобряват проводимостта и я вкарват в ред, но не са всемогъщи. И, о, да, когато си вързан директно с машината и нямаш бавно тяло да управляваш, мисълта ти направо хвърчи. И милимундата от милисекундата по-добро реактивно време е от значение, увеличава се в геометрична прогресия по време на взаимодействието със софта и процесора... И ето тук се прекарва чертата.
Оригиналното название на препарата е безумна химическа формула с десетина думички в нея. Първоначалният довоенен продукт се е използвал за лечение на диабет (мерси на базите данни) и е бил на основата на ензим, инхибитор на алдоз-редуктазата. В последствие, непосредствено преди войната, и-апонците правят дизайнерски конструкт, предназначен за възстановяване на мозъчната проводимост при пациенти с инсулти и увреждания на мозъчната кора. Йероглифната драскулка за промишленото название на продукта се превежда като „Градина на мисълта“ или някаква подобна пущина.
От другата страна на чертата стои регулатор на мю-опиоидната рецепция, комбиниран с MDMA-производен продукт. Пак мерси на базите данни, довоенно комбинацията се е използвала в психиатрията. С добър успех.
Въпреки, че данните по въпроса са доста мътни, привичната прозрачна ампулка с разделени с черта два йероглифа се е появила още преди Тераграв и е намерила широко приложение при военните, особено по време на войната и веднага след нея. После... и-апонците са си отишли, но дрогата с чертата е останала.
... предизвиква: подобряване на сетивността, подобряване на нервната проводимост, повишаване на способностите за концентрация и продължително съсредоточаване; намаляване на реактивното време за обработка на суб-сигнали от сетивната мрежа; повишава проводимостта на централната и периферна нервната система, подобрява координацията и двигателните способности... отрицателни ефекти: предизвиква трайна физическа и психологическа зависимост; бързо се създава толеранс; нарушава химическия баланс в мозъка; при по-високи дози води до нарушения в проводимостта на нервната тъкан и двигателните способности; при дълготрайна употреба води до депресивни състояния, невъзможност за концентрация, увреждания на мозъчната тъкан и др. Сред перзистиращите странични ефекти, които практически не намаляват със създаването на толеранс към дрогата е потискането на апетита и нарушения в обмена на...
... Накрая и аз влязох в кюпа. Трябваха ми към шест месеца да си преодолея притесненията - комплексарче никога не съм била, тия на Стената не оцеляват. Но си въобразявах, че съм по-различна от останалите и това ме спираше. Накрая разбрах, че всъщност сме еднакви - носехме едни и същи дрехи, интересувахме се от едни и същи неща, правехме едно и също... Само дето моите невроускорители, акселератор и блейдове си ги бях сложила на черно, още на дванайсет, а техните бяха отпреди година-две. Моите блейдове бяха вкусили кръв, техните бяха от луксозни марки и за фукария. Освен това хич не си падах а да увъртам нещата и обикновено плямпах каквото мисля. Тъй че те ме нарекоха Сребърната акула и ме приеха с радост в компаниите си.
Бележки над линия: ВР - виртуална реалност; КТ - клевър-технологии
Бележка на бележката под линия: "клевърите" са следващо поколение компютри, навремето мислех да са с биологична компонента, но днес са модерни квантовите компютри, базирани на квантова телепортация и един куп други интересни явления. Ама за това друг път.
--
СРЕБЪРНАТА АКУЛА - продълженийце
Избрах колеж с такава специалност, защото ВР винаги ми е била убежище - бягала съм във в нета откакто съм могла да ходя. Е, човек не може и без талант за такива работи, но по-важното е, че имах страхотно убежище. Особено последните години, като се вържех за конзолата, можех да забравя и баща си, и Стената, и всичко останало...
В началото си мислех, че останалите в групата си мислят, че са нещо повече от мен: аз идвах от Стената, те бяха изкарали целия си живот в Центъра. Вярно е, че парите май нямаха значение за тях, но пък Стената си е стена. После разбрах, че не им пука, важното е къде се гмуркам да рейдвам.
После пък си мислех, че аз знам повече от тях. В КТ беше модерно да слашкаш - също толкова модерно, колкото и да си сложиш блейдове или да ходиш на нагли хакерски рейдове. Е, аз мислех, че знам: баща ми беше слаш, дрогата го уби. Като малка съм продавала по Стената, видяла съм купища отчаяни слашове, познавам дрогите и знам какво правят с хората. После осъзнах, че и съкурсниците ми в колежа го знаят. Просто...
Три са нещата, които те правят добър в КТ-то: машината, която яздиш, с все софтуер и хардуер; връзката, която ползваш... и уетуерът. Човешката част. Да, машината може да ти осигури предимство. Да, приставките, са задължителни – връзката през невралния куплунг е несравнимо по-бърза. И, да, пъргавият софт, който тълкува суб-сигналите и минимизира времето за реакция, е даже по-важен от супер-свръх-невероятната (и обикновено скъпа) конзола, на която върви. Макар че и наносекундата предимство... Връзката е ясна: и-контролерът става само да си ръчкаш тихо в нета и да лъскаш карти. Промишлените скорости... там е истината. А истинската истина е, когато някой от КТ-то набара довоенните канали – просто няма какво да ти се опъне, ако си по-бърз от реакциите на отсрещната страна. Но... ако не ти е ниско органичното време на реакция, нито върхът на кибер-технологиите ще ти го оправи, нито довоенните чудеса. Това е уетуерът: комбинацията от способности и умения, от талант, от наклонности... плюс улеснена проводимост на нервните влакна. Или го имаш, или го нямаш. Ако го имаш и си добър, то мозъкът ти все едно постоянно пука от къси съединения...
... косвени признаци: ярки, живи сънища; силно развито въображение; високо IQ с омнисавантна насоченост; двигателни затруднения, особено в ранна възраст; повишена вероятност за развитие на психически отклонения, включително нарушения в секрецията на адреналин, серотонин и др.; повишена вероятност за развитие на синдроми на двигателна недостатъчност в късна възраст; алцхаймер-подобни състояния и ранни инсулти...
...Невробустърите подобряват проводимостта и я вкарват в ред, но не са всемогъщи. И, о, да, когато си вързан директно с машината и нямаш бавно тяло да управляваш, мисълта ти направо хвърчи. И милимундата от милисекундата по-добро реактивно време е от значение, увеличава се в геометрична прогресия по време на взаимодействието със софта и процесора... И ето тук се прекарва чертата.
Оригиналното название на препарата е безумна химическа формула с десетина думички в нея. Първоначалният довоенен продукт се е използвал за лечение на диабет (мерси на базите данни) и е бил на основата на ензим, инхибитор на алдоз-редуктазата. В последствие, непосредствено преди войната, и-апонците правят дизайнерски конструкт, предназначен за възстановяване на мозъчната проводимост при пациенти с инсулти и увреждания на мозъчната кора. Йероглифната драскулка за промишленото название на продукта се превежда като „Градина на мисълта“ или някаква подобна пущина.
От другата страна на чертата стои регулатор на мю-опиоидната рецепция, комбиниран с MDMA-производен продукт. Пак мерси на базите данни, довоенно комбинацията се е използвала в психиатрията. С добър успех.
Въпреки, че данните по въпроса са доста мътни, привичната прозрачна ампулка с разделени с черта два йероглифа се е появила още преди Тераграв и е намерила широко приложение при военните, особено по време на войната и веднага след нея. После... и-апонците са си отишли, но дрогата с чертата е останала.
... предизвиква: подобряване на сетивността, подобряване на нервната проводимост, повишаване на способностите за концентрация и продължително съсредоточаване; намаляване на реактивното време за обработка на суб-сигнали от сетивната мрежа; повишава проводимостта на централната и периферна нервната система, подобрява координацията и двигателните способности... отрицателни ефекти: предизвиква трайна физическа и психологическа зависимост; бързо се създава толеранс; нарушава химическия баланс в мозъка; при по-високи дози води до нарушения в проводимостта на нервната тъкан и двигателните способности; при дълготрайна употреба води до депресивни състояния, невъзможност за концентрация, увреждания на мозъчната тъкан и др. Сред перзистиращите странични ефекти, които практически не намаляват със създаването на толеранс към дрогата е потискането на апетита и нарушения в обмена на...
... Накрая и аз влязох в кюпа. Трябваха ми към шест месеца да си преодолея притесненията - комплексарче никога не съм била, тия на Стената не оцеляват. Но си въобразявах, че съм по-различна от останалите и това ме спираше. Накрая разбрах, че всъщност сме еднакви - носехме едни и същи дрехи, интересувахме се от едни и същи неща, правехме едно и също... Само дето моите невроускорители, акселератор и блейдове си ги бях сложила на черно, още на дванайсет, а техните бяха отпреди година-две. Моите блейдове бяха вкусили кръв, техните бяха от луксозни марки и за фукария. Освен това хич не си падах а да увъртам нещата и обикновено плямпах каквото мисля. Тъй че те ме нарекоха Сребърната акула и ме приеха с радост в компаниите си.
- Radiant Dragon
- Global Moderator
- Posts: 813
- Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
- Location: Локалната супер-реалност
- Has thanked: 367 times
- Been thanked: 626 times
Re: СРЕБЪРНАТА АКУЛА (ДЕМО)
Вървежно е. Ако има още, ще се чете.
Има проблеми по текста, но щом си казала, че ще редактираш, всичко е ок.
Има проблеми по текста, но щом си казала, че ще редактираш, всичко е ок.
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.
Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.
And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
Аз съм. Това ми стига.
'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.
Accepting reality since 2017
And loving it since 2021
And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
- Кал
- Първопроходец
- Posts: 12506
- Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
- Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
- Has thanked: 3103 times
- Been thanked: 2531 times
- Contact:
Re: СРЕБЪРНАТА АКУЛА (ДЕМО)
Тая част впоследствие бих я пръснал (по моя ОПС механизъм) из остатъка от историята. Някои обяснения може и въобще да не ти потрябват.
Езиковите закачки („пущина“-та, „мерси на базите данни“) донякъде олекотяват четенето... но не достатъчно.
И нататък?
Езиковите закачки („пущина“-та, „мерси на базите данни“) донякъде олекотяват четенето... но не достатъчно.
И нататък?
- Radiant Dragon
- Global Moderator
- Posts: 813
- Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
- Location: Локалната супер-реалност
- Has thanked: 367 times
- Been thanked: 626 times
Re: СРЕБЪРНАТА АКУЛА (ДЕМО)
Кал wrote:Тая част впоследствие бих я пръснал (по моя ОПС механизъм) из остатъка от историята. Някои обяснения може и въобще да не ти потрябват.
Езиковите закачки („пущина“-та, „мерси на базите данни“) донякъде олекотяват четенето... но не достатъчно.
И нататък?
Тцъ, тцъ, тцъ... Ние двамата явно четем по различни начини.
Аз лично, въпреки че директното обяснение ми идва малко изневиделица, винаги обожавам такива lore парчета, които ми помагат по-добре да вникна в света на действието и колкото са по-сочни, толкова по-добре се потапям в атмосферата. (Но не прекалено обширни. Все пак това е разказ, история, някакъв сюжет, а не енциклопедия. )
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.
Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.
And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
Аз съм. Това ми стига.
'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.
Accepting reality since 2017
And loving it since 2021
And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
- Mokidi
- Global Moderator
- Posts: 351
- Joined: Wed Sep 14, 2011 9:26 pm
- Has thanked: 129 times
- Been thanked: 173 times
Re: СРЕБЪРНАТА АКУЛА (ДЕМО)
Тъй-тъй, вярно четете по различни начини. Аз пък съм любител на третия вид - да ги намирам където са необходими, в точните дози, инфо-бележките са ми най-любими. В този смисъл максимално се кефих на "Слепоглед" на Питър Уотс: една излишна дума няма (освен всичките излишни, дето му ги набутах изотзадзе, така да се каже).
Иначе - дали като читател повече ще ме изкефи историята на Триш в сбит вариант или отплесването за the hardware, the broadware and the wetware? Ми май второто, което (май) ми подсказва, че или историята трябва да се подхване по-другояче - твърде вероятно - или че изпадам в краен самокритицизъм в резултат на това, че вече знам как продължава въпросната история. Плюс, че това как Триш хич не се чувства на място сред центърджиите, но само в началото, е абсолютно най-маловажната част от разказа защо, когато изпада в затруднено положение, се скрива у дома, на Стената.
Ще имам някой и друг ден да мисля
Иначе - дали като читател повече ще ме изкефи историята на Триш в сбит вариант или отплесването за the hardware, the broadware and the wetware? Ми май второто, което (май) ми подсказва, че или историята трябва да се подхване по-другояче - твърде вероятно - или че изпадам в краен самокритицизъм в резултат на това, че вече знам как продължава въпросната история. Плюс, че това как Триш хич не се чувства на място сред центърджиите, но само в началото, е абсолютно най-маловажната част от разказа защо, когато изпада в затруднено положение, се скрива у дома, на Стената.
Ще имам някой и друг ден да мисля