Аниме-й!

[AllyVRK]

Еви, на мен някои от любимите анимета са ми 12th Kingdom и Eskaflone - сериала, не пълнометражните. (ако му помня правилно правописа).
не знам какво точно си търсиш, но реших просто да подхвърля.
~

[Кал]

Я, 12th Kingdom не съм го чувал дори...

Vision of Escaflowne е другото. Ал ми го е дал на 2 ДВД–та... но лично аз препоръчвам RahXephon. И Claymore. И, ъъъъ, с доста уговорки, Elfen Lied.

А от по-леките – за усмихване на душата - Great Teacher Onizuka, Clannad, Kanon. Ама ни едно не е толкова разсмиващо като School Rumble. А Clannad е най-разплакващото нещо, което съм гледал изобщо. От средата на втори сезон нататък.

(Всичките ги имам на ДВД.)

[Радо]

Клеймор кое точно му харесвате?

[Кал]

Например: думите Motto! Motto! („Още! Още!“) в устата (и очите) на Клеър в сблъсъка ѝ с оня, якия тип, който помете половината Клеймори. Цялата сцена тресе.

А загатването, че Priscilla не е такова чудовище, каквото изглежда отначало, съдържа страшен потенциал. Не знам докъде стигнаха в мангата с тази линия, но ако правят някой ден втори сезон на анимето, дано я продължат.

[Nameless]

26 епизод на School Rumble ме обърка тотално...

[AllyVRK]

12th Kingdom - първите около 15-16 епизода (то си е завършена история..) другите стават много политически, но началото е едно от най-интересните приключеснки фентъзите.

[Кал]

Някои препоръки по повод на любимия ми вопъл за Elfen Lied ("поне засега по критерия emotional charge intensity per frame конкуренти не са изскачали"):

Haibane Renmei (мисли му ако го гледаш и все още поставяш Елфена пред него обаче )

Towards the Terra

Noir

Ако искаш нещо с герои, които мрат един по един повече или по-малко героично и жертвоготовно - Bokurano

(Haibane Renmei не можа да ме хване с първите си пет епизода и го отказах. Много бавно и потискащо ми дойде.)

[Кал]

По Elfen Lied:

... За мен "Песента" е блестяща в поне две отношения:

1) нечовешкото, изтръпващо чувство за другост, което носи Ню (преди да я назовем "Ню") във встъпителната касапница (тук логиката и емпатията няма да ти помогнат, нито всичките ти прехвалени умения да общуваш, мислех си, доколкото ми беше останало място за мисъл, когато за първи път втрещено зяпах ручейчетата кръв); и което с всяка следваща серия отстъпва на още по-гнусното чувство, че хей, всъщност точно ние човеците се докарваме дотам, че откъсването на глава в един момент се оказва по-безболезнено от психическото късане парче по парче, плод и венец на отношенията ни, мъничките човешки отношения помежду ни всеки ден...

2) емоционалното кресчендо, към което хвърчи сериалът. В последната серия почти няма кръв... но болииииииии! Понеже разбирането се стоварва на мястото си като капак на ковчег; и ме пронизва, до дръжката, с: "А ти в що за чудовище би се превърнал, ако те бяха лишавали по такъв начин? И що за чудовища ще създадеш, ако започнеш на свой ред да лишаваш?"

И стане ли ми празно или пък зло отвътре, пак си я пускам. И ми минава... без да трябва да вадя катаната, или да пускам нокти по който ми се изпречи, по форуми или улиците.

А това си е тържество.

...."еди-кой си имал много гадно детство и затова трябва да му симпатизираме, нищо че е изверг, който убива хората за няма нищо".

Обръщаш причината и следствието. А пък "за няма нищо" може да се стори на някого, който гледа само първа серия... тя тъкмо затова ми дойде като такъв шок първия път, а всеки следващ просто стисках зъби и кимах; и затова по-горе писах нещо за физическото vs. психическото убийство. (Сестра ми, като по-умната от двама ни, възкликна: "Ама тя е уплашено дете! Ти какво щеше да направиш?")

Което ме кара да се замислям: дали пък възприемането на "Песента" (и другите подобни "лайна") не е свързано със собственото ни детство?

(Хрис, търсил съм си нещо подобно, почти на живот и смърт. Можеш да видиш отзивите тук. После, моля, добави още една камара, за да станат поне една и половина.

И внимателно, моля, с тия квалификации... не са ми окапали съвсем ноктите, нито рогът се ползва само за лекуване.)

Сега ще ти обясня - начинаещ фен си на японската анимация, затова пырвите анимета така ти выздействат. И аз бях така.
Ако искаш анимета с подобни еччи елементи (еччи - весела еротика, примерно имаме женски персонаж с нещо на главата - било то котешки уши, купи на ушите, някви по-брутални опашки и пр. - който не може да се самообслужва или говори, показва от време на време по някоя цица или прави еротични работи, като междувременно е невинен като дете) - пробвай Chobits, DearS и Kono minikuku mo utsukushii no sekai. Там сичките мацки си имат страданията, макар и да липсват пресилените трагедийки и крывопролитията на Елфен лийд.
За елементарна житейска психология, която трогва детенцата и невинните ненавикнали на тыпотии души, тип "имах тежко детство, затва сега сым лош/а и кысам глави" - можеш да изгледаш който там малоумен шонен те кефне. В японската анимация и без това рядко има гадняри - всичките са станали такива поради няква трагедия в миналото (вече ми се драйфва от това ебаси) и всичките могат да се разгледат като "уплашени деца". Конкретни сырцераздирателни заглавия (освен горните):
Sai Kano (злокобни крывопролития, свырзани с нещастен, крехык женски персонаж - повечето хора силно се психират от него), Наруто (там постоянно се появява някой гнухяр, който в последствие осызнава грешката си - пример за изключително елементарен патос), Кеншин (туй е много вероятно да те кефне - Кеншин е истинска многострадална Геновева), Full metal alchemist (евтин драматизым на кутийки), Chrno Crusade (виж FMA), Soukyuu no Fafner (не само че страдат, ами наистина са деца! Бтв това е личният ми фаворит по скодоумие) и прочее и прочее.

Примери за ДОБРЕ направени анимета, в което има страдание:
Evangelion (страдащи деца - нали си падаш по такива), Texhnolyze, Berserk, Sai Kano (мдам, тва си е добро), Grave of the fireflies, Jin Roh and the Wolfbrigade, Mushishi, Wolf's rain

Примери за НЕЕЛЕМЕНТАРНИ философски анимета и персонажи: Освен горните - Planetes, Haibane Renmei, Ghost in the shell, Cowboy Bebop, а аз много харесвам и Gungrave като взаимоотношения между персонажите. Сыщо Kimi ga nozomu eien и Honey and Clover.

Пример за ПРАВИЛЕН ПОДХОД КЫМ ТЕЖКОТО МИНАЛО: Black lagoon

Пример за ХУБАВИ покыртителни крывопролития (в смисыл брутални са, а не са все едно рисувани от дечица като в Елфен-а): Sai Kano, Gantz, Berserk (особено мангата и последните два епизода на анимето).

Изгледай тези, които сым препорычала като добри, после се вырни на Елфен-а и останалите в категория "убер сырцераздирателно". Обещавам ти че ще почувстваш направо физически разликата в класите (без Кеншин, който е класика и ФМА, в който все пак са се постарали да замажат положението). Удря като чук просто. Освен ако не решиш да ми правиш напук разбира се. И не бырзай да се пенявиш и да бодеш с рогите - от личен опит говоря, не си ги смуча от прыстите тия работи.

Благодаря, Хрис, оставих рогите на мира още след третия параграф. Такива постове ми се четат - дето да трябва да си водя записки, или поне да си запиша страницата на харда за бъдеща употреба.

Не си търся еччи (Ecce Femina!), но ме ориентира за що иде реч. Първите серии на "Песента" ми бяха забавни с неловките ситуации м/у Коута и Люси (пък на напикаването й съм се смял с глас... може би е инфантилност, пък може и да е някакво състрадателно забавление към най-естествените ни моменти на слабост, дето всички тоооолкова си ги крием), обаче като ме стисна за гърлото сглобяващото се къс по къс тяхно минало по-нататък, изцяло забравих за еротичните гъдели. Явно на мен ми въздейства неспотаената емоция, много повече от всякакви, как ги беше казала Phobia, органи. Катарзис бе, дайте катарзис, секса може да си го задържите.

Разсъжденията ти за "детенцата и невинните ненавикнали на тыпотии души" (и особено онова "вече ми се драйфва от това ебаси") ми бяха мноооого любопитни. Ако се засечем на живо някой ден, ще ти поискам да ми разкажеш. Да знаеш отсега.

(Замисляла ли си се защо японците имат нужда от обяснения на гаднярството? А ние... нямаме ли?)

Другите ще ги пробвам всичките *къде е личицето съз зейнали ненаситно очи?*... когато им дойде мигът. Гледам да не си гърмя инжекциите аниме емоция (дрога! дрога!) току-тъй... да не се получи и при мен "вече ми се драйфва от това".

(Тия дни например четох пет-шест български романа за по-млади читатели, толкова чисти, че сега изобщо не ми се подхваща нормална "възрастна" книга... седят ми мръсни. Трябва да се внимава с дрогата, особено когато е в ограничено количество.)

Пак благодаря за отделеното време/внимание - беше ми полезно и нужно. Сега вече наистина имам стимул да откъсна главите на моите хора в Щатите, ако не ти пратят еднорог. Като Люси от "Песента" ще им ги откъсна, ще.

Обширено
(...vastened, да),
Калин

[Кал]

Това е от игра – но и в тази тема се вписва чудесно:

One of the top shocking deaths ever

Постарайте се да го изгледате поне до 44:44.

Аз съм... фен на естетически издържаните предсмъртни сцени. Едно време бях страхотен фен; сега просто ги оценявам, когато ги видя.

Обаче тука...

Не, няма да коментирам. Вижте и... вижте.

[Triumpha]

Да се обадя и аз...

Понеже мярнах "Принцеса Мононоке", задължително Spirited Away (и двете са на Studio Ghibli)! Много красива история за приятелство, магия, че и за любов, без досадни морални поуки (но човек може да си направи изводите от нея). И от филмите на Миязаки също Tales from Earthsea. Ако сте чели цикъла за Землемория на Урсула ле Гуин, филмът е правен по третата част, "Гробниците на Атуан" и въпреки че са поизвъртяли историята, се е получило добре. Филмите на Studio Ghibli са невероятно удоволствие най-малкото за очите според мен.

От тежките класики, Akira. Не съм си говорила с фен на киберпънка, който да не го е гледал поне веднъж (разбира се, това нищо не доказва). Също Ghost in the Shell, от които страшно ме грабва втората част - първата е повече екшън, докато във втората през няколко реплики героите говорят с цитати на разни философи и исторически личности. Няма да казвам колко пъти съм удряла пауза само докато успея да ги осмисля всичките. Третата част и сериалът също са интересни, но нещо разминаването в сюжетните линии между частите ме подразни като ги гледах. Иначе майор Кусанаги ми е в топ 5 любими женски персонажи. Опа, в този дух мога да предложа още два - Appleseed и Vexile. Пак екшъни с мацки в главната роля, бъдещето, роботи, по малко философия и морални дилеми а-у, не са за изпускане. Гледах наскоро и един доста абстрактен, Wonderful Days (май и като Sky Blue го има или това беше подзаглавие), който малко ми убягна като история май, но не беше лош, пак от тези антиутопичните.

Gundam Wing: Endless Waltz (само този съм гледала от поредицата) за феновете на гигантски роботи (обожавам роботи! И искам отделна тема за другите анимации, за да си намеря други фенове на Трансформърс! )

И последно от пълнометражните засега, Vampire Hunter D. Малко готическо, малко научно-фантастично и малко меланхолично накрая, но хубава история.

От сериалчетата в гимназията се размазвах да гледам Shaman King и от време на време още си въртя любими серийки. Не е особено ангажиращо или тежко, стилът е приятен, историята е интересна, героите са симпатични. Shizo също не е лошо, но е доста по-фантасмагорично и финалната битка във втория сезон ме побърка направо, бяха я разтегнали в 4-6 серии, нещо такова. А от по-тежките Ergo Proxy хич не е лош, но него не съм го изгледала още. Отчаяха ме малко по отношение на финала, дано не е както ми го представиха. А Texhnolyze го почнах с голямо желание, но нещо на 5-6-а серия ме изгуби... може и да не съм била в настроение тогава.

[Кал]

... И искам отделна тема за другите анимации, за да си намеря други фенове на Трансформърс! )

Виж и тази.

[Triumpha]

Данке

[Purple]

Нека ви запозная (припомня? въведа?) с някои от онези хубави заглавия, които ме плениха през 2010. Леле, доста време ще е минало оттогава

Durarara!! - Един от моите фаворити на всички времена, с невероятно странното име и още по-странните герои, чиито съдби се преплитат. Това е една градска легенда, която оживява не в чий да е живот, а именно в този на съученика ти от предпоследния чин до прозореца, на бармана от кварталното заведение, ако щете дори на съседката с мушкатата (препратката - напълно замислена). Тук и фонът играе главната роля. Всичко диша. И ти, и аз, и Конникът без глава... Или пък беше Конницата?

Kobato. - Това ще се хареса на всеки, който търси непоискано добро... И говорещи плюшени играчки. Внимание: благородно и сълзливо!

Shiki - И тук сълзите секват и почват неприятните, студени тръпки, които полазват по гърба. Правено по някаква класическа книга, която все още не съм чела. Вампири, по-зловещи от обичайното. Внимание: ядат хора. Или пък хората ядат тях. Знам ли. Мистерия.

[Nameless]

Доста постничко описание на Шики, някак си могат да се кажат много повече неща и по по-вълнуващ начин. Според мен трябва да го представиш така, че да звучи интересно, а в момента никак не грабва, едва ли буди интерес.

[Кал]

Еви - би ли демонстрирала нагледно как се прави?

[Nameless]

С удоволствие бих.

Shiki е може би най-добрата история с вампири в такъв мащаб. Има всичко необходимо, за да е пълно клише - действието се развива в затънтено село, където идват странни чужденци, а после започват поредица необясними смърти. Ако това беше западна история, предстояха влюбвания, "драми", битки между вампирите, докато накрая човек и вампирка или обратното заживяваха щастливо. Но това е толкова повече. Не става дума кой кого яде, всеки яде всеки. Това е една история за човешката деградация, изродяване и падение. Кой е прав и кой е грешен - тези въпроси губят своето значение. Никой не е прав, никой не е грешен. Единствената мистерия в Шики е колко още - колко още може да потъне в себе си човек, колко далеч може да стигне в омразата и страха си от смъртта. Докъде може да стигне цялото село и най-вече докъде може да стигне Тошио (когото ще наричам Доктора). Докъде може да стигне Сейшин. Докъде може да стигне Натсуно. Отговорите са все едни и същи - до убийства, до всеобхватното, масово унищожение. Не става дума само за това, че вампирите убиват и едва част от убитите стават вампири, не става дума само за това, че хората избиват масово шикитата без значение дали те са убийци, или не. Всички те са тласкани от смразяващ, непреодолим страх от смъртта, затова единственото, което им остава, е да носят смърт, да давят всичко в смърт. Смъртта ходи из селото, усеща се по улиците, витае из болницата, животът на хората догаря като цигарите на Доктора. Тошио е безсилен, толкова безсилен, отчаян и разочарован от себе си, че не може да спре болестта, която покосява хората, толкова огорчен и мразещ се заради своето безсилие, че в крайна сметка намира само един начин - да убие бактерията, да я унищожи, да избие всичките вампири. Докторът стига толкова далеч, че държи жена си в лед, за да я съживи, след което експериментира върху нея, докато я убие. Стига толкова далеч, че мами женската вампирка, кара я да изпитва чувства към него, само за да я убие публично. А вампирката стои и плаче, докато хората я мразят и убиват. А досега ги е убивала, за да живее, за да не умре. Сега те я убиват, за да живеят. Кой е виновен? Когато селото гори в омразата си и Тошио пуши на финала, се чуди дали всичко това си е струвало. Не си е. Хората се превърнаха в изчадия и не си струваше. Вампирите имаха шанс за втори живот и го загубиха и не си струваше. Една жена изби цялото си семейство, за да се съживят като вампири и да са с нея, но не случи и не си струваше. Майка умъртви детето си в опит да го запази живо, и не си струваше. Медицинската сестра отказа да убива, но това не отказа хората да убият нея - и не си струваше. Тошио загуби всичко, загуби най-вече себе си и не си струваше. Натсуно загуби всичко и жертва живота си и не си струваше. Сейшин се скара с Доктора, опитвайки се да му покаже другата гледна точка, беше на страната на шикитата и успя да спаси малкото момиче, което цяло село искаше да заколи. Тя е убийца, да, но е малко момиче, да, но е убийца, да... И Сейшин я спаси, ставайки също убиец. Но това си струваше. Единствено спасението, човечността на Сейшин си струваше. Да спаси малкото момиче, което се чуди защо бог я е изоставил така, да й даде още живот, след като й е бил отнет не по нейна вина - това си струваше. Сейшин беше прав, Тошио не. Тошио не спаси селото... Какво направи Докторът? Той ли ги изроди? Той ли е виновният? Вампирите ли са виновните? Когато гледаш, не можеш да си обясниш. Това е емоциално и морално раздиращо, всеки е лош и всеки е невинен, всеки е убиец и всеки не трябва да умира. Вампирите убиват бавно, незабележимо, а после някои оживяват, грижат се едни за други. Хората унищожават вампирите, пронизват ги, горят ги, напълно ги затриват, кръвта е навсякъде. Героите от хора стават вампири и правят същото, което са искали да избегнат. И то заради чудовищния си стремеж за живот, шикита или хора, това е Посланието - човек е готов да живее на цената на всичко, човек е готов да унищожи целия свят, а и себе си с него, само за да продължи да живее. И единственият, който не действа на този принцип, това е Сейшин. Но Сейшин не е главният герой, не е и Тошио, както се води по идея. Шики ни разкрива многобройни сюжетни линии, многобройни сюжети, толкова много герои, които страдат и губят и убиват и умират. Толкова много грешки и необратимости. Гледането на Шики е мъчително и изтерващо, има една пелена, която пада върху теб, пелена на потиснатост и отчаяние, които накрая се превръщат в объркано отвращение. Такива ли са хората? Не са ли шикитата същите тези хора, които се борят за Живот? И когато гледаш, знаеш, че те няма да успеят, те ще умрат... Живи или мъртви, те ще умрат, ще се загубят и нищо няма да остане, селото се превръща в пепел, човечеството се превръща в пепел... Волята за живот... Не си струваше.


Purple, виждам аватара ти и се чудя - защо не споменаваш Code Geass? Според мен няма по-добро аниме от него.

[Purple]

[spoiler]За Code Geass - Защото по принцип говоря твърде много за него, а и понеже си Е най-доброто аниме, то вече се познайва [/spoiler]

Не дадох толкова подробно обяснение, защото не ми харесва да разсъждавам нашироко, преди някой да е гледал даденото аниме. Оценката ми за всичко е субективна и не ми се ще да повлиявам с нея предварително - още по-малко пък да спойля. Кратките "обобщения" на историите са в линковете.

[Purple]

Напомням за едно аниме, което споменах преди известно време - Psycho-Pass.

Ще оставя само това.

[erejnion]

И, естествено, първият ми пост ще е в тази тема. Няма как иначе.
Понеже можем да се псуваме с Амелия със седмици подред, малко пропуснах да чета цитата от нея... ако се повторим случайно, значи тази серия наистина е стойностна.

Мушиши е много интересна работа.
Като построение е нормалната "свръхестествен 'детектив/доктор' решава Monster of the Week проблем" история. Естествено, говорейки за японска работа, следва точно определена времева линия, като всичко случващо се в даден епизод се отразява на епизодите, които са хронологично след него.
Като свят изгражда идеята за муши - елементарна частица живот. За тези... създанийца... използват думата за буболечки, но по-скоро се целят към популярните изобразявания на първичния бульон, отколкото към... еми, мухи. Действието се развива в една Япония от миналото, преди техническата революция, а в основата си има частичен Маскарад: само определени хора виждат тези муши; но това не е особена тайна, по-скоро маскарада се състои в неосведомеността на генералното население, отколкото в криене. В голяма степен цялата система смърди на шинто/шугендо, което си е напълно нормално, имайки предвид Япония. Казвам специално шугендо, заради Планинските Лордове, и заради това че не знам да има съответствие на Аматерасу и другите по-върховни божества.
Какво тогава е интересното, извънредното?
Нормално е за подобни неща да взимат легенди, митове и предания, и да ги обясняват посредством своята собствена система. Също така, много от тези легенди, митове, предания имат модерна научна обосновка на реалните събития, довели до създаването им. Мушиши само че довежда това една стъпка нататък: взима модерна научна обосновка, например от областта на микробиологията, и от нея създава легенда/мит/предание, което в последствие да разреши и обясни посредством муши.
Със сигурност има и други подобни произведения, но в момента нищо не ми идва на ум.
Друго какво? Изпълнението е доста добро. Няма особено много анимация, в смисъла на динамични сцени със интересно движение на камерата и по-сложна хореография, но не ни пука особено: всичко е страшно красиво. Както му викат, scenery porn. Макар че, подобно на Ария, мастърът не е с особено висока резолюция. Озвучителите са страхотни, остът е приятен, и мисля че изборът им на инди рок песни от Острова за оупънинг теми и на двата сезона е супер удачен.
Мога да кажа и нещо за героите, ама айде.
Накратко, препоръчвам го това нещо.

Искам да спомена тук и Dirty Pair. Как да ви го похваля? Ами, вече успях да го пробутам на Кал, това достатъчно ли ви е като причина да го погледнете?
Едно от любимите ми анимета, на някои от вас поне трябва да ви е даже по-интересно, защото аз всъщност не съм гледал една прилична бройка от западните филми, които пародира и ... ъъ, "трибутира"? Но, все пак, главната причина да се гледа според мен пада върху това, че Dirty Pair успява да изгради два от най-силните женски герои въобще в човешката фикция като цяло.

И, понеже човешкият род обича числото три... какво ще измисля още да напиша...
Нека да мина на batshit insane типа препоръки.
Ако случайно ви хареса това аниме, значи ви обичам.
Symphogeah.
Ако случайно сте играли Wild Arms, еми, от същите хора е.
Ако случайно сте фен на Мизуки Нана, еми, тя каза че иска още сезони да се случат (и те естествено се случиха, нямам търпение третият най-сетне да започне).
Ако случайно не плачете от чиста екзалтация когато главната героиня изритва токчетата на бойния си костюм след една минута опити да прилага martial arts, еми, значи това аниме не е за вас.
Acquired taste, I tell ya.
I will refrain from saying anything more, as it's better to go into it without any spoilers.
Well, have fun; just... if you don't appreciate the last scene of the first episode, this anime is probably not for you.

[Кал]

Ооо... това се нарича нахлуване с взлом! Одобрявам!

(И за кой ли път си давам сметка колко малко знам за анимето и японската култура въобще. Например за първи път чувам думичката „шугендо“... Нищо де *самоиздърпваме се от блатото на самоокайването* Нали имаме верни другари, да ни ограмотят? )

И „Мушиши“, и Symphogeah звучат хващащо. (За Dirty Pair потвърждавам най-официално – днес, вместо като примерно Чобитче-преводач...ъъъ...че да се метна към двете ни най-належащи книги, най-напред се метнах да си изпосваля целия сезон + 10-те OVA + 3-те филма, които намерих. Обаче сега стискам зъби и чакам да си ги пуснем заедно с моята каноджо, Ил-чан. Да видим дали ще ни подпалят и двамата. )

А в Symphogeah... пеят ли наистина? Като в (ако не ме лъже паметта вече) RahXephon?

(И за аниме с добро пеене съм зажадувал...)

[erejnion]

Повече даже пеят. Проектът в голяма степен се крепи на продажбите и популярността точно на песните, самото аниме не е чак толкова голям финансов успех. Разбира се, за съжаление само една от героините пее по-метъл неща... но всяка нейна атака... чакай, че ще започна със спойлърите.

А относно шугендо, hellraiser е завършил японистика, и при все това пак не знае почти нищо за шугендо. Аз лично съм научил думата само защото през 2009та бях в настроение да разучавам даже и случайно казаните неща в Bakemonogatari докато чакам следващият епизод да излезе. Абсолютно точно както се отнасях и с третия сезон на Учителя Отчаяние, който излизаше успоредно.

[Кал]

Няма нищо, че не е метъл. Аз в мелодик метъла наблягам на „мелодик“...

Да, и с Bakemonogatari успя да ме впечатлиш вчера. Удебелявам да ми напомня за по-натам.

[erejnion]

Нека се поправя: за мое съжаление
[spoiler]ЗЕНБУ ЗЕНБУ ЗЕНБУ ЗЕНБУ ЗЕЕНННБУУУУ[/spoiler]

[Кал]

[spoiler]М, щом и за метъла сме на една вълна, може да си оставиш препоръките в музикалната ни тема. [/spoiler]

[Purple]

Няколко ongoing анимета, които следя:

Shigatsu wa Kimi no Uso - много вдъхновяващо и красиво аниме. Едно от нещата, които ме изумиха, е, че артът е по-красив от този на мангата. Мисля, че героите са забавни, но същевременно не им липсва дълбочина или човечност... Музиката ме успокоява; като цяло чувствам атмосферата лирична, но и приповдигната.

Parasyte - не бих казала, че идеята е революционна, но въпреки това е добре обмислена. Сериозна атмосфера, но не бих казала, че е тежка; гротесков хорър, но пък не бих казала, че е отвращаващ; това аниме според мен умее добре да задава въпроси.

Akatsuki no Yona - исторически-фентъзи романс. Така и не дочетох мангата и реших да дам шанс на анимето - останах приятно изненадана... Героите са по-пълнокръвно представени и някои сцени се навързват достатъчно бързо, но и подробно, т.е. има добро темпо.

[erejnion]

Bodacious Space Pirates: a light(hearted) hard scifi.

What do I mean?

Take the hard scifi concept: the spaceship battles of the future would be mostly electronic warfare, beam and ballistic weapons are only secondary.
And make it light: envision the electronic warfare using chibi avatars, and don't go into details with it.

И така нататък. Между екстремните спортове на бъдещето (atmosphere re-entering using just glider ships with really limited burners, aka dinghies), пиратите, които всъщност са приватири с Писма като онея дето нашите приятели англичаните раздавали за да се разправят с испанците, и всъщност не са приватири, а смесица между актьори (пиратстващи лайнери за забавлението на пътниците) и наемници за сиви поръчки, страхотната спейс опера, и факта че всичко това се върти около момиче(та) в гимназията, получава се една страхотна смесица между light and hard scifi. За да го харесаш, е нужна известна доза suspension of disbelief, както и познание на клишетата в жанра от всички краища на света, но пък съм готов да обещая блестящ саундтрак, страхотна лесбийска двойка във второстепенните герои (а може би и... no, bad shipper, no!), fabulous fashion, и едни от най-добрите mechanical designs въобще.

Защо се сетих да ви го бутам?
Вчера излезе филма (продължение на ТВ серията) на диск, и беше просто страхотен.

P.S. My own rating for this season's series: Twintails > Danna > Gugure >>> Trinity Seven > Вълчето и Принца > the rest

[negesta]

Понеже мярнах "Принцеса Мононоке", задължително Spirited Away (и двете са на Studio Ghibli)! Много красива история за приятелство, магия, че и за любов, без досадни морални поуки (но човек може да си направи изводите от нея). И от филмите на Миязаки също Tales from Earthsea. Ако сте чели цикъла за Землемория на Урсула ле Гуин, филмът е правен по третата част, "Гробниците на Атуан" и въпреки че са поизвъртяли историята, се е получило добре. Филмите на Studio Ghibli са невероятно удоволствие най-малкото за очите според мен.

+1 за Spirited Away (и въобще за студио Ghibli :)
Много красиво нарисувано и озвучено японско филмче. И много човешко, а образите в него се врязват в мислите...
На мен ми донесе и усещане за успокоение, възможност за потъване в детайлите.

Към него добавям и Howl's moving castle, който съм гледала някога, а наскоро си припомних. Хубави рисунки и същия мотив за ненасилие и човечност.
Набелязах си и Kiki's Delivery Service. Ще добавям впечатления :)

И добавям:
Kiki's delivery service е много сладко филмче, за една малка вещица и нейното коте. И за вдъхновението, и за загубването му, и за преоткриването му. Всъщност, в световете на Миадзаки вещерството е нещо естествено прието от хората, и магията съжителства с техниката...
В The Secret World of Arrietty се разказва за малките хора и как живеят тайно от хората. Също красиво, до миниатюрни детайли. Но не предизвика у мен тръпката от предния филм.
My Neighbor Totoro: повече се хареса на дъщеря ми, но той е наистина няколко идеи по-детски от останалите.
А на тази страница има колекция от филми на студио Гибли, които могат да се гледат онлайн, озвучени на руски.

[Кал]

Как се предпазвам от полудяване тия дни:

С, ахъм, доста разкрепостено аниме.

Първо пробвах Grenadier. Прехвърлих го набързо. Макар идеята за разкрепостяването на врага чрез обич и приемане (често – чрез притисване към щедрата гръд на героинята) да ми допадна, а битката във финалния епизод да ме зашемети с хореография, като цяло ми дойде семпличко.

Обаче... Kämpfer тръгва обещаващо. Размятат се оръжия, дрехи, любовни тъпоъгълници, в които всеки гони Михаля... какво повече му трябва на човек?

Ами, B Gata H Key.

Другари... защо не сте ми казвали, че съществува такова чудо?!

Шегувам се, де. До оня ден и аз не знаех, че си го търся. А пък сега не смея да си пусна нов епизод, щото са само 12... и искам да ги пазя като лекарства против лудост.

С две думи: това е нещо като School Rumble, само че 15-годишната героиня тръгва към любовта от обратната посока: как да си хване 100, цитат, sex friends, край на цитата, преди да е завършила школото.

Предчувствие: Ще съм безкрайно изненадан, ако си хване и един.

И, Нев, набелязал съм си Steins; Gate. По първа препоръка от Светльо (erejnion)... и втора твоя.

[erejnion]

С, ахъм, доста разкрепостено аниме.

Минал ли си вече през SYD, между другото?

П.П. Аз пък взех че изгледах Мононоке Химе наскоро. Продължават да не ме радват Гибли филмите, и анимацията продължава да ми се струва скучна. Скоро ще забравя и този филм, и ще отнеме още повече време преди да гледам следващия...

[negesta]

За Steins;Gate : не бързам да го препоръчвам, защото не съм го изгледала до края (а има и отделен филм); освен това съм малко по-особена и харесвам понякога странни неща. Засега мога да кажа, че подобни филми ми връщат нещо загубено като атмосфера, нещо недостигащо; и лекуват.

В началото епизодите са хаотични, макар по-късно нещата да идват на местата си: първите са доста неразбираеми и трябва да се изтърпят.
А главният герой го прихващат странни състояния, което засилва всеобщия хаос :D
Но пък --- аз обичам приятно луди нестабилни главни герои, които зад тази фасада крият друго :)

[spoiler]Друго набелязано по препоръка : Fullmetal Alchemist Brotherhood и Code Geass.[/spoiler]