Настолни (вкл. бордови) игри

[Lachdanan]

От едн известно време се запалих... завърнах към бордовите игри. Като дете играех на "Идат танкове". Картата представляваше плетеница от пътища по които двама противници придвижват бойните си единици - танкове и ВВС. Освен това се залагаха и три вида мини, които разкриваха свойствата си при преминаване отгоре им. Играта беше детска и една битка отнемаше около 15 мин. Играх я, докато таблото се разпърца, а фигурките се изгубиха.
После Дядо Мраз ми донесе доста по-сложната "Морски бой". Играчите започваха на различни континенти, а между дях се кипреше архипелаг. Всеки разполагаше с армада от 20 кораба: самолетоносач, крайцери, подводници, миноносци, катери, като всеки вид имаше уникални функции. Играта щеше да е прекрасна, ако преводачът от руски не беше осрал правилата (абсолютно същото се случи с Каркасон Мейфлаур преди месец! Някакъв ръб я беше превел от немски с, очевидно, помощта на чичко Гугъл).
Близки приятел на родителите ми имаха "Монопол", игра, която ми се виждаше фантастична преди 30 години. Нямах търпение, кога пак ще ни поканят на гости и ще накажат 8 години по-големия ми брат да надзиравата децата, докато играят.
Преминах на "сериозни" борд игри, като шах (пълен провал), дама (чат-пат) и табла (справях се много прилично). Неусетно "порастнах" и поисках, както казва Валери Петров:
Не да играе на дама,
а да играе с дама на двама.
Към борд игрите ме върнаха девет годишните ми синове и желанието ми да ги откъсна от компютъра, прекарвайки забавни мигове заедно с тях. Минахме с променлив успех през "Монопол", "Европолия" и още поне десет производни игри, докато в далечен Ставангер не се изгубих в Стария Град. Това е бая трудно постижение, но аз някак смогнах да се залутам из кривите калдаръмени улички. И там, като в "Приказка без край", видях да се гуши между салон за обувки и хипермарект малко магазинче с магнетичното име Outland. Не. Не влизайте! Или поне не си носете кредитната карта! Удивително е, как на такава малка площ бяха побрали толкова много вещи, които поисках да притежавам. Мечове, брадви, магически жезли, пръстени и всичко това с подчертан измишльотенски стил. Рафтове отрупани с Толкин и васалните му автори. Фигурки на герои от World of Warcraft и още много други игри. Продавачът учтиво ме изчака да си затворя устата. Обясних му, че въпреки лудия блясък в очите, не възнамерявам да рейдна дюкянчето, а търся подарък за синовете си. Така половин час по-късно се озовах на калдъръмената уличка и две торби, олекнала кредитна карта и Castle Ravenloft. Хлапетата бяха във възторг, жената го преживя мъжки. Последва The legend of Drizzt, отново на Dungeons and Dragons, но не беше толкова забавна. За сметка на това можеше да се сглобява с предишната и да се получава огромно подземие. Крясъците на скачащите от засада чудовища, стенанията на умиращите, триумфалните викове на победителите и диалозите, които разигравме с децата, окончателно затвърдиха мнението, че съм бавноразвиващ се.
По-горе споменах "Каркасон", борд игра, която децата получиха за Никулден (именния ден на по-големия син). Хубава е... но няма черва. Няма касаплък. Пък в на'ща фамилия сме си кръволоци.
Новата звезда е "Игра на тронове второ издание", при това преведена на български! Донесе ми я Дядо Мраз и сега в къщи се водят безкрайни битки за Железния трон.

[Кал]

Ние с моите другарчета, бидейки:

а) лишеното поколение на 90-те

б) вечно недоволтворческото поколение,

хич не се кефехме на разните „Монополи“ и други твърде лесни игри. И какво да направим тогава? Ами да си направим наша собствена...

Помня, че движението беше по спирала навътре, с няколкостотин полета, и че си бяхме намерили едни чекове отнякъде, вместо пари, и че разнообразие наистина имаше... и – толкова. Онази игра май е нещото, за което ме е яд най-много, че се е загубило – след петдесетте страници от първия ми сериозен опит за книга-игра (по света на Въображение). За тях пък и сега чак ми става криво. Ех.

Като влязоха комп-игрите от сорта на Realms of Arcania и Planescape: Torment (че даже и разните стратове на „Мега“), всякакви неща на дъска взеха да ни се видят твърде, ама наистина твърде простички...

Но някой ден и аз ще съм татко, и аз ще му мисля. Та – благодаря предварително, Симо.

(Хъммм... да си направим някой ден бордова игра по Въображение? С книжка, чиито правила се пре-/донаписват самички през цялото време? Хахаха... дръжте се, малки мои! )

[Тарикат ХХ ранг]

Преместено от една тема, която е за цитати от книги, а не от „живи класици“. - Кал

... Толкин и васалните му автори...

Тази вечер ще си легна по-щастлив от вчера

[Тарикат ХХ ранг]

... Толкин и васалните му автори...

Очарован съм

Спомням си Calle de la Princesa № 151 в Мадрид. Огромен игрови магазин с какво ли не вътре. Нищо не си купих, за съжаление. Същото и в Белград, където имат магазин за игри, в който продават и трактатите на бай Еко за красотата и грозотата. Както и да е, за мен любимите игри на дъска остават шах, таблут и гуидбуил. Отлично се връзват с всякакви ларпове, исторически въстановки и тихи разпивки далеч от дамска компания. Или пък само в дамска компания, както се казва, преди финалната офанзива. Шахът си е шах, има си очарованието, при все че останах просто кухненски играч. Таблут и гуидбуил са един вид опростен шах от средновековна западна Европа. Черните се опитват да приклещят белия цар, а той се стреми да избяга. Интересни игри са.

Игрите на карти също са бордови. Спомням си безкрайните игри на война от времето, когато в София имаше режим на тока и ту мама, ту брат ми трябваше да ме забавляват на свещи. Мисля, че животът ми започна във фентъзи: беше тъмно и студено, в кухнята горяха свещи, кучето дремеше под масата и с брат ми играехме карти с едно старо, но невероятно красиво тесте, на което дамите бяха изключително красиви, поповете бяха достолепни крале, а асата - гирлянди от цветя. Една вечер си изгорих ръката на огъня от свещта, остана ми белег и така се научих как да разпознавам ляво и дясно. Homo ludens

[Lachdanan]

Ах ах! Полските (ако не ме лъже паметта) карти за игра! Поп пика войнствено размахваше меч и брадата му се вееше, като на съдията Ди, преследващ злосторник. На шест бях влюбен в дама спатия. Когато за първи път се шмугнах в света на Амбър се сетих точно за валетата от тази колода. Имахме две тестета. Едното прокъсахме от игра с батко, който безкрайно отегчен от перспективата да учи въведе един първолак в белота. Другото падна дан на госпожа Лозкова и твърдото и становище, че дори хуманитарите не могат да играят карти в час по литература. Повече от петнадесет години усилията ми да намеря такава колода остават безплодни.

[отсъстващ]

Черната Цитадела - клуб за настолни игри

Клуб за настолни игри The Game

Магазин за настолни игри и забава Board Games BG

[Radiant Dragon]

По молба на Кал, пускам следният линк:

Що е то настолна ролева игра: Интервю с практикуващи играчи (да, знам, че заглавието е дълго и тромаво, ама по-елегантно със същото ниво на описателност не можах да измисля)

^Това, както и бордовите игри, попадат в макро-сферата на настолните (tabletop) игри; тъй като тук няма dedicated тема за тях, поствам в тази. Модератори, вие сте на ход. Ок, виждам, че заглавието е променено; good job guys and gals.

Казано накратко, горният линк води към пилотен проект, направен с цел популяризацияta на нРИ (настолни* ролеви игри) в България, който за съжаление, макар че не умря в зародиш, си остана малко бонзай дръвче между океана на мързела и бреговете на незаинтересуваността.

Нямам какво повече да кажа. Видеото само говори за себе си.

Spoiler

*Тая дума е ключова; тук не говорим за ларп, секс игри, психологически игри и тем подобни деривати на хобито. We're all about the hardcore stuff.

[frog]

За разучаване за следващия път, когато има игри в init Lab:
Munchkin - първото нещо на страницата, надявам се - http://www.worldofmunchkin.com/rules.
Не сме длъжни да разучаваме правилата вкъщи, но ако го направим, там няма да се губи твърде много време в обясняване, а и тази игра била от по-сложните. Дори човек добре да обяснява, някои неща сигурно са трудни за схващане.

А "Катан" е супер смешна. Не съм я играла, но отстрани само се чува (примерно): "Разменям дърво за две овце".

Основният "Каркасон" не е сложен.

"Саботьор" е от леките, но не глупави игри.

[Radiant Dragon]

Munhkin е супер забавна (във всичките ѝ "разновидности") и правилата всъщност са доста прости. Предимство е и фактът, че маменето е офицално разрешено, ако не те хванат. (Да, сериозно. )
Замислям се всъщност дали да не разработя нещо базирано върху нейните правила, но с мой homebrew flavor.

Катан - най-скучната игра на всички времена; хвърляш зарове и или печелиш, или губиш в зависимост от резултата. Предпочитам класически хазарт.

Каркасон съм го играл май само два пъти, както и Саботьора, първата не ми хареса, втората е окей за игра на по бира, толкова мога да кажа отвъд лични впечатления.

Ако някой път се намърдам на тези настолни сбирки и Танер още не си я е взел от мен, предлагам ви "Arabian Nights" - има доста задълбочен (за съжаление с малко куцащ RNG) "разказвачески" елемент, което може да допадне на по-"сюжетно" ориентираните сред вас. Има само две условия за игра: да разбирате добре (и да четете прилично на глас) английски и голяма маса за разполагане на компонентите.

[frog]

Вик, ами следи в календара на Лаба, защото ще има събитие за представане на авторски игри.

Катан - скучна-нескучна, винаги има кой да я играе и все се хиля на нещата, които чувам откъм оня край на масата - "Предлагам сено"

В Каркасон има неприятен елемент, но засега бива.

За 1001 нощи маса/маси има. И англо има, но също така и хора, които не са, така че... ситуационна комедия.

Ако прочета основните правила на Мънчкин, ще бъда ли safe on any side относно разбирането на играта?

Рик и Морти... Гнусна игра по явно доста гнусен сериал, напомнящ визията на Сем. Симпсън... Човек ако игнорира грозотията, може и да намери нещо ценно в тази игра, защото има елемент на задружност и съобразяване на някои неща. Но... too bad.

От игрите в Лаба засега Саботьор е на върха. Щото спечелих (въпреки че в единия от трите рунда бях лишена от злато) и имаше много интересни хрумки откъм сина на Силва.
Например беше саботьор или се преструваше на такъв и се договори с работливото джудже Емил взаимно да си поправят повредени пособия, за да могат отново да участват пълноправно всеки за своя отбор.

[Radiant Dragon]

Ако прочета основните правила на Мънчкин, ще бъда ли safe on any side относно разбирането на играта?

Това не го вдянах, честно.

Рик и Морти... Гнусна игра по явно доста гнусен сериал, напомнящ визията на Сем. Симпсън... Човек ако игнорира грозотията, може и да намери нещо ценно в тази игра, защото има елемент на задружност и съобразяване на някои неща. Но... too bad.

Много ми я хвалят тая анимация, ама от това, което съм research-вал за нея... Не.

[frog]

Погледнах тъпия сайт на идиотската игра https://cardsagainsthumanity.com.
Не мога да ви дам link към FAQ, но са ~ забавно четиво. Bottom of page.

Update:
Тая вечер играх играта. Гнусна е, но човек ако игнорира гадостите (за щастие, са на английски и някои може и да не ги схване изобщо), е забавна. Постигнах доста добър резултат, а пристигнах час и половина след останалите. И обрах овациите (кикота) заради изреченията, които съставях с картите си.
Накрая имах малко повече карти от останалите - явно съм теглила, когато не е трябвало. За последния рунд на някой не му достигаше и си избра от моите. Много му я харесаха. Аз си изиграх хода заедно с останалите. А неизиграната ми карта на самия финал гласеше Nothing
It was cool.
Имаше асоциативна карта My granny finds disturbing yet very charming... и от моите карти комбинирах с нещо като

Spoiler

my wet pussy, ама не помня подробностите.

I won the round

​Оцениха още следните ми комбинации (преразказано):​
- На световното по still being a virgin шампион е Барак Обама.
- [Нещо като] Винаги е хубаво да имаш a Japanese toaster to fuck.
- В централата на нацистите отказаха да извършат поисканата от вас услуга немско затворническо порно.
- Днешно време децата за съжаление продължават с печалната тенденция fucking my sister.
- Отидох на групова терапия, за да излекувам травмата си от fisting.
- [имаше нещо с готов модел] my abusive boyfriend who's not that bad once you get to know him. Май беше нещо като заплаха/закана.
- Един Гулаг никога не би могъл да бъде съвършен без някой умиращ старец.

Харесаха:
- С повече усилия и постоянство Киану Рийвс може да се превърне в динозавър.
- На вратата те чака Daniel Radcliffe's sweet asshole.
- Не влизай в банята! Там има fingering.
- В основата на расизма е представата колко е прекрасно да си бял.

Недооцениха:
- Уважаеми Г-н и Г-жо Диас, търся ви във връзка с обезпокоителния факт, че дъщеря ви е Darth Vader.
- [Имаше и нещо като] С много тренировки на leprosy успях да постигна the black death.
- What's that smell? - chicken farmers, но не се сещам от коя държава
- Our marriage was ruined by the Holy Bible.
Избраха просто God.
- Разклатените отношения между мъжа и жената могат да се оправят само с the heart of a child.
- Ще постигна излизане от водата и овършаване на цяло Токио посредством снасяне на яйце.

На мен ми хареса:
- С много усърдие и комуникация, комуникация, комуникация неполагането на никакви усилия в полза на обществото може да се превърне в [не помня точно, нещо като "взаимопомощ"].

Наложи ми се да оценя:
- По време на кризата на средната възраст баща ми много си падна по мъжете.
- Безмълвната игра на асоциации (с показване като мим; оказва се, че има название с ch, но не го запомних) тотално се провали, когато майка ми трябваше да изиграе My neck, my back, my puss and my crack.

А имаше едно чуждо доста симпатично:
- Да носиш октопод на главата си may turn into making a friend

За едно изречение доста се старах, но не съм сигурна дали не смесвам 2-3-4 различни изречения в момента:
- При цялата тази американизация намирам убежище единствено в drowning the kid in the bathtub/dead birds everywhere/мирова скръб.

Мога да кажа, че определено избягвах комбинации, свързани с причиняване на жестоко неравенство и вреда, демек с гавра.
__________________________
После играхме на memory, което се наричаше Dick Match - с рисувани картинки на всякакви видове. Отблизо не ги гледах (че и имена/прякори имаха), за да не сънувам кошмари, но понеже имам фотографска памет и обичам memory, бях втора по точки.

[Кал]

Скъпи приятели,

Щастливи сме да представим първата настолна игра на WWF-България.

WheelVille е малко китно градче, съставено от четири махали – Горска, Рударска, Речна и Житна. Играчите влизат в ролята на световноизвестни предприемачи, които виждат огромен потенциал за развитие на бизнес.

Ресурсите, с които разполагат, обаче, не са неизчерпаеми. Това е и предизвикателството, което играта отправя към вас. Да направите така, че развитието на бизнеса и опазването на природата да вървят ръка за ръка.

По забавен и достъпен начин играта засяга теми от сферата на кръговата икономика и устойчивото развитие на селските райони. Тя има и своя собствена философия – за да отнемеш нещо от средата, в която се намираш, трябва да заместиш с друго, също толкова ценно.

WWF търси кмет за всяка от махалите

Каним ви да се включите в невиждана досега надпревара. Победителите ще бъдат част от играта. Нашият супер илюстратор Тео Георгиев ще създаде специална карта за всеки от четиримата кметове, изработена по техен образ и подобие.

Изпратете кандидатурата си не по-късно от 17 март 2020 г. на https://wheelville.bg/signup

12 души ще достигнат до финалното гласуване, което ще се проведе във Facebook страницата на WWF България от 17 до 19 март. (повече за правилата тук)

Чрез настолната игра WWF България стартира своята първа национална инициатива за социално предприемачество. С покупката на този продукт вие ще подкрепите работата на WWF по опазване на природата в България.

Успех, приятели! И нека най-добрите спечелят!

Костадин Андонов
Съавтор на WheelVille

И да не се забравя: Купуването и продаването на гласове е незаконно. :)

За най-нетърпеливите сред вас има и възможност за pre-order. Кликнете тук (...)

[Кал]

Йепаааа! Две в едно!!! Любимият ни стендъп комик представя първата настолна игра, която ще си купя лично (т.е. не с мисъл за детето ).

WheelVille News: На среща с Кмета на 14 април

Официално е! Най-зеленото градче в България намери своите най-яки районни кметове – четирите махали имат своите достойни представители. Но кой ще оглави управлението на цялостната градоустройствена единица – WheelVille, зависи от вас.

На 14 април, точно в 19:00 ч., елате на Facebook страницата на WWF Bulgaria и слушайте LIVE районните кметове на WheelVille. Събитието ще бъде с комедийната подкрепа на Георги Кючуков.

Всеки един от кандидатите в надпреварата ще представи как планира да допринесе за бъдещето на града в хармония с природата и хората. Финалното решение ще бъде взето от публиката, защото вашият глас има значение.

Все още не сте чували за WheelVille? Това е градът, в който всеки един от нас би искал да живее.

• Oт него тръгва определението за кръгова икономика
• Най-чист въздух в Европейския съюз
• Напълно електрифицирана мрежа на градския транспорт
• 80% процента зелени площи
• База за рециклиране, която преработва до 99.9% от събирания отпадък
• И не на последно място – стопанисва устойчиво всички общински природни ресурси.

Грижата за околната среда може да се практикува и от вкъщи – забавлявайте се и развивайте предприемача в себе си с първата настолна игра на WWF България – WheelVille. А докато го правите, ще ни помагате в нашата работа – опазването на ценната българска природа.

Очакваме ви на 14 април!
Бъдете здрави!

Костадин Андонов
Съавтор на WheelVille
WWF България

Поръчваме!

[Кал]

Напомням: след малко влизам да гласувам за първия зелен кмет в Бг.

Spoiler

Само дето... ще е кметица. И не сте чували за тоя град...

ДНЕС: НА СРЕЩА С КМЕТА, 14 АПРИЛ, 19:00 Ч.

Житно-златната лейди, съвременната Жаки Кенеди или горската фея, която може да превърне дори кръговата икономика в забавна игра… Коя от тях ще стане пълноправен кмет на WheelVille решавате вие.

Заповядайте на нашия Фейсбук LIVE на @WWF Bulgaria и се запознайте с платформите на Жаки, Лили и Вики от първо лице. Днес точно в 19:00 ч. разберете как трите дами планират да управляват най-зеления настолен град и гласувайте за своя фаворит.

(...) Грижата за околната среда може да се практикува и от вкъщи – забавлявайте се и развивайте предприемача в себе си с първата настолна игра на WWF България – WheelVille. А докато го правите, ще ни помагате в нашата работа – опазването на ценната българска природа.

Играта е изработена от екологични материали: всички елементи от хартия и дърво са произведени от отговорно добита дървесина. И, разбира се, сме plastic free – избрахме да ползваме устойчиви материали за многократна употреба.

Очакваме ви с нетърпение!
Бъдете здрави!

Костадин Андонов
Съавтор на WheelVille
WWF България

[Кал]

... И сега пренасям коментарите в ефир на „Светлоока Вълчан“, докато Илка не е минала да ги изтрие...

20:58 Може ли да гласуваме за заместник-кмет? Ако да – глас за Лили!

29:52 Силните страни на кандидатите дотук сякаш се допълват... Да изберем триумвират?

51:48 Още една идея: наблегнете на растенията (дървесни видове, тръстика), които задържат и пречистват подпочвената вода. Потърсете като пример waste water gardens.

1:01:47 Триумвират! Триумвират! Триумвират!

1:03:29 А унищожаването на горите? От тях зависи климатът, водният отток, чистотата на въздуха, ерозията на почвите...

След финала: Гласувам за Виктория, за Лилия и за Жаклин. Ако не може – гласувам да сменим избирателната система. Революция! (Нежна! )

Spoiler

Ако все пак трябваше да избера един фаворит, оказа се, че е Лилия. Казвам „оказа се“, понеже отначало бях настроен да подкрепя Вики – заради фокуса ѝ върху горите (и влечението към игрите ). Но в хода на дискусията Лили ме изуми по два параграфа: 1) желанието ѝ да си сътрудничи с „конкуренцията“ – дори просто като помощник, а не като ръководител'; 2) колко много неща знае и как лесно ги вплита в изказванията си. Ум като бръснач, общуване като другарско рамо и ласка... За такива лидери си мечтая.

[Кал]

Препоръки за ролеви игри, които се базират на източни митологии (от панела Malaysian SFF на Уърлдкона):

A Thousand Thousand Islands

Exalted Funeral

[Кал]

Shadowdance: WheelVille

Карето за кръгова икономика и устойчиво мислене е особено ценно:

Обичате ли яйца? А какво правите с черупките им, когато ги сготвите? Мнозина от нас вероятно ги захвърлят в кофата и дори не ги помислят повече. Дори да мислите за разделното събиране, черупките все пак ще се разградят, нали така? Всъщност обаче има цяла камара неща, които можем да правим с тези черупки: да декорираме, да торим, да подслаждаме кафе, да лекуваме рани и зъбобол и дори да чистим по-тънките вази с тях.

Този тип мислене е в основата на идеята за кръгова икономика, преходът към която от години официално е в пътната карта на всички международни организации, включително страните от Европейския съюз и България. Фундаменталната идея на кръговата икономика е, че човечеството не се е научило достатъчно добре да имитира механизмите, заложени в природата. Спомняте ли си онези картинки от учебника по природознание за водния кръговрат? В истинския свят нищо не се губи наистина, а материята и енергията преминават от една форма в друга и обикновено новата форма веднага намира приложение за някой друг организъм. В човешкия свят обаче, и особено след индустриалната революция, нашите икономики са предимно линейни – извличаме някакви ресурси от природата, претворяваме ги в нещо, което потребителите сметнат за полезно или желано, след което продуктът често се изхвърля и няма повече употреби – било то пластмасовите торбички, които остават столетия напред из природата и убиват всичко живо, било то черупките от яйца, които биха могли да се превърнат в тор, но често остават заклещени да гният в сметища, където не могат да свършат никаква работа.

Колкото повече обикновеният човек губи представа за производствените процеси и за това какво се случва с боклука, който колите изнасят от пред тях, толкова по-малко започва да може да си въобрази какви повторни употреби може да имат нещата, които изхвърля или потребява, но вече не желае. Разбира се, много хора, може би и вие, вече сте отговорни и изхвърляте разделно боклуците си, с идеята те да се рециклират. За съжаление обаче – с всички уговорки доколко рециклирането се случва в очаквания обем – това е само началната стъпка от прехода към кръгова икономика. Много материали могат да бъдат рециклирани само определен брой пъти и след това спират да бъдат полезни. Визията за този модел се простира много по-далеч – задачата е изцяло или почти изцяло да се минимизира понятието за отпадък и икономическите сектори да иновират и преконфигурират процесите си и веригите си на доставка по начин, по който на изхода от един процес винаги или почти винаги да има друг процес, който да ползва резултата му като ресурс – било то яйчени черупки или пластмасови торбички. Звучи прекалено амбициозно? Ни най-малко – примери има в изобилие, политики също. Основният механизъм е иновацията – инвестицията в откриване на нови начини да потребяваме щадящо ресурси, да преизползваме използвани продукти и да създаваме нови употреби за тях, без да жертваме качество на живот. Или без да го възприемаме като жертва. Именно затова и основното предизвикателство пък е в промяната на манталитета на потребление, която на свой ред да стимулира бизнесите да инвестират в такива иновации, стъпвайки върху споделения опит и институционалните рамки, осигурени от държави и международни организации. Именно затова инициативи като WheelVille са толкова ценни.

Малко по-различно и още по-всеобхватно е понятието за устойчиво развитие, което се опитва да синтезира човешкия стремеж към подобряване на собствения живот с възможностите на средата да му осигури ресурсите за това. И ако кръговата икономика е един път към по-устойчиво развитие, т.е. по-бавно и разумно изразходване на ресурсите на средата и приоритизиране на възобновяемите такива, то и тук основният фокус е най-вече промяната в мисленето. Това мислене, което позволява да построим трийсет хотела до малко езерце, всеки от които обещава страхотна гледка към него, докато накрая го потопят в отпадъчните си води. Това мислене, което ни кара да изсичаме горите, за да можем да продадем дървесината сега, без да си даваме сметка, че само няколко години по-късно нито ще има какво да продаваме, нито ще има какво да пази земята, на която живеем от порои, замърсен въздух и суша, нито ще има какво да води гости при нас. Накратко: допаминовото мислене, което приоритизира краткотрайното удоволствие пред мисълта за бъдещето.

Това е дилемата, която WheelVille се опитва да ни покаже как да решим правилно.

И мой коментар:

За целевата публика: ние я играхме със Стела. Тя още няма седем, преди това е играла само „Таласъмски истории“ на Никола Райков… и в WheelVille почти успя да ме бие на втората игра. Но дали играта наистина е успяла да ѝ хване вниманието, ще се разбере по това дали ще поиска да я играем пак. (Все пак на кутията си пише „12+“, а някои думички са сложни за обясняване. )

За самата статия – благодаря!

[frog]

Ох, след фурора с чешката игра "Кодови имена" https://czechgames.com/en/codenames (вариантa с думи за асоциациите, не с картинки, но на РД на Илка май точно второто играхме) току-що си разопаковах друга съвсем нова, но остаряла и изчерпана чешка игра - "Словесни клопки"! Никога не съм имала чешка игра Вълнувам се!!! Вътре има и два молива + острилка, щото има много за писане Това не че е много хубаво, де, но острилката може да се окаже чудна, а цели два традиционно чешки молива, omg... с какво съм го заслужила ^_^ https://czechgames.com/en/trapwords

Първата игра знам, че може да се играе онлайн, групово, естествено. На втората почвайте да ѝ разучавате правилата, че да не обяснявам много-много.

[frog]

Чудя се и се питам... Ozone като намаляват цената на Wheelville, изплащат ли на WWF колкото и преди...
https://www.ozone.bg/product/nastolna-i ... heel-ville

Spoiler

Със същото ми съображение добре че нормализираха цената на третата Мина, но сега не мога да си я купувам 10 лв.

Също така се чудя играта "Фотосинтеза" дали кара някой да сади и засажда.
https://www.ozone.bg/product/nastolna-igra-fotosinteza
Освен да пречи на другия, разбира се. Това ми е "любимото" в игрите.

Играта на Майко Мила "Да оцелееш като родител" има негативен отзвук за недоизясненост, но клипчето, в което един човек я представя, ми показва, че тя е:
1. грозна - защо, за бога...
2. с просташки елементи - след Cards against Humanity и dick memory нищо не може да ме учуди
https://www.ozone.bg/product/nastolna-i ... o-roditel/

[frog]

Снощи отидохме на гости с двама човека и заварихме потресаващо неприятна изненада, за която лично аз не знаех - огромна игра, разстелена на масата. That's not what I was there for и четвъртият гостенин дори посмя да каже, че поне малко трябвало да играем, щото много време я нареждал... Промърморих, че не съм аз виновна.

Имам проблем със стратегиите, сериозен проблем, защото изискват дълго разучаване, а аз нямам мозък за това. Иначе е долу-горе интересно.
Играта май беше "Шогун" - за военни действия между японски провинции.

https://boardgamegeek.com/boardgame/221/ikusa
https://therewillbe.games/articles-boar ... ame-review

Познайте какво стана, когато домакинът реши, че ще ми напада армията, без аз да съм го нападала... А коку е много важно понятие, доволна съм.

Действията на Ozone продължавам да ги наблюдавам и на цена 4,95 за Мина нямаме сделка за целите на ЧоБи, след като знам, че и по-малко може, но похвално, че и такава слагат, а не само 2,50 или God forbit 9,90 . Вече им схванах донякъде маркетинговите стратегии. Забавно е. Обявяват промоция за празник – има срок. След ГОЛЯМ празник има гювечен период и разпращат писма "последен ден". После изведнъж свършва, но идва друг празник, а лятото ще си стоим без празници

[frog]

100 кила котки по масата

Снощи присъствах на разучаване на нова игра - с котки o_O http://thecityofkings.com/news/the-isle-of-cats.
Жълти, червени, лилави, сини и зелени котки биват спасени на 4 кораба. Човек има риби, с които заплаща за действията си. Котките се редят като пъзел по корабите - излегнати в различни пози. Не бива да остават празни места - запълват се с купчинки скъпоценности, и е добре спасените да са групирани по цвят. Има плъхове - трябва или да се сложи котка върху тях, или човек да е получил карта, която му компенсира всички непокрити плъхове. Има определен брой спасителни кошници и се изчерпват на всеки рунд.
Едно неколкократно чистене на карти се случва във всеки рунд и отнема много време, но иначе играта ми се стори симпатична.

Съм съвършено изумена от съществуването на тази игра - че някой е измислил подобно нещо, но хвала му

Снощи също така открих няколко чешки игри там - освен Кодовите имена, които са нормални, с картинки и XXL, има и игра за алхимици - все пак това е Чехия https://czechgames.com/en/alchemists.

[frog]

Taя вечер играх https://www.tsak.games/bg – кутия Б. Нещо като интересно "Не се сърди човече".

А в сряда ме хванаха да им играя котките

Me played the cats & had a big green family!!! ^_^ Обикалянето на картите ми се стори досадно първия път, щото не съм стратег (може би всички стратези имат добро оросяване на мозъка, I don't), но ефектите при някои играчи са доста вдъхновяващи и в крайна сметка ми харесва, само дето отнема повечето време от играта.

[Кал]

Ресурси от Octocon панела Therapeutic Games:

Citations (lots and LOTS of links to check)

Critical Core: https://gametogrow.org/criticalcore/

Safety Tools in D&D – X-card, Lines and Veils, and Script Change: https://www.youtube.com/watch?v=SjI-Dl0XJBU

Tabletop games in therapy:
https://www.beastsofwar.com/dungeons-dr ... n-therapy/
https://www.beastsofwar.com/featured/ro ... unites-us/
https://www.beastsofwar.com/featured/ro ... classroom/

[Кал]

Находка от Дискорда на Solarpunk Magazine:

Dicebreaker.com: Coyote & Crow RPG is a joyous, respectful celebration of Native American storytelling in a world without colonialism

Native American-built tabletop RPG Coyote & Crow is a well-designed and fascinating look into an alternate history where colonialism never occurred. In that fictional interim, indigenous Americans bloomed into a technologically and spiritually miraculous society, blending mysticism, tradition and science into a fantastical setting backed by some genuinely fun mechanics.

(...) Coyote & Crow’s worldbuilding section gives prospective game masters - called “Story Guides” in this instance - plenty to work with, but focuses primarily on the city of Cahokia, a central hub of trade and culture amid Makasing’s five collective nations. Players are invited to build their own legend in a post-scarcity world rooted in Indigenous tradition. (In a particularly inspired bit of worldbuilding, the game’s currency, Nizi, is made from corn-based synthetic strips.)

[Radiant Dragon]

От известно време ми се ще да започна някъде да изливам (пок разказвам) "бойните си истории", които съм натрупал в хода на моята вече над 10-годишна "кариера" в играене на настолни ролеви игри.

Тъй като форума на рпгбг.нет вече отдавна не функционира, RPG.net са сдухани white knight капути, Reddit не ползвам, Giant In The Playground - също (макар че там е симпатично), а Фейсбук е просто немислима платформа за такива споделяния, единственият логичен избор остава тук, в тази скромна тема.

Повечето от тези сказания ще разказват за подвизите на други хора, тъй като по съдба от 2013-а насам аз играя ролята на "вечният Водещ". Системите и световете, в които са се родили тези съвременни персонални легенди, също са нестандартни - още 2010-а аз бях кръстоносец против хегемонията на Dungeons&Dragons, защото... ами то това май си е история сама по себе си.

(Във всеки случай и досега ми е мъчно да гледам колко хора залитат в тая медийна бездна - стигнало се е дотам, че НРИ = D&D за непросветените маси, а това хич, ама хич не е вярно... напомня ми за това как запознатите се подсмихват на всички външни normies, задето си мислят, че "бордови игри" означава Диксит или Катан.
Пичове - има и други неща, освен поредното размахване на стоманен меч срещу странни и ужасни твари... или, я елате да размахате тоя меч в Warhammer Fantasy Roleplay, например - поне бързо ще се научите колко е опасно да правите подобно действие лекомислено. )

Spoiler

Всъщност, в днешните "Подземия и дракони" няма нито подземия, нито дракони. Dungeon crawling-а отдавна е само за хора със странни/недоразвити вкусове (днешните кампании, дори най-недодяланите са по- "в крак с времето"), а огромната маса от гадини, дето средният ДиД приключенец ще види, са гоблини, коболди, орки и чат пат некой лизардмен или немъртъв. До дракони изобщо не се стига в повечето кампании... А и защото ако се изправите срещу тях, гответе се за TPK (total party kill). Т'ва сериозно; ако някога чуете за приключенци, победили к'ъв да е дракон на CR 16 или повече, ситуацията е а) разказвача на история ви работи; б) партито е било гениално или съставено само от калитари (или са били гениални калитари) - при все положение много малко вероятно; в) Dungeon Master-а е некадърен - това съвсем отговорно го заявявам. Дайте ми какъв да е дракон RAW с ниво на зрялост Adult или по-високо, срещу каквото и да е парти и бъдете готови да roll up-вате нови персонажи.

Та, anyway...

Мисля си да карам лека-полека в хронологичен ред (понеже мозъка ми така работи), но дадени истории мога да ги описвам разбъркано, ако специфично ме тресне вдъхновението, или пък вие проявите конкретно любопитство.

Всъщност, със сигурност бихте ми помогнали, ако ми задавате въпроси всякакви. Обожавам да говоря за хобито и през годините се стигна дотам, че да се превърне кажи-речи в единственото ми активно хоби; съответно, с времето съм събрал супер много информация и опит, която ме сърби да споделям.

Ако няма активен интерес (както в Писателската работилница през последните 7+ години), тогава просто ще си карам с моето темпо, запълвайки word count-а за собствен кеф и бъдещи референции. (Някои от тези истории си заслужават да бъдат съхранени за бъдните поколения, особено тези на гейминг маниаците и търсещите интересни случки. (Па макар и измислени такива. За нас обаче понякога те са по-епични от коя да е реална история - защото е така!))

[Purple]

Ето няколко въпроса/ситуации

1. Опиши първите игри в кариерата. Онези с най-много (алкохолен) ентусиазъм
2. Сесия, при която се е стигнало до ситуация, в която си неподготвен GM и е трябвало да импровизираш сериозно
3. Игра, при която играчите са се скарали жестоко или са станали "врагове", а накрая са станали по-гъсти от всякога
4. Има ли GM, който е водил толкова умело, че си се вдъхновил от него и си се опитал да направиш нещо подобно, но нещата са отишли в тотално друга посока? В каква?
5. Най-запомнящата се бойна история, за която хората още говорят, но по някаква причина ти не си доволен от това и искаш да спрат

Да видим!

[Radiant Dragon]

Ами, да започваме.

1. "Първите" игри в кариерата са делят на два етапа - според това кога теглим чертата, че е започнала кариерата.

а) Ако гледаме най-първия период - когато бях набарал още прясната "Приключение с меч и магия" на Иван Атанасов, по нея се опитах да организирам сесии още в девети/десети клас.

Ама не се получиха нещата. Спомням си за поне три случая, в които се опитах да подкарам група, обаче все нещо се прецакваше - или просто липсваше последващ ентусиазъм, най-вече от играчите. (С изключение на брат ми; he was always at my side.)

Първата игра беше с брата и един друг приятел, където брат ми си направи един бардоподобен персонаж (сиреч, беше си същински бард, ама не меметичен такъв, а автентичен - дебел, застаряващ и леко темерут, обаче с много богат житейско-приключенски опит и обигран в социалните интеракции). Приятелят ми... си направи аниме герой. В high fantasy. I was not ready to handle this at that point.
(Играехме в Аркания, който беше свят, измислен от мен и брат ми и разработван от 2001-а; доста клиширан и повлиян от творчеството на Фийст, but good times. Имаше все пак и много оригинални моменти - най-вече заради брата.)
Всичко приключи, когато двамата се скараха вътреигрово - беше заради някаква тъпня и тръгнаха да се бият в някаква къща. Героят на приятелят ми се опита да си извади огромния аниме меч (модифициран zweihander), ама аз rule-нах, че е твърде тясно, за да го размахва изобщо. Още тогава си бях с желание за придържане към реализма и вътрешната логика.

Втората игра всъщност беше продължение на първата, със същите хора, само че бях поканил и една съученичка, която беше подочула и прояви интерес. (Тя четеше супер много фентъзи.) Още в началото на сесията обаче, като легнаха героите да спят в една страноприемница, тя тръгна да пребърква героите на другите играчи (беше си направила крадец). Това обаче е голямо no-no в НРИ, освен ако предварително играчите не се съгласят да има интерперсонални конфликти на подобно ниво. Не бяха се съгласили. Стана скандал извънигрово и момичето си тръгна. (Аз тогава също бях отвратен от поведението ѝ. Сега, години по-късно, имам малко повече перспектива над ситуацията, но пак не извинявам поведението ѝ и на йота.)

Третата игра беше брат ми, същият ми приятел и още един приятел от училище. Пак Аркания, ама тотално нова игра. Вторият ми приятел всъщност беше онзи, с който успях да постигна 15 години близко другаруване (настоящият ми рекорд в личните взаимоотношения извън семейството). Изненада ме, че поиска да играе genderbend-нат персонаж (жена). Беше странно... отдадох го на това, че искаше да гледа цици (призна го дори). Ама когато циците трябва да си ги представяш, а не са ти поднесени наготово чрез думи и картини, става малко... too much work? Особено за тинейджър. Anyway, той правеше некви флиртове, получаваха му и тъй нататък, обаче играта не прокопса.

б) Вторият период - fast forward ~половин десетилетие - вече е 2012-а, аз съм играл две години в групата на Асен (беше известен с това, че от старата гвардия на рпгбг.нет най-често канеше новаци на масата си), имам натрупан "опит" (даже два one-shot-а, които съм водил) и споделям с брат ми, че ми се иска да организирам група, защото наоколо няма активни такива. (Това беше пет години преди Ютуб да направи НРИ хобито свръхпопулярно по целия свят и България.)

Най-големият проблем, обаче, беше, че нямаше налични играчи - то затова и нямаше активни групи. Темата "Търся играчи" в рпгбг беше... една от малкото останали активни теми в здрачните години на форума.

И така, реших, че the next best thing беше да зарибявам моите познати - кой знае, може някои от тях да се навият! Ако станехме поне 4 човека, имахме група.

Съответно, проведох пак три игри, преди "официалното" сформиране на настоящата ми група, която основах през ноември 2013-а. И за трите игри използвах собствена микро-система, носеща работното заглавие "Система за една нощ". Идеята беше, че игрите ще са кратки, ще могат да се правят на едно сядане и - понеже бях супер "насърбял" за игра - щях да ги карам на сурово вдъхновение.

Първата игра беше на рд-то на един познат на познат. Бяхме шестима(!) човека - аз, брата, един негов съученик с много добро въображение (и феноменална памет що се отнася до филми), рожденника и моето 15-годишно BFF. Може и да имаше някой друг, но не помня точно. Отвъд брата, останалите ще ги наричаме Понеделника, Гневльото и Контето. (Туй не са случайно подбрани псевдоними, защото тия хора участват и в други истории и техните характери до голяма степен определиха "съдбата" им в групата.)

Приключението беше хипер-елементарно. Сюжетът? Героите пристигат в огромна кръчма и трябва да стигнат до последния етаж, където трябва да утрепят местния бос на мафията. Оттам насетне имахме летящи китайци в мазето, дето пазят скрити пароли за горните нива, кръчмарски побойща от все по-тегав порядък на всеки по-следващ етаж, анахронизми като картечници и банкомати (при фентъзи декори) и накрая cage match срещу финалния бос, където брата се трансформира в огромен дракон след като jam-на рандъм игуана в power gauntlet-а си (дето беше изкярил по-рано). С три думи, it was glorious.

Highlight-а на приключението беше как Понеделника беше "награден" с поетична ирония. Бяха се скарали нещо с брат ми и той му рече, "Да те шибат калинките, бе, Понеделник!" и... така де, бяхме пийнали. Аз се разкикотих на идеята и го накарах да метне заровете - на абсолютно минимална трудност. Понеделника метна... и фейлна. Всички умряхме от смях, без него, разбира се. Това всъщност има отношение и към по-нататъшни истории, в които той участва - понеже оттогава това му стана нещо като crowning moment of suckage.

Второто приключение беше когато бяхме на гости на Контето. Бяхме се събрали доста голяма тайфа (като за нашите среди) - към 7-8 човека, без повод, което беше... доста впечатляващо. (За коч компания от forever aloner-и.) Затова и групата беше масивна - цели седем играчи! Там бяха, брата, Контето, Гневльото, Понеделника и още двама, които ще нарека Мечо Пух и Сметкаджията. (Чакай, това са общо шест. Кой беше седмият? Баси, не помня вече... Anyway.)

Този път сетъпа е сай-фай. На борда на звездолета-дреднаут е станала жестока авария. Всички от екипажа са out of commission, освен героите. За капак предстои и вражеска атака, която ще унищожи беззащитните колонии, така че няма време за губене! Дерзайте!

Брат ми се беше направил супер-готин киборг с механична ръка, която непрекъснато влизаше в употреба. (Това беше още преди да се появят Far Cry: Blood Dragon и Deus Ex: Human Revolution, които да популяризират концепцията сред масите.) Системата беше същата, минимални правила, максимално много тупалки и съспенс. Повредени трансформатори, пожари, заключени секции... по едно време Контето се раздели от партито (пак заради някаква тъпа препирня) и хвана сам да управлява космически изтребител, трепейки разни авангарди на вразите. Основното парти през това време направи едно рисковано EVA и Контето си извоюва обратно "благоволението" на партито, като им даде прикриващ огън.

Накрая стигнаха до боса: главният инженер на кораба Бай Иван с теслата. (Защото простотия, нали.) Бай Иван беше предател, а теслата - много могъща. И малко перверзна - всяка атака на Бай Иван с нея щеше да докара--

Spoiler

анално изнасилване

--на съответния персонаж, който е имал нещастието да се "нахендри". Тъй като брата беше оценен (с право) като най-опасния противник, Бай Иван го focus fire-ваше първите два рунда - но всеки път брата му удряше по една тупаница и се отскубваше от неговия reach.

И после... ами, дойде поредната кармична порция ирония за Понеделника. Не помня обстоятелствата, но боса го докопа. Само че вместо споменатия "ефект", теслата го...

Spoiler

лиши от ташаци

и това супер-много го вкисна.

Боса биде убит най-накрая, контрола над звездолета възвърнат и вражеската армада - опуцана. Обаче Понеделника искаше неговият персонаж да си възстанови "достойноството". Аз му казах, че трябва да се научи да живее с последствията (другите ме подкрепиха), ама той много мрънкаше. Накрая, казах му, че може да вземе теслата на Бай Иван и да се опита да я активира така, че тя да обърне процеса - но го предупредих, че ще е трудно мятане. Той се съгласи без колебание и грабна "инструмента". Заровете, обаче, не му се усмихнаха. Провали се. В резултат на това...

Spoiler

Слабините му се върнаха, обаче всичко останало от него изчезна. На пода на звездолета, като финална сцена, изтракаха теслата и чифт разумни топки.

Мда. Бил съм изрод и тогава.

По време на третото приключение вече бяхме в доста по-намален състав - брата, Понеделника, Контето и Гневльото. Вече също така и аз бях позагубил "пара". Предишните приключения бяха щури и забавни и всички им се кефеха, докато това беше доста по-вяло. Имаше доста фактори - вече нещо не можех да измислям неща "от въздуха", тоя ден май не се чувствах добре, пък и вече се замислях за повече структурираност (aka tryhard синдрома) и дори не довършихме играта. Премиса беше клише 110% - група приключенци слизат в подземието да победят злия магьосник. Единствените highlight-и, които помня, беше че Контето си беше направило джин за герой (което беше доста оригинално; той в онези години беше доста свеж за идеи) и че имаше доста изкилиферчен dungeon shop, където се продаваха всякакви -slaying (as in demonslaying, dragonslaying, тн.) неща на абсурдна цена. Mageslaying меча (ако изобщо беше меч), разбира се, беше на най-надутата цена.

Та, работата пропадна, 2012-а изтече, групата, където играех се разпадна, а аз "метнах хавлията" след като най-нагло ми откраднаха "гръмотевицата", за която се бях бъхтил сума ти сесии, бях зает и с писането на "Космически залог" и нещата утихнаха. Докато не дойде 2013-а, когато аз си казах "Тоя път събирам група, ама както трябва."

[Radiant Dragon]

2. Това се случи по време на HEX (Hollow Earth Expedition) кампанията, която водех нейде през 2016-а.

HEX представлява pulp adventure in the 20s/30s на стероиди. Представете си Идиана Джоунс, творчеството на Едгар Райс Бъроуз, "Изгубеният свят", омешани с нацисти, комунисти, супер-наука и окултизъм: това е светът на Hollow Earth Expedition. И, разбира се, Земята е куха. Затуй заглавието.

Групата, на която водех, беше в тогавашен състав от ~4 човека: брат ми, трима-четирима рандъми, дето се извъртяха набързо в рамките на кампанията и двама редовни играчи, които ще нарека Бореца и Токарев. По време на този случай водех по предварително написано приключение (изключение за мен) и в него участваха брата, Бореца, Токарев и двама от рандъмите.

Партито беше на експедиция дълбоко в дебрите на Южния полюс; бяха пратени там от американските военни, защото тяхна база загубила връзка и нямали никакви вести. (Ако си мислите за сюжет тип "Нещото" на Джон Карпентър, доста сте близко.) Връзката беше станала по линия на Токарев, чийто персонаж Чарлс Грас беше собственик на компанията "Грас Индъстрис", дето освен другата си дейност, съдействаше понякога на американското правителство. Чарлс Грас беше архетипа на "Паралията"; Бореца играеше "Приключенеца", единият от рандъмите - "Пилота" (имаше супер-звучното име Капитан Щукман), а другият рандъм беше "Ученият". Брат ми, бидейки... брат ми, беше направил отново "счупен" персонаж, който беше магьосник-Атлант с амнезия. Така де, черната овца и бялата врана в партито едновременно.

Приключението се разви обичайно: нашите кацнаха сред изоставената база, биха се с нацисти (защото, разбира се), после видяха, че... нещо беше изтрепало/прогонило екипажа на базата. "Нещото" се опита да убие персонажите, но не успя (въпреки, че беше близо). Последва нов сблъсък с нацисти, който вече тръгна на зле (партито не се беше възстановило напълно и беше разделено), при което Чарлс Грас взе, че пукна.

На всички ни стана тъпо около масата - това беше самото начало, а вече бяха на -1 един герой. (Апропо, това беше приключенито, в което "постигнах" първият си total party kill.) Брат ми обаче, тогава изведнъж заяви: "Аз ще се опитам да го съживя."

Всички го поглеждаме. Аз, объркан, го питам: "Как?" Брата обяснява (наистина креативно), че ще използва една от магическите си сили - астрална проекция - за да настигне все още отиващата си душа на Грас и да я върне в тялото му. Аз му казвам, че това ще е супер трудно. Той обаче хваща заровете... и успя да метне нужните успехи.

В този момент, аз бавно вдигнах глава от лаптопа си, внимателно затворих екрана и рекох: "Пичове, току-що навлязохме в Тера Инкогнита." Всички на масата настръхнаха и се приведоха напред, напълно погълнати от случаващото се.

Аз описах на брат ми как той, проектирайки астралното си тяло, попада насред безкрайна ледена пустош (като Антарктида, ама по-eerie.) От виелицата и мрака се появява една внушителна фигура: Духът на ледовете. Перчема (така се казваше героя на брат ми, it was an inside joke) и Духът на ледовете влизат в напрегнат диалог. Духът обявява, че Грас е починал на негова територия и душата му по право принадлежи на него. Перчема прегоравя (наред с проверки на заровете) и се опитва да предложи нещо в замяна. Духът на ледовете се умълчава... и казва, че ще върне душата в замяна на магическата сила на Перчема.

В този момент всички на масата ахват. Перчема се съгласява. Духът кимва... и сделката бива извършена. Перчема се връща заедно с душата на Грас. Двамата се опомнят насред смразяващите ледове - Грас объркан, Перчемът - обезсилен. Тогава Перчема се сбогува с другите, след като им обясни какво се е случило, защото сега имал много "неща за премисляне" и искал да направи обход на ледената пустош, сам*. Тук приключих сесията, защото беше много добър cliffhanger. Беше един от най-силните ми моменти като Водещ и се получи изцяло на импровизация.

*(Извънигрово, това беше идеален сетъп, защото брат ми трябваше да заминава на морето да работи като спасител и нямаше да го има цяло лято. А това беше първа сесия на приключението и оставаше още доста - което партито така и не видя, защото пукнаха някъде по средата. In hindsight, това си беше трудно приключение, особено за не combat-heavy парти, усложенено доп. от факта, че играчите просто не си пасваха много добре. След тая злополучна игра спряхме HEX и Токарев реши той да води през лятото, тъкмо аз да си почина от воденето и най-сетне да си поначеша крастата като играч. За съжаление, кампанията на Токарев беше с още по-злощастна съдба, заради която играчът на Капитан Щукман си тръгна. Той е един от малкото хора, за които съжалявам, че са напускали масата. )

[Radiant Dragon]

3. Не, не е имало такава игра. Но съм имал маса играчи (pun semi-intended), който са изпадали в импотентна завист когато са се сблъсквали със "счупените" и често оригинални персонажи на брат ми. Непрекъснато са мрънкали "ама това е счупено", вместо да се опитат сами да се напънат да направят нещо също толкова яко.

Важен момент: Аз не съм Водещ, който вярва в думата "баланс". При мен няма да намерите внимателно филтрирани предизвикателства, които да са съобразени с нивото на компетентност на играчите. При мен има един-единствен механизъм, върху който се гради цялата ми симулационна парадигма: причина и следствие.

Прокълнато гробище? Може да има "обикновени" зомбита, може да е обитавано от зловещ призрак. Зависи от контекста на историята, а не от "Challenge Rating"-а. Ако влизаш 2-ро ниво и гол като пушка, опичай си акъла или носи последствията.

Имате един час да спасите заложниците, а партито се размотава и не действа бързо и съсредоточено? Too bad, терористите ги изтрепаха. Градската управа никога повече няма да ви наеме.

Имате "счупен" персонаж, който може да затрие половината континент с едно "щракване на пръстите"? Вашата драма не е кого ще биете. Драмата ви е, че където и да отидете, всички ще се страхуват от вас, the powers that be ще ви третират като walking disaster и ще се опитат да се отърват от вас или да ви манипулират на всяка крачка, а "баланса" ще представляват моралните дилеми и отговорности, които ще придружават действията на съответния герой с такава мощ.

...Ахъм, отплеснах се, това е отделна тема.

В настоящата група, на която водя Mage: The Ascension, брат ми и единият от играчите обожават да се дърлят на метафизични теми вътреигрово - за съжаление, част от тези дърления се пренасят извънигрово и има определен елемент на "надцакване", което има шанс да стигне проблемни нива. Засега обаче все още е fun and games.

---
4. Моята история по навлизането ми в хобито е необичайна и като цяло, тъжно-горчива.

Накратко, нямах много възможности за игра. Извън групата, която организирах през 2013-а, преди това сумарно съм бил при 3-ма Водещи и половина. От тях, двама бяха... зле. Третият беше Асен, от който научих немалко неща, but ultimately, неговото водене не ми беше по вкуса. "Половинката" беше една-единствена сесия, след което замина да учи в Англия, та не можах дори да разбера става ли той или тцъ.

Така че, аз на практика съм самоук Game Master - чел съм доста материали*, слушал съм и съм чел множество истории и AARs (After Action Reports) из нета и съм гледал видеа и анализи в Тубата на разни Водещи с различно ниво на опит и разнообразни подходи, техники и методологии. Matt Mercer и Critical Role ми минаха под радара навремето, а когато разбрах за тях, бяха вече твърде популярни, което попречи да им стана фен**.

В това отношение, аз упражнявах едновременно теорията и практиката; или, перифразирано, практикувах теорията и формулирах теория от практиката.

Може да се каже, че сега очаквам хората да се вдъхновяват от мен и да се опитват да емулират моят стил на Водене.

Spoiler

Защото искам да играя при такъв Водещ. Сам се превърнах в идеала-мечта.

*(препоръчвам на всички Robin's Laws of Good Game Mastering, дори само за класификацията на играчите-архетипи; много е точна. За мен това беше gateway пътеводителят, който ме set-на on the road to GM-ing)
**(аз имам особена форма на неприязън към мейнстрийм популярните неща, дори когато са качествени)