Любими моменти (от КИ)

[Кал]

Не знам защо, но напоследък доста често ме връхлита спомен за протагониста на "Сонора" (дето даже името му не си спомням...):

Тъкмо е изкъртил някой от гаднярите (Палечка?) и оглежда "бойното поле" за плячка. И я открива! Пълна купа с... червени ябълки!

Точно тоя момент - когато пичът си е вдигнал краката на бюрото и млющи червена ябълка - ме преследва най-необяснимо...

Много ми се е натрапила и репликата "Предателите не се бият честно, момче" от "Принцът на Алкирия".

Също и разни лафове от "Роди се сянка" (или беше "Сянка на съмнение"?), като "Системата може да бъде разрушена само от едно място - отвътре" или "Отмъщението е зле изпълнено, когато жертвата не разбира защо загива. Но това не бива да спира ръката ти, синко."

А в "Космически легионер" има една смърт, от която и досега ми засяда буца в гърлото...

[Nameless]

Светкавично грабваш хляба и щом тъмничарят подава глава през вратата, замахваш с всичка сила. Да, млади графе, ти очевидно познаваш много добре природните закони. Защото както ни учи физиката, тъмничарската глава може да съперничи по твърдост с диаманта, ала в природата има и нещо по-кораво от нея — затворническият хляб. Раздава се глух пукот и врагът рухва на влажния каменен под. Върху темето му бавно се издува огромна цицина.

This is like... A win moment.

Иначе... Направо целите "Завръщането на Таласъмите" и "Херкулес" (ако не бъркам, тази беше на Блонд). А ако опре да избирам от "Нощта на Върколака"... Цялата, с корицата, и всичкото му (нея можех да я рецитирам даже ).

Edit: В "Завръщането на Таласъмите" личен фаворит е просто Бабаитко и неговите обяснения за опалване по кофата, цафарата и т.н. Това си беше див смях. Както и когато вади лулата на мира и почва яко да млати...

[Кал]

Аааааа! Хахахахах! "Завръщането на таласъмите", човееееек!...

Аз направо бях тръгнал да си правя списък - с всичките изрази за "китара", "кофа", "кратуна"... май над двайсет се събраха общо... Бах тоя Любо! К'ъв речник само!

Еееееех... направо ще ме просълзите подмладено. Аригато!

[Радо]

Имаше един Гадолини който ми беше избран за интернет прякор в ранните години на форумите

[Тарикат ХХ ранг]

Повечето моменти с участието на Тариката в "Кървав меч". Велик персонаж - лъже, маже, ръси рафове, краде, мами богове и духове и даже не му мигва небеснобежавото очо.

[Lachdanan]

Най-любим момент в Сонора ми беше, когато Фратус Нефъл е получил поредния колет с мъртво животно и те пита:
-Кога ще получа дъщеря си?!
-След четири дни, в колетче - отговаряш ти.

Целият Замък Мушмурок си беше пълен с бисери. Той Любо Николов предупреждаваше: "Книгата е идиотска"! Аз си признавам, захлупих паничката с подаяния на главата на просяка в началото .

[stanev]

из "Принцът на Алкирия":

В скоро време сте обградени от осем души.
- Конете ви май се поуплашиха - отбелязва първият невъзмутимо. - Х - х - х - р- р!?
Алви вече вилнее с окървавен меч.

и

Вече се здрачава. Залязващото слънце сияе над равния южен хоризонт... Залез на юг?!
- Пожар! - кресва Алви. - Някой е подпалил степта!

[Meloman No 1]

Любимото ми преживяване е подбирането на войската и "преброяването на дивите зайци" в този също толкова див запад ("Изгревът на мрачното слънце", заключителната част от поредицата "Дивият запад", съчинена от М. Майндкрайм).

[Cliff_Burton]

Решаваш, че е най-мъдро да послушаш думите Господни и да подпалиш нивята и лозята на филистимците. Но как да заловиш триста лисици?
За целта купуваш едно магаре, каруца и няколко здрави тръстикови коша с капаци. В тях мислиш да слагаш наловените лисици.
Въоръжен с такъв арсенал, се отправяш към пустинята и започваш да търсиш лисичи дупки. Задачата обаче се оказва непосилна. След два дена бродене си заловил само една лисица. Правиш проста сметка наум и установяваш, че ако я караш по този начин, ще са ти нужни цели две години, за да хванеш животните, а най-лошото е, че някои от тях могат и да умрат от старост през това време.
След още една седмица обикаляне и само три заловени лисици си на път да се откажеш.

– Самсоне, видях че си изпаднал в беда, и изпратих могъщия Левиатан да те спаси. Знай, че сега се намираш в стомаха му, но след няколко дена ще достигнете до бреговете, където пътищата ви ще се разделят.
Успокояваш се и отново се унасяш в дълбок сън. Прекарваш времето си в пост и молитва, благодарен за чудното си спасение, докато идва ден, в който виждаш светлина. Ставаш и пристъпваш бавно към нея. Излизаш от устата на морското чудовище и се озоваваш на каменист бряг, а наблизо съзираш крепостните стени на голям град. Левиатан вече е навлязъл далеч в морето, откъдето ти маха с опашка за довиждане, а ти поемаш към града.

Събуждаш се посред нощ от ужасни болки в корема. Оглеждаш се, но Далила я няма, а ти едва успяваш да направиш няколко крачки към вратата и се строполяваш на пода. Това е твоят край – отровен си от жената, за която мислеше, че те обича. В Светата книга е написано: „Не лъжете жените си повече от три пъти подред, защото са лукави и гневливи“, но ти не се съобрази с това и играта ти завършва тук.

[Cliff_Burton]

- Ебаси прехода от Кастанеда към дзен – обажда се вътрешният му глас.
- Ти да мълчиш - перва го с тоягата вътрешният глас на Учителя.
Ной е стъпил на ръба на света. Под краката му зее дълбока пропаст, а две мишки - черна и бяла гризат ягодки. Към него пристъпва бавно величествен
бял тигър. Ной сваля лъка и се прицелва внимателно.
- Това е богинята Куон, глупако, не стреляй - изпищява вътрешният му глас.
В този миг Ной се ПРОБУЖДА. Кундалини запрепусква по енергийните му канали, спъва се няколко пъти, но всеки път се изправя, разтърква
ударените места и продължава. Планините отново са планини, а реките - реки. САТОРИ!!!

[Radiant Dragon]

Взето от Манол Глишев от Фейсбук:

Ако класиците бяха писали книги-игри...

Омир:

Хайде, минавай на CC, че там, край Скамандър те чака
бой с дългокоси ахейци, що води Атрид Агамемнон.
Ако пък страх те обземе, то бягай позорно към Троя,
бързо на XXXVIII минавай през портите Скейски,
ала от туй ще загубиш и точки за опитност XXX,
а пък жените троянски на подбив от днес ще те взимат.
Можеш със думи крилати да викнеш за помощ към бога,
твой покровител - към Феба - отгръщайки CCCVII:
с туй ще се вдигне класът на бранните твои доспехи.
Носиш ли копие медно - подарък от царя тракийски -
знай, че късмет те сподиря и хвърляй ти жребия с дързост:
IV точки в добавка щети за деня ще нанасяш,
ако посмееш да влезеш в битка край кораби вити
заедно с храбри дарданци, чеда на града илионски.

Виктор Юго:

Хвърли зар, за да изпиташ Късмета си. Ако Съдбата ти се усмихне, стрелбата на войниците е неуспешна. Събираш куршуми от земята и с песничка, в която се подиграваш с Русо и Волтер, се качваш обратно на барикадата. Ако Съдбата ти обърне гръб, два куршума слагат край на твоя млад гаврошовски живот. Приключението ти свършва тук, в локва кръв насред парижка улица, потънала в барутен дим.

Патриарх Евтимий:

Благоизволи царство ти да въздаде с всенастоящия Хрисовул на твоето царство правдини и свободи на всечестния и свят манастир на пресветата Богоматер във Витоша, както от стари времена правеха благочестивите и христолюбиви самодръжци и скиптроносци на българското и гръцкото царство, дядовци и прадядовци на царството ти. Но какви земни правдини и какви тленни блага можеш да предложиш на благообразните и преподобни иноци, които са се отрекли от земните неща и в неспирна молитва и проливане на сълзи се стремят към онова Царство, казвам, което е извън десницатата на царство ти? Все пак, както и малкото не бива презряно в голямото, така и щедростта на твоето царство не ще бъде презряна и толкова по-голям ще е небесният ти дял, колкото по-голяма е честта, която като монахолюбец и книголюбец цар ще предоставиш с нецарско смирение на служителите на ангелската Царица:
- да не влизат ни десеткари, ни крагуяри, ни аподохатори, ни прахтори, ни житари на царството ти и на Средешкия кефалия в землището на манастира, небесна твърдина (след това благочестиво волеизлияние иди, царство ти, на 76);
- да се предадат в неотемлимо владение на преславната обител селата Боснек, Лисец, Дрен и Драгалевци с все париците, горите, водите, водениците и добитъка (а за тази царска щедрост виж каква награда ти е приготвило Провидението на 87).

Захарий Стоянов:

Не можеш да ся съпикясаш при тая грознейша подигравка с Отечеството. Тръгваш най-енергически накъмто рубладжийското мекере и:
- го зашлевяваш с всичката благородна сила на праведний си гняв (ха префърли ся на 51 да видиш като как ще да ся отзове на туй омаскарявание подлогата на Каулбарса);
- му натикваш пръстът си в мазните ребра и го запопържаш на турски (белким тя разбере, че то робските язици ся наподобяват един други твърде много... иди де, виж 51, каза ти ся веки);
- го дигаш за дънцето на панталонът и яката на тюидений жакет (бре, как ся докарват алафранга рубладжиите, беки ги сбърка някой почтен, ала неук човечец за хора), блъскаш вратите на почтений си дом с презреното му, омекнало от поклони в канцелариите на руското консулато тело, викваш едно хубаво: "Чош яша!" и захвърляш тоз парцал на безродството насред прашната уличка за всеобщо ликувание на народът (сига веч и 51 ни мож" та оправи, ами я бягай за закрила при Чардафонът на 28).

Иван Вазов:

То е една вълшебна майска вечер в пазвите на Балкана. По бухлатите склонове на Средна гора поточетата ромолят сладкогласно и всичкото ти същество изпитва силен порив към един възторг, към едно възхищенье и към една благодарност, задето си жив. Можеш да слезнеш от магаренцето, да извадиш кърпата с увитата в нея кокошчица и стъкълцето с искряще вино, да поседнеш на мек чим, да оставиш и Сивча да попасе слободно, па като се прекръстиш, да подкрепиш изнуреното си от път и силни чувства естество - на 12. Можеш и да продължиш нататък, навътре из чутните кътища на миризливата гора, за да ся предадеш още по-сладко на хубостите, кои без всяческо съмненье тя чакат напреде. Ако бъдеш превзет от такова поетическо намерение, прехвърли ся на 15.

Йордан Йовков:

Тежко въздъхваш и сядаш на грубата дървена пейчица пред кръчмата. Махваш с уморена ръка. Живот. Орисия. Нейде далече се носи тихият звук на кавал - овчарят прибира стадото и свири. Първите звезди примигват над безкрайното поле, а ти се почесваш зад капицата и се чудиш:
- дали да идеш да нагледаш болното дете (5);
- да си дадеш парите за палтото на бедната вдовица (7);
- или да видиш ще помогне ли нещо на горкото добиче на другоселеца (9).

Елин Пелин:

И таз добра! Бирник! Тя била дебела работата. Ами че какво ще правят твоите сюрмаси в селото, ако им го докараш? Я помисли дали да не го поотупаш (запиши си кодовата дума СТРАЖАР и иди на 45), да не му кажеш, че в селото има един луд с брадва, дето сече върби и глави без да подбира (запиши си кодовата дума ЗЕВЗЕК и прехвърли на 65) или пък да не скокнеш от каруцата и да побегнеш по заобиколни пътища в тъмницата към селото (запиши кодовата дума РАКИЙЦА и виж какво има да става на 78).

Ярослав Хашек:

Тъкмо си се бръкнал да платиш на жълто-черния евреин бутилката коняк за Лукаш, когато отнякъде изскача тоя кретен, подпоручик Дуб.
- Ахххааа, Швейк, ракия се се каните да пиете!
- Съвсем не, господин подпоручик - отвръщаш невъзмутимо. - Това е лимонада.
- Швейк, вие мене не ме познавате откъм опакото, но ей сега ще ме опознаете! Каква лимонада, не се правете на идиот.
- Господин подпоручик, - бодро казваш ти - аз действително съм идиот, както може да ви потвърди всеки, който е служил навремето в 91-и пехотен на Негово Величество полк в Ческе Будейовице. Но за да ви докажа, че това тук е лимонада, а не, както погрешно си помислихте, ракия, защото знам, че на вас ви се пие, та две не виждате, ей сегичка ще я гаврътна. (Ако наистина го направиш, мини на епизод N-43351/1915. Ако не, продължавай да четеш).
- Швейк! - кресва Дуб - вие положително ще идете в ареста за това идиотско поведение! Позволявате си да се правите на интересен! На тарикат се правите, а, Швейк! Много добре ще ме опознаете вие!
- Познавах един много нервен човек, съвсем като вас, господин подпоручик - прекъсваш го невъзмутимо - Един такъв асистент в Политехниката, с мръсно име беше, да прощавате, Мудичек се казваше. Та той така много се изнервяше и крещеше, докато една вечер на прибиране от кръчмата... (ако продължиш да разказваш уродливата историйка, премини на епизод M-66542/1915).
***

N-43351/1915
С невинна физиономия отвинтваш капачката, смигваш на евреина, който изглежда още по-глупаво от обикновено и надигаш шишето пред смаяния поглед на подпоручика. Наоколо се разнася острата миризма на хърватски одеколон. Гълташ противната течност на едри глътки, мислейки си: "Само да не се натровя, че Балоун ще ми изяде порционите за седмица напред преди да го хванат, че плюска за двама и ще го обесят, задето е ощетил щабната каса". Изпразваш бутилката, облизваш устни и казваш:
- Господин подпоручик, разрешете да доложа. Беше си лимонада, много освежен се почувствах. Купете си и вие.
Изоставяш смаяния кретен, тръгваш към вагона си в идеално права линия и даже си свирукаш. Хвърли два зара. Ако получиш резултат, по-малък от Нюха си, чугуненият ти черен дроб и дългогодишната закалка си казват думата. Премини на Q-54673/1915. Ако резултатът е по-голям от Нюха ти, две крачки по-нататък падаш в безсъзнание с нос в едно говеждо лайно. Премини на Z-78918/1915.

Q-54673/1915
Добираш се до поручик Лукаш, тракваш токове, козируваш и долагаш:
- Господин поручик, разрешете да доложа. Онова говедо Дуб ми налетя докато ви купувах ракията. Нямаше как, трябваше да я изпия. След пет, най-много десет минути ще съм кьоркютук пиян. Не ме търсете няколко часа, отивам да си легна.
Падаш като отсечен на нара си и заспиваш. Сънуваш как госпожа Мюлерова ти готви свинско с кнедли и коментира убийството на ерцхерцога. Губиш три точки Издръжливост, добавяш си една точка за Психически способности и печелиш петдесет точки за опитност.

Z-78918/1915
Фелдкурат Кац държи проповед за нуждата да се убиват ерцхерцози. Промърморваш:
- Ама че свинщина - от което се разбуждаш. Сънувал си. Оказваш се вързан "на козел" в някаква барака. До теб на една кофа със смъкнати гащи и печален израз клечи Балоун. Главата ти се цепи от болка. Губиш осем точки Издръжливост и една точка Бойно майсторство.
- Закъсахме я, Швейк - изплаква Балоун. - Сега ще ни обесят. Оня мръсник Дуб е бесен, че си пил ракия пред него, а мен ме окошариха, защото като чух, че си пътник, ти изядох порциона и ме обвиниха в разхищение на държавни средства. А той беше развален!
- Да, Балоун - философски казваш ти. - Животът е непрекъснат низ от падения и възходи. Радвам се, че си изял порциона ми, защото ако аз го бях изял, сега щях да клеча вместо теб с разстройство на кофата. Но всичко това няма значение. Да се приготвим да умрем за Негово Величество най-милостивия ни монарх. - И с цяло гърло зареваваш австрийския химн.
***

M-66542/1915
-... - и той накрая се хвърли във Вълтава, но не се удави, а си удари главата в един подводен камък и умря от това. Печална работа - завършваш отвратителния си разказ половин час по-късно. Подпоручик Дуб гледа право през теб. Очите му бавно се подбелват, опитва се да каже нещо, но не успява и рухва на земята, сломен от невинността в погледа ти. Еврейският търговец примигва в пълно недоумение. Усмихваш му се лъчезарно, от което той се свива зад тезгяха си и се понасяш обратно към вагона. Там тракваш токове пред Лукаш:
- Господин поручик, разрешете да доложа. Ето ви скоросмъртницата. Отвън в калта лежи оная свиня Дуб, мисля, че получи разрив на сърцето като си поприказвахме с него докато пазарувах.
Поручикът се обляга назад в стола си:
- Швейк, казвал ли съм ви, че сте идиот?
- Много пъти, господин поручик, но както знаете, в 91-и пехо...
- Да, да, Швейк, знам тая работа - махва с ръка Лукаш. - Ето ви двайсет халера да се почерпите
Добави двайсет халера към наличната сума в подплатата на куртката си.

На епизодите за Швейк ревах от смях.
(може и да е помогнал факта, че съм подпийнал малко точно в този момент. )

[Darth_Sparhawk]

Ами аз много обичам адреналин и затова любимите ми сцени са по-скоро ужасяващите. Да кажем цялото пътуване в подземието на "Узурпатор" на Смит и Томсън, пролога на "Гората на демона" от Колин, срещата с Краля на бродниците в "Кървав меч", битката с Дракона на времето в "Магьосничества"...
Всички битки със Сокол в "Майстори на меча".

[Cliff_Burton]

Като каза адреналин и битки, ето една моя любима бойна сцена от книга-игра

Тунелът се разширява и не след дълго Ной се озовава в широка зала, в центъра на която стои невиждано чудовище. Високо е над три метра, с пламтящи очи, остри шипове по ръцете, гърба и тежката опашка. А два завити рога увенчават главата му като корона.
— Diabolos — кой знае защо на латински промълвява Ной.
Чудовището го чува и бавно тръгва към него. Пламтящите му очи се впиват в Ной и той вцепенен очаква своята съдба. Спасението идва неочаквано. Силен вик „СПАРТААААА“ раздира тишината на късове и малко преди Diabolos да достигне Ной, пред чудовището се изправя воин в бляскави доспехи и меч във всяка ръка. Той се бори достойно, но постепенно започва да губи сили и след поредната размяна на удари единият му меч издрънчава на пода. Импулсивно Ной грабва оръжието и на свой ред напада! Атаките се сипят от две страни и Diabolos не успява да се справи с вихрушката от удари, която Ной и непознатият воин му нанасят. По тялото му зейват широки рани и виждайки, че губи битката, чудовището се обръща и побягва. Но мечовете го достигат, разсичат задните му части и то напуска полесражението с вой.
— Мечове в гъза — задъхвайки се от битката извиква воинът.
— Мечове в гъза — като ехо отвръща и Ной.