Моля, изчети докрай, преди да се палиш. Умишлено има противоречиви места.
Кал wrote:
1. Коя част в моето писмо „вменява вина“? Може ли точен цитат?
Понеже аз СТРАХОТНО се старая да не работя с идиотщината, наречена „вина“...
За мен - лично - ето това прозвуча (непряко) обвинително:
Сега (!) вече няма смисъл да го пращате никъде. Утре ще имаме нов медиен анонс, за алманасите – фокусирайте се върху него.
Но ако и там ни спъне оглушително мълчание...
Сега си давам сметка, че с удебеляването и удивителната просто си искал да подчертаеш, че разпратен точно сега, анонсът би "спънал" по-актуалния за алманасите. Но при първия прочит ми се стори по... окончателно, един вид - вече изобщо няма смисъл да се разгласява това, край. Затова предложих който не е "сколасал", да го направи по-късно. Целта ми не е била да омаловажавам сегашното бездействие и се извинявам, ако е прозвучало така.
2. Коя част обезсърчава всички ви да ползвате Фейсбук? Къде казах „от тва вашто полза няма“?
Понеже аз СТРАХОТНО се старая да не съм прът в колелата. Все едно какви са вътрешните ми усещания и предпочитания.
Пак лично за мен, категоричният ти отказ да обсъждаш стореното във Фейсбук, е индикатор, че то е маловажно. В един от последващите мейли каза, че:
Само че, когато НИКОЙ освен мен (инициаторът) + още един човек не „поеме щафетата“, имаме ситуация.
Това никой, с главните си букви, за мен приравнява ФБ споделянията на "нищо", т. е. с тях или без тях, поръчки няма да дойдат. И колкото и личният ми опит досега да подкрепя този извод, продължавам да вярвам, че причината в случая е мащабът. За да има отзвук във ФБ, трябва много хора да виждат, и много хора да споделят. По някаква причина, която си знае само ФБ, въпреки множеството споделяния този път, броячът твърди, че постът е стигнал до екраните на едва 324 души, от които 20 са кликнали на линка. Че никой от тях не е поръчал засега - факт. Но поне са видели книгите ни.
Да удебеля - ясно, че в случая имаш предвид, че НИКОЙ не е разпратил твоя анонс - но това не означава, че не сме "поели щафетата" по друг начин, бил той и по-неефективен. А на анонса, както казах, пак ще му дойде времето - така че той не е "труд залудо". Това се опитвах да ти обясня по-рано. Усилията, които си вложил в него, не са напразни - и може спокойно да напомняш на хората за него при всеки книжен повод, докато не им писне и не го разпратят, само и само да се отърват от теб
)
3. Кой (идиот) би „вдигнал ръце“, след като прочете писмото ми? Защо?
Надявам се, никой. Но те съветвам най-сериозно - недей така рязко да разграничаваш ФБ от "официалните" канали. Защото може да бъде изтълкувано като подценяване. А той може да бъде голяма сила - нека го впрегнем да работи за нас.
Понеже аз си изтълкувах писмото ти като „Ама какво толкова страшно е станало?“... и побеснях два пъти повече. Възпроизвеждам мисли: „Значи не е станало нищо, така ли? А аз за какво се хабих да го пиша тоя мейл? За да махнат другите с ръка – „а, той Кал сигурно е в мензис, ше му мине“... и пак да си карат по старому?“
Съжалявам.
Както казах, втората част целеше ТЕБ да успокои, че не си се бъхтал напразно, а не да подкокороса другите да си развяват байрака. ПРЕКРАСНОТО на този анонс е, че винаги ще е валиден - затова не исках да се вторачваме в неразпространението му сега, а да си помислим кога отново ще ни е от полза. Доста по-полезно за цялостната картинка, да?
Мисълта ми е: Опитът за „омекотяване“ понякога дава обратни резултати. А в случая проваляш и „възпитателния“ ефект.
Аз май никога не съм вярвала във възпитателния ефект от хокането (за каквото възприех горното, дори ти да не си имал такава цел). Това, което не цитирах по-горе, а реално най-много насажда вина, се чете между редовете - и за мен то се свежда до "Щом не оценявате това, което правя, ще спра да го правя." = "Вие (ще) сте виновни, че нищо не става." + "Вие ме карате да се чувствам зле."
Разбирам, че това, което ВСЪЩНОСТ си искал да кажеш е "Болно ми е, че положих труд, а вие не положихте ответен. Къде сбърках?", т.е. ако обвиняваш някого, то е себе си, задето апелът ти е останал без отзвук - значи вината е в апела. (А тя не е. И в хората не е.)
Това което АЗ се опитвам да кажа с целия тоя ферман е - хайде да търсим конструктивни решения. Да не задълбаваме в кой какво не направил и защо. Да приемем, че обстоятелствата, натоварването, стресът - или просто разсеяността - са изиграли своята роля. И да кажем на хората: "Жалко, че не намерихте време и възможност да споделите медийния анонс сега. Предлагам да го направите еди-си-кога, за да има максимален смисъл от него. А сега ви моля да преминем на това и това." И преди да ми заявиш, че твоят мейл ТОЧНО това казва - може и така да е. Но тонът е друг, и оставя на човек горчив вкус в устата. Поне на мен ми остави - може и да съм станала свръхчувствителна в последните дни. Защото знам, че внимаваш. Но точно затова те моля - нека опитаме да сме една идея по-шеговити в тия мейли до всички, да избягваме удебелявания и главни букви и удивителни *в този смисъл*. Защото шансът да ни разберат погрешно е голям.
: 
). 
) Но приемам практическите измерения на вашите съображения – а именно, да няма линкове към ФБ в блога/е-книгите ни. Пък някой ден, като съберем тия 100 000, пак ще си говорим 
); 3) почти 100% съвместим с по-новите версии на въпросния Word (включително по отношение на Track Changes) – т.е. не ни налага да го инсталираме; достатъчно е да сме в крачка с Word-а си.