Приказки за Юнаци и злодеи

[Кал]

Тези „приказки“ определено не могат да се поберат в толкова тесни теми...

ВНИМАНИЕ! Новата – и послушно разархивираща се – версия е тук!

[Кал]

Имаме и първа рецензия за книгата.

Исках да напиша „Имаме и първа рецензия (?) за книгата (?!)“, но проявих мъжество, сдържах се...

Затова пък съм пуснал дискусионна тема. Или поне бях, по едно време.

[Кал]

А това е една рецензия на половинчатия сборник.

Като я прочетох, ме превзе необходимост да си подаря една възможна Юна...

[Кал]

Anna Hells ми обърна внимание, че архивите не могат да се разархивират както трябва. Пробвах и аз – свалям някой от архивите, разархивирам го, излиза ми някаква грешка в самия край на HTML файла с Приказките.

Някой друг да има същия проблем?

[divna3]

това е перфектната Юна!

[Nameless]

Винаги съм си представяла Юна здраво "напомпана", една такава сравнително едра, яка, мускулеста, ама пак с някакъв особен вид нежност и замислено, но добродушно лице.

[Кал]

Чшшшшш! Стига обсъждахте необсъдимото

(Няма, Юне, няма, мама, няма да те даваме на некакви *изпръхтяв* читатели...)

ами кажете има ли проблем с архивите...

П.П. Еви, това мускулестото по' ми блъска на някоя Героиня от Рубин...

[AllyVRK]

и двата не работят.
пробвай да архивираш текстови файлове

[Кал]

Аргх!

Сега ще им го фръг...

[Кал]

„Приказки за Юнаци и злодеи: първи“

(През февруари 2018-а се сдобихме с ново издание, под егидата на ЧоБи. Пренасочвам линка натам.)

[Кал]

Още някой ни е прочел книгата.

Аз пак имам нужда да се почерпя с...

Юна?

[Кал]

Във „ФантАstika 2010-11“ има отзив за половинчатата версия на „Приказките“.

Еклектичен сборник, съдържащ тематично свързани кратки творби от шестима млади автори, къси интерлюдии (някои от тях даже на английски език) и извадки от форумни спорове. Литературен ексеперимент, интересен може би най-вече за младите пера, които имат желание да пишат по-добре и искат да се „огледат“ в свои „конкуренти“.

Вероятно ви е известно, че не обичам квалификациите, особено тези без обосновка. Горният отзив обаче поражда точно две думи в главата ми:

Пълна скръб.

[Кал]

Една от трудностите да разбереш „Приказките“ – събеседвам понякога с читателя си наум – иде оттам, че не сме се научили да разпознаваме добре иронията, особено когато сме се настроили на вълна „фентъзи“. Че и героично, така де, юнашко, отгоре на всичкото.

А самоиронията пък – въобще.

И вероятно не сме се научили да ги разпознаваме, понеже не сме свикнали да ги прилагаме. Към себе си най-напред. Пробвай: напиши едно изречение, в което се гавриш с някое твое качество. После го прочети на глас и гледай мимиките си в огледалото. Намръщваш ли се? Усмихваш ли се? Ъгълчетата на устните ти накъде сочат?

А като усетим, че някой ги прилага... дали не ни става малко обидно? „Тоя... с кого се бъзика сега? Да не би нещо на нас да ни казва? К'ъв е тоя, бе?! Ще ни закача! Ще се присмива! Ще подлага под въпрос наш'те сериозни, постигнати с много труд и целенасоченост, характери?“

(Това е и склонност към самонараняване: „тоя“ може въобще да няма предвид теб конкретно. Но какво би ти попречило да се нараниш, щом се засилиш веднъж?)

... Тия „Приказки“, както издавам понякога, съдържат много повече въпроси, отколкото отговори.

Затова и си ги обичам, и ще гласувам за тях в класацията за любима българска фантастична книга.

[Кал]

Какво ли му е – говоря си сам понякога - на Янчо Чолаков? Да пише и да съзнава, че писаното от него в България ще го разберат има-няма сто души... от които шанс да попаднат на въпросното писано имат примерно десетима?

Самотно? Сам-воинът-е-воин-ово? С капка/каца самоирония?

Самосъжалително на мене ми е било. После пък почвам да се чудя аз ли поставям твърде високи летви, или читателите ни трябва да бъдат по-амбициозни. (Да Четат Повече! Повече! ПОВЕЧЕ!) В края на краищата, каква е файдата от вниманието към всяка дума, когато това внимание човекът на отсрещния край, четящият, няма да го отдели? Не търся криви и прави тук – питам се има ли изобщо файда да внимаваме.

(Един от експериментите в „Приказки за Юнаци“, половинчатия сборник, онова хартиено извержение, беше да налея текста в предпечатния файл с директен копи-пейст. Без нито едно преглеждане за вдовици, сираци, погрешни пренасяния и всичките други прояви на внимание, с които се отличава добрият предпечатар. As raw as they come. Имате ли идея колко души забелязаха немарливия предпечат? Двама. И двамата – предпечатари, внимателни. Добре бре, за кого наистина ги отделяме тия допълнителни пет-шест часа тъкмене на текста? Да не се окаже, че сме се поддали на инерцията, че правим онова, което са правили и прадядовците ни, без въобще да забележим колко се е променил светът ни в междувремието? Егаси фантастите дето сме, ако е така...)

Сега към конструктивното:

Мисля си сегиз-тогиз, от едно щукване до следващото, да пускам тук разни ключета към „Приказките“. Поне до момента, в който някой пропищи, че му развалям удоволствието да ги разгадава самичък. Now that would be fun...

Ето първото, за което се сещам:

- Имат ли героите в „Приказките“ физически описания? Кои да, кои не?

- Съвпадат ли физическите им описания в различните приказки?

- На някакви очебийни несъответствия попадали ли сте?

- А как си обяснявате обосновката на авторите за всеки от горните избори? Защо според вас те така са решили?

... Не съм казал, че „ключе = отговор“. Нали така?

[Кал]

Уиииии!

Приказка за Юнаци – в брой 1/2012 на списание „Осем“

Това ми е единият новогодишен подарък...

[Кал]

Отзиви за Празничната приказка от двете движещи сили зад Фентъзи ЛАРП център:

Стилът ти е уникален, трябваше ми малко време да разбера идеята на разказа ти. (А може би всеки намира нещо различно в него?) Трябва да се чете бавно и внимателно и това го прави ценна творба. И не за всеки. Начинът на изразяване е много богат, наслояваш историята пласт над пласт още в началото, като същевременно запазваш лекия тон. Предполагам, че като прочета цялата поредица от приказките, ще ми бъде по-ясна историята и героите.

Признавам си, този разказ не го разбрах от първото четене. Уж весело и безгрижно, ни разказваш за нещо доста сериозно и някак си има моменти, в които се губя. Има някаква несвързаност и разпокъсаност на мисълта или просто ми е трудно да я следвам. Харесах основното послание, което според мен се синтезира в изречението “Да ги оставим, без да тъжим, че ги няма сред нас – то не значи, че ги няма изобщо, нали?“. Мисля, че трябва да запазиш стила на писане, с обръщенията към читателя, безгрижието и игривостта, но да се опиташ да се изразяваш малко по-ясно.

Благодаря за усмихнатото начало, още веднъж.

Скрит текст: покажи

И ще помогне ли, ако кажа, че посланията в Празничната не са водещото? Водещото е настроението.

[Кал]

Още едно ключе:

Задавайте си въпроса „Коя Приказка се случва след коя? преди коя? успоредно на коя?“.

И си играйте с вариантите. Играйте си.

[Кал]

Цитирам от писателската работилница, която тече в блога на Любомир Николов:

От друга страна, за сериозните си неща _винаги_ си спретвам самичък едно по-особено „запецване“: избирам сложна начална/„завързваща“ ситуация, чието решение/„развързване“ по никакъв начин не мога да (пред)видя. Как един млад човек би помогнал на своя приятелка, ако тя му довери, че някога са я насилили? Как би постъпил, ако приятелката му, любимото момиче, го завари в този момент и го изревнува? (Това е „Изцеляващата“ приказка от цикъла за Юнаците и злодеите.) Какво се е случило всъщност при миналогодишното масово убийство в Норвегия? Кой е важният (за мене) урок там? („Слушащата“ приказка.) (...)

Ако краят ми е ясен (или се мержелее) още при първия ред, много често историята ми доскучава и изобщо не сядам да я пиша. Казвам си: „Калине, мързи те да се гмурнеш в дълбокото, или те е страх. Не занимавай хората с баналности.“

[Кал]

Някаква пълна щуротия изглежда това. Приказки ли са, или просто приказки? Интересен въпрос. Който я прочете, да каже.

[Кал]

„Приказките...“ стигнаха до трима нови читатели на Зимната Таласъмия.

Обвинявам Тони...

... в целия ѝ организационно-тръжно-елфски блясък.

П.П. Снимката вече НЕ подлежи на смяна/сваляне.

Абе... я да добавя и една вариация по темата „Юна и неназования юнак (с кодово име „Юн“):

[Кал]

А ето и какво пред(с)казва единият читател:

Стана ми странно и дори малко тъжно, че почти никой не поиска книгата на Калин Ненов, а Гоа искрено се възмути на цената, която предложих за нея. Според него - обидно висока. Сякаш изпадна в ступор, прекъсна рязко играта си на Biblios, изсипа коментара си в неловката тишина между наддаванията и после спокойно се върна към раздаването на карти, все едно нищо не е било. Видях с крачеца на окото си как клати глава, очевидно считайки ме ме за луда, и се усмихнах. Сега ми предстои да разбера бил ли е прав или не.

Интересното е, че аз не съм запомнил такава реакция от Дилян.

(Реакцията му като рецензент – цитирана по-нагоре в темата – би могла да оправдае нещо подобно... ама се съмнявам. Познавайки Дилян, той по-скоро се е изненадал/забавлявал.)

Скрит текст: покажи

А от човек, дето не е оценил „Атласа“, каква повече реакция да очакваме?

[Кал]

!!!

...

[Лъч]

Тази от кои е? Юнакиня?

[Кал]

А... на теб от кои ти прилича?

(Това ми напомня за едно друго питане: Кои са злодеите в тези приказки? М?)

[Лъч]

А... на теб от кои ти прилича?

На Бойкиня ми прилича. Голям финес има таз мома.

[Кал]

Демотивационно писмо:

Уважаемо жури,

Кандидатствам в конкурса за Семинара по творческо писане на фондация „Елизабет Костова“ от няколко години... но за първи път не съм сигурен в смисъла.
Наскоро излезе първият ми сборник, „Приказки за Юнаци и злодеи: първи“. По-голямата част от историите в него вече се бяха появявали другаде. Отзивите, които получих за тях, бяха: а) много малко; б) в по-голямата си част, вариации на „Пишеш твърде сложно, неясно, объркващо“. Не всички – имаше и изключително радващи, като наградата от международния конкурс „Златен Кан“ през 2009-а – но мнозинството.
Никога не съм се стремял да пиша „елитарно“. Напротив, нищо не ме радва толкова, колкото успешният диалог, сработилото общуване – в един свят, който (мъчат се да ни убедят легион постмодерни автори) общуването сработва все по-рядко и трудно. Обожавам читатели, които не се оставят на автора да ги води за носа, а подлагат на въпроси написаното (някои от приказките за Юнаци се родиха тъкмо така – от въпрос на буден читател). Обожавам писане, което вълнува – не просто гъделичка оня бърборив досадник, ума ни, а стисва сърцето, стисва гърлото... Обожавам теми, които вълнуват – проблеми, истории, случки, от които още капе кръвта ни, още сияят в усмивка.
И когато всичко това – всичко, което мога да дам – се блъсне в мълчание... губя си смисъла. Свличам се от въпроса „Коя мечта ще е следващата?“ до въпроса „Какво правя аз? Глупости?“.
(Подозирам, че и на вас се е случвало.)
„Приказката“, която пращам тази година, е същата като миналата. Казва се „Слушаща“ и – понякога – ми напомня защо не съм прав, като почна да мисля ^така^.
Но понякога мълчанието се оказва по-силно... какво толкова можеш да чуеш в мълчание?

Оставям ви, с приказката. Прощавайте, ако съм досадил.

[Кал]

Това ако не го споделя, ще се пръсна...

Запитване до български художници колко би струвала корица за новото издание на „Приказките“.

Отговор: от 500 до 2000 лева за илюстрация на корица. За „Приказките“ – 300.

...от смях.

Скрит текст: покажи

За сравнение: Проучете колко струва корица на списание Analog, Asimov's или Fantasy & Science Fiction. После сравнете тиражите (и цените) им с книгите в Бг.

Моите Юнаци откриват всевъзможни начини да ме забавляват...

[eli]

Не, не - 500 - 200 за илюстрация по принцип, не конкретно за Приказките.
А на мен не ми е смешно. Тъжно ми е. Това са "мечтаните" им цени. Едва ли са реалните. И мисля, че един добър илюстратор напълно си ги заслужава.

[Кал]

Ако имам време-вдъхновение, ще направя една сметка „за отрезвяване“, подобна на тази.

Иначе – и на мен ми се иска ние, авторите, да вземем хонорар от 5000 лева. И аз мисля, че напълно ги заслужаваме.

Само че...

[eli]

Въпрос на гледна точка. Аз винаги мисля как да увелича приходите, не да намаля разходите.