Величка Настрадинова

[Кал]

Тук започваме скромно:

Статия в БГ-Фантастика

[Кал]

Отзив в Goodreads за „Песента на динозаврите“:

Величка Настрадинова все ще ни изненада с нещо. Тук – освен пиесната постройка, за която споменавам долу – е смесицата (пардон, фюжънът :P) от селски фолклор и съвременно фукявене. (Кой каза „Тревожно настроение“ на Георги Малинов? Да, ама у Жоровия разказ няма диви, няма тини.)

Сборникът-роман (някой знае ли български превод за fix-up?) се гаврътва за час-два. Аз отпивах по-полека, за да удължа вкуса.

Следват пътните ми бележки:

~ Да започнем с... песен.

Де ли ще можем обеси Момчила юнака?
Де ли ще найдем дърво стволовито?
Че съдбата притиска Момчила с ковано копито
и смъртта му не може да чака.
А Момчил е висок като тънка копраля
и тежи колко седем овена.
Де ще найдем въже за Момчилова шия?
Де ще найдем и клон тежестта да подеме?
Няма кол, ни въже за Момчила.
Сабя диплянка ще го затрие.
Кой е майстор над майстори черни ковачи –
остър меч да кове, да сечеме Момчила юнака?
Няма майстор, ни меч за Момчилови жили.
С дълго копие ще го пронижем.
Де по Божия свят ще се найде юнак
с яки мишци, с корава десница,
с верен поглед, със бесовска сила,
що в гърдите Момчилови копие дълго да вбие?
Няма, няма юнак под небето Момчила в двубой да надвие.
Няма сабя, ни меч за Момчилова шия.
Няма клон, ни въже за Момчила.
Със коварство и тъмна измяна Момчил ще убием.
Няма майстор и няма юнак със Момчила мегдан да премери,
но предатели с хиляди има и лицемери.
Между хиляди все ще се найде един
да погуби безчестно Момчила юнака.
Дай, Боже; Амин.

(А иначе цялата книга е диалог. Съвсем цялата. Величка ми сподели, че решила да експериментира с тая тъй модна форма. И четенето потича като пиеса.)

~ Като е диалог, да е характерен:

– Нашата не е самодива. Тя само си е дива.
– И каква е разликата?
– Дивата е кротка. Пази гората и през стотина-двеста години ражда на някой добър мъж щерка за чудо и приказ. Виж, самодивите са могъщо нещо. Вардят цели планини. И никога не раждат. А в Пирин са се завъдили и тези юди. Ти откъде, мислиш, произлиза глаголът „изюдя“?
– Това пък какво е?
– Значи да ти се присмея, да те подиграя, залъжа, да те баламосам, абе, да те направя на глупак, може и да ти отмъкна нещо.
– И тя ме е баламосала?
– Твърде вероятно. Според баба Дика тя ти е взела мярката, по-скоро – акъла, и се е канила съвсем да те изюди, но ти най-неочаквано си ѝ прибрал сянката.
– Какво?!
– Нарисувал си я.
– Тя се съгласи доброволно.
– Съгласила се е да я нарисуваш, но не – да я изографисаш в църква като икона.
– Не виждам кой знае каква разлика.
– Огромна е. Попът е осветил образа. Ясен ли съм?
– Не. И престани с тия глупости. Тя си е момиче като момиче. Дори дядо си има.
– Кой го знае и него какъв е. Може да е горски дух. Те се преструват на каквото си искат. Гледаш пън, изведнъж – бик ти фучи насреща, ако не се стреснеш, обръща се на говедар и...
– Фелдшер, как са те търпели тебе в армията с тези възгледи?
– Тя армията каквито възгледи отглежда... плюй си в пазвата! Нали офицери копаха дупката в Царичина да търсят извънземни? И то – по команда на Генералния щаб!

[Кал]

Отзив в Goodreads за „Инвенция прима“:

Героите на Величка Настрадинова ме провокират, вдъхновяват, понякога – дори ядосват. (Че не познавам първообразите им. Или, по-лошо, че може и да нямат първообрази. Искаме такива хора! Искаме, искаме!)

Цитат-доказателство:

– Искам да пия с тебе за времето, когато хората ще се радват на труда си и ще се обичат като братя.

Тя тръгва към хола, сяда пред масата и заповядва:

– Да почваме!

И пие така съсредоточено и по мъжки, че аз пръв преставам да изливам чашите в гърлото си.

Гледаме се и никой не отмества очи. Тя бавно повдига ъгълчето на устата си и в погледа ѝ засяда презрение.

– Мислеше, че пия само чай? И че съм се втурнала да променям света чрез възторзи, ентусиазъм, доклади и събрания.

– Пий каквото ти харесва. И променяй света както ти е угодно. А на мен искам да разясниш според какъв морален кодекс едно общество като нашето допуска, щото някой си да може да лиши някого от работа, от правото да се учи, дори – да обича.

– А ти откъде идеш? Чужденец ли си? Не живееш ли в това общество и не си ли отговорен за всичко, което става в него? Или мечтаеш да се вдигнат червените ескадрони, да пометат гадовете и веднага, на момента да настъпи вечната правда? И милионите да се прегърнат, да се радват на труда си и да се обичат като братя.

– Защо тогава разказваше спомени на леля ми?

– С нея се говори така. А с тебе – съвсем другояче, щото аз от тебе чакам да обезвредиш Белите лебеди, от тебе и от връстниците ти.

– Излиза, че и двете с леля ми виждате в мое лице вашата бодра смяна. Това, което вие не сте дооправили, аз трябва да го свърша.

– А кой друг? – войнствено светват очите на Лиляна.

Още цитати: http://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?p=5859#p5859

[Кал]

Отзив в Goodreads за „Градът на жеравите“:

Скоро не бях претърпявал подобна трансформация в отношението си към книга, която чета. От бележките ми надолу ще се види каква; тук само искам да кажа, че ми трябват ако не повече такива книги, със сигурност повече такива хора.

Та:

~ След първите няколко разказа мислех да се откажа... но прелиствайки напосоки, попаднах на „Труд и любов. Роман“ и ненадейното отприщване на госпожа Васка ме стисна за гърлото, аха да отприщи и моите сълзи... Бързаме ли, бързаме ли да съдим другите?

Ще дам шанс на сборника. Като се отърся от идеята, че това е художествена измислица (със съответната кулминация, ясни поуки и т.н.), и приема, че са истински истории, става по-лесно.

~ Вторият ми любимец (карайки все така напосоки) е „Салто на квинта“. Българин става част от международен цирк (буквално, бре... какво ги въртите тия очи? :D), обикаля света, намира българка да го носи на раменете си (е нали казах „буквално“? :DDD), накрая си намира и майстора... Как да не му се израдваш?

~ Малкия Павли и Големия Деспот от едноименния разказ са образи. Но по-големите образи си остават хората наоколо:

Ако е до щедрост – и двамата минават за малко нещо пинтии.
Относно щедростта имат думата хористите от Певческия хор.
Те всяка година ходят да коледуват с благотворителни (и не чак толкова благотворителни) цели.
И гледат. Слухтят. Помнят!
Оная година Малкия Павли ги посрещнал с печени прасенца. И се подсмивал. (Павли е известен като върл атеист. Сърдит е на Бога.) Подсмивал се, защото на Бъдни вечер се яде постно, а хористите много държат да ги считат за набожни, та да ги канят черковните хорове и у дядо владика. Да, ама тоя път хористите, както били зяпнали след последното „Коледооо“, само казали „ам“ – и прасенцата изчезнали.
Павли се разсмял с глас, затресъл оная грамадна глава, извадил чек и се подписал под голяма сума. И заповядал на лакеите да дадат за изпроводяк една дамаджана горчива малага от избата на Чорбаджака.
Затова хористите казали:
– Скръндза е! Дето една дамаджана – там и две! Тая едвам ни стигна до къщата на господина Аджиларова!
Деспот ги посрещнал с баклави, виенски постни торти, банани, кокосови орехи, фурми, портокали, бадемови и орехови сладкиши, коняк „Метакса“, бенедиктин, шартрьоз, кюрасо, калвадос... И все истински!
А за изпроводяк им дал по един буркан, пълен с новоизобретения от него конфитюр от зрели дини.
Хористите постановили:
– Стиснат е! Да беше ни дал по едно пиленце от стопанствата, ние щяхме да си го ядем след отговяване...

~ За вас не знам, но Мамин Колю от „Кому вреди Мамин Колю“ на мен не ми вреди. Даже ми пълни душата:

Наистина. Градът много би скучал без Мамин Колю.
Кой ще прави серенади на трите госпожици Караколеви? И ще ги кара да се чудят точно за коя от тях е предназначена тая серенада.
Кой ще пише анонимни любовни писма на докторшата Сталева?
Кой ще праща рози на госпожица Здравкова?
Веднъж попадията на поп Ефрем хванала Мамин Колю на сериозен разговор (...) защо прави тези шеги – вече е човек на възраст, с установено положение и достатъчно разум.
А Колю отвърнал:
– Право да ти кажа, Златке, и аз не знам. Веднъж – за да ми е весело, друг път – от жал, понякога – заради справедливостта, а понякога като че сам дяволът ме боде да се халосвам. Знам, че не искаш да чуваш подобни неща за мен, но – струва ми се – това, което правя, не носи вреди.
(...) от писането на любовни писма до оная проклетѝя докторшата Сталева има даже двояка полза. Тая биволица биеше слугините си от завист. Нали е грозна и дебела, не може да понася нищо, що е младо и хубаво, и гледа да го смачка. Нарочно си пазарява хубавички слугини и им плаща много добре, та хем да може да си изкарва яда, хем момичетата да не смеят да се оплакват.
Но откакто почна да получава любовни писма, в които тайнствен обожател изповядваше мъката си по нейната почернена младост (докторшата е двайсет години по-млада от мъжа си), заявяваше, че знае колко благородно сърце тупти в гърдите ѝ, каква светла душа се таи под привидната ѝ строгост... Проклетата докторша взе да мисли. Кой ли ще е? И след като не знаеше кой е, взе да излиза по-често и да се конти.
Мамин Колю я поощрява. Пише и колко очарователна била в тая рокля цвят кок ла рош, с тая фина шапка...
Докторшата шие тоалет след тоалет, ходи час по час на фризьор и маникюристка, поръчва нови обувки и чанти, купува парфюми, ръкавици, чадърчета и тем подобни. Така тя съдейства за раздвижването на търговията. Съдейства и за доброто настроение на града, защото, като я видят набелена, начервена и докаросана и като знаят от що е предизвикано това, гражданите, щат не щат, се усмихват. И: 1. Слугините живеят спокойно. 2. Шивачи, фризьори, обущари, търговци са доволни. 3. Една жена е станала по-добра. 4. На града му е по-весело.

~ „Притежател на света“ наистина ми отприщи сълзите. Особено с тоя финал „Хвръкна! Все се канеше да хвръкне... и хвръкна“... почувствах се като в края на Радоевата „Човекоядка“...

~ Освен заради паноптикума от хубави хора, сборникът си заслужава и заради хубавите думички. Отсега предвкусвам колко ще му се зарадва дядо ми. :)

[Кал]

Днес получих мейл от Красимира Стоева:

Здравей, Кал,

Може би си разбрал вече, а поради липса на Фейсбук може и да не си, но Величка не е добре. Тя се влошаваше постепенно през последните месеци, но наскоро вече състоянието й стана толкова сериозно, че да не може сама да се грижи за себе си. След последното й падане е настанена в дом за възрастни хора в Пловдив, където обаче таксата е твърде висока на фона на пенсията й. В този връзка по идея на пловдивското дружество на писателите беше пусната петиция, в която се събират подписи в подкрепа да й се отпусне пенсия за заслуги към държавата. След това трябва организация, може би Съюза на писателите, да даде предложение до Народното събрание. Не вярвам особено в успеха на такива инициативи, но нищо по-добро не сме измислили засега. Новината се разчу и вероятно могат да се съберат и някакви пари, но това ще е за месец, два, три, пет... После хората забравят, знаеш.

Ето линк към петицията:
https://www.peticiq.com/234577

Това е в общи линии. Пиши ми, ако имаш въпроси и/или идеи.

Поздрави,
Краси

Става дума за Величка Настрадинова.

До петък, 19-и, моля за вашите идеи как можем да помогнем (освен с разгласа на петицията).

Първото, което ми хрумна, е да направим кампания за дарения чрез електронното издание на „За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството“, като подчертаем, че 100% от събраните средства отиват при авторката. (Което винаги е било така.)

Впрочем това е и книгата, която ще четем в летния ни маратон през август.

[Dess]

Тия дни видях петицията във ФБ и подписах... но действителен ефект от тия петиции има ли, никой не знае. Другия понеделник (за уж по-широко въздействие) може да пуснем новина в блога, и съответно по листите и във ФБ, стартирайки кампанията, за която говори Кал. Надявам се, че ако всеки разпространи по всички познати му канали, все ще получим някоя и друга поръчка...

Наемам се да напиша и заредя черновата в блога, като включа инфо и линк и към петицията. И разбира се, ще си платя екземпляр от книгата заедно с останалите от маратона. За друга помощ не се сещам в момента, но ако някой има идеи, мога да се включа.

[mitseva]

Може да се направи някаква форма на краудфъндинг от типа на Patreon.
За друго не се сещам извън вече споменатите неща.
Подписах петицията и ще мисля за някакви други варианти.

[Dante Lee]

Я, някой с ФБ да пусне из четящите ФБ групи, мисля, че на първо време трябва освен петицията да се подеме някаква кампания по събиране на средства (но това трябва да започне от Нострадинова, или роднините и), аз бих се включил в нещо такова.

[Кал]

Але, нека си съгласуваме усилията за ФБ (и въобще разгласата до приятелските ни канали). Както каза и Дес, в понеделник ще качим в блога ни всичко, което сме измислили (включително дарителската кампания) – и тогава всеки от нас ще има един линк, който да разпраща на познатите си. Така ще ни е по-лесно и да осъвременяваме инфото само от едно място.

[Mokidi]

Аз бих предложила нещо от рода на временното подпомагане, което се организира за Наско, но преди всичко трябва да се провери каква е реално необходимата сума месечно. Разполагам с банковата сметка (взех я от Краси) и лично и самостоятелно ще почна да внасям някакви месечни суми (мънички, разбира се). Но все още съм в пат - понеже цикля и след изложбите съм в наистина скапано състояние - откъде може да се научи нужният размер, при условие, че Краси (поне аз така разбирам кореспонденцията си с нея) може би не иска да се занимава.
Иначе бих координирала нещо такова: в смисъл напомняне на доброволци за внасяне на суми по сметка, водене на отчет за внесени суми, т.н.

[Кал]

Тъкмо говорих с Краси Стоева по телефона. Тя ще ме свърже със Златин Цветин, племенника на Величка, който е поел грижата за нея. От него ще разбера как ще е най-удачно да превеждаме събраните средства. (Средствата в нашата кампания предлагам да се събират по стандартните канали. Разбира се, ако някой – като Еле – иска да прави директни банкови преводи, няма значение дали ще ги прати към нас или направо към сметката, която ще ни препоръча Цветин.)

Таксата на дома за възрастни хора е ок. 700 лева. Допълнително има разходи за лекарства и рехабилитатор. Краси предполага, че размерът на държавната пенсия за заслуги (която е целта на петицията) също е ок. 700 лева; и че такава месечна сума (в добавка към нормалната пенсия на Величка от ~250 лв.) би закрепила положението. Държавната пенсия надали има кой да я гласува преди септември, така че месеците до есента ще са най-критични.

(Дес и всички четящи: тия числа горе засега са само за вътрешна наша употреба. Нека не ги споменаваме в кампанията, още повече че може да не са 100% верни.)

Величка от години не желае да ползва мобилен телефон, тоест нямаме пряка връзка с нея. Но през август ще се обадя в дома и ще ѝ идем на гости. (В момента при нея станало стълпотворение от посетители, та не е удачно. Хубаво е, че Вили има човешка мрежа. )

[Люба]

Пуснах запитване до колегите от BCause, които администрират платформата за ДМС дарения дали подобен казус би могъл да се впише в техните параметри (напр. лечение). Принципно дарения приемат чрез SMS, но (сега открих, че не ги бях гледала отдавна) и чрез epay или ПОС на ОББ.
5% от постъпленията от epay & ПОС отиват целево към човека.
Което - ако пести усилия и координация на много хора, мисля, че си струва.
50 лв. на 1000 лв. дарение си е прилично мисля.
Ще пиша като имам отговор дали има възможност да се ползва и този канал.

[AllyVRK]

Кале - и всички останали - има ли още възможност да пратя пари чрез payapl на някой от вас за кампанията? За нещастие друга възможност нямам за превод :/

[Кал]

Аз имам PayPal, вързан към личния ми мейл (kalin.nenov). Той е само в краен случай, понеже се губят пари от превалутиране (примерно от долари в евро) и от такси за преводите от него към банковата ми сметка (минимум 5 лв.). Но ако няма как другояче...

[Лъч]

Криптовалутата е доста добър вариант откъм такси-макси, но отдавна не съм прехвърлял нищичко, та ако някой по-свикнал може да се обади, нека се.

[mitseva]

Още един възможен канал за набиране на средства - https://bg.helpkarma.com/. Нямам обаче лични впечатления и опит с тях.

[Кал]

Тъкмо говорих с Краси Стоева по телефона. Тя ще ме свърже с Цветин, племенника на Величка, който е поел грижата за нея. От него ще разбера как ще е най-удачно да превеждаме събраните средства.

Чух се с Цветин. Звучи грижовен.

Ще превеждаме събраните от нас средства директно в сметката на Величка:

Величка Янкова Настрадинова
BG27STSA93000002563605 (ДСК)

@Дес: Можеш ли до събота да напишеш:

1) чернова за блога;

2) чернова на имейл до Гугългрупата „Приятели на ЧоБи“?

Аз ще ги погледна в неделя.

[AllyVRK]

За мен само paypal или кредитна карта е вариант, за нещастие. Значи Кал, на теб мога ли да преведа?
уфф, и я вземете да махнете това ограничение на минимум символи.,

[Кал]

Да подадем ръка на Величка Настрадинова

Приятели на фантастичното:

Вярвам, че повечето от вас знаят коя е Величка Настрадинова. Откакто
открих книгите ѝ, аз я чувствам като духовна майка; а откакто я открих
на живо – като вълшебница от плът и кръв. И сега, когато плътта
започва да я предава, всички нейни духовни деца търсим как да ѝ
подадем ръка.

Знам, че в сезона на отпуските средствата са кът, но ако можете да
отделите – сега или в следващите месеци – благодаря ви. Благодаря ви и
за другите идеи, които ще ви хрумнат. Пращайте средства и идеи през
линка долу.

За повече вълшебства и вълшебници,
Кал)

---------- Forwarded message ---------
From: Човешката библиотека / The Human Library
Date: Mon, Jul 22, 2019 at 11:47 AM
Subject: [ЧоБи] Важно: Да подадем ръка на Величка Настрадинова
To: Приятели на Човешката библиотека


Приятели:

Може би вече сте чули, че писателката Величка Настрадинова, която
имаме честта и радостта да сме издавали и ние, сега се нуждае от
нашата помощ. Ето какво измислихме в ЧоБи до момента:

https://choveshkata.net/blog/?p=7319

Мислете и вие, разпространявайте сред приятелите си и нека сътворим
магия за един от най-вълшебните ни хора и творци.

Заедно,
Кал, Дес и екипът на ЧоБи

А в отзива си за „За змейовете и вампирите...“ в Goodreads добавих:

От днес с Човешката библиотека изпращаме всички приходи от електронното издание за лечението на Величка. Ще се включите ли и вие? :)

[Кал]

Долният откъс е в отговор на предложения от Люба за външни дарителски кампании за Величка, но всъщност съдържа една по-обща молба за помощ: да ме отменяте по всякакви организационни въпроси, поне до края на август. Че идва преумората-прегора...

(...) Освен това усещам все по-сериозна организаторска умора, така че няма да участвам в организацията на външни кампании (които искат съгласуване с други хора/институции) – нека ги поемат по-свежите ни организатори. (В момента дори не мога да преценя към кого още да препратя това писмо. Опитай все пак да продължиш разговора във форума; или пишете до всички в ЧоБи.)

[Кал]

Григор също е пуснал призив.

Аз публикувах коментар отдолу, но още не е одобрен (предполагам, заради линковете):

Гри, благодарим за разгласата!

Понеже доста хора не успяват да се ориентират: средства за Величка събираме по някой от начините, изброени тук: https://choveshkata.net/blog/?page_id=180

(И моля да прикриеш мейла ни от спам-ботовете. )

Ще проверя пак довечера.

EDIT: Гри го одобри.

[Люба]

По темата с набиране на средства за Величка, докладвам:
мога да пусна кампания за набиране на средства в platformata.bg
Кампанията ще бъде от името на Фондация "ЕкоОбщност" (имаме профил там и най-бързо и лесно мога да предложа пускане и одобрение на кампанията).

95% от сумата, която се събере, ще отиде за покриване на разходи, свързани с престоя на Величка в дома и за лекарства (това - на база на проведен разговор с племенника й). 5% според договора с BCause - фондацията, която управлява платформата - отива за техни административни разходи по поддръжка на платформата.

Важен въпрос към всички тук четящи - има ли според вас смисъл да създам кампания и ще помагате ли да се разпространява, за да има смисъл упражнението?
Или смятате, че всички лични пуснати апели за целта са стигнали до потенциалните спомоществователи и това би било едно дублиращо усилие, без особен ефект.

Втори важен въпрос - някой има ли желание да погледне след мен примерен текст за Платформата или всички са летно загорели и на моя отговорност да пускам (при условие, че първият въпрос по-горе е с отговор "Давай").

[Кал]

1. Не мога да преценя.

След евентуално пускане на кампанията ще я добавим към съществуващия запис в блога ни. Втора вълна мейли и други разгласи преди септември-октомври няма да пращам.

2. Ще го прегледам само за фактология. Пример: на този етап нямаме разрешение от Цветин да разгласяме името на дома – цитирам се от poslednorog-а:

За момента ни помолиха да не разгласяваме дома, в който е настанена
Величка, понеже предишните дни се е получило стълпотворение от
посетители, които са попречили на работата на персонала.

[Люба]

Само да уточня.
Не ми е и хрумвало да посочваме името на дома.

[Кал]

Всеки ден в Goodreads ще добавям следния призив към някой свой отзив за книга на Величка:

Вметка от юли 2019-а: В момента Величка Настрадинова има нужда от подкрепата ни. Ще се включите ли? :)

Днес започнах с „Невероятната Марта“.

[Vessey]

Аз подписах петицията и с удоволствие ще даря 10 лв. Знам, че не е много, но се надявам, че ще са полезни в комбинация с други дарения. Още не съм си взела едни пари от мъдруването (не поради грешка на ЧоБи, а защото все попадам на служители, които не знаят как се открива сметка), така че, ако може, вместо да ги превеждам, приспаднете ми ги от тази сума. Дано всичко се оправи. Стискам палци <3

[Кал]

Мой отзив за „Боговете не пишат“:

Най-напред несъщественото. Ако не сте съгласни с жанровото определение „роман“, най-точното, което знам аз, е англоезичното fix-up: отделни истории, споени в обща рамка чрез интерлюдии. Такива са например първите две части от сагата за Вещера на Сапковски.

Същественото е надолу:

~ Ще почна с личното.

Тежи ми... на част от мене още ѝ тежи. Тежи ѝ как изтече последната година на Величка – приятелката Вили – в този свят. Година в изолация: физическа, заради изискванията на дома, който се грижеше за нея (и заради карантината, която почна миналата пролет); психическа, заради дегенеративните процеси, които бавно – а от един момент нататък много бързо – отнемаха възможността ѝ да общува.

(Когато се отдам на ужаса, си мисля, че е имало и духовна изолация: духът се е почувствал сам и изоставен. Но това знам, че са мислите на ума. Те лъжат. Духът е по-голям. )

Тежи ми, понеже нямам краен отговор дали направих най-доброто, на което бях способен. Дали бях истински приятел. Дори дарителската ни кампания в един момент ми се стори, че не просто не помага, а даже удължава агонията. И вечният въпрос: Как някой, на когото му е зле, да помогне на друг, на когото му е зле? (През по-голямата част от изолацията на Величка аз бях в ниската си биполярна фаза, с КПД на зеленчук.)

Тежи си ми, въпреки всичките сбогувания и напомняния (от духа, оня, по-големия ), че всичко е наред; всичко е нужно.

И ми тежеше даже повече, че съм изпуснал шанса (дара!) да прочета последната излязла книга на Величка. Понеже тя излезе само на хартия, пък аз хартиени издания не си купувам от години, пък къде да я търся по книжарници, пък... пък.

Тия дни си бях в Пловдив, по друг неособено весел повод (но поне развръзката беше жизнеутвърждаваща ). И както гледах библиотеката на дядо (*фанфари* единственият човек освен мен, прочел всички книги на Човешката библиотека), що да видя? Последната книга на Величка.

Награбих я, набутах си я в раницата... и днес, в един от последните дни на ноември – месец на нови начала – я почвам.

И май вече не ми тежи нищо...

~ А първият разказ, с който почват „Боговете“ – викингската история „Рюдигер забрави да умре“ – е непривично брутален и безмилостен. Виж ти, виж ти, какви Велички си си криела, приятелко...

~ Послушайте, послушайте „Танхойзер“:

Бавно пристъпваше конят на славния рицар Танхойзер. Планината тъчеше мъгли и загръщаше с призрачни дрехи самотния конник. Тъмният мъх върху камъка хищно поглъщаше звъна на шпорите, тропота на подковите. Капки сълзяха по черната броня, мокър кичур пера върху шлема унило потръпваше като премръзнала птица. (...) Повя потаен нежен вятър, раздипли бялата мъгла и слънцето тържествено заля със злато оросената трева.

~ Интимният живот на Братин Войнов е друга изненада в творчеството на Величка. Не казвам „хубава“ или „лоша“ – трудно ми е да преценя. Просто не го очаквах.

А автор да те изненада с последната си книга е хубаво само по себе си. Понякога.

~ Разказът за Делю Войвода (оня от песента, да) е по-хайтовски от Хайтовите:

Когато Делю възбрани планината, даридерските аяни не си развалиха рахата. Нежеха се из сараите, пиеха марно кафе, тръгнеха ли да развеят везани чепкени, конете им огън изсичаха от калдъръмите. Ятаганите им бяха като сърпове пред жътва, пушките им звезди умерваха. И падаше нощем над Даридере някоя уцелена звезда. А Делю не падаше.

И почти толкова дончевски като Дончевите:

Имамът зачете книжката, заклати чалма и взе изтънко да извърта и меко да нарежда приказките, но Селимбег разбра и рече:

– Колкото и да увиваш конопа, коприна няма да стане. – И накара глашатаи да викат из села и градища: който му доведе Делю вързан или поне донесе главата му, на каквото и да се надява, ще го има.

Викаха гласовити мъже, квасеха гърла със салеп и пак викаха. Орлите над Крамолник чуха, даридерските аяни – не.

Тогава Селимбег им прати върху сребърни подноси драмски тютюн, янтарени броеници и жълти жълтици. Ей тъй, за нищо, за добро почитание и за байрама, дето се беше задал.

Аяните придойдоха, извадиха свои си тютюни, не погледнаха към даровете, а заприказваха навъсено и неприязнено:

– Ние за продан ли сме? Селимбег такава цена ли дава? Но да не мислим зло, да не гневим Аллаха. Селимбег нищо не ни е поискал, дарувал ни е за байрама. А защо досега не ни е почитал? Ние пък кого да зачетем? Селимбег ни е едноверец, но не е наша кръв. Делю е от наш корен, ала е неверник – християнин. Вярата е над кръвта и корена, но ние с кого живеем плет до плет – с турците на Селимбег или с християните на Делю? Нам падишахът власт е дал, за да има мир в планината. Да не би конят на Селимбег да струва повече от трийсет души овчари, па били те неверници? Какво зло са сторили на Селимбег? Защо той не се изпречи пред хайдутите на Делю, ами изкла господеви люде – пастири? Защо им прибра стоката като разбойник янкеседжия? Тия хора оставиха сираци и вдовици. Ако плъзнат просяци из земите ни, кой ще бере срама – Селимбег или ние? Той каквито сметки има с гяурите, да ги оправя. Каквото ще им иска, да си го иска. Ние не пречим.

~ „Паун“ е подобна хубост. И ме подсети за още едно име – Йоан Владимир:

– Боиш се, че царят ще зароби и моите свободни селяни? Те не са много – има-няма стотина огнища.

– Едно да е! Един човек да е! Не го оставяй! Този, който е крепостен отрок и такъв се е родил, свикнал е. Ако му е потребна свободна воля, ще се откупи, ще се измоли, ще забегне... Другите ще хвалят Бога и в робство. Но да позволиш да заробят твоите свободни селяни е велик грях. Къде ще се скриеш от такова злодейство? В манастира ли?

Милада вдигна очи, остави Паун да ги прониже с бесния си поглед, и отби яростта с притихнал глас, заслонен сякаш с костенурска коруба:

– Ти какво ще кажеш да сторя?

– Върни се и опази свободните душѝ.

Милада го загледа с недоверие.

– Аз? Сама вдовица срещу царя?

Паун искаше да говори за силата и богатствата на Даждибог, но помълча и отвърна друго:

– Ако ме искаш, ще дойда с тебе.

И върна се Милада в Даждибог, а с нея – Разноокия, който не търпи слуги и сам слуга не става. Постоя месец, два, на третия се яви пред болярката. Тя си рече, че се е затъжил за пътищата, та иде да се сбогува, но той се облегна на меча си и наведе глава като див бик.

– Миладо, вземи ме да ти служа.

Тя стегна дъх, набра глас, прегази свян и стъписване.

– Не си за слуга. Ако искаш, бъди ми мъж.

И страшният Паун се сви край женските поли на Милада. Тъй отминава световната слава. Но Бог вижда кой, защо и заради кого се е отрекъл от волната си воля.

~ Крали Марко не ми е от любимите родни юнаци. Хубав е:

Гледа Марко – стои Филип [Маджарина] като яка скала, по ръка му бик може да мине. Гледа Филип – стои Марко като вишна чука, на гърди му зубри могат да нощуват.

От брега войници и боляри чудом са се чудили – тия мъже как земя ги държи.

Но не е умен.

Или... тук Величка ще покаже умния?

(Оставям ви сами да откриете отговора.)

~ И тъй... Братин Войнов напусна пасторалния уют, за да иде да пише и преподава наука в София голема града.

А ти, Вили, къде (не) пишеш и се раздаваш сега?