Приятели:

Помните ли „Последният еднорог“?

Е – шест години по-късно, долу ви чака „Песента на ханджията“: друг роман на Питър С. Бийгъл. Вероятно най-изящният му… но това ще прецените сами. 🙂

И преди да се понесете по нея, по песента:

– Ако искате да сте По-желали – онези читатели, които вярват с ум и сърце, че тази книга заслужава да влезе в поредица „Човешката библиотека“ – пишете ни!

– Ако искате да продължим да издаваме преводни книги – помогнете ни!

Засега само ще споделим, че „Песента на ханджията“ ще излезе като електронно издание. (Като хартиено – само ако се съберат поне 100 предварителни поръчки.) И че силно ще разчитаме на вашата помощ с разгласата. Целта ни е дръзка: поне 700 платени е-книги. За да има смисъл чутовният труд на преводаческо-редакторската ни кавалкада…

Подробности – по-нататък. Лека-полека. 😉

И тъй…

 

Пристигнаха три дами по залез в моя край:
едната бе кафява, както е кафяв кравай,
едната – черна, с крачка на моряк жена,
едната – бледа като дневната луна.

Бялата бе с пръстен от ярък изумруд,
кафявата – с лисица на сребърен хамут,
с бастун от палисандър бе черната от тях
и меч в сърцето му с очите си видях.

Те взеха стаята ми и залостиха вратата,
те пяха – всяка песен бе ми непозната.
Унищожиха овнешкото, без да се помаят,
и викнаха за вино, че и за ратая.

Един път спориха, проляха дваж сълзи –
смехът им цялата околност огласи.
Таванът се разтресе, мазилката поддаде,
всички гълъби без два лисицата изяде.

Отяздиха със изгрева на слънцето над тях,
бялата като кралица, черната като монах,
кафявата запяла, на радост глашатай,
а аз ще имам да си търся нов ратай.

 

Песента на ханджията

Питър С. Бийгъл

Превод: Анна Антонова

Редакция: Калин М. Ненов

 

ПРОЛОГ

 

Някога край една река на юг имало селце. Хората, които живеели там, отглеждали царевица, картофи, един сорт синьо-зелено зеле и някакъв жълтеникавокафяв пълзящ плод, който бил по-приятен на вкус, отколкото на вид. През дъждовния сезон всички покриви протичали – къде повече, къде по-малко – а децата често били слабички, за разлика от кравите и прасетата, но в онова село никой не оставал гладен. Имало и хлебар, и мелничар, което си било удобство, и тъкмо толкова свободно време, че да се родят достатъчно разногласия за две отделни църкви. А корените на едно дърво, растящо само в онзи край, успокоявали треска, накиснати в чая, а пък обелени и счукани, ставали на боя като зелени сенки.

В селото живеели две деца, момче и момиче, родени с едва часове разлика, които израснали влюбени един в друг и били вречени да се оженят през пролетта на осемнадесетата си година. Ала дъждовете се проточили оная година, пролетта закъсняла, а по реката даже имало лед, нещо, което помнели само най-старите. Затова, когато топлото време най-накрая дошло, двамата влюбени излезли на мостчето под мелницата, където не били ходили почти половин година. Следобедното слънце ги карало да примигват и потръпват, и те си приказвали за тъкане, какъвто бил занаятът на момъка, и за кого нямало да поканят на сватбата си.

Девойката паднала в реката в онзи ден. Заради зимните дъждове дълга част от перилото, на което тя се облягала със смях, била изгнила и то се сгърчило под тежестта ѝ, а водата се устремила към нея. Имала време да ѝ секне дъхът, но не и да извика. Продължете четенето на “В подготовка за „Песента на ханджията“: Малкото четене”

Приятели (:

Втората ни книга за 2013-а е първото ни съвместно издание – заедно с Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“; и първата антология, която включваме в поредица „Човешката библиотека“.  Обещаваме обаче, че съвсем няма да е последната. 😉

Тринайсетте цвята на дъгата

Величка Настрадинова, Атанас П. Славов, Георги Арнаудов, Александър Карапанчев, Любомир П. Николов, Григор Гачев, Николай Теллалов, Валентин Д. Иванов, Янчо Чолаков, Ангелина Илиева (с псевдоним Йоан Владимир), Ивайло П. Иванов, Владимир Полеганов, Калин Ненов, Геновева Детелинова – автори, 2013

Калин Ненов, Атанас П. Славов – съставители, 2013

Калин Ненов, Емануел Икономов, Катерина Обретенова, Вихра Манова, Александър Карапанчев, Ангелина Илиева, Диана Павлова, Искра Христова, Светла Йосифова, Николай Светлев – редактори, 2013

Калин Ненов, Евгения Василева, Илка Чечова – коректори, 2013

Калин Ненов – предговор, 2013

Елка Парушева, Атанас П. Славов – художници на кориците, 2013

Атанас П. Славов, Елка Парушева, Надежда Коцева – илюстрации, 2013

Александър Василев, Калин Ненов – електронно оформление, 2013

Александър Карапанчев – технически сътрудник, 2013

Фондация „Човешката библиотека“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“ – издатели, 2013

Благодарим сърдечно на Mandor от sfbg.us за консултациите при оформлението.

За да ви пратим книгата (във формат FB2), пишете ни на poslednorog -в- gmail.com дали искате:

А) илюстрираната версия (с размер 3 MB)

или

Б) версията без картинки (с размер 0,9 MB) – с корица 1; с корица 2; или без корица?

~

И! Сега е моментът да обявим резултатите от Копнежа за корица, който копняхме от началото на март. Затаете дъх…

… и превъртете страницата нагоре – за да видите (пак :D) двете корици, които най-силно грабнаха сърцата и умовете на участниците в Човешката библиотека и Тера Фантазия. Топло приветстваме Елка Парушева и Атанас П. Славов! И ги каним да си изберат от изданията на ЧоБи – всичко, което грабне техните сърца и умове (в рамките на 60 лева 😀 – всеки от двамата).

Имаме и награда-насърчение за още един художник: Надежда Коцева. Надя, моля харесай си две от нашите електронни книги (всичко тук без преводите и Посестримите), пиши ни на пощата – и веднага ти ги пращаме. 🙂

А вие, приятели, може да разгледате деветте предложения, които получихме, в Галерията към сборника.

А сега обратно към него самия…

~

Заплащането на е-изданието е доброволно, според желанията и възможностите ви, и става по някой от начините тук. Всички приходи отиват при авторите и творческия екип или се влагат в подготовката на следващите книги от поредица „Човешката библиотека“. Ако се колебаете – препоръчваме 3 лева.

Разполагаме и с хартиени бройки от антологията, на цена 15 лева (заради малкия тираж :(), но върху сто процента рециклирана хартия, включително корицата 🙂 – която в техния случай изглежда така:

Ново: От 2014-а хартиените бройки са изчерпани.

И авторите, и ние ще се радваме на отзивите ви… дори да са само от един ред. Пишете тук, или във форума, или на мейла горе.

Честита пролет! Вижте каква дъга се е спуснала: да ни поздрави, да ни поведе…

Приятели (:

По-долу ще откриете предговора към предстоящото електронно издание на антологията „Тринайсетте цвята на дъгата“. По-важното обаче е, че може да ни помогнете в подготовката – като:

– участвате, или насърчите ваши рисуващи приятели да участват в Копнежа за корица, който тече до 15 март. Остава точно една седмица – давайте!

– ни пишете искате ли хартиени бройки от антологията и колко. Вече разполагаме с готов тираж – но ако поръчките се окажат много, ще мислим за допечатка.

– ни пишете искате ли да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че „Тринайсетте цвята на дъгата“ заслужава да излезе в поредица „Човешката библиотека“.

А сега…

Защо сте тук?

Мигар очаквате да откриете нещо по-хубаво, по-истинско от историите, които ви чакат една страница по-нататък? Колко пъти ви се е случвало? Честно?

Така и така сте тук:

Вие вярвате ли на нещата, дето ги пише по предговори, задни корици, рецензии, публикации в пресата? Вярвате ли – дори след като сте прочели самата книга – че рецензентите, предговарящите, представящите също са я прочели? А ако са – полезни ли са ви, техните гледни точки? Влияят ли върху читателския ви избор?

… Още сте тук?

Антологията „Тринайсетте цвята на дъгата“ беше събрана заради изискванията на Европейската комисия при кандидатстване по програма „Култура“.

Глупости. Антологията беше съставена, защото отдавна имахме нужда от смислен и силен сборник, в който да няма празно.

Грешите. Антологията беше съставена, за да положи основите на следващата, по-голямата антология. Нима сте забравили?

„Всяка от историите тук е за спасяването на света. Независимо дали говорим за буквалното спасяване на Земята от метеорит (както става в „Как спасих света, или най-хубавата професия“), на личния ни свят, парченцето земя, която наричаме „наше кралство“ („Извън картината“), на единичната вселена, която е човекът („Заклинание“, „Да обичаш Сам Сама“, „Драконът и портокаловият сок“), на ВСИЧКИТЕ вселени-хора, които сме се сбрали в този свят („В началото бе метрото“) или на някой друг („Животинчето“), или на самите принципи, които осмислят съществуването ни и ни позволяват да продължим да се наричаме „човеци“ („Сиянието на реката“, „Последният разказ“, „И попита войникът: – Кой ме повика?“, „Сънувах човешко лице“, „Атентатът“, „Приказка за Юнаци и злодеи“).“

Първоначалната подборка се ограничи – по необходимост – до български текстове, за които разполагаме с качествени преводи на английски език. (Плод от дейностите на Фантазийската преводаческа академия.)

Абсолютно си прав, за сефте. Не че някой ще ти повярва. Все някой – избери си от тоя списък с имена тука – ще изока, че пак е вършала шуробаджанащината. Че пак „нашите“ са се вредили за сметка на „вашите“.

Да окат. Тяхно изконно право е. Знаете, че ако ни проглушат ушите, наше право пък е да не ги включим в следващата, по-голямата антология. Омръзнало ни е, уморено ни е да се държат с нас все едно сме им длъжни…

Авторите са подредени по старшинство – от най-възрастната до най-младата.

Не е вярно. Авторите са подредени по младшинство – на духа. Виж: започваме с най-младия дух, този на Марта… така де, Величка. Следва другият най-млад дух, този на Наско. И тъй – до ненадейно, неподобаващо зрелия дух на Геновева.

Аз бих пренебрегнал подредбата и посегнал към разказите на случаен принцип. Разгръщам на произволна страница и търся отговори. На въпроса, който съм си задал, преди да разгърна.

Но тук навлизаме в други едни сфери…

Всеки автор е представен с по един текст.

И това не е вярно…

… … …

Е – беше ли ви полезен, нашият вътрешен монолог?

И подлежи ли нещо в изкуството на еднозначно тълкуване?

 

Ако имате отговори на тия въпроси – или искате да ни зададете други, ваши си – заповядайте в дома на Човешката библиотека:

http://choveshkata.net

Тя е място за общи търсения. А понякога – като в тези тринайсет истории – и открития.

Айде пак се почна с текстовете за задни корици…

Засмеяно ваш,
Калин

Приятели (:

Ето я – първата книга в поредица „Човешката библиотека“ през 2013 година; и второто издание на романа на Величка Настрадинова:

За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството

Величка Настрадинова – автор, 1999, 2013
Катерина Обретенова – редактор, 1999, 2013
Илка Чечова, Калин Ненов – коректори, 2013
Веселина Василева – предговор, 2013
Милена Йоич, Васил Иванов – художници, 2013
Елка Парушева, Вяра Крушкова, Атанас П. Славов – оформление на кориците, 2013
Александър Василев, Калин Ненов – електронно оформление, 2013
Фондация „Човешката библиотека“ – издател, 2013

Благодарим сърдечно на Mandor от sfbg.us за консултациите при оформлението.

За да ви пратим книгата (във формат FB2), пишете ни на poslednorog -в- gmail.com – дали я искате с корица 1, корица 2, корица 3 или без корица. 😉

Заплащането е доброволно, според желанията и възможностите ви, и става по някой от начините тук. Всички приходи отиват при автора и творческия екип или се влагат в подготовката на следващите книги от поредица „Човешката библиотека“. Ако се колебаете – препоръчваме 3 лева.

Първото хартиено издание на „За змейовете…“ вече е напълно изчерпано.

И авторката, и ние ще се радваме на отзивите ви… дори да са само от един ред. Пишете тук, или във форума, или на мейла горе.

И… честит празник! 🙂

Приятели (:

Първо, подсетени от едно отдавнашно подсещане ;), поясняваме: Копнежът е нещо като конкурс, само че по-топло, по-несъстезателно, по-Човешко. 😀

И възвестяваме

КОПНЕЖ
за корица на „Тринайсетте цвята на дъгата“

„Тринайсетте цвята на дъгата“ е поредната книга в книжната ни поредица – и първата антология, която съставяме ние. Освен това е първото ни съвместно издание (ако не броим алманаха „ФантАstika“): съставихме я и ще я разпространяваме заедно с нашите съмишленици от Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“.

„Антология“, в случай че за първи път срещате думата, значи „сборник с текстове от различни автори“. Ето кои са текстовете, включени в нашата фантастична дъга:

1. Заклинание
2. Сиянието на реката
3. Последният разказ
4. В началото бе метрото
5. Извън картината
6. Животинчето
7. Как спасих света, или най-хубавата професия
8. И попита войникът: – Кой ме повика?
9. Атентатът
10. Сънувах човешко лице
11. Да обичаш Сам Сама
12. Приказка за Юнаци и злодеи (частта „Център“)
13. Драконът и портокаловият сок

(Връзките, които даваме, са към техни предишни издания. В „Тринайсетте цвята на дъгата“ повечето текстове са в нова редакция.)

И сега: за каква корица копнеем.

Корицата ще краси както електронното, така и следващото хартиено издание на антологията. Ако художниците са съгласни, ще публикуваме предложенията им и в галерията ни.

Формат:

Окончателните размери на хартиената корица ще бъдат:

• лицева част: 13 (ширина) на 20 (височина) сантиметра;
• задна част:  13 (ширина) на 20 (височина) сантиметра;
• гръбче: ок. 1 (ширина) на 20 (височина) сантиметра.

Предвидете по половин допълнителен сантиметър от външната страна  (тоест отгоре и отдолу навсякъде; отдясно в лицевата част; отляво в задната част). При отпечатване на книгата той се обрязва.

От същия файл (лицевата част) ще направим и електронната корица. Тя ще е с ширина 500 пиксела и височина, пропорционална на оригиналната версия.

(Това не означава, че трябва вашите предложения да са толкова големи в оригинал, само ви дава представа как ще изглеждат накрая.)

Брой предложения:

Няма ограничение. Но крайният срок е близо – по-добре направете една прекрасна корица, отколкото две просто хубави, да? 😀

Задължителни елементи и условия:

1. Лицевата част трябва да съдържа заглавието „Тринайсетте цвята на дъгата“ и подзаглавието „антология“, изписани точно така (без кавичките). Изборът как да изглеждат и да ги разположите е изцяло ваш.
2. Върху гръбчето да пише „Тринайсетте цвята на дъгата“ (без кавичките). Надписът да е ориентиран по такъв начин, че да се чете нормално, когато оставим готовата книга легнала с лицето нагоре. (Тоест: думата „Тринайсетте“ да е по-близо до горния ръб, „дъгата“ – до долния.) Под надписа да има „въздух“ от 2 – 3 сантиметра (там ще добавим емблемата на поредица „Човешката библиотека“).
3. Не включвайте никакви други текстови елементи; ние ще ги добавим накрая.
4. Не слагайте рамки или отчетливи контури на границите между лицевата част, гръбчето и задната част, както и по външните им ръбове. Винаги са възможни размествания или проблеми при обрязването, с често неестетически последствия.
5. За задната част предвидете място за анотация на книгата (текстът, който ѝ служи като „визитка“ пред читателите). Тук има усложнение: още не знаем дали  текстът ще заема половината задна страница или (почти) цялата, или нещо междинно. Най-добре предложете такава задна част (опа… :D), която пасва на анотация с произволна дължина. (Така или иначе, в случая е по-важна лицевата част.)

Техника:

По ваш избор: пълноцветна живопис, абстракция, черно-бяла графика, снимков колаж… ваш избор. Наистина.

Досега не сме имали проблем да отпечатаме каквото и да е. (Освен със съответствията в цветовете на екран и цветовете на хартия, ама това е стара болежка на хартиения печат. :D)

Насоки (които не бива да спъват творческия ви устрем ;)):

~ Избягваме рамките. Стараем се да ги чупим, всъщност. 😀

~ Избягваме правоъгълниците – и ъглите въобще.

~ Примираме за красиво рисуване. (Но знаем, че то иска повече време.)

~ Като вдъхновение може да ползвате самото заглавие на антологията. Или, разбира се, някой от текстовете. (Но ще ви стигне ли времето?)

Срок: 15 март

Внимание! Ако държите да участвате, но знаете, че няма да успеете в този срок – пишете ни до кога желаете да ви изчакаме. Не обещаваме, че ще се съобразим (мечтаем си е-книгата да е готова за 21 март – да влезем в първата пролет с една наистина чудна дъга… :)) – но ще направим всичко по силите си.

Пращайте предложения на poslednorog -в- gmail.com. Използвайте jpg, gif или tiff файлове.

Внимание! Ако сканирате предложенията си, използвайте формат, който запазва яркия контраст (при някои jpg например се размазват контурите). За да се уверите, че всичко е наред, увеличете (zoom) сканираното изображение на поне 200% и вижте дали там, където има рязка граница между различни цветове (например: черно до бяло), не са се получили „размазани“ (в примера: сиви) пиксели. Ако това ви затруднява: сканирайте в tiff формат; или помолете някой по-опитен приятел да ви помогне при сканирането; или ни пишете да се уговорим как да получим направо хартиените илюстрации – ние ще ги сканираме.

Награди:

Художникът на най-харесаната корица ще получи ваучер на стойност 90 лева за хартиените издания в поредица „Човешката библиотека“. Художниците на всички харесани корици ще получат по три електронни книги от поредицата – по техен избор. (Даже и да не ни разрешите да ги публикуваме в Галерията. ;))

Ако имате въпроси – въпросвайте!

И – творете! Ние Копнеем за вас!

Честит празник!
Калин и целият екип на Човешката библиотека