Категория: Посестримите

Приятели (:

Човешката библиотека обявява

Копнеж за човечни книги

В Копнежа могат да участват книги с художествена проза, издадени на български през 2013 година; хартиени или електронни, родни или преводни. Номинациите са отворени за автори, издатели, читатели и всеки, който се вълнува от бъдещето на книгите.

Книгите, за които копнеем, покриват първите 4 критерия за включване в поредица „Човешката библиотека“. Критерият „подходящи и за по-млади читатели“ е желателен, но не е задължителен.

Темите и жанровете са свободни.

Продължете четенето на “Копнеж за човечни книги (до 30.04.)”

Представя: Димитър Стефанов

Когато се спомене името на Иван Мариновски, повечето хора или се сещат за „Космосът да ти е на помощ, Александър“, или не правят никакви асоциации. Но има и една по-малка групичка, в чиято памет се прокрадват топли детски спомени за пъстра корица, немирни близнаци и много приключения.

С „Руфо, червенокосия“ се запознах в началото на века, далеч надраснал препоръчителната възраст за първа среща с тази книга. Обаче дали защото съм запазил детското в себе си, или защото упорито стоя на едно място и не искам да влизам в света на възрастните… направо се влюбих в образите и случките, изградени от Иван Мариновски.

„Руфо“ е история за порастване, възпитание и за любовта към откриването на отговорите.

Вихър притаи дъх: часовникът цъкаше. Защо цъка? Какво има в него? Скоро часовникът не се чуваше да цъка, обаче се виждаше какво има в него: зъбни колелца, пружинки и други такива, които направо омагьосаха нашия Вихър. Ето това е! Техниката! Тя е смисълът на живота му!

„Руфо“ също така е история за нервите на родители, които понякога не издържат, за баби, грижещи се с любов за внуците си, и за две щури хлапета, опознаващи света ден след ден, пакост след пакост.

Събудиха се от шумолене на хартия, сподавено хълцане и ужасни викове, сякаш някой беше загубил дисертацията си. Ами, загубил! Вихър и Вихра я били съсипали! Унищожили я до последния лист! До последната буква! И други такива! Татко яростно крачеше от ъгъл до ъгъл и Вихър и Вихра се уплашиха, че той ще продължи през стената и ще нахлуе в банята на съседите. Майчето и бабчето тичаха по него и го успокояваха. Децата били още малки. Нормално било да правят бели.

Продължете четенето на “Представяме ви: „Руфо, червенокосия“”

Представя: Димитър Стефанов

Високо в планината, дълбоко в гората, там покрай реката, в дупка в земята живееше таласъмче. Таласъмчетата си нямат имена, но всички го наричаха Таласъмчо.

Така започва първата в света книга-игра, насочена към най-малките, и тези встъпителни слова бързо станаха любими на стотици български деца и техните родители. Имам щастието да съм вуйчо на малкото Таласъмче, на което е посветена книжката, така че това ревю няма как да бъде обективно. Но пък ще бъде от сърце! Забелязвам, че около все по-голяма част от връстниците ми щъкат хлапета, така че ако имате подходящ малчуган подръка, можете да се впуснете заедно в множество приключения с Таласъмчо.

На поляната дойде старата Драконка, детска учителка, и обяви, че храната свършвала, защото сега било лято, но вече идвала есента и после зимата и храната свършвала.

И тук идва ред и на първия избор – накъде да се насочим, за да търсим храна. Напълно в духа на книгите-игри изборът е оставен изцяло в ръцете на читателя (или слушателя), но за разлика от приключенията, които ни завладяваха преди години, в тази книжка няма лоши разклонения.

Продължете четенето на “Представяме ви: “Голямото приключение на малкото таласъмче””

Вълкодав

Представя: Илка Чечова

Защо да не тръгна на поход
и на подвизи да не се посветя,
защо да не странствам с години,
щом имам къде да се прибера?

Защо да не вдигна платната,
за да откривам далечни страни,
щом го има туй щастие земно –
бряг роден, затулен от гъсти мъгли.

Защо да не дрънкам оръжие,
за да се сражавам за нечия чест,
щом някому аз съм потребен,
щом чака от мен някой вест?

(…)

Прочетох го, когато бях на петнайсет или шестнайсет.

И оттогава ми е любим.
Продължете четенето на “Представяме: Вълкодав (на Мария Семьонова)”

Приказка без край

Михаел Енде

Представя: Калин Ненов
Или: Защо едно момче спря да бяга във Фантазия и започна да носи от нея към своя, към нашия свят

Странно нещо са човешките страсти, а децата не са по-различни в това отношение от възрастните. Онези, които са обхванати от тях, не могат да ги обяснят, а другите, които никога не са изпитвали подобно нещо, не могат да ги проумеят.
Има хора, които рискуват живота си, за да покорят един планински връх. Никак, дори и самите те, не могат точно да обяснят защо правят това. Други се погубват, за да спечелят сърцето на дадена особа, която не ще и да знае за тях. Трети пък се провалят, защото не могат да устоят на насладите на търбуха или на шишето. Някои затриват цялото си състояние, за да спечелят в хазарта, или жертват всичко за фикс-идея, която никога не може да стане реалност. Други мислят, че могат да бъдат щастливи само ако са някъде другаде, и цял живот обикалят по света. Има и такива, които не могат да си намерят покой, преди да се доберат до властта. С две думи, колкото хора – толкова страсти.
За Бастиан Балтазар Букс това бяха книгите.
Само който никога не е прекарвал по цели следобеди над една книга и не е чел с пламнали уши и разрошена коса, забравил къде се намира, без да усеща ни глад, ни студ…
Само който никога не е чел на светлината на фенерче, завит презглава с одеялото, защото татко или мама, или някоя загрижена персона е загасила лампата с добронамереното обяснение, че вече е време за сън, защото утре трябва да се става рано…
Само който никога не е проливал явно или тайно горчиви сълзи, защото една прекрасна приказка е свършила и трябва да се раздели с героите, с които е преживял толкова приключения, които е обичал и на които се е възхищавал, за които е треперил и се е надявал и без които животът му се е струвал празен и безсмислен…
Само който не е изпитвал подобно нещо, вероятно не ще проумее онова, което направи сега Бастиан.
Той се беше вторачил в заглавието на книгата и ту го обливаше гореща пот, ту го побиваха студени тръпки. Точно за това беше мечтал толкова пъти досега, желал го беше, откакто живееше с тази страст – приказка, която никога да не свършва! Книга на книгите!
Трябваше да притежава тази книга, каквото и да струваше! Продължете четенето на “Представяме: „Приказка без край“”