За чудесата, които се случват всеки миг, като приказките, които сътворяваме – най-истинските, случващи се всеки ден пред очите ни.
Носителят на светлина
20 март е. Навън времето се е поначумерило по мартенски и баба Марта сипе ту усмивки и слънце, ту малко дъждец.
В главата ми отеква чудна мелодия – проблясват мечове, чуват се стъпки, прошумоляват листа… В главата ми звучи вълшебна музика и вече съм там – при принц Ариан, принцеса Ния, злия магьосник, приказните гледки. Историята ще ме заплени! Още при споменаването на думата “гора” в началото, когато магьосницата се приближава към принц Ариан, усещам вълшебство, примесено с екологична тематика. Някой изсича свещените гори. Древно пророчество е на път да се сбъдне. Носителят на светлината иде!
Събрали сме се на площад Славейков. Тъкмо идвам и виждам Христо, облечен в официални дрехи и усмихнат до ушите. След малко идват и другите от екипа, който се състои и от вълшебниците Катя и Ели.
Запътваме се към Хамбара, мястото, където е предпремиерната прожекция.
Когато отварям малката вратичка, сякаш попадам в страноприемница “Скокливото пони”, където от полегатите стълби светят и ми намигат пламъчета на свещи, а дървеният ковчег до вратата напомня за атмосферата на “Карибски пирати”. Вярно, пуши се и трябва да стоиш прав, но нищо не може да ти отнеме желанието да посрещнеш чудото.
А то е “Носителят на светлина” – колективно дете-чудо на задружен екип от младежи от град Варна. И е фентъзи филм, на който предстоят изяви на филмовия фестивал за късометражно кино в Балчик и на много други български и международни конкурси. Творческият екип е работил с варненската група за исторически възстановки и каскади “Чигот” и със студио “Две и половина”, където записват дублажа.
“Чудаците” са заедно от 2 години, от началото на снимките.
Те се самоопределят като странно трио – единият пише, другият композира, третият фотографира…
За себе си Катя споделя:
Като режисьор, това ми е вторият сериозен проект в студентското кино. Първият беше филмът “Поп-метъл”, финансиран от програма “Младеж”. Освен това съм режисирала и една пиеса по случай честването на Айнщайн като учен на века. За мен винаги е било важно да мога да споделям с някого сътворяването на дадена история. Това много ми помага, не само защото в дискусията се ражда истината и възникват повече въпроси, но и ме зарежда с енергия и ентусиазъм, страст и порив, виждам много по-ясно дадена сцена, вече готова, заснета, жива… Ели много ми помага именно тук, оставяйки настрана фотографските й умения. От 14-годишни с нея творим и мислим заедно. Индивидуалният акт на написването на дадена история не е кой знае какво усилие, нито пък само хрумката.
Пътят също е определящ. Но може би най-важно е и с кого го вървиш, с кого се учиш и мечтаеш. Това е и чудото на чудаците. Умеем да мечтаем заедно. Е, не липсват и творческите спорове, особено когато някой се намеси в сферата на другия, но и това си има поучителните моменти.
Ели споделя:
Радвам се на красотата, която ни заобикаля. Обичам природата и тази близост с естественото ме провокира да показвам и на останалите чудесата, които аз виждам. Вече 4-5 години се уча как да им ги представям, било то чрез фотографии или кино-кадри.
Определено раздвояването между игра и снимане е трудно, защото са по едно и също време. По време на снимките на “Носителят на светлина” научих страшно много за осветлението и се развих. В “бъдещите творчески планове на Чудак” определено ще ме видите като оператор. Това е първият ми сериозен опит за снимане на филм. Преди съм асистирала в любителски проекти като Popcorn и съм фотограф и оператор на група за исторически възстановки и каскади Чигот.
От групата за исторически възстановки Чигот е и Медката.
Това, с което Ицо блесна във филма, освен главната си роля, разбира се, беше музиката.
Христо е незаменим по техническата част и заради образованието си. Той измайсторява фарта за филма, димките, част от мечовете, пророчеството, яйцето…
Музиката на филма е приказна и допринася за незабравимата атмосфера на пейзажите и природата.
Ето какво сподели Христо за нея:
С музика се занимавам от няколко години, а преди това съм имал наистина много хобита и инереси. Повечето от нях намериха своето място в работата по “Носителят на светлина”. Невероятно е да се пише музика за филм – тази музика е чиста емоция, която просто се преживява по време на целия процес на създаване на отделните чсти на саундтрака. Преживявам я аз, за да мога да предам усещането и на други и да я преживеят и те. Точно това е начина, по който пиша музиката си, често дори не знам какво ще се получи и какви мелодии ще звучат накрая. Знам само какво внушение търся.
С останалите неща, които правихме за филма обаче, не беше така. Преди да се заема с изработката на реквизита, особено на важни предмети от него, като Предсказанието и драконовото яйце, символизиращо стремежа към безсмъртие, внимателно подбирах материалите и начините за тяхната обработка, за да изглеждат възможно най-реалистично пред камерата. Най-голямото предизвикателство за мен беше подготовката на техническата част – пригаждането на осветлението и особено изработката на фарта. Проучванията и нахвърлянето на различни работни идеи за него, пресмятането на разходите и търсенето на материалите продължи месеци наред и накрая (не без помощта и на други хора) всичко проработи успешно, а по време на снимачния период сме снимали и на терени, на които не съм подозирал, че ще можем да поставим фарт. А с пиротехниката (най-вече с димките) искрено се забавлявах. За в бъдеще едва ли ще застана отново пред камера, освен за някоя много мъничка роличка или като статист в масовките. Мисля, че открих своето място, и то е някъде встрани от обектива. Не е като да няма какво да се прави там.
Следващият проект на екипа Чудаци се предвижда да бъде напълно професионален и пълнометражен филм на историческа тематика с фолклорни елементи. Очаквайте го в близките няколко години по чудашко темпо!
Планът им е да покажат, че въображението, смелостта, вярата и добрите напътствия могат да дадат умението да се прави грабващо кино в България. Има и хора, които могат да го правят – остава само творческа инициатива от страна на всеки. С общо желание и съвместна работа всичко е постижимо и колкото по-голямо е предизвикателството пред тях, толкова повече се радват на резултатите. Да бъде кино!
Вчера (15 април 2008 г.) беше и премиерата на “Носителят на светлина” в Червената къща в София в рамките на прожекцията на български късометражни филми и дискусия с авторите “Кино в дълбочина 2008”. На въпросите на публиката след прожекцията отговаряха Христо и Катя.
Аз мога да пожелая на чудния екип да не спира да вдъхновява и да радва, защото най-голямото чудо е да носиш радост. А вие, Чудаци, го правите по вълшебен начин – с ентусиазъм, воля и желание.
През септември стартира “Място за бъдеще” – проект, чиято мисия е да гради мостове между българската академична общност – студенти, преподаватели, научни работници… – и граждански активните човеци: независимо дали в неправителствени организации, спонтанни, неформални движения като “Да спасим Иракли” и “Граждани за Рила”, или хората от квартала ви, които по свое желание се грижат за полянките между блоковете или се борят срещу чудовищните сметки за парно. Сърдечно каня всеки от вас, който е открил себе си в горния списък (или тепърва ще се престрашава да действа), да научи повече за “Място за бъдеще” от сайта ни: http://placeforfuture.org
