Жребчетата (които всъщност са кобилки, ама нейсе) тъкмо навършиха десет дена и ни се допразнува. 🙂
А какво по-хубаво празненство (с пиянство) от отзивите на прочелите?
Ох как топлят душата… знаеш ли, аз имам навика да не чета неподвързана книга – за да не я бастисам. Но сърце не ми даде да скрия Еднорогата с подвързия. И сега са й автентични краищата – като препатил, но все така прекрасен еднорог : ))) С нова, добавена красота :))))
(Вяра)
… искам да споделя, че изданието е чудесно, илюстрациите красиви и ако всички книги се издават по този начин, чужденци ще учат български, та да четат нашите издания 😀
Освен това за 30-те прочетени страници Бийгъл пише толкова прекрасно, че чак ти е кеф по няколко пъти да минеш един абзац. Грациозно точно като препускащ сякаш по вълните еднорог.
(Кирил)
И нещо прясно-прясно от Панаира:
Всичките читатели, които си взеха книгата, бяха момичета, средно на 16 години; и всичките я вземаха, без да разпитват…
Днес мина едно момиченце, най-много на 9. Беше идвала и по-рано, с училището си, и беше видяла книгата, и каза, че трябва да пита дядо си може ли… Сега бяха с дядото и тя му обясняваше за филма – знаеше наистина много неща. И дядото знаеше, но не колкото нея… Личеше й, че чете много и обича книгите – по начина, по който я разгърна, нежно и с две ръце.
(по памет, дамата от щанда на Плеяда/Аргус, чието име забравих да поискам :(… ето още една причина да търся други Калини; но заради тая непозната растяща принцеса/еднорога/герой пускам една усмивка от ухото до рога… ееех, сърце мое, идат, идат, Човеците подир нас… :D)
