КОПНЕЖ: монограм на Човешката библиотека

Приятели 🙂

Същинското начало на Новата година е творческо начало… да?

Обявявам

КОПНЕЖ
за монограм на Човешката библиотека

Някои насоки (които не бива да спъват творческия ви устрем ;)):

– Трябва да се събира на гръбчето на книгата в най-ситния си вариант, т.е. да се разпознава при 1 см ширина. (Ще го ползваме и в по-едър мащаб, за началните страници на книгите, интернет…)

– Да съдържа буквите Ч и Б, може и обединени в един глиф.

– Не ми се иска да съдържа никакви други графични елементи.

– Интересуват ме и цветен, и черно-бял вариант; за черно-белия вариант ползвайте контрастен рисунък (подобен на туш) – като техниката на вътрешните ни илюстрации.

– Аз предпочитам изчистен и елегантен рисунък, преплитане на двете букви (с Обич :D))… обаче вече почвам да ви се меся в творческото. 😉

Срок: 31-ви януари

Пращайте предложения на свръхтайната ни поща: poslednorog в gmail.com. Най-добре е да са като jpg, gif или tiff файл.

За най-провинилите се, знаете, ще има наказания.

Вдъхновение и безпределност желаем,
К:)

Отгласи: 01-07.01.07

Иска ми се да напиша някакви уводни думи към тия отгласи, първи през Новата, но всъщност Искам да стоя и да гледам авторите им, света, вас, с очи, зейнали до сълзи, насълзени до пълно отваряне…

И така и правя.

А книгата не е детска – за израстването е. На някои това им се случва на 10, на други на 30, на трети им е цял живот.
В нея се говори за момента, в който зарежеш глупавите панаирджийски истории, с които се занимаваш, намериш силата да се погледнеш и тръгнеш към себе си. Някъде там се започва и с поемането на отговорност.
А останалото е просто шум и илюзии, които не е лошо да погледнеш с магьосническото си зрение.
“По целият път догоре си беше драконова глава, най-славният подарък който може да бъде дарен. Но когато тя я погледна, изведнъж се превърна в окаяна смачкана каша от люспи и рога, жилест език и кървави очи. Почуствах се като някой селски касапин, занесъл на момиче си голям къс кърваво месо в знак на любовта си….”

П.С Научих много неща покрай правенето на тази книга, най-вече видях всичките си лоши черти, когато съм запленен от една идея и се чудя защо хората около мен не са.

(Иван)

Дъщеря ми взе книгата даже като отиде да празнува Нова година с приятели в друг град. Чухме се и вече я е прочела. Много й харесали стиховете. Питах я какво не й е харесало. Според нея единственият недостатък е, че късно е преведена.

(Ценка)

…И препуснала тя сред танца на сенки…

Нови години, Еропейски съюзи, чудеса, чудесии…

…какво ме разсейвате? Аз съм зает да чета (ли чета, ли чета)…

Кал:):):)н, рядко наситен (и сит)

Към началото