Нека вдигнем тежки чаши…
Книгата е прекрасна! Можеш да я четеш по толкова начини! Просто да вкусваш бавно изящната й простота и да се носиш само по следите на една изгубена красота на изказа, красота, която Бийгъл и ти ни връщате отново…Или пък да се самопретърсваш, докато четеш, да се самопретърсваш докато откриеш парченцата, от които отново ще се сглобиш…и дори творческият ти потенциал ще се пробуди, като магия? – защо не?, или под друга някаква форма…
(Светла)
Чета усилено, кефя се, спомням си, че и аз съм бил дете (не точно аз, един друг аз, но това е друга тема…)
Просто исках да кажа, че е от онези книги които изискват определена нагласа, за да ги оцениш. По същия начин сега си препрочитам някои партизански екшъни.
Има и още една категория книги за деца – такива които изобщо не са за деца. Малкият принц, Роня – дъщерята на разбойника, Приказка без край, целия Андерсен… Това са си откровенно книги за възрастни (за да не са чак толкова възрастни!), написани под формата на приказки за деца. Последният еднорог е точно книга за деца – до 12-14 г., зависи от детето.
А – нещо което много ме разсмя: не знам колко е правилно думата еднорог да се изменя по род (еднорога-ТА), в българския език съществителните не се изменят по род. От друга страна, това може да е авторова инвенция, допустимо е. На мен обаче ми звучи като вица за чукчата – Влаката тръгна, влаката тръгна! 😉
Лощо няма, забавно е. Образа на смотания магьосник е много готин, изпитвам ревност, защото и аз имам подобни.
Като я дочета ще пиша пак.
(Иво от Локсли)
Аз пък плаках 😀
Ей сега я довърших и си поревах, но то може и да е защото съм болна и имам температура. То сълзи, то сополи, то мокри кърпички, доволна съм 😀
Много даже съм доволна 🙂
(ЙоАни)
Снощи прочетох книгата. Хареса ми много. За всички, които мислят, че е детска, първо нека да я прочетат, а после пак ще говорим.
Големи поздравления за всички преводачи, текста е много красив. Илюстрациите също са напълно в духа на книгата. Въобще се е получила много добра книжка.
PS. Днес успях вече да продам двечки, на хора. И още една бележка за детското в книгата, единият клиент беше на 50-на година и я е чел в оригинал. Каза, че по-добър подарък за Коледа просто не е можело да получи.
(Григор)
…няма наши, няма ваши… 😀
- Пак сме млади - 1 март, 2016
- Балади и разпади - 15 февруари, 2016
- Копнеж за стажанти на ЧоБи (зима 2012-а) - 16 декември, 2011