Малкото четене: Модерно фентъзи

Приятели,

Представяме ви едно от осемте тематични встъпления към „За спасяването на света“ – антология, която въплъщава лицето (или поне 48 различни лица ) на поредица „Човешката библиотека“.

Ако пожелаете да споделите и ваши препоръки в този поджанр на фантастичното – добавете ги долу. Ние винаги търсим още. Може да включим предложенията ви в следващите издания на „За спасяването“.

И още: Продължаваме да събираме поръчки за хартиеното издание на антологията. Ако го искате – пишете ни.

~

Модерно фентъзи

Ана Хелс

В днешно време авторите толкова много експериментират с жанровете, омесват героите си и се опитват да се противопоставят на нормалността на ежедневието, като хем копират, хем изменят реалността в творенията си, че е безкрайно трудно на един читател, редактор, че даже и издател да намери точно име за поредното свежо попълнение в редиците на фентъзито. И така се заражда универсалният термин „модерно фентъзи“ – толкова новаторско и провокиращо всичко съществуващо досега, че само и единствено табелката „Ново“ може да подготви – донякъде – невинните читатели, предупреждавайки ги да отворят сетива и умове и да възприемат думите без предубеждения и очаквания за принадлежност към жанр, стил или дори вид текст. Трудно, но толкова предизвикателно. А аз така обичам размахания високо пръст „Осмели се“, че ми е невъзможно да не се опитам да обясня необяснимото.

Една от най-ярките нови вълни в модерността е тъй непреведимият ню уиърд, или „Толкова сме нови и странни, че ще ни четете на един дъх и след това ще си блъскате ума с часове в опит да проумеете какво точно сте прочели, в какво точно сте се влюбили“. Като след среща с изумителен представител на интересуващия ни пол, който е толкова неортодоксален индивид, че ви отвява за един разговор време от всички вярвания и аксиоми на ежедневието. Определения на жанра – колкото и читатели, което значи окуражаващо много; аз бих казала, че това е реалността, пречупена през призмата на недействителността в достоверно отражение на невъзможното, странно-вълнуващо и непредвидимо-непокоряващо се на обичайните постулати и въобще предизвикващо реакции дори и в най-обръгналите на авторско оригиналничене читатели. Достатъчно е да посочим имена като Чайна Миевил, Jeff VanderMeer и Паоло Бачигалупи, за да подскажем за какво богатство на идеи и странности става въпрос.

Друг ръкав на преливащата река на модерността във фентъзито е лошото дете на жанра – ърбън фентъзито („градското“ фентъзи), обичайно, но не съвсем заслужено свързвано основно със спънати подрастващи кифли, влюбващи се в слънценосни вампири или обезкосмени върколаци, атлетични феи или нещо друго неестествено, дълговечно и много готино според стандарта на хормонален тийн с проблеми в училище и с майка си. Жанр, израснал от мрака на комплексите и мокрите сънища на съзряващите ни наследници, който напоследък се извращава в разни сиви варианти, където свръхестественото отстъпва на обичайно най-интересуващото милионите самотни читателки: яките принцове с пари и работещо либидо. Но да не пристъпваме през тъмните двери на порното за мамчета и да се извисим над нивото на паранормалните романси, фентъзи чик-флика и безцелното пуцане по вампирски изчадия, за да стигнем до приятния ърбън, където зрели индивиди срещат свръхестествени същества и разкриват една врата към потенциално възможното, но несъзряното, разширявайки мирогледа и превръщайки срамното удоволствие „аз чета фентъзи“ в гордост „аз чета качествена литература“. Голяма част от нещата на Нийл Геймън, Клайв Баркър, Джим Бъчър и Саймън Р. Грийн, та дори и Питър С. Бийгъл, бих осветила ярко като примери за качествено слово, всепокоряваща по логически магия и човешки подход за оцеляване сред привидно нечовешкото стълпотворение.

Сред новите жанрови експерименти е нужно да споменем и мистичното фентъзи, акцентиращо на преживявания, близки до духовно откровение, обогатявайки, замисляйки и подтиквайки към промяна на ежедневието заинтересования читател. Посягайки към привидно лек жанр, тук получаваме не само добър текст, но и послание. Някои го наричат и магически реализъм, макар че аз свързвам този термин основно с латиноамерикански имена като Борхес, Кортасар и Гарсия-Маркес, или ако мога да перифразирам великия Джийн Улф: магическият реализъм е жанр, запазен само за хора, пишещи, мислещи и дишащи на маготворен горещ испански, а не на класически хладен английски. Други го виждат като духовно, спиритуално, ню ейдж фентъзи, почти религиозно неортодоксално, където духове, призраци и есенции на предци водят живите си спътници към правилния изход от човешкия лабиринт на съществуванието, помагайки им да оставят своята лична следа и да научат своя кармичен урок. Заинтересованите е добре да потърсят повече за имена като Wendy Gillissen, Catherine Stovall, Marc Carver – има учудващи попадения, за които много страни и пазари още не са съвсем дорасли.

Модерното фентъзи отразява новото, нужно на новите хора, с новите мечти, новите идеи и новите тегоби. Невинаги е правилно разбрано, но обичайно се дискутира с плам, който рядко някое по-класическо едностранно произведение би могло да събуди в своите горди читатели. Светогледите ни се нуждаят от сериозно разширяване и премоделиране, а какъв по-добър начин за това от потапянето в алтернатива на реалността, родена в зората на новото различно?

Ето малко помощен материал, който да ви вдъхнови и да ви даде още един подход към жанра:

– Modern Fantasy

– Modern Fantasy: Or How I Learned To Stop Worrying and Try New Genres

– Things I Like about Modern Fantasy

Препоръчваме ви и:

„Верблюд“ – разказ от Йордан Радичков
„Приказка за непобедимото Добро“ – роман от Николай Светлев
„Рикошет“ и „Няма нощ без мрак“ – новели от Янчо Чолаков
„Полумитични, вехти неща“ – разказ от Мария Спирова
„Мина, магиите и бялата стъкленица“ и „Мина и магията за предсказание“ – романи от Весела Фламбурари
„Орис“ – новела от Александър Бакалов
„Играта“ и „Аурелион: Вечният баланс“– роман и трилогия романи от Светлини сред сенките
„Дончо, Страти и аз“ – разказ от Ценка Бакърджиева
„Ръцете ми да те“ – разказ от Борея (Борислава Славеева)
„Правосъдие“ – разказ от Евгени Филипов
„Приказки за Юнаци и злодеи: първи“ – съавторски сборник от Калин М. Ненов, Princess Ze’Anaeh, Ейндж, Dante Lee Heat, Светличе, Atriell, Борея и Саша