Малкото четене: Социална фантастика

Приятели,

Представяме ви едно от осемте тематични встъпления към „За спасяването на света“ – антология, която въплъщава лицето (или поне 48 различни лица ) на поредица „Човешката библиотека“.

Ако пожелаете да споделите и ваши препоръки в този поджанр на фантастичното – добавете ги долу. Ние винаги търсим още. Може да включим предложенията ви в следващите издания на „За спасяването“.

И още: Продължавамеда събираме поръчки за хартиеното издание на антологията. Ако го искате – пишете ни.

~

Социална фантастика

Атанас П. Славов

Когато Фантастичното, внедрено в отразяване на действителността, представлява социален процес (изобретение, стихия), който променя познатата ни реалност или поражда неочаквано бъдеще, това може да се определи като социална фантастика.

Огромен е списъкът на произведенията, разглеждащи различни състояния на социума, различни интерпретации на бъдещото общество. Цяла плеяда талантливи писатели от десетилетия развиват темите и подходите за моделиране на едно вероятно антиутопично бъдеще, заложени от „Прекрасният нов свят“ на Олдъс Хъксли, „1984“ на Джордж Оруел и „Ние“ на Евгений Замятин. В този поток, породен от тревожното социално мислене на предупреждението, се откроиха шедьоври като „451 градуса по Фаренхайт“ на Рей Бредбъри и „Унищоженият“ от Алфред Бестър, „Сънуват ли андроидите електроовце?“ от Филип Дик и неговата екранизация „Беглец по острието“ от Ридли Скот.

За съжаление, тази блестяща вълна от творби, създадени с много любов и болка по загубената човечност, отприщи мътен поток от подражания и „продължения“, които превърнаха антиутопията в „задължително упражнение“ по „справедливо моделиране на бъдещето“ – нещо като узаконяване на неизбежното зло в „края на историята“. Във филмите пък това упражнение наблегна на приключенската възможност „добрият боец“ от упадъчното общество да трепе безнаказано злодеи. Постепенно се стигна до израждане на направлението и принизяването му до жълта субкултура. Неолибералната пропаганда подхвана вече падащото знаме на антиутопията и го превърна в художествена прислуга на любимата си теза: „Да, светът на пазарното общество е несправедлив, защото отговаря на зверско-егоцентричната човешка природа, но поне това е едно честно моделиране на бъдещето, без заблуждаващи утопични измислици“.

С този извод не са съгласни не само източните писатели фантасти, свързани с левия модел на футурологично мислене. Множество западни автори предложиха позитивна гледна точка към бъдещето. Урсула Ле Гуин в романа си „Освободеният“ даде визията на едно хоризонтално общество (със съвременен етикет бихме го определили като „анархистично“), което не се нуждае от пазар и йерархии, за да функционира успешно. Във втория цикъл от сериала „Стар Трек“, „Следващото поколение“, има епизод, в който жители от нашето време са съживени през ХХІV век и ужасени узнават, че пари вече не съществуват и хората се оценяват по стойността на техните дела и творчество, а не по богатствата им. Още по-далеч отива Грег Беър в романите си „Еон“ и „Вечност“, където моделира град на бъдещето: там всички материални блага се синтезират с технологии, хората определят своята значимост единствено чрез идеите и оригиналността на творческите си замисли, а цялата днешна парично-финансова система е само част от историческата памет.

Тук непременно трябва да споменем руския философско-социален фантаст Иван Ефремов. Той изгради уникалната визия на „Мъглявината Андромеда“ и „Часът на Бика“: свят, в който човечеството представлява планетарен колектив от ярки индивидуалности, общество, в което никой не притежава другия чрез зависимости или власт и където творческото развитие на всеки е условие за творческото саморазвитие на всички, без това да води до антагонистични конфликти. Тези, които побързаха да сложат книгите на Ефремов в категорията „комунистически утопизъм“ и да ги приемат за исторически отпаднали от хода на историята, не са видели не само елинизма и индо-философската трактовка в модела им, но и най-важното: бъдещият свят на Иван Ефремов е възникнал не поради „победата на комунистическата партия“ – а поради „движението по спирала“ към по-висше състояние на чоВечността, поради успешното намиране на пропорциите между биологическата матрица на човешките импулси и самовъзпитанието, самоусъвършенстването. Или както казва писателят: „мярата“.

Това е истинският успех на социалната фантастика – да прилага Фантастичното по закона „Какво би било, ако…“, и да експериментира, да търси и опитва нови възможности.

Именно това правят авторите от по-ново време. Виктор Пелевин например освежи Оруеловата традиция със S.N.U.F.F.: роман-памфлет, сатира със заложен в самата реалност неочакван изход от кризата. Дейвид Зиндел в трилогията си „Реквием за Хомо сапиенс“, устремен към художественото доказване на позитивни идеи, изгради образ на „човек-утопия“, личност, в чиято мирогледна система се съдържа проект за по-висше състояние на чоВечността.

Накрая трябва да споменем и приложенията на Фантастичното към други сфери на реалността, които пораждат социална фантастика. Това може да са нови технологии, променящи структурата на очакваното бъдеще, както е в романа на Николай Теллалов „10 на -9“ – заради ситуациите, в които нанотехнологиите подлагат на „изпитание чрез възможности“ цялото човечество.

Писателят фантаст има божественото право да въвежда Фантастичното директно в етиката на човека: в „Корабчетата и водата“ и „Огнище върху кулата“ Вячеслав Рибаков представя бъдеще, в което всеобщата телепатия прави лъжата и злонамереността невъзможни.

Интересно е приложението на етическото моделиране във фентъзи романите, когато доведе до истински социални изобретения. Пример за това е романният цикъл „Мечът на истината“ (да не се бърка с едноименния сурогатен телевизионен сериал). Там авторът Тери Гудкайнд въвежда „магически инструмент“: Майката Изповедник, чиято магия не допуска лъжа и по този начин конфликтуващите страни са изправени пред „гарантирана абсолютна правдивост“. Такъв персонаж (въпреки обременяващите последствия за самата жрица) представлява истински етически регулатор на обществото, за който би си мечтал всеки социум в нашия пронизан от лъжи и манипулации свят.

Даването на пример от жанра фентъзи (макар че тук прилагането на Фантастичното не е по нормите на науката, а на мита и приказката) припомня за още нещо – полифункционалността на социалната фантастика. Тя е разпространена не само сред всички литературни направления (колко струва само сатиричната повест на Евгений Лукин „Ще се лекуваме“, в която добралият се до властта менте-психиатър гради диктатура чрез психиатрични диагнози, а репресиите имат вид на „лечение“!). Тя се съдържа и във всички видове изкуство. Нямат брой филмите, живописните произведения, дори музикалните пиеси по теми от социалната фантастика. А в литературата се изявяват не само автори от „гилдията на фантастите“ – пробват се и творци с всемирно признание: „Игра на стъклени перли“ от Херман Хесе, „Островът на естетите“ от Андре Мороа, „Фатерланд“ на Робърт Харис… Не губят интерес към темата и именити съвременници като Умберто Еко и Джон Фаулз.

 

Препоръчваме ви и:

„Патент САС“ – новела от Светослав Минков
„Пътят на Икар“ – роман от Любен Дилов
„Руфо, червенокосия“ – роман от Иван Мариновски
„Къртицата“ – роман от Любомир Николов
„Убийство в Ню Бабилон“ и „Смърт в раковината“ – повест и роман от Агоп Мелконян
„Хомо Булгарис“ – роман от Владимир Писарски
„Диви теменужки“ – повест от Елена Александрова
„Всичкият блясък на Злото“ – роман от Николай Светлев
„Отвъд пустинята“ – повест от Атанас П. Славов
„По кабела“ – разказ от Алек Попов
„Приказка за поета“ – разказ от Александър Карапанчев
„Бетонната фея“ – роман от Иво Беров
„Ортодокс“ – роман от Григор Гачев
Deja vu – разказ от Христо Карастоянов
„10 на -9“ – роман от Николай Теллалов
„Тревожно настроение“ и „Шампионите“ – разказ и повест от Георги Малинов
„Те не вярват в приказки“ – повест от Мартин Петков
„Плът от плътта“ – разказ от Светлана Алексиева
„Синдромът Ируканджи“ – разказ от Александър Лютов
„Дивна“ и „Непоискано добро“ (част I и II) – романи от Светлини сред сенките
„Завладей българите!“ – роман от Адриан Лазаровски
„Парченца смърт“ – разказ от Мария Белчева
„2066“ – роман от Александър Томов
„Кастинг за месия“ – роман от Петър Делчев