Приятели (:

Едно от предстоящите заглавия в поредица „Човешката библиотека“ и поредица „Съзвездие BG“ (която наскоро започна с антологията „Фантастивал в Европолис“) ще бъде романът „Ортодокс“ на Григор Гачев. Издаваме го съвместно с нашите съмишленици от Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“.

До 31 октомври подготвяме електронното и хартиеното издание. Дотогава вие може да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog маймунка gmail точка com) дали искате:

  • хартиени бройки от романа и колко – така ще преценим хартиения тираж;
  • да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че книгата заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

По-долу ви предлагаме подбрани откъси.

~

Таман вече се бях шашардисал съвсем, и дойде ред до лечителницата. Тук ѝ казват медицински център и е десетина сгради, всяка с по не знам колко ката, бях се отказал вече да броя. Много се чудех защо татко ме води там, след като не съм болен, ама така било трябвало.
И излезе прав. Не съм подозирал, че има толкова лечители – така де, доктори – на света! И че всичките имат да ми проверяват по нещо. Намериха ми толкова болести, че ми се зави свят – какви ли не ензими, няколко цвята кръвни телца, а пък хромозомите вече съвсем ги забравих колко бяха.
По едно време се бяха съвсем отчаяли и щяха да ме водят да ме… те му казват културно, де – да ми правят скопия. Сигурно заради хромозомите – чух, че правели нещо и на поколението. Как точно, не знам, може би щъркелите се плашат от тях и бягат… Като чух, всичките доктори не можаха да ме хванат. След като половината си направиха синини и цицини от гоненето, ми обещаха, че нямало да ми правят нищо. Беше ме страх да не ме лъжат, ама си спазиха думата. Само ме погледнаха на нещо, дето виждало човек отвътре, без да го режат.
Накрая не знам какво се объркаха, ама забравиха за болестите и заявиха, че всичко ми е наред. Татко беше страшно щастлив. Аз още повече. Особено като си припомнех за хромозомите и скопията.

– За нищо на света! – озъби се Христина.
– Господи, защо ме наказа с такава дъщеря! Откъде се извъди такъв инат?
– Питай дядо, той ще ти обясни откъде.
Майката въздъхна и лицето ѝ помръкна.
– Той е в дъното на цялата работа, обзалагам се на каквото искаш! Играят си някакви мръсни селекционно-политически игрички и ви местят като пешки! Мислиш ли, че трансмитерът ти наистина е повреден? И че случайно те е закарал точно тук, или че случайно не работи вече?
– Ако е така, значи няма опасност да ни стовари където не трябва – намесих се аз.
– На вас ви е интересно, но на мен не! Да си зарежа децата на някакъв примитивен свят, без квалифицирано лечение, сред мръсотии и миазми? Няма да стане!
Христина помълча миг-два. След това започна кротко:
– Мамо, помниш ли, като ми обясняваше защо си се отказала да си Аугментирана?
– Искаш да кажеш, че вече го разбираш ли? Знам, но полза няма.
– Искам да кажа, че обвиняваш другите в свой недостатък.
Изображението я зяпна.
– За дядо ти си дете, точно както аз за теб. И когато си дошла на Академия, си се отказала от много повече от квалифицирано лечение и чистота. Избрала си смърт в страшно кратък за него срок. Това обаче е твоят избор и той го е приел. А ти не приемаш моя избор, който е просто да се видя за малко на свобода. Така ли ме учиш кой от вас двамата е по-справедлив и кого да слушам?

– Ама аз, отче, от тебе нямам какво да крия…
– Надали сме сами, синко. Ако Петърчо не е клекнал да подслушва под прозореца, какъвто е любопитник, да не ме викат отец Самуил. Че сигурно и новата си сестричка е довел, да я учи на пакости. Не знаят още що е достойнство и чест.
– Те такова, още са малки, отче…
– Знам, момчето ми. Има време за тях… Ти си моята гордост. Баба Кина ви е видяла с баща ти, ама докато докрета до съседите да ги викне, всичко било свършило. Каза жената, че си можел като на шега да удариш баща ти и да го свалиш в несвяст, докато изтрезнее.
– Баща ми е, отче. Не мога да му вдигна ръка.
– Каза също и че си можел лесно да му вземеш копралята, да не те пребие. Защо поне това не стори? Много хора биха го направили и никой няма да ги погледне накриво. А?
Последва кратка тишина.
– Не исках, отче. Трезвен или пиян, баща ми е. Той ме е създал, каквото реши за мен, длъжен съм да го приема.
– Прав си, синко. Постъпил си както трябва. А сега ми е време да тръгвам, да чета обедната молитва.
Бързо дръпнах Христина за ръката и притичахме приведени около къщата. Пред изхода обаче попаднахме право на отец Самуил. Стоеше и ни гледаше кротко. Христина беше станала като домат, усетих, че и аз се изчервявам.
– Имате ли нещо да кажете? – попита отецът.
Чудех се с кое да започна.
– Отче, ние… не биваше да подслушваме.
– Срам ви е? – Едната вежда на отец Самуил се повдигна. – Че подслушвахте или че ви хванах?
Искаше ми се да потъна в земята.
– И чухте ли нещо, дето да си струва слухтенето?
– Че Христо ще се венчава с тая… Рада Панчина – изтърси Христина.
– И какво? Допреди да е сигурно, няма значение, а стане ли сигурно, всички ще узнаят.
Христина мълчеше.
– Отче, може ли да попитам нещо? – престраших се аз. – Защо е правилно, че Христо не е взел копралята от тате? Сега нямаше да е на легло и нямаше да е направил на тате нищо лошо.
Отец Самуил въздъхна.
– Христо сигурно сам не разбира защо го е направил. Как тогава ще го разберете вие, дето сте още деца?
– Не сме! – засегнах се аз.
– Порасналите хора подслушват ли под прозорците? – смръщи чело отец Самуил.
Нямах какво да кажа. Обади се обаче Христина:
– Отче, не зная дали ще разберем докрай защо Христо не е взел копралята. Но ако ни обясниш, сигурно ще разберем поне малко. И колкото и малко да е, то ще ни помогне да пораснем по-бързо.
За момент в погледа на отец Самуил проблесна изненада и той изгледа Христина с уважение. След това приседна на прага:
– Ако беше взел копралята от баща ви, Христо щеше да се опази. Но щеше да му покаже, че не е страшно да пиеш и беснееш, понеже другите внимават за теб. И по този начин щеше да го тласне към още безотговорност към себе си и околните. Към това да се смята за слаб човек, свикнал да живее от милостта на другите, на гърба на тяхното внимание. А безотговорността и слабостта душевна са извор на всички грехове.
Христо е избрал друго. Разрешил е на баща ви да прави с него каквото иска, и така му е показал последствията от пиянството, чрез собственото си страдание. Ако му беше взел копралята, баща ви нямаше да разбере нищо, така че нямаше да се поправи. Пак щеше да се напива. Ако Христо го беше пребил с нея, баща ти можеше да започне да се бои от него, но пак нямаше да се поправи истински, по своя воля. А така Христо му е показал, че е станал чудовище и че не е достоен да е баща на децата си… По-страшен урок за достоен човек като татко ви няма. Може да продължи да си пийва, но вече никога няма да се напие така. Ще престане по своя воля и избор, като истински човек.