Приятели (:

Следващото заглавие в поредица „Човешката библиотека“ ще бъде фантастичната повест „Харт: Космическа мисия Вирон“ на Момчил Даскалов.

 

До 11 ноември подготвяме електронното и хартиеното издание. Дотогава вие може да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog маймунка gmail точка com) дали искате:

  • хартиени бройки и колко – така ще преценим тиража;
  • да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че книгата заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

По-долу ви предлагаме още два откъса от повестта.  

~

Зеленушкото се бе сврял в единия горен ъгъл на стаята, като се поклащаше едва-едва със затворени очи.

„Прави се на сърдит.“

– Добре, де. Шегуваме се, не се цупи. Прав си за нашите политици. Има много луди. Но от друга страна, и вировингите имат какво да научат от нас за политиката, нали така? Не бяхте чували за избори, за демокрация. Ми то си е хубаво. Да има избори, а не някакви бастуни като Съветника да властват цял живот, защото така им се полага.

– Избори, демокрация… Добре, ами тия войни? – Изи не издържа и долетя пак до тях. – И терористичните актове. Не са ги измислили вировингите. Съществували са доста преди това.

– Да, така е – тъжно потвърди Харт, – и аз това казвам. Хората сме големи мухи, защото много лесно ни настройват един срещу друг. От различни отбори, различни градове, момчета на момичета, черни и бели, въобще – дай ни да се дърляме по различност.

– А за катастрофа – авария инсталация разпад, показва на хора?

„Вал винаги държи да си изясни всичко докрай. Няма лошо.“

– Да, Вал, и за това ще покажем. Случвало се е и тук. Големи ядрени аварии с много жертви и унищожени огромни райони. Но някои глави още не увират.

– Защо трябва вари глави?

– За да им дойде акълът – натърти Харт. После продължи съвсем сериозен: – А вече има толкова други начини за добив на енергия, без да заплашваме планетата – слънце, вятър, вълни, вода… Мисля, че и тук има какво да научите.

– И ние имаме технологии.

– Изиии, да не си на някакво състезание? – оплези му се Харт. – Има много какво да споделяме. Аз лично ще ходатайствам първото нещо в знак на приятелство да е изграждането на един хубав хологеймър, близо до нас… и да имам пожизнена карта за безплатен достъп, разбира се. Дам. Така ги разбирам аз междузвездните отношения.

~

– Знаеш ли за какво си мечтая? – проговори замислено Харт.

– Какво е да мечтаеш?

– Амиии… Да искаш да имаш нещо или нещо да ти се случи, ама много, много да го искаш.

– И ти какво искаш?

– Да имам невероятни способности, нещо, което другите нямат. Например да движа предмети с мислите си. Ето, вировингите владеят телепатията, за теб да не говорим как умееш да сканираш мозъка на другия и… да летиш. Искам да съм специален.

– Да си специален?

– Да, различен. Да владея магия например, ама истинска, а не просто фокуси.

– Магия, магия… а, ясно, магия, значи. – Изи бе спрял да се върти и гледаше Харт право в очите. – Май наистина две очи не стигат, за да видят всичко.

– Какво имаш предвид?

– Че си сляп, Харт.