Тибетски купи, съвет от бреза: Sound terrapy*

Заповядайте десетина минути по-рано за настаняване. За събота е небходимо предварително записване на poslednorog-въ-gmail-точка-com. Понякога, макар и рядко, графикът претърпява промени заради неотложни планирани ангажименти.

Обмен: 15 лв. или с карти MultiSport, CoolFit.

Носете си вода, топли чорапи, ~ шал; лична постелка и завивка за допълнителен комфорт.
В събота ще има елемент и на активна водена медитация (свързване с растение), но ако ви е омръзнало да вършите работа в медитативна атмосфера, може просто да се отпуснете и оставите на звука.

са медитативни срещи, в които поощряваме в себе си връзката с природата и земята и се загърваме в пробивния благодатен и пречистващ звук на пеещите купи. Звуковата вълна ни разтапя, стабилизира, темперира и оцелостява като какаова маса, особено ако ѝ позволим. Или ни разрошва перчема, защото от това сме имали нужда. Или ни засърбява петата.

Посещението не изисква опит в опитното поле на медитацията или предпочитания и специализирани познания по музика.

Подходящо е за незрящи. Дори за хора с нарушен слух – вибрацията/звуковата вълна се усеща.

DJ на купите по съвместителство е човекът, при когото се съхранява основният асортимент на Чоби. Ако конкретна книга ви интересува, заявете я на poslednorog-въ-gmail-точка-com ПРЕДИ всеки събитиен ден и при наличност ще можете да я вземете на място непосредствено преди или след срещата с тибетските купи. По друго време книгите не се намират там.

Христина улавя звук там, където на друг не би му хрумнало да търси – в напречния сблъсък на чаеното етикетче с термоса, в приземяването на черешовата костилка в купичката, във все по-мелодичното причудливо бръмчене на хладилника, в хъркането на някои почитатели на гонгове.
Съзнанието ѝ снове между музиката, книгите, чайовете, какаото!, вкусовете, растенията, тяхната музика, смеха, народните танци (вкл. от Егейска Македония и Беломорска Тракия), чешкото и полското кино, скриновете с кристални чаши, купи, камбанени похлупаци и звънката старонемска керамична посуда, вкл. чинийки, кафеени сервизчета и сервизченца с ефирно тънки чашчици и чашлета; чистата храна, екологията, добруването на хора и животни… и всичко останало. В специфични свръхщастливи мигове някои от тези аспекти се сливат синкретично без работа на компютър!!!
Христина търси мелодии и по тепсиената повърхност на гонговете, намира и хорА.
„Тих бял Дунав се вълнува, весело“ тупти – БУМ!
Тибетската ѝ купа с прозвище „Камбанарията“ също е ненадеен несекващ извор на разнообразни видове паралелни звуци и обертонове.

---

С Христина ще потънете в меката люлчина прегръдка на звука. Различните хора удрят чукчето с различна мощ и интензитет. При Христина замахът е не по-силен от това, което идва отгоре или отвътре – „като с перце“. В защитеното медитативно пространство слухът ви може да се чувства в безопасност – без резки звукови движения, без изправящо на нокти пронизително издрънчаване на някоя купа, което и мен би стреснало :). Водното качество на инструментите работи с всякакви преживявания, емоции и природни картини – това зависи от вас.

Камбанарията, като тибетска купа ръчна изработка, звучи едновременно на повече от един тон. Тя си го и мени на полутон (издава още един тон) в зависимост от конкретното местенце по ръба. Има бас, има и обертон(ове), едновременно. Звуковите вълни са дълготрайни, по няколко минути. Понякога се наслагват и уплътняват в „изравнен“, а не „вълнообразен“ тон. Съвсем различно е да се слуша отгоре, отвътре и на нивото на купата – жокер, когато се настанявате за звукова баня – с главата напред, тъй като краката ви не могат да се похвалят с уши ;), макар и звукът да е благотворен за всяка частица от тялото независимо от слуха.

Ако желаете, може да ме подкрепите, за да успея да скъся времепространството между мен и нова големичка тибетска купа в полза на себе си и на останалите :)⁠*
https://revolut.me/hristivs2t⁠
Благодаря ви!

---

Тибетски купи с Христина Димитрова – личната история, от ония шантавите

От малка имам отношение към музиката, дори мога да се похваля с основно музикално образование :D.
След неволна и нелека инициация в самия край на 2021 г. през март 2022 г. звуците рязко и категорично се заявиха в живота ми, като първо нахлуха в краката ми и отне много време да ги разсея да не живеят точно там. Два месеца по-късно получих сръчкване да се върна от гостуване в Германия с ТОВА – голямата тибетска купа, която наричам Камбанария. Не пoпитах подарителя откога я има, но била от Weihnachtsmarkt (немски коледен базар) 0_O.

Oще в Германия измислих специално и абсолютно задължително приспособление – разглобих една обемна точилка и оставих само външния вал, който напъхах в осиротял дебел, но тънък дамски чорап. С това щях да пробвам да въртя по купата, защото към нея вървеше само мек платнен чук за млатене. Не беше съвсем лесно, но с постоянство зазвуча и въртях към половин час. Проверявах на спокойствие информационна ли е (за получаване на послания – факсове, независимо дали потърсени, или не) освен че всички си вибрират и като музика, или за лечебно полагане по тялото. Стигнах до извода, че е и за двете. Ако беше машинно производство, щеше да е само за комуникация.
Задавах въпроси предимно за мен, но имаше и за други хора. По някаква причина тогава беше решила да ми отговаря с песни на Мирослав Моравски – Моро – автор, чиито синкретични творения издаваме в Човешката библиотека.

Нямаше как да лиша домакинята от точилката ѝ, затова се прибрах в София само с купата и тук със същия чорап облякох симпатично дървено хаванче. Дори може някакъв кристал да се затули вътре, но диаметърът на хаванчето не е удобен за държане по-продължително време. Дървеното чукало превърнах в омекотено чукче. Върши добра работа, на моменти гумената изолация активира скрито звукоизвличане, но истинско велурено чукче е важно заради това, че е по-тежко – тежестта помага за по-мощен звук без засилка. Измайсторих и стабилна гумирана поставка за купата.

Както не знаех как точно се оперира с тибетски купи, изведнъж вече се познавахме. Тъй и с някои приятели ;).
Така заживяхме с купата. Първия път, когато щях да я пробвам вкъщи, сънувах като страничен наблюдател, че блокът е обграден от смутена тълпа, която разузнава откъде е дошъл тоя титанично силен звук. Неслучайно оприличавам Камбанарията на гонг.
След около година се сдобих с истинско велурено чукче за обикаляне по ръба. С него зазвучава почти мигновено и купата не е срамежлива. Появиха се и други инструменти. От няколко месеца съм по следите на втора пееща купа :). Някой ден ще се намерим.

До свидни свидания! ^_^

* От 19 юни 2024 г. имам нова тибетска купа от Варна! След ~ 100 различни в 7 магазина в 3 града и ~ 3,5 месеца лично търпение (+ търпение на продавачите, защото се изпробват всички налични купи ръчна изработка, в последния магазин ~ 2,5 часа) се намерихме с лечебната купа мисионерка :D. Не очаквах да е точно такава (по-музикална си представях), ама… такава ме чакаше.

sound – здрав

terra – земя

---

хрстн

инж. Димитрова