Приятели (:

Днес поредица „Човешката библиотека“ празнува:

~ девет години от началото си – мига, в който „Последният еднорог“ пристигна в българските земи;

~ своето юбилейно двайсето издание:

„Нощта на скорпиона“ – Мария Гюзелева

корица на „Нощта на скорпиона“

Автор: Мария Гюзелева, 2015
Редактор: Калин М. Ненов, 2015
Коректори: Саша Александрова, Димитринка Димитрова, Христина Димитрова, Калин М. Ненов, 2015
Художник и оформление на корицата: Надежда Коцева, 2015
Илюстрация: Ели Апостолова, 2015
Електронно оформление: Александър Василев, Калин М. Ненов, 2015
Издател: фондация „Човешката библиотека“, 2015
Най-нова версия: 2016-06-29

~

Дани“, повика го тихичко Андреа и момчето вдигна глава от книгата, която четеше.

Какво има?“

Чичо ти още ли ни е сърдит?“

Как ти хрумват все такива неща, идея си нямам. Вярно, не е много разговорлив напоследък, ама не ние сме причината. Причината е в това, което се случва край нас.“

А дали ние не сме причината за ставащото?“

Дрънкаш глупости. А аз защо те слушам, не знам. А ти… – той затърси подходящата дума – как се справи тогава?“

Кога?“

Не се прави, че не знаеш. След като видя катастрофата по телевизията така, както ми я беше предала. Сигурно ти е мъчно, както на мене… Но нищо не можем да направим. Само наблюдатели сме и засега трябва да внимаваме да не ни разкрият… Пък ти три дена да не се свързваш с мен, значи нещо наистина те е разтърсило яката.“

Как да ме разтърси?“

Да, бе, понякога забравям, че си още малка.“

Вярно си е. Може и да имам малко повече акъл, ама годините не са ми достатъчни. А ти за къде се приготвяш?“

Даниел погледна в огледалото и се разсмя.

А виждаш ли ми чертите?“

Какво?“

Ох, виждаш ли как изглеждам?“

Не, и това е най-странното. Виждам те как се оправяш, но срещу ми няма лице.“

Моля?!“

Ако искаш, да ти изпратя картина…“

А, не“, ужаси се Даниел и като се извъртя рязко, се насочи към багажа си в другия ъгъл на стаята.

Приклекна до пътната чанта, извади бяла тениска и тъмносини дънки и ги огледа. Малко бяха понамачкани, ама леля му щеше да ги гладне набързо.

Е, ако имаше желание. Ако не – щеше да ги облече така.

Все пак модата в момента беше да ходиш в недотам изряден вид.

Какво е „изряден“?“ – сепна го гласът на Андреа и Даниел се усмихна.

Ами това е… приличен. Горе-долу. Така си мисля аз, де.“

Пфу, от математика може и да разбираш, ама от български – нищо!“

Какво съм виновен, че природата ме е надарила само в едно направление?“

Моля?“

Ама ти доста думи тепърва учиш, а?“

То поне добре, че има от кой да ги уча… Иначе ако оставях всичко на наш’те, не знам кога щях да науча и да разбирам кой лъже и кой – не.“

Но това не може да се научи!“

Кой го казва? Дани?“

Аз го казвам! И няма ли да ме оставиш за малко на мира, защото имам още само три дни в София, а нищо още не съм видял от нея…“

Ами гледай – кой ти пречи?“

Даниел щеше да изкрещи нещо в мислите си, но на вратата на спалнята бе цъфнала леля му.

– Дани, приготвяй се по-бързо. Чичо ти се обади от центъра, Емо ще дойде да те вземе след петнайсет минути. Ще се срещнете на Попа.

– А къде ще ходим после?

– Не знам. Не обсъждат мъжките си планове с мен никога – засмя се тя и го погледна. – Тъй ли измачкан ще ходиш?

– Ама… аз… нали модата е такава, лельо… – смънка Даниел и усети как дори ушите му почервеняха.

Сега ми е на чалъм. Да ѝ прехвърля ли някоя идея?“ – обади се в този момент в главата му и Андреа. Даниел сериозно се замисли върху въпроса дали ще доживее следващата година.

Естествено. Иначе аз с кой ще си говоря?“

~

За да ви пратим „Нощта на скорпиона“ във формат FB2, пишете ни на poslednorog -в- gmail.com.

Както всички наши електронни издания, файловете са без дигитални (DRM) защити.

Заплащането е доброволно, според желанията и възможностите ви, и става по някой от начините тук. (Ако се колебаете – препоръчваме 3 лева.) Всички приходи разпределяме между творческите участници – автори, редактори, коректори, художници и оформители.

… Другата седмица започва Панаирът на книгата. Ние продължаваме да не одобряваме начина, по който са организирани Панаирите. Ако две страници изчисления ви идват в повече, обобщаваме с едно изречение: Купувайки книги от Панаира на книгата, най-напред изплащате огромните такси за наем на Националния дворец на културата (и асоциация „Българска книга“) –  и само ако остане нещо свръх тях, то отива при издателите и творците. (Уви, седем години по-късно нещата си остават практически същите. 🙁 )

Ако искате директно да подкрепите творците, тези електронни издания са един от начините: всички събрани средства стигат направо при хората, които създават книгите. Без посредници, без невъзможни такси и наеми.

И още: декември е месец на празници и подаръци – подарявали ли сте някога електронна книга? С лично посвещение, в определен от вас ден? С „Нощта…“ – и всички е-издания на Човешката библиотека – може да го направите чрез нас: ето как. И ето още една идея как да зарадвате и четящи, и пишещи.

Има и друг, също толкова живителен начин да ни подкрепяте: като ни пращате отзиви. Отзивите ви – дори да са само в един ред – ни казват: „Видях какво сте създали. Беше ми ценно; беше ми нужно. Продължавайте.“ Споделете ги тук, или във форума, или на мейла горе.

И изпълнете декември с вашите собствени чудеса. Какъв е смисълът да виждаш бъдещето… когато можеш да го промениш сега? 😉