Малкото четене: Копнеж за растящо творчество 2021

Дойде време да споделим самите текстове, които грабнаха сърцата на нашето жури.  Поредността на публикуване е напълно случайна – защото всеки от тези автори е заслужил мястото си сред другите (и защото Чобитът, който ги пуска тук, има такъв хаотичен подход).

Започваме с една класика, която – с малко преработена помощ – е достигнала и докоснала един от нашите участници.

Продължете четенето на „Малкото четене: Копнеж за растящо творчество 2021“

Копнеж за растящо творчество 2021: резултати

Скъпи приятели,

След обявяването на резултатите от „Изгрева на следващото“, където авторите градяха едно ново, различно, светло бъдеще – от чиято визия в момента много се нуждаем – дойде време да видим кои са отличените в Копнежа за растящо творчество. В него за поредна година питахме младите читатели кои са книгите, променили живота им. Понякога това са бурни чувства, които те преобръщат от раз, друг път – първи стъпки или дори само посока за развитие.

През 2021 година двадесет и трима автори споделиха с нас заглавията, които са ги накарали да закопнеят (и) да израснат. Изборът на журито от Фондация „Човешката библиотека“, Ателие за българска детска литература „Горната земя“ и Фентъзи ЛАРП Център несъмнено е бил нелек, но то се впечатли най-много от текстовете на следните участници:

Продължете четенето на „Копнеж за растящо творчество 2021: резултати“

Фермаман за фермерски събития

Драги уважаеми,

Човешката библиотека си остава предимно човешка, после „библиотека“, и чак накрая „книжарница“, обаче никога „издателство“, че прекрачва в обида :). То и „книжарница“ е доста гнъсно.

Отмина последният за нашата година фермерски фестивал на „Хранкооп“. Благодарим за гостоприемството! Много емоция, много нещо! И твърде малко продадени книги. Всеизвестно е, че не умеем да продаваме неща, които човек не желае да си купи. И понеже не сме книжарница, някой ги съхранява тия непожелани книги. На тесен таван, където отдавна няма място за себе си.

Отдавна не вярваме в рекламата. Принципно съществува, но… не е за нас и ние не сме за нея. Това е нещо като стигма, ама пък сме се убедили, че е факт. Ако не е от уста/ръка на уста/ръка, не важи („важи“ на чешки означава „тежи“, а при определени обстоятелства – „вземам под внимание“, „оценявам“, че и по някакъв начин „ценя, уважавам“).

Продължете четенето на „Фермаман за фермерски събития“

В подготовка за „Хроники на глухарчетата“: Малкото четене

Приятели (:

Следващото ни издание е колективната повест в стихове „Хроники на глухарчетата“ на клуб „Светлини сред сенките“:

Хрониките на Глухарчетата - предна корица

Искате ли да надникнете в главите на тийнейджърите? Да проверите от първа ръка какво си мислят те за своите родители, учители, приятели? Дали са самотни и неразбрани, дали са жертва на насилие в училище, или намират сили да се справят с „феймъсите” и „важняците” – или пък просто са се събрали, за да споделят с вас своите притеснения и копнежи под формата на задружна история?

Може би ще ви е интересно и това как самите хлапета приемат дистанционното обучение. Как се справят с пандемията и дали всичко това ги променя към добро или ги прави лениви и безотговорни… А може би всички заедно, автори и читатели, ще научим нещо важно от тази книга.

Може да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog маймунка gmail точка com) дали искате:

  • хартиени бройки от повестта и колко – така ще преценим хартиения тираж;
  • да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че книгата заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

По-долу ще намерите седмичната ни публикация с откъси от повестта.

Продължете четенето на „В подготовка за „Хроники на глухарчетата“: Малкото четене“

В подготовка за „Хроники на глухарчетата“: Малкото четене

Приятели (:

Следващото ни издание е колективната повест в стихове „Хроники на глухарчетата“ на клуб „Светлини сред сенките“:

Хрониките на Глухарчетата - предна корица

Искате ли да надникнете в главите на тийнейджърите? Да проверите от първа ръка какво си мислят те за своите родители, учители, приятели? Дали са самотни и неразбрани, дали са жертва на насилие в училище, или намират сили да се справят с „феймъсите” и „важняците” – или пък просто са се събрали, за да споделят с вас своите притеснения и копнежи под формата на задружна история?

Може би ще ви е интересно и това как самите хлапета приемат дистанционното обучение. Как се справят с пандемията и дали всичко това ги променя към добро или ги прави лениви и безотговорни… А може би всички заедно, автори и читатели, ще научим нещо важно от тази книга.

Може да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog маймунка gmail точка com) дали искате:

  • хартиени бройки от повестта и колко – така ще преценим хартиения тираж;
  • да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че книгата заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

По-долу ви предлагаме още откъси от повестта.

Продължете четенето на „В подготовка за „Хроники на глухарчетата“: Малкото четене“

Към началото