Категория: Приятелите

Нови години, Еропейски съюзи, чудеса, чудесии…

…какво ме разсейвате? Аз съм зает да чета (ли чета, ли чета)…

Кал:):):)н, рядко наситен (и сит)

Да изпратим Старата подобаващо (:

Разплакаха ме истинността и чистотата, това, че образите не са еднопластови, т.е. само добри или лоши, усещането за пътя, през който всеки от нас трябва да мине, за да се изправи лице в лице със себе си …

Също ми хареса как е представен изборът между любовта и духа, между земното и вечността. Напомни ми на онзи филм ‘Ново кино парадизо’

Иван (Нав)

Не мога да се добера до книгата. Малката дъщеря я грабна да я чете на акорд. Снощи в 1 часа сричаше на нощна лампа.

Ценка

Прочетох книгата вчера, буквално на един дъх. След като я затворих очите ми бяха се изпълнили със сълзи. Сълзи от щастие, че съм се докоснала до това вълшебство, както и от копнеж по един свят, където има гори с вечна пролет и където бродят Те.

Айа

…и да срещнем Новата, усмихнати до ушите и роговете, разтворени за чудесата, които прииждат…

Разтворени докрай!
Кал:)н

…беше публикуван преди няма и ден.

Меко четене! 🙂

Нека вдигнем тежки чаши…

Книгата е прекрасна! Можеш да я четеш по толкова начини! Просто да вкусваш бавно изящната й простота и да се носиш само по следите на една изгубена красота на изказа, красота, която Бийгъл и ти ни връщате отново…Или пък да се самопретърсваш, докато четеш, да се самопретърсваш докато откриеш парченцата, от които отново ще се сглобиш…и дори творческият ти потенциал ще се пробуди, като магия? – защо не?, или под друга някаква форма…

(Светла)

Чета усилено, кефя се, спомням си, че и аз съм бил дете (не точно аз, един друг аз, но това е друга тема…)

Просто исках да кажа, че е от онези книги които изискват определена нагласа, за да ги оцениш. По същия начин сега си препрочитам някои партизански екшъни.

Има и още една категория книги за деца – такива които изобщо не са за деца. Малкият принц, Роня – дъщерята на разбойника, Приказка без край, целия Андерсен… Това са си откровенно книги за възрастни (за да не са чак толкова възрастни!), написани под формата на приказки за деца. Последният еднорог е точно книга за деца – до 12-14 г., зависи от детето.

А – нещо което много ме разсмя: не знам колко е правилно думата еднорог да се изменя по род (еднорога-ТА), в българския език съществителните не се изменят по род. От друга страна, това може да е авторова инвенция, допустимо е. На мен обаче ми звучи като вица за чукчата – Влаката тръгна, влаката тръгна! 😉

Лощо няма, забавно е. Образа на смотания магьосник е много готин, изпитвам ревност, защото и аз имам подобни.
Като я дочета ще пиша пак.

(Иво от Локсли)

Аз пък плаках 😀
Ей сега я довърших и си поревах, но то може и да е защото съм болна и имам температура. То сълзи, то сополи, то мокри кърпички, доволна съм 😀
Много даже съм доволна 🙂

(ЙоАни)

Снощи прочетох книгата. Хареса ми много. За всички, които мислят, че е детска, първо нека да я прочетат, а после пак ще говорим.
Големи поздравления за всички преводачи, текста е много красив. Илюстрациите също са напълно в духа на книгата. Въобще се е получила много добра книжка.
PS. Днес успях вече да продам двечки, на хора. И още една бележка за детското в книгата, единият клиент беше на 50-на година и я е чел в оригинал. Каза, че по-добър подарък за Коледа просто не е можело да получи.

(Григор)

…няма наши, няма ваши… 😀

Жребчетата (които всъщност са кобилки, ама нейсе) тъкмо навършиха десет дена и ни се допразнува. 🙂

А какво по-хубаво празненство (с пиянство) от отзивите на прочелите?

Ох как топлят душата… знаеш ли, аз имам навика да не чета неподвързана книга – за да не я бастисам. Но сърце не ми даде да скрия Еднорогата с подвързия. И сега са й автентични краищата – като препатил, но все така прекрасен еднорог : ))) С нова, добавена красота :))))

(Вяра)

… искам да споделя, че изданието е чудесно, илюстрациите красиви и ако всички книги се издават по този начин, чужденци ще учат български, та да четат нашите издания 😀
Освен това за 30-те прочетени страници Бийгъл пише толкова прекрасно, че чак ти е кеф по няколко пъти да минеш един абзац. Грациозно точно като препускащ сякаш по вълните еднорог.

(Кирил)

И нещо прясно-прясно от Панаира:

Всичките читатели, които си взеха книгата, бяха момичета, средно на 16 години; и всичките я вземаха, без да разпитват…
Днес мина едно момиченце, най-много на 9. Беше идвала и по-рано, с училището си, и беше видяла книгата, и каза, че трябва да пита дядо си може ли… Сега бяха с дядото и тя му обясняваше за филма – знаеше наистина много неща. И дядото знаеше, но не колкото нея… Личеше й, че чете много и обича книгите – по начина, по който я разгърна, нежно и с две ръце.

(по памет, дамата от щанда на Плеяда/Аргус, чието име забравих да поискам :(… ето още една причина да търся други Калини; но заради тая непозната растяща принцеса/еднорога/герой пускам една усмивка от ухото до рога… ееех, сърце мое, идат, идат, Човеците подир нас… :D)