(…) отдавна не се бях чувствал така, след като приключа някое четиво. Напомни ми за детството, а към него се връщам с много хубави и носталични чувства. Напомни ми и за други неща, които в ежедневието съм оставила настрани, въпреки че не трябва.
(Калина)
Съименничката ми припомни: Когато ви чета (и слушам), за мене не са важни думите, в които сте облекли чувството си – важно ми е чувството, важен ми е откликът (нали се храня с тях :D) – не се стеснявайте да споделите, споделеното от вас е най-добрата плата и двигател на Човешките дела…
Latest posts by Библиотекаря (see all)
- Пак сме млади - 1 март, 2016
- Балади и разпади - 15 февруари, 2016
- Копнеж за стажанти на ЧоБи (зима 2012-а) - 16 декември, 2011