Човешката представя: “Аурелион: Монетата”

“Някои неща не могат да се обяснят, но знаем, че са така” е лайтмотивът на “Монетата” – първа част от поредицата “Аурелион: Вечният баланс”, която ни учи, че приятелството е най-важното, но има и съмнения, на които го подлага съдбата.

(…)“Аурелион” е плод на истински живи наблюдения на седем млади творци: идеята тръгва от Димитър и е прегърната от другите Светлинки. Изумително е, че чрез книгата, писана в тази крехка юношеска възраст, младите дават отговор на много въпроси, които затрудняват дори възрастните, и доказват, че през погледа на детето вечните житейски дилеми имат по-лесно разрешение и че това е пътят към глобалното възприемане на света.

Страданието се забравя. Важно е какво се случва след това.

В “Аурелион” има по малко от най-хубавото: философски поглед върху нещата, фантастично проблясване, фентъзи докосване, приказно намигане …

(Габриела)

корица на Монетата - оформление Маринела Тонева, Стефан Василев

(…) С появата през 2007 г. на романа “Монетата” в българската литература се случиха за пръв път няколко неща:

– появи се колективен роман, написан не от двама (каквато е най-честата световна практика), а от цели 7 автори;

– появи се колективен роман, написан от автори, които още не са завършили училище (с изключение на единия, Валентина Димова, ръководителя на екипа им);

– появи се колективен роман, който жанрово е представител на ново направление в световната фантастика, наречено ню уиърд;

– появи се колективен роман, в чието написване са приложени нови за литературата ни повествователни техники.

Използването на моделите, заложени в компютърните игри, в “Монетата” не е повърхностно (такива опити за заемки вече са правени), нито механично пренесено (“преписано”), а структуроопределящо за органиката на творбата.

(Светлана)

илюстрация към Монетата - Димитър Милчев

(…) По страниците [на “Монетата”] странстват елфи, коболди и джуджето, което е послужило на Питър Джаксън за първообраз на Гимли от “Властелинът на пръстените” (точно онова джудже, да). От време на време – уви, все по-рядко – проблясва магия. Развъртат се мечове. А някъде далеч напред е скрит митичен храм, който пази тайната за нерадостната участ на света, в който сме се пренесли…

Но това не е фентъзи.

Когато мечовете не помогнат, винаги можеш да се осланяш на прилежно скътания в турбоцепелина ракетострел. Ако местните апаши оставят енергомобила ти без гуми, налага се да караш само на летателен режим. И, подобно на други фантастични страни (като нашата), най-добрият начин да оправиш неработещата техника е с премерен удар отстрани по корпуса…

Но това не е и научна фантастика.

“Монетата” е сред първите български образци на един съвсем млад световен жанр: ню уиърд (англ., “нов чудноват”) – а, убеден съм, знаеш, първопроходството изисква смелост.

(…) На тези триста страници са сбрани наблюденията и прозренията, сериозните и закачливите, на седем различни човека. Всеки е дал от себе си: на героите, историята, посланията. Затова и героите са толкова живи и можеш да ги отличиш един от друг само по няколко дочути реплики. Затова е и лесно да разпознаеш общочовешките копнежи и търсения зад фантастичната фасада: несигурността и желанието да имаш приятели, егоизма и радостта от даването… Все наши си вълнения, нали?

(…) „Монетата“ е първа и в още едно. Тя е отпечатък от прохождането на млади творящи човеци. Наистина, за някои от тях това вече е трета издадена книга (след предхождащите „Въже от светлина“ и „Шахтата“); но всеки от авторите и илюстраторите знае, че е в началото на пътя си, и иска да продължи по него, и е готов да даде и време, и сили, и обич, за да стигне един завой по-нататък. В епоха, когато сме свикнали да говорим за оттичането на младите хора от четенето и изкуството, представяш ли си смайването ни, когато срещнахме двадесетина момчета и момичета, които посвещават всеки незает момент на писане, рисуване и търсене къде ще продължи историята. Съществуването на клуб „Светлини сред сенките“ е вълшебство само по себе си.

(Калин)

илюстрация към Монетата - Стефан Василев

…Ако вече искате да си я вземете :D, пишете ни. Струва 7 лева.

Ако първо желаете да узнаете повече за “Монетата”, Аурелион и клуб “Светлини сред сенките”:

Сайт на клуб “Светлини сред сенките”

Що е то? (откъси от “Монетата”)

“Аурелион: Монетата”: Част І от трилогията “Аурелион – вечният баланс

Романът “Монетата” – новаторството на колективната литература

БГ-Фантастика:
~ “Монетата” (внимание! спойлери! ;))
~ клуб “Светлини сред сенките”

“Аурелион: Монетата” – ревю
…и реплика от Калин

Казанлъшки светлинки: Една история за смях, купони, паралелни реалности и приятелство

Сред светлини и сенки: интервю с клуб “Светлини сред сенките”:
~ част 1
~ част 2
~ част 3
~ част 4
~ част 5

(Специална МОЛБА за материалите в Старлайтър – “Казанлъшки светлинки”, “Аурелион: Монетата” и частите от интервюто:

С колегите от списанието се чудим колко души се вълнуват от такива теми. Затова ви моля ако някой от двата текста е пробудил някаква реакция у вас, да откликнете в един (или сто :)) реда във форума за коментари. Просто последвайте линка “Коментирай…” на дъното на материала; ако не сте регистрирани, регистрацията отнема две минути.

Благодаря!)

…И тъй, Човешката библиотека се множи; множете се и вие
– Кал:)н

Нов дом

Приятели — добре дошли в новия ни дом. 🙂

Още не сме премели навсякъде – а фасадата си плаче за подмяна… но вие се настанете удобно, разгледайте тук и там (особено ако за първи път стъпвате в еднорогов дом)

– а после елате да се почерпим.

Хем еднорог, хем приказка без край – какво повече да си поискаме?

По-нежно

По-бурно

По-различно

…И съвсем класическо

Е-е-ех! *въздъхване с усмивка и изпълнени гърди*

(Сърдечно благодаря за почерпката на Любов Орешкова, наш съЕкипник.)

Кал:)н

КОПНЕЖ: Удължаване на срока за илюстрации за “Последният еднорог”

Мили приятели рисувачи, пишещи или просто почитатели,
крайният срок за нови илюстрации за следващото издание на “Последният еднорог” се удължава до 31 май 2007 г.
Повече за копнежа, четете

тук

Желая ви вдъхновение и само хубавини, май е, бъдете щастливи и цветни 🙂 И не само заради това, че е май, разбира се 😉
😀
Светличе

Отгласи: 23.04. — Човешката иде

Понеже се готвим за Човешката библиотека с пълни сили;

и понеже е редно да редуваме усилия със сладост;

и понеже някои неща се казват само веднъж и не се преразказват —

…Габ, една(рога) от нас:


~ ~ ~
Сливане

Да опознаеш човек чрез книга, книга чрез човек…

“Ние сме истинските герои, а тези от книгите са само напомняне какви сме ние в действителност и какви можем да бъдем…”

Има една книга, която ме промени… помогна ми да доразвия вътрешния пламък, разцъфтял през последните три години в душата ми.
Вълшебството на тази книга не би могло да ме достигне истински и изцяло, ако не бях срещнала човека, който я е превел. “Последният Еднорог” на П. С. Бийгъл е изключителна книга. Тя отключва в теб портала към магичното, фантазийното възприемане на заобикалящия ни свят – и същевременно ти помага да преоткриеш много от ценностите, за които се говори в книгата, в реалния.

“Ако една книга остане само на хартия… тогава значи не е изпълнила своето предназначение”

– каза моят приятел Калин в далечния януари месец 2007 г, когато направихме интервю за “Последният eднорог” и нейната магия.
В това отношение книгата успява да изпълни мисията си.
Тя е първата от амбициозния проект “Човешката библиотека” – поредица, целяща да издаде на български език книги, неиздавани досега или издавани, но в много малък тираж и по някакъв начин изгубени за българския читател, които отключват в нас топлотата, стимулират търсещия ни поглед и човечността.
Мен книгата не само ме откри като човек, но и аз станах откривател благодарение на нея. 🙂
За двамата преводачи – Калин Ненов и Владо Полеганов, усещането да си свързан духовно с това вълшебство – да си съавтор (защото преводачът е точно това ;)), да вложиш най-съкровени чувства, мисли, емоции, да накараш книгата да оживее, да запее и диша на български, е не само отговорна задача, предизвикателство, но и life quest, personal mission…
Какво е живият досег с книгата? Имали ли сте го като усещане?
Много автори и техните произведения са ме променяли и изграждали – късче по късче от вълшебната картина, наречена младост, мироглед…
Херман Хесе, Михаел Енде с “Момо”, “Приказка без край”, Станислав Лем, Урсула Ле Гуин със “Землемория”, Оскар Уайлд, Клифърд Саймък, Чехов, Достоевски…
С никой от тях обаче аз не съм имала усещането, че това наистина става тук и сега с мен – то е магия, която се предава между хората и ги събира – и се превръща в несъзнателно мерило, че книгата наистина е книга и е успяла да събере човеци. Тези автори са ми въздействали и въздействат, когато си сам… Карат те да почовъркаш, да се разровичкаш сам в самия себе си за отговори на важни житейски въпроси, да се изградиш самичък, сам да следваш своя път…
“Последният еднорог” в това отношение е първата за мен книга, която буквално ти помага колективно да извървиш пътя… големият път, по който всички заедно сме поели, но си мислим по един или друг начин, че може да се извърви самостоятелно. Ами според мен не може… преди всичко защото ние сме социални животни 😉 и не можем и не трябва да бъдем сами. Дори сами, винаги ще дойде моментът, когато ще кажем – “тук не мога да съм сам” и ще търсим цялото, сплотяващото, стадото си… В самото начало ние всички тръгваме от една и съща река, от самия миг на раждането си – малцина са наистина тези, които успяват да се изкъпят повторно във водите й, но успеят ли – са благословени да пренасят светлината през живота си.
Когато гледам Калин – аз виждам еднорог, аз виждам вълшебството – всички малки жестове, които е усвоил и прави съвсем естествено, го превръщат в магическо създание – пренесло се от книгата, от превода, от песните – в нашия свят и свободно променящо тук и сега нас – читателите, почитателите, събиращо приятели и човеци.
Как така, ще ме запитате, “Последният еднорог” е колективна книга? Ами тя те кара да търсиш и да даваш сплотеност, по мъничко от своята божествена искра, живинка – на другите като теб и заедно да бъдете, да променяте.
Сега се замислих, че еднорогата, когато търси другите свои събратя, народа си – всъщност, както самите ние, е на quest за самата себе си… Ние по същия начин – намирайки приятели, други хора, обичащи книгата – чрез своите реакции и действия – откриваме себе си. Откриваме и тях…
С тези си разсъждения и споделяния не убедих ли и вас, че книгата отдавна е прескочила кориците си, спряла е да бъде вещ и се е превърнала в жив дух, влитащ в сърцата на хората. Калин – като един същ пастир 🙂 на еднорози (и в Библейски смисъл също – възвишен ;)) ни събира, открива, отключва еднороговото у нас. Аз самата вече тихичко процвилвам, търкам рогче у нечие друго ;), чувствам се пълнокръвен еднорог с една дума. 🙂
Ако фондация “Човешката библиотека” я бъде и други книги пребъдат и стигнат до хората по начина, по който “Последният еднорог” стига – съм сигурна ще станем още по-магични, освободени и отворени към света 🙂

Благодаря, съкровище!

20-23 април 2007 г.

~ ~ ~

…Моето “благодаря”, Габе, май е от ония неща, другите, които дори веднъж не се казват – само с търкане на рогче могат…Да Бъдем!

КОПНЕЖ: Още илюстрации за “Последният еднорог”

Приятели 🙂

Първо, с подсещането на Станис, пояснявам: КОПНЕЖът е нещо като конкурс, само че по-топло, по-несъстезателно, по-Човешко. 😀

И сега, след като вече всичко ни стана ясно…

Обявявам

КОПНЕЖ
за нови илюстрации към “Последният еднорог”

Илюстрациите ще добавим към следващото хартиено издание на книгата. Ако авторите им са съгласни, ще ги публикуваме и в галерията ни.Формат: КОПНЕЕМ за два вида илюстрации – пълни и половинчати.

Пълните ще бъдат с окончателни размери 13 (ширина) на 20 (височина) сантиметра.

Половинчатите ще са 13 (ширина) на 10 (височина) сантиметра.

(Това не означава, че трябва да ги направите толкова големи в оригинал, само ви дава представа как ще изглеждат накрая.)

Места:

За момента имаме свободно място за още илюстрации в следните глави:

  • 1-ва – пълна
  • 3-та – половинчата
  • 5-та – половинчата
  • 6-та – пълна
  • 6-та – още една пълна/половинчата (по ваш избор)
  • 7-ма – пълна
  • 8-ма – пълна/половинчата (по ваш избор)
  • 9-та – половинчата
  • 10-та – половинчата
  • 12-та – 1 пълна/2 половинчати (по ваш избор)

Навсякъде, където има място за пълна илюстрация, може да предложите две половинчати.

Моля когато се включвате за участие, да ни пишете предварително коя сцена в коя глава искате да илюстрирате (най-лесно ще е, ако пратите цитат от текста) и да следите тази вест за промени: тук ще отбелязваме, когато някоя от главите вече е заета, за да няма дублирания.

От сегашните илюстрации за следващото издание ще запазим всички с (евентуалното) изключение на тези в глава 6 (еднорогата и двамата й спътници), 7 (вещицата проклина замъка на Хагард) и 12 (сцената с черепа). Илюстрацията в глава 9 (Мабрук и Лейди Амалтея) ще бъде заменена от друга илюстрация на Тан (Хагард и Лейди Амалтея; има я в Галерията). “Евентуалното” означава, че ако някой ни предложи нови сърцеграбващи илюстрации за съответните глави, те ще влязат на мястото на старите; иначе ги запазваме без промяна.

Брой илюстрации: На този етап всеки може да участва с една или две илюстрации (пълни или половинчати). Ако броят на участниците е малък – може и с повече; ще обявим допълнително.

Техника на рисуване: черно-бял туш (или сходна компютърна техника). Стремим се към изчистени, контрастни щрихи, без преливане на сиви нюанси, за да излязат добре при печат – грапавата рецклирана хартия го изисква. Използвайте илюстрациите на Калина, Тан и Любка за сравнение. (Само като техника – не им позволявайте да ви повлияят като образи; ние КОПНЕЕМ за вашите. :))

Насоки (които не бива да спъват творческия ви устрем ;)):

~ Можете да оставяте повече бели полета, които създават усещането за недовършеност и загатнатост – и така провокират въображението на читателя да си дорисува.

~ …А може и да “прелеете” илюстрация извън страницата на книгата, така че да размие границата между текста и нашия свят. Нещо като харпията и Мама Фортуна в глава трета.

~ Избягвайте да запълвате с плътно черно – има опасност да не излезе равномерно при печата. Гъста плетеница от щрихи върши същата работа; сравнете с Бика в глава седма.

~ Не е нужно да преразказвате съдържанието на книгата – илюстрациите ви може да представят някакво ваше усещане за нея.

~ Моля ви да не се влияете от анимационния филм. Моля. 🙂

Срок: 30-ти април31-ви май

Пращайте предложения на свръхтайната ни поща: poslednorog в gmail.com. Използвайте jpg, gif или tiff файлове.

Внимание! Когато сканирате илюстрациите си, използвайте черно-бял (black-and-white) формат, който запазава яркия контраст (при някои jpg например се размазват контурите). За да се уверите, че всичко е наред, увеличете (zoom) сканираното изображени на поне 200% и вижте по границите между черното и бялото да не са се получили сиви/бледи пиксели. Ако това ви затруднява: А) помолете някой отговорник в интернет зала да ви помогне при сканирането; Б) пишете ни да се уговорим как да получим направо хартиените илюстрации; ние ще си ги сканираме.

Всяка харесана илюстрация ще влезе в новото издание, а в джоба на автора й ще влязат 20 лева. Ще има и други наказания. 😀

Ако имате въпроси – въпросвайте!

И – творете! Ние КОПНЕЕМ за вас!
К:)

П.П. Преди някой да пита има ли връзка между КОПНЕЖа и датата му на обявяване – нали знаете, че днес се лъже само до обед? 😉

Към началото