Приятели (:
Иде декември – месец на чудесата, по света и в ЧоБи. Едно от нашите е ново заглавие в поредица „Човешката библиотека“.
„Нощта на скорпиона“ е дебютният роман на Мария Гюзелева, който грабна сърцата и умовете на журито ни в Конкурса за ново българско фентъзи през 2012-а. Време е да го споделим и с вас. 🙂
До 29 ноември подготвяме електронното издание. Дотогава вие може да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog -в- gmail . com) дали искате:
– хартиени бройки от романа и колко – така ще преценим хартиения тираж;
– да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че „Нощта на скорпиона“ заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.
По-долу ви предлагаме откъси от романа.
Чудодейно четене!
~
– Казвай, мъжки, каква хала те довя тук? Че обикновено все киснеш при задачите си – изсумтя Павел и го перна по врата. – Ей, момчета, Математиката е тука. Ще изиграем ли една игра, или ще търсиш задачки…
Даниел го погледна изпод вежди.
– И за игра имам време, и за задачи – също. На какво ще играем?
– На какво ли? – сви рамене Павел и останалите ги наобиколиха. – Нещо против „Амазонски боец“?
Даниел ококори очи.
– Да не съм шести клас?!
– Ами обикновено хлапетата на твоята възраст с точно тая ми се доказват – с известен респект забеляза Павел и Даниел се намуси.
– Абе, не ме третирай като дете.
– Да, бе, забравих, че си вече десети клас – обади се едно от по-малките деца в залата и се ухили. – Давай тогава да ни отсрамиш със „СТАР ТРЕК 12“.
Павел подсвирна.
– Че аз не я играя добре тая, какво остава за него?
– Давай да пробваме – рече войнствено Даниел и му подаде палец. – И на бас за двайсет евро.
– Че отде да ги взема, бе? – подсвирна отново Павел, но някой отзад се обади, че ще му заеме.
– Айде бе, не ми трябват чак толкова пари – махна изведнъж с ръка Даниел, – нека басът да е ако аз те бия, да се поразровиш из Интернет и да ми смъкнеш на един диск всичко, което откриеш за телепатия и НЛО, а ако ти ме биеш…
– … ще ми решаваш две години задачите по математика.
– А не щеш ли – обади се друг – и на приемния изпит да ги реши от твое име?
Павел съвсем сериозно поклати глава.
– Аз с математика няма да кандидатствам. С тест по химия – да, но с математика – абсурд.
– Твоите те юркат, а? – намеси се трети и Даниел взе да губи търпение.
– Хайде да играем, че ми омръзнахте с вашите детински изпълнения – рече той и се настани на най-близкия компютър.
– Значи се договорихме? – Павел допря палец до палеца на Даниел и накара първото попаднало пред очите му хлапе да цепи баса.
– Давайте де – промърмори с нотка на съжаление някой над рамото на Дан, – че сега ще ме извикат наш’те и както винаги нищо няма да видя, хора…
Продължете четенето на “В подготовка за „Нощта на скорпиона“: Малкото четене”