Месец: февруари 2023

Чест!

По стечение на обстоятелствата не можем да се похвалим с coming out as gay, но затова пък обявявам официално, че всички в Човешката библиотека са nuts! Накиснати бадеми, чат-пат лешници, блажни слънчогледови семки, небесно млечни орехи! Май имах някаква идея за встъпление, но не я помня.

Юни 2017. Янчо Чолаков се присъедини и който му пращал приветствените библиотечни писма, го кръстил Деси заради по-рано присъединената.

– При тия добавяния да не стават и смени на пола?

– Не, но за да си в ЧоБи, трябва да имаш някакво поведенческо отклонение 🙂 Ако не си откриваш такова, ще ти се появи 😉 Ха честито – успокоих го аз.

И потвърждавам: твърдо съм на мнение, че всички в ЧоБи имаме отклонения. Няма да изброявам поименно кой – какво и колко. Чоби е основана от най-голямото недораз… отклонение.

След кратък анонимен световно-събитиен обзор ще представя актуалните ни “таланти”. На някой нещо ако му затрябва, да казва. Ще изкараме и ценоразпис ;). От март 2020 е ясно, че нищо вече не е същото. Това важи и за периода от септември 2021 до сега плюс безкрайност. От януари и 24 февруари 2022 още повече работи не са същите (товарищ Утин; да, и латентният ми руски се размърда). Та… освен обичайните измишльотини из НЕбитието на ЧоБи, които са банално всеизвестни:

Продължете четенето на “Неродилни разоткрития”

Приятели 🙂

Новоизлюпеното издание на ЧоБи с автор Мирослав Моравски съдържа една новела, една пиеса и един полу-епистоларен разказ. Кое ги обединява, освен канските мъки по производството на сборника, продължило близо три години след написването му? (Колко е продължило самото написване, не смеем да гадаем.) Всички те са истории от света на „Коренуване“ и съдържат елементи от българския фолклор (приказни и песенни, така да се каже), някой и друг позабравен ритуал, митично създание… и герои, които се лутат сред житейските (и природните) бури, борят се (със себе си и помежду си), търсят (изходи, входове и пътища между двете). Ако всичко това ви прозвуча твърде общо и недостатъчно конкретно – умишлено беше! 😉

За повече, елате на представянето на сборника тази събота – 25.02, от 19:30 ч., в ШиЗи Импро клуб в София (намира се в сградата на Камерна сцена „Славянска беседа“).

 

Продължете четенето на “Каним ви на: Представяне на сборника „Да опазиш Сребра невяста“ на 25.02, София”

Нова седмица, ново откъсче – този път от най-краткото произведение в сборника „Да опазиш Сребра невяста“ на Мирослав Моравски: разказа „Кръговете на дядо Манол“.

Вече трети ден няма и следа от Мони. Баща ми също не се е прибирал, но това за него е напълно типично. Той си има неговите по-важни неща. Даже овцете може да са му по-важни.

Кръгове… пак за кръгове ми пише онова малко лекенце, дето уж е мой син. Поне триста пъти съм му разказвал, поне десет хиляди пъти съм му забранявал…

Продължете четенето на “Малкото четене: „Кръговете на дядо Манол“”

По случай втората премиера на сборника „Да опазиш Сребра невяста“ от Мирослав Моравски на 25.02, представяме ви две кратки откъсчета от второто произведение в него: пиесата „Грехът на русалията“.

С. (Върви и мърмори.) Небето е студено…

В. Кажи де, Севдале? Що рече ватафът?

Севдал свива рамене. Вървят известно време в мълчание.

В. Хайде, спри да чернееш… Нищо не се е свършило. Ей го, светът си е тука, къщите, гората, небето… Ще се найде начин.

С. Небето е студено, Видене… Много студено. Кучи студ е на небето, ще знаеш.

В. Севе, що толкоз е станало?

С. (Маха с ръка, после прикляка до храстите.) Знаеш ли що е студено небето, Видко? Щото е чуждо. Няма нищо общо с нас. (Играе си с тревата и храстите разсеяно.) Щото е далеко. Щото е другаде. Толкова далеко и другаде, че не можеш да си представиш…

В. Абе добре ли си, момче?

С. (Поглежда го.) Инак можеш и да си представиш. Можеш и още как. Знаеш ли колко е далеко небето?

Виден го гледа притеснено.

С. (Извиква.) Колкото смърт е далеко, толкова!

В. (Сграбчва го за ръката.) Севдале, не ме плаши! Кажи що стана? Дядо Мануш не може да не помогне, кажи що рече?

С. Рече да си обирам крушите, т’ва рече.

В. Що? А, не му се е говорело сигур.

С. Напротив, говорихме… Сетих се и аз кога да говоря, ама нейсе, всичко свърши.

В. Леле, разтреперих се! Чак студ ме хваща, като те слушам! Кое е свършило, бе?

С. (Мълчи.) Рече ми да не идвам повече, ако съм нямал търпение да се изуча… (Обръща се към Виден и вика.) Да съм имал търпение, чу’еш ли? Да, има нещо, дето е по-студено от небето, знам – на дядо Мануш сърцето!

~

Отнякъде излайва куче, чуват се далечни гласове. После от гората женски глас изрича:

Б. Инак си танцьор един път. Ама много хленчиш.

С. А, само ти ми липсваше.

Б. Радвам се, че ти липсвам.

С. Върви си. Никой ми не трябва вече.

Б. Що си посърнал тъй? Що ти е?

С. Нищо. Мъжки работи.

Б. Ааа, ясно, затуй мълчиш. Кат’ истински мъж – кух кат’ дънер. Как ще сподели колчав русалия тегобите си, ако не, кат’ стиска зъби и трае… (Кикоти се сама.)

С. Ей, ти пак си слухтяла. Аман от тебе, не свърши ли твойта мерудийска работа?

Б. Нищо не съм слухтяла, вие сами си изпяхте всичко. Все певци сте се извъдили.

С. Не ми е до шеги. Остави ме. Искам малко да остана сам.

Б. Ами че ти си сам, бре! Аз нали съм „магьосна сила“, забрави ли?

С. Не е смешно.

Б. Ами ако съм глас в главата ти? Ако само ти ме чуваш що изричам?

С. Женски гласове в главата си нямам. Инак и без туй само аз си се чувам…

Б. Сигурен ли си? (Изведнъж гласът се променя.) „Севдале, къде се моташ по нощите, пак ли с оня пустосник Видко, чумите да го тръшнат? Да се не знае и Павле, и ракията му…“

С. (Изправя се рязко.) Ти… що си ти, бе? Отде чак и гласа знаеш?…

Б. (Смее се.) Знам, нали съм у главата ти, как няма да знам…

С. Виж, моме, не е смешно… (Спира се.) Май дългичко си слухтяла…

Б. (Смее се силно.) Ей, благодаря, ти пък комай няма чак толкоз глупав да излезеш!

С. Ще ми кажеш ли коя си?

Б. Ако ми кажеш що си такъв посърнал.

С. (Въздъхва.) Дълга тояга е тая работа…

Б. Сигурна съм, нали си мъж.

С. А?

Б. Сигурна съм, че твойта е най-дългата…