Приятели 🙂
… ден! 🙂
(Огледайте добре клуб Difference. Намира се на ул. Крум Кюлявков 25, в Дианабад, на 15 минути пеша от спирка „Г.М. Димитров“ на метрото. Чудесно място е, с вместимост 100+ човека. И не иска наеми за събитията си – разчита на приходи само от продажби на напитки и дребни гризинки. В момента управителите му довършват сайта; междувременно може да се уговорите с тях за ваше събитие на ел. адрес difference -в- abv.bg или на 0898 712240: Александър Гърдев. Ние вече мислим какви други срещи да сторим при тях. :))
И сега? Сега следват… изненади! 😀
P.S. Записахте ли се в мейлинг листата за вести на Човешката библиотека? Тук най-долу – „Приятели на Човешката библиотека“.
Вик, голямо мерси!
(И може и без четките, нали… Талантливите, умни и отговорни, хахаха! :D)
Аз като Сладкодумец сега ще споделя прекарването си на срещата.
За протокола, пиша първото си подобно писание, което ще рече, че стилът ще е повече или по-малко неориентиран. С времето ще се научим. 🙂
Въпреки че не бях задълго присъстващ (тръгнах си рано, около 17.15 часа), трябва да заявя, че това бе поредното приятно и полезно прекарване в компанията на талантливите, умни и отговорни членове и приятели на Човешката библиотека.
По пътя, докато направлявах посоката (защото мен ме избраха за водач по тези диви и непознати места 😀 ), си поговорих с Лъчо, едно от новите попълнения (какъвто съм и аз 🙂 ), и му обясних, доколкото можах, какво представляват ролевите игри, за които той питаше.
Когато пристигнахме в клуба, се настанихме и след кратко време на празни приказки, пристъпихме към дневния оперативен ред на срещата (доколкото е съществувал такъв 😛 ). Говорихме за електронните книги и новите добавки в каталога на ЧоБи в тяхно лице. Това се оказа и основната посока, към която твърдо поема курс фондацията, което за някои die-hard хартиени фенове като мен бе леко тъжно, но аз лично подкрепих идеята наум сърцато от екологични иии… други съображения. 🙂 Разгледахме “Слънце недосегаемо” на Николай Теллалов как изглежда през призмата на електронен четец и умувахме над проблема как да представяме изображения в електронни книги. Е, другите умуваха, аз по-скоро се чудех откъде да извадя пари за подобна джаджа (ел. четец), след като Лъчо ми каза, че струва около 100-150$, понеже явно това бе бъдещето.
Обсъжда се и Панаирът на книгата и участието на ЧоБи в него, съвместно със сподвижници. По време на обсъждането, признавам си, леко позадрямах, но липсата на сън понякога хваща на неочаквани места. Или ми беше скучно? Не казвам. 😛
После, като изчерпахме строго деловата част, деликатно се “пръснахме” на групички. Е, не точно, но част от присъстващите седнаха да играят бордови игри, а аз се присъединих като зрител. Оттатък в другия край се подхванаха различни дискусии, но аз не им обърнах много внимание, тъй като бях зает да обсъждам с две симпатични девойки (Еви и Снежи) съдбите на героите в края на произведенията. А те (съдбите) бяха предимно трагични. Ех, драматизъм! 😀
После незнайно как, от дума на дума се уредих с книжка в ръцете си и ‘айде… заминах да странствам нейде из ледената пустош между страниците!
И доде се усетя, допрочетох си разказчето, а то станало време да вървя. И така, аз прекарах този своеобразен рожден ден в прекрасна компания, умерено веселие и щипка самовглъбеност.
Само да отбележа, че бях отишъл с представата за доста повече присъстващи…