ПИТАНЕ: Корицата на “Последният еднорог”

(Някои неща, ако се отлагат, се уталагат и стават по-хубави. Други… други просто трябва да се направят, даже да не си сигурен във формата.)

Приятели еднорогови 🙂

Това ПИТАНЕ е първата своеобразна анкета от няколко, които ще ни помогнат да изберем облика на „Последният еднорог“, когато дойде време за преиздаване – а на вас (нас, де, нас :D) ще помогнат да откриете баш сродните си души, че и за себе си нещичко междувременно.

И тъй:

Моля да споделите тук какво А) харесвате силно по еднороговата корица – предната, задната, гръбчето; Б) не харесвате никак, пак там.

Ако искате, споделете и защо; но не е задължително, знам, че за някои усещания няма думи. В случая са ми важни самите усещания. И то, да подчертая пак, силните, несбъркваемите усещания. Ако за нещо се колебаете между „харесвам“ и „не харесвам“, просто не го споменавайте.

Ха да видим сега кой го следи тоя наш дом… 😕

Latest posts by Библиотекаря (see all)

33 коментара за “ПИТАНЕ: Корицата на “Последният еднорог”

  1. Хм…и аз да дам моето скромно мнение 🙂
    Харесва ми гамата и тона на корицата меки цветове правят я въздушна, а липсата на рамка допринася за впечатлението. Инан обаче малко забележки започвам от зад напред. Задната корица с изместен текст надясно – ако се центрира би било добре 🙂 По повод окото – струва ми се, че седи прекалено изрязано ако се направи нещо по въпроса може да се получи доста интересно – вариант е примерно, да се направи като че гледа през прорез в корицата – ако се поразмести по към центъра на страницата може би…синьото на задната корица е много хубаво трябва да остане 🙂 Сега към предната – подкрепям мнението на Бъдъмба за фактурата на листа – придава грубоватост. Мисля си, че е малко празна като цяло – и другото е малко самият еднорог анатомично ( колкото и да звучи сухо като мнение ) ми се струва някъде куца, като че ли отделните части на лицето са наистина отделни – уста в профил, рог, уши в 3/4ти, има една туфа грива зад лявото ухо дето ме съмнява малко – но окото много ме кефи – адски живо! По мое мнение трябва да се обмисли още корицата 🙂 )

  2. […] След небивалия успех на първото ни ПИТАНЕ идва време и за второ. Напомням: с отговорите си ни помагате да изберем облика на “Последният еднорог”, когато дойде време за преиздаване – и може в отговорите на другите да откриете тъй отдавна дирен близък дух. […]

  3. … като непрофесионалист май само тожа мога да кажа… заради цветовете.

  4. *смея се обезмълвено*

    …Вълкадине побратиме… не издавай четата!

    (А пък питам за вънкашността, щото нашата Човешка се роди неутолима. Иска сичкото й да е най-най. Ама то с такива татковци…)

  5. Ще ме извините, че не прочетох всичко написано тук преди мен.
    Моето мнение – питаш за вънкашен вид нас невероятно съдържание – когато познаваш един безумно добър Човек има ли значение как изглежда отвън? Който е Човек познава Човека само с поглед.
    Конкретно: Знаеш, че онова око, белотата и любимият ми син цвят са способни да завържат погледа ми на неразвързаемо възелче за дълго време и да съзерцаааавааааам… НО на предната корица жълтият цвят на заглавието и автора не мисля, че е особено подходящ. В смисъл, слива се с изсветляващия точно на това място фон. Не мога да ти кажа – сложи еди какъв си цвят, но така трудно се забелязва.
    И друго нещо, което сега осъзнавам и много ми харесва, не знам дали съзнателно си го направил или не: има книги, на чиито главни страници са изпълнени с името на автора и съвсем малко – името на книгата, а картинка – нищо съществено. Много е хубаво това тук, че на корицата е именно Еднорогата. Знаеш ли, като се замисля, щом Я има, в този магическовълшебен вид и това тихо излъчване – ЪМЪ ВЪОПшТЕ НЕ СЛАГАЙ ЗЪГЛАВИЕ – ти сам го каза, някои неща не могат да се изразят с думи, а опита ли се човек, рискува да развали вълшебството!

    Здравей!

  6. ГВК (Грубо вмешателство на Калин): Скривам този коментар – моля да си проверите пощите.

    (Съдържанието остава при мен и ще бъде взето пред вид. 🙂 )

  7. Видяхте ли какво направихте? Накарахте дори художника да се включи! 😀

    (Не, не. Не казвам кой от тринайсетимата тук е. Да видим кой пръв ще издрапа до страница четири. *хихик*)

    Подсетихте ме: Това, че Калин слуша внимателно и разтворено (и отговаря на питаници, а на мнения – почти не), не значи, че Калин ще възприеме всичките предложения тук. Или даже едничко. Калин приема казаното, понеже казаното му дава представа за всеки от вас, а Калин иска да ви познава, такива, каквито сте се показали. За да се стигне до възприемане
    (Връз себе си да приемеш, а, Станис?),
    трябват други неща – например да се намеси целият екип “По-желали”.

    (Затуй почти сигурно мога да ви предскажа, че Човешката няма да бъде споявана с рамка… но няма смисъл да го предсказвам, понеже си има Бъдеще за таз работа, то да му мисли. 😉 )

    Измих си ръцете, сега с удоволствие продължавам да слушам…

    П.П. Нито пък казах, че горните предложения са само с познавателна цел. Ееех… колко по-лесно е да си мълча тайнствено и да не ви спъвам с разни подвеждащи…

    *млъ*к

  8. Piateli, prosto sam vazhitena ot vas – izklu4itelno to4no ste vazprieli poslanieto i na obraza i na tehnikata!!!!!!!!! Daje ste usetili lipsata na kontrasta – v originala e dosta nasiteno sinio, a pri otpe4atvaneto se e polu4ilo violetovo. O6te pi parvona4alnia razgovor s Kalin, mu kazah, 4e tova, koeto 6te se povtaria v poredizata e ramkata v gladko tamno sinio i zlatistite bukvi. Blagodaria vi i sarde4en pozdrav! A za Kalin o6te po-spezialni pozdravi!!!!!!!!!!!!!!!! Eli

  9. Така е като отлагам всеки ден да напиша нещо, повечето неща вече са казани… Поне тези които исках да кажа… Абе завиждам на хубавите отзиви, как да не искам да съм ги казал аз 😛
    Та на въпроса:
    Корицата има убийствена невинност, излъчване на детска рисунка, което за мен е много близко /да не кажа точно/ пресъздаване на еднорогата. Контрастът обаче наиистина липсва /повтарям други хора/, а онова, с което книгата ни наелектризира е именно убийственият контраст на реално и ежедневно с фантазно и сърдечно…
    Но ме е страх, че ще се изгуби именно детската преданост на синевата, която все пак потъмнява тук-там, за да даде храна и на друга част на въображението. Толкова за котрастите.
    Мисля – по въпроса за придобиването на стил на кориците на библиотеката – че той ще се оформи постепенно така – като поток пробиващ русло през плътта на планината. Един конкурс би ускорил нещата, но би стеснил погледа на времето… Основните линии на тази картина трябва да се запазят – пастелите, лекотата на преливането, стилът на автора. В крайна сметка с тях може да бъде предадено всичко – от Войната за Пръстена до Червената шапчица.
    Всичко в крайна сметка зависи и от изпълението, и от качеството… Но най-добре да направим конкурса тук например /или на друго подобно място/- всички да можем и всеки да казва по нещо, да рисува по нещо… Да даваме – това, което така добре можем 🙂 :):)

  10. Бела (и May 2): А, това е лесен въпрос. 🙂 Но няма да отговоря сега, а когато се появят поне още две книжки.

    Митко: Вие сте вещото жури, приятелю. И вие сте, които ще предложите художници за следващите книги – или сами ще участвате с корици и илюстрации. Това е Човешката библиотека – правена от Човеци за Човеци.

    Бъдъмба: Имаш предвид по-малки бели полета сред синьото?

  11. Виждам че nassko ме е изпреварил и обяснил какво искам да кажа:)Колкото повече си мисля, толкова повече се убеждавам, че и рамка би ми допаднала. Представям си нещо като прозорче към света на еднорогата. Бела има право – книгите от човешката библиотека би трябвало да си приличат по нещо. Ясно, че не искате да се ограничавате, но някакъв общ елемент трябва да има, колкото да си проличи, че става въпрос за едно и също нещо, независимо, че е изразено по различни начини и в различни стилове.

  12. Текстурата на фона (която може би се е получила от грапавината на хартията, или от използван по-дебел пастел) не ми харесва, изглежда груба. Другото е ОК.

  13. vseki tvoretz obi4a tvorbite si..
    za na4alo e dobre ..
    no za vtoro izdanie/ako e lyksozno/
    she tryabva skonkyrs i beshto jyri..
    prepysnal kam me4ti sabirame viatar…

  14. Моите очаквания от книгата и физиономията и се основаваха изцяло на заглавието – не бях я чела – така че първата ми асоциация с “последен еднорог” беше природонаучния музей. хихи. И аз като други очаквах рамка, в която да се покаже последният еднорог, като изчезващ вид, с табелка и едва ли не име на латински, по таксономична класификация 🙂
    Ergo детски сините щрихи и бялото светещо животинче ме изненадаха без да ме впечатлят. Очаквах по-класическа, абе направо кафява, тежка старовремска рамка, която да казва “тази книга е сериозна и нужна” а в нея – нещо инкрустирано гледащо те, което вижда рамката като прозорец и ти го отваря.
    Разбирам я корицата – еднорога, небесно-свободна от рамки, и нейните очи – близо до твоите, читателю, който трябва да гледаш отблизо. Но тази единственост и свобода е нейн недостатък – как ще я вържеш с останалите човешки книги от библиотеката? “Световна класика” си има рамки. “Светът на Диска” си има художник със стил, който не може да се сбърка и един формат. Какво по физиономиите ще показва, че книгите от “Човешката Библиотека” са роднини ? 🙂

  15. Aз си представях предната корица (още преди да излезе) по- малко по друг начин…
    Представях си един препускащ еднорог, а в далечината се вижда дворецът на крал Хагард..Но може би тук се е търсил друг ефект – семпло офромление, което да се виждат главата(лицето на еднорога)…Може би , ако фонът беше малко по-тъмен щеше да е по- добре и да се получи контрастиране м/у бялото и тъмното,звездите и нощта,(светлата душа на еднорога и тъмнината,която се опитва да го “хване”)..Мое си мнение .. 🙂 ))
    Всъщност е много по- важно съдържанието и посланията , които изпраща една книга към читателя ..

  16. (Ама друго си е да си сръчкаш войнството направо в пощата, м? 😀 )

    May и Христо: цветовете на заглавието/фона ли?

    Ани: обещавам! Това, което виждате сега, е 1)недоразумение; 2) компромис… *изчервяв, даже без гняв*

    Месечка (Габ… имаме още една 😉 ): Това, което си зърнала в последното си изречение, предлагам на всички да го прочетат пак и да помислят. Особено Vonamarak и хората, които предпочитат рамка… *хихик*

    Христо: Можеш ли да пратиш връзка към стилизация, която би ти харесала повече?

  17. Понеже пиша от работата и книжката не e пред мене, ще споделя само по памет какво ми харесва в оформлението й и кое може да се попромени 🙂 Както и may отбеляза, наистина би било по-добре да се вкара повече контраст за да не са толкова слят цвитовете. Не знам, може би това е търсен ефект, не че сегашното оформление не ми харесва, дори напротив, но все си мисля че една стилизирана фигура на еднорогата, контрастираща с останалите цветове на корицата би стояла по-добре 🙂

  18. Откъдето и да погледна корицата (и задната и предната) не намирам нещо, което да не ми харесва, може би, защото я усещам много близка.
    И все пак си мисля, че някак еднорогата и нейното очарование се губи, защото не е в цял ръст, дали е възможно да се оправи това (т.е. да се намери картинка или да се използва вече готова такава, нарисувана, разбира се от български художник и да се сложи тя в цял ръст). И задължително светещата звезда да си остане 🙂 А окото – мдам – прелест! Нещо такова – http://www.cubbi.org/tlu/images/einhornz.jpg
    Защо съм за цял ръст, или пък поне по-малка картинка на еднорога – защото така изглежда сякаш тя е прескочила корицата и е попаднала в нашия свят и вече е при нас, което не е лошо в никакъв случай 😛 , но мисълта ми е, че има нужда от пространство – free space to breath 😉

  19. Има едно красиво и загадъчно око на гърба, което се губи до плътния текст. Преди дори не го бях забелязала.
    Предлагам да се махне част от текста на гърба и да се акцентира върху окото.

  20. На мен много ми харесва окото, но мисля, че трябва да има повече конраст. Цветовете много се сливат.

  21. Оплезих го просто.

    А ти защо не си казваш, че познаваш творчеството на k. изосновно, ми ме оставяш да се предлагам като някоя к–нига за еднорози? След повторението най-мразим да се повтарям.

    Останлото на мейла, че: 1) много заспамихме, пък все пак трафик се плаща; 2) ще вземете, другите, дето само си трайкате и се хилвате отстрани, да си сцепите някоя устна. От трайкане, бе, от трайкане.

  22. Странно че питаш.. Mи не, не пращай.. А може и да изпратиш всъщност, защо не.. Няма само аз я 😀 (Вярно, ти се отплащаш с текстове, но не мисли, че всичко, което ми показваш, e нещо ново. Него сайт вече го прерових ;PP Но продължавай, когато намираш повод, че едва ли ще се сещам сама да направя връзка 😉
    Точно щях да си ходя, но реших за последно да проверя дали има нов коментар, или не ;P Винаги така става 😀 (как направи така, че устата на човечето да е червена??)
    Очаквам изненадите и се облизвам..
    ПП: Хм, очевидно не се свеня да пиша глупави коментари. Ще ме прощавате 😉

  23. Което е вярно, е вярно…

    Да ти пратя ли изображение на корицата?

    (Нищо не казах за еднороговите ти скици, просто ги препратих на двамата Мъдереци-Помощници. Някой път очарованието не дава думи.)

    А страницата не съм крил. Който си обича дома, го разглежда бавно и щателно…

    (Може и други изненади да има, знае ли. 😛 )

  24. Ами.. защо да не ми се прави 😉 Само че за целта ще трябва и да я видя ;PP
    Но май от всичко най мразя шрифтове, не ме бива в тях (поне не съм разбрала на сериозно още дали, или наистина не) Впрочем ти си видял в последната картинка вчера ;D (А за еднорогчетата нищо не си казал, само за делфините.. Оставяш ме да почивам да стари лаври 😉 )
    Btw тази http://choveshkata.net/?page_id=51 страница си я укрил така добре, че чак онзи ден я видях. Нито дума, че в нея може да се открие нещо повече от обявяването и резултатите. Бива ли?!! (O, а човечето там е много готино;)
    Поздрави

  25. Иха, Светле! 🙂

    Пастели и моливи ползва нашата художничка. Техника, за която някои хора упорито продължават да твърдят, че не ставала за полиграфическо възпроизводство. *смея се в шепата си*

    За шрифта: понеже нямахме художник, който да изработи индивидуален шрифт, ползвахме готов, с малки изменения.

    Ти обаче ме караш да се замисля, че имаме тук една Станислава, която си приказва, колкото да се появи най-сетне нов коментар…

    Станис, прави ли ти се заглавие на корицата? 😀

  26. Моето мнение е абсолютно непрофесионално, но понеже,Калине, се интересуваш и от усещания:)…
    Цветът ми носи усещане за въздушност, за лекота,за различност… Не зная каква техника е използвала художничката на корицата, но фонът ми прилича на гоблен, а това ми навява мисли за старинност:),което е много приятно. (Да, признавам, времето, в което съм се оказала, не ме радва твърде.)
    Може би шрифтът за заглавието и името на автора би могъл също да бъде в подобен стил?
    Като цяло, оформлението е необичайно, а това е добре според мене. По принцип аз първо се втурвам към историята и начина, по който е разказана. Всичко останало достига до мене постепенно. Поради това забелязах резедавата ивица отдолу едва когато друг някой спомена за нея:)). Не бих казала, че ме дразни, но ще е по-добре без нея, вероятно.

  27. Ще ми се и аз да можех да дам мнение.. 🙂
    Приказвам си, колкото да се появи най-сетне нов коментар 😀 Не се сърди 🙂

  28. Е, аз мнението си професионално няма да го нарека, докато не започна сериозно да си изкарвам хляба с конкретните неща 😉

    И се надявам да си получил разказа, но не приемай въпросът ми за побутване да рецензираш . Имаме време и време. Алармирай само ако не си 😀

  29. Ако това е (полу)професионалното, какъв е начинът да чуя професионалното? 😀

    Отбелязвам си и пак замълчавам, заслушано и ухилено.

  30. (Полу)Професионалното ми мнение:

    Илюстрацията на корицата сама по себе си и цветовете с които се решава външният вид са супер 😉 Лично на мен обаче книгата би ми изглеждала по-сериозно с подходящо рамкиране на корицата, преливащо и по гръбчето и задната корица. Това ще даде възможност и използваното сега изображение да е малко по-малко и текстурата на подложката от оригинала на сканираното изображение да стане една идея по-фина. Надписите също трябва да се оформят малко повече, да са малко по-интересни и по-четливи (дори отдалеч 😉 ) Това включва и големина и контраст с фона, единият начин за решаването на който проблем е комбинирането с горепосочената рамка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Към началото