Каним ви на: 13.04., Чист град за децата и техните кучета

Приятели с приятели 😀 – или просто приятели на домашните приятели:

Заповядайте на 13 април (неделя), от 14 часа, в частта от Южен парк между Комплекс Спартак, Хотел Хилтън и музей Земята и Хората, за акцията ЧИСТ ГРАД ЗА ДЕЦАТА И ТЕХНИТЕ КУЧЕТА.

банер на инициативата

Поканата е на гражданската инициатива “Куче у дома – отговорност и грижа“, на чийто сайт може да откриете още материали.

Бъдете!
К:)

Човешката ви кани: концерт на Лот Лориен, 10 април

Отново е пролет пъстрокрила – с ухания, топлина, светлина и слънце украсила всичко наоколо.
Незнайно откъде полъхва чуден вятър на промяна, спомени за чайки, шепот на море – топло е,
бъди с нас сега – в тези пъстри светове.

Група Лот Лориен пристига в София на 10 априлчетвъртък, от 21 ч. в Чешкия културен институт на ул. Раковски 100, за да ни стоплят с музиката си отново, след концерта си януари месец, и за да ни накарат да повярваме във вълшебството на музиката за пореден път.

Групата е създадена през 1996 г. и е в състав: Кирил Георгиев – текстове и композиции, китари, мандолина, тамбура, баглама, лод.
Златомир Вълчев – барабани и перкусии (тъпан, глокеншпил, турска и тунизийска дарбука, африканско джембе и др.)
Галина Койчева – цигулка.
Бора Петкова – вокал, перкусии, казу, текстове.
Петър Павлов – баскитара.
Александър Кинов – тонрежисьор, клавири и звукови ефекти, уеб и техническа поддръжка на групата.
Ясен Казанджиев – диджериду, устна арфа, мениджър.

Ако все още не се познавате, а искате да ги опознаете и чуете – заповядайте в четвъртък.

Аз ги чакам с трепет!

Светличе

Още за концерта

Каним ви на: 06.04. – залесяване!

Приятели!

Заповядайте на 6 април (неделя), от 10:30 сутринта, на дендрариума на Витоша – да садим дръвчета заедно с домакините ни от Природен парк “Витоша” и още ентусиасти от Държавна агенция по горите и WWF. 🙂

Може да стинете до дендрариума пеш или с маршрутка 10, която потегля от Руски паметник на половин час (цена на билета: 2 лв.). На всички, които няма да ходят пеша, предлагам среща на Руски паметник в 9:30. Не закъснявайте – маршрутките се препълват бързо! За да не забравим някого – драснете ни един ред, че ще идвате.

Носете си дъждобрани или непромокаеми якета. За студа не се тревожете – саденето сгрява. 😉 Всичко за самото садене ще ни е осигурено на място.

До (там и обратно)! 😀

(Акцията е част от инициативата “Алманах ФантАstika – човеци и природа заедно“.)

Човешката ви кани: 20.03. – предпремиера на “Носителят на светлина”

Приятели 🙂

Ухилил съм се до ушите, понеже 1) на _такова_ чудо досега не сме ви канили; 2) такова _чудо_, също като еднорозите и алманасите, отнема мнооооого време, докато се роди – и ми стана мило и премило, като си припомних чувството, когато_най-сетне_ се роди…. Но да не ви разсейвам от същественото. 🙂

Заповядайте на 20 март от 18:30 в клуб “Хамбара” (ул. Шести септември 22) на предпремиерата на българския фентъзи филм “Носителят на светлина” – дело на кино група “Чудак” от Варна.

кадър от Носителят на светлина

Създателите на филма споделят:

Защо Чудак? Защото няма нищо по-чудесно от това да сътворяваш, а заедно с това и да изживяваш чудото. А какво по-чудно от това да откриеш свят, в който магията и любовта са нещо толква естествено и ежедневно, колкото и въздухът и светлината. Светът, в който живеем.

Нашето малко чудо се казва “Носителят на светлина” – 35-мин фентъзи филм, в който сме се опитали да докоснем някои от най-естествените, но в същото време най-тайнствени и непонятни кътчета на човешката душа.

Колко е тънка границата между мечтите и лудостта, между желанието за един по-добър свят и стремежа към разрухата на този?

Дали наистина се боим да обичаме, или се боим да признаем пред себе си, че това е нашата човешка същност?

Какво е борбата за справедливост, когато жертваме всичко, което имаме, какво са магията и мъдростта, когато не виждаме истината, има ли безсмъртие, когато я няма светлината?

Готови ли сме да се срещнем със своето безсмъртие, готови ли сме да научим какво ни прави наистина безсмъртни, когато тленното у нас умре?

Работата по тази история продължи близо 2 години. Сценарият и самата история са авторски, музиката е авторска, образите на героите по-авторски не могат да бъдат, защото всеки един от нас постепенно откри у себе си своя герой.

За снимките са подбрани прекрасни места, като Аладжа манастир, ботаническата градина в Балчик, Шуменската крепост, плажовете по северното Черноморие и т.н., но също така не чак толкова прекрасни такива, например мрачни подземия и изсечени гори – един от най-ярките символи на посегателство и разруха.

Опитали сме се да съчетаем класическите техники в киното с умерено поднесени визуални ефекти и класическото саундтраково звучене с атмосферични звукови акценти.

Знаем, че това е само началото, защото магията ражда магия, а чудото ражда чудо!

Чуйте откъси (първи, втори, трети) от саундтрака на филма. Разгледайте няколко кадъра.

кадър от Носителят на светлина

кадър от Носителят на светлина

кадър от Носителят на светлина

кадър от Носителят на светлина

кадър от Носителят на светлина

И… елате. Нашата еднорогочовешка дружина ще е там – ухилена до ушите, ка
к 😀

П.П. Напомням: В петък, от 18 часа, в музея “Земята и хората”, през задния вход – втора киновечер с подборката от “13 национални кинофантастики“. Този път – британски. Входът е все тъй свободен, ние – все тъй гостоприемни. 😉

Човешката представя: “Пухкава приказка”

Много преди Облачето да срещне Вятъра, когато още беше малко дете, то растеше спокойно и щастливо, на едно прелестно и просторно място, в самото сърце на Балкана. Тогава то, с всеки нов ден, откриваше света, мамещ и любопитен, видян такъв, какъвто могат да го видят само очите на малките деца.

Пухкава приказка - корица

Здравейте, мили приятели!

Как по-приказно може да започне една приказка? 😉

Какво друго ако не приказка е животът ни – безкраен, пъстър низ, върволичка от светлини и загадки? Най-хубавите приказки се случват всеки ден пред нас и ни напомнят, че именно мечтите и желанията ни ни правят повече – търсачи, откриватели, човеци.

В “Пухкавата приказка” откриваме историята на едно малко облаче, което не спира да търси себе си, докато лети над големия свят и среща нови приятели.

Облачето, всъщност беше момиче, ама не точно момиче, а жена, но някак по момичешки непораснала жена, така че по-скоро беше момиче.

илюстрация на Деница Пенева

И докато лети, и търси, и среща нови Ветрове и други Облачета, то открива, че има нужда от…

Търпение…

Това е нещо, което Облачето си нямаше или поне не знаеше да си има. Всички, и особено Вятърът; непрекъснато му повтаряха “Търпение”! Точно Облачето си намисли нещо и аха да го направи и все се намира някой вятър да го спре и да каже “Търпение”…

То искаше повече, и го искаше сега, и го искаше много, и то веднага!!!

… като всички ни. Огледайте се – не ви ли се иска и вие да сте по-търпеливи? Да бъдете по-уверени?

А по пътя към новите приятели и търпението има и полети, високо, високо, и смях, люлеене от дъгата и даже сълзи – откъде иначе идват дъждовете?

илюстрация на Деница Пенева

Вятърът харесваше Облачетата – и малките, и големите, и розовите, и сивите, и пухкавите, и по-пълните… Не обичаше само досадните Облачета и за да се отърве от безбройните им объркани и оплетени въпроси, се шегуваше с тях по свой си, ветровит начин! Точно тези шеги Облачето не рабра и се нацупи като малко дете, точно както се цупеше, когато не му разрешаваха да яде сладолед! Но понеже беше пораснало (не много, всъщност), си остана нацупено и сърдито доста дълго време. Толкова дълго, че чак Вятърът се зачуди възможно ли е един пухкав розов досаден въпроско, който иска всичко да знае, види и пипне, изведнъж да няма повече въпроси!?

Затова, когато Вятърът приключи с всички важни за Небето дела, той отново се върна при Облачето. Върна се спокоен, малко хладен, но дружелюбен, ветровито шеговит и закачлив, но изпълнен с търпение и разбиране, и те отново започнаха да разговарят! Разговаряха дълго и спокойно, като Вятърът внимаваше, малко, с шегите, а Облачето внимаваше, и то много, с въпросите.

Аз вярвам, че във всеки един от нас спи по едно малко Облаче и с приказката си Даниела ми го напомни. Благодаря й за което и с това представяне й казваме “Добре дошла” в Човешкия ни дом!

илюстрация на Деница Пенева

Блогът на Даниела е http://leeneeann.info/blog/. Може да си поръчате “Пуккава приказка” с автограф направо от авторката на адрес puhkava-точка-prikazka в gmail.com и да оставите отзив за нея тук. Може да я получите и от нас, на плаваща (рееща се :D) цена 7~10 лева – колкото прецените сами.

Към началото