Срещу 1 юли, свиден български символ на копнежа по свобода:
По кооперативни причини сънувах, че Боби, който заедно със семейство и приятели се занимава с устойчиво земеделие и по възможност – без мотика, с лекота прекопава с лопата триъгълно междублоково пространство на едри благодатни късове. Влажната пръст на едно място помръдна и нещо се показа като от дупка, която Боби със сигурност не беше правил. Той просто прекопаваше земята, не дълбаеше тунел. Оказа се, че приближава не огромно червейоподобно, а грамаден делфин. Беше изключително! Пак се показа и без съмнение разпознах приветливата муцуна на делфин! Бледичък, ама делфин. Ококорих се с осенението „Село Делфиново!!!“ от филма на Вал Тодоров, в който се изказват Наско, Генерала, Теллалов, вкл. самият автор.
На фермерския пазар на 30 юни колежката с украшенията с лично избродираните български шевици се наложи да обяснява на чужденка за Дървото на живота, Горната, Средната и Долната земя. За Долната земя посетителката веднага си помисли, че е Пъклото. Пък то просто Делфиново било! ^_^
„България, тази вечна ерес“ (2013), trailer
1:38:18 – Избата: изказвания
1:43:12 – „Говорите за толкова различни неща, а същевременно всички [те] са верни“ – това изумява главния герой. Същата година о_О при съвсем различни обстоятелства с такива думи възкликвам и аз! СУпоменът още е жив.
За филма – https://podmosta.bg/balgaria-tazi-vechna-eres-revyu.
Трябва да си припомня какво още имаше в Долната земя.
Малко е сложно на фермерски пазар в Балчик да обясняваш на посетителка, че в Двореца има училище за даровити деца, вкл. набелязани от магията.
Песен за делфините. Лунният път [на Теллалов] не е кратък.
