Зелени разкази (ама _наистина_)

[Кал]

22 април е след седмица. А ние в ЧоБи празнуваме цял Месец на Земята...

http://choveshkata.net/blog/?p=5493

[Кал]

Вчера ви предложих нещо красиво (и смислено, и зареждащо) за гледане.

Днес – за четене:

http://choveshkata.net/blog/?page_id=5447

Всеки ден е ден на Земята.

[Кал]

Между 22 април и 24 май... се стига по ей такива мостове:

http://choveshkata.net/blog/?p=5953

Някакви други да препоръчате?

[elmindredaquark]

И вест, и кост(-и, 2) за новата хартиено-рециклирана книга!

[Кал]

За празника – най-празнично:

http://choveshkata.net/blog/?p=5953

[Кал]

И като ще е празнично...

Представяне на антологията в клуб „Ефремов“ на 10 май: звукозапис

[Кал]

Ако още не сте ги чели, до края на първото гласуване в Националните фантастични награди (12 юни) си ги поискайте безплатно от Човешката библиотека.

Възвестено и в Goodreads и Ятото.

[Adi]

От 17 юни до 08 юли ще тече Goodreads томбола за 3 бройки на Зелeни разкази (ама _наистина_).

Участвайте, разгласявайте, печелете!

[Кал]

Как да освежим лятото?

Човешката библиотека ви предлага: със зелени разкази. И до другата седмица тече томбола:

https://www.goodreads.com/giveaway/show/191306

[Кал]

Покрай резултатите от Националните фантастични награди поникна нова версия на антологията.

Ако я искате, само ни драснете.

[Люба]

Добра новина за публикуване на "Сълза от змеица" (разказ на Светла Дамяновска в антологията) от сайтa Факел.бг
(По думите на bivol.bg - Факел.бг е сайт за будителството, за деканонизирането на литературните канони, за разкръстването и изобличението на търговците, плъзнали из Храма на изкуството)

http://www.fakel.bg/index.php?t=5466

[frog]

Spoiler

Някои събирачески навици трудно се придобиват, ако не са изрично посочени.

Не съм забравил обещанието си да направя нещо за Зелената антология през този август.

Първо, изпратих разказа „Сълза от змеица” на популярния сайт за култура fakel.bg.

Второ, докато чакам резултат оттам, пуснах тая „Сълза” в също популярния сайт „Иван Ефремов”. Ето я тук (надявам се, прилично оформена) – http://sf-sofia.com/forum/index.php?f=3 ... =viewtopic.

Исках да предложа въпросния разказ на Трубадурите, но те пък взеха, че на 10.VІІІ. публикуваха друг разказ от Дамяновска, така че се разминах с тази си идея...

Относно последното: "Камък от гробище" - creepy
Там змейски деца, чудесии...

И... са о...мазали представянето на Светла с къде copy-paste от може би пратено от нея, къде недовършен коректорски замах.
Тъжно.

Във "Факел" е също поомазано (засега). Най-добре си е в сайта на "Ефремов", щото Сашо лично е сложил представянето, което беше сглобено за самата антология. Най-прегледно и незатормозяващо.

[Кал]

Покрай този феноменален обзор на екологичната фантастика в Shadowdance се сетих да питам:

Благодаря за този пространен и размислящ обзор! Финалът е особено въздигащ.

Сашо, за Earth на Брин ми се струва, че сериозно се опитва да включи в картината и социалните промени. Голяма усмивка – съвсем искрена – ми беше да видя шока на младите мироопазващи, когато се озоваха в бракониерската бърлога. Тия момичета и момчета не можеха да повярват, че някой би убил носорог заради митичния благотворен ефект на рога му върху мъжката потентност, гадеше им се почти физически... Личеше си, че екокатастрофите, през които човечеството е минало (тоест ще мине), са дали истински отпечатък и върху мисленето ни. В книгата има доста други такива примери. Принципно много харесвам Брин именно заради способността му да екстраполира десетки различни фактори и да търси – по типично екосистемен начин – връзките и взаимодействията помежду им.

Обръщам се с питане към всички, които четат тук: попадали ли сте на смислени къси текстове (разкази и новели) с екологична насоченост? Моля препоръчайте ми ги – с Наско Славов продължаваме да събираме предложения за евентуален следващ сборник „Зелени разкази“. (Сашо, а ти виж какъв имейл имаш от ЧоБи.

Накрая ще събера предложенията тук.

[Кал]

Копирам отговорите от ШД:

Благодаря за хубавите думи, Кал :) Относно Брин – аз също много го харесвам по принцип, Earth ми е сред доста любимите фантастики (Existence също е хубава, без последните 100-тина страници). Определено изследва и социалните промени, макар и по един доста по-отчетливо „инженерен“ начин (не е най-доброто описание, но е най-лесното, което ми идва на ум в момента). От твърдите фантасти Ким Стенли Робинсън засега безапелационно ми е фаворит що се отнася до задълбочен социологически подход към екологичните проблеми.

Относно късите текстове, има един сборник, който още не съм прочел, но потенциално може да ти е интересен: https://www.versobooks.com/books/1019-im-with-the-bears

И аз благодаря!

Като гледам отзивите за I’m with the Bears (например https://www.goodreads.com/review/show/1818865642), може би няма да е моето пиво (urgency, anxiety and fear… благодаря, фрашкан съм ;). Забравих да спомена, че самият аз съм си набелязал няколко антологии:

Saving Worlds (https://www.goodreads.com/book/show/52287.Saving_Worlds)
The Ruins of Earth (https://www.goodreads.com/book/show/898 ... s_of_Earth … не, тази току-що я отхвърлих по сходни причини)

И една с есета: Green Planets: Ecology and Science Fiction (https://www.goodreads.com/book/show/189 ... en-planets)

Последната я използвах доста за тази статия, голяма част от концепциите, засегнати тук, ги има и в Green Planets (всъщност въпросното есе на Мортън е точно оттам). Обаче посестримата ѝ Red Planets ми хареса доста повече.

[Кал]

Гореща сводка от местопрестъплението:

„Зелени разкази (ама наистина)“ разширяват ареала си

[Кал]

С дружните усилия на Александър Карапанчев и Петър Тушков, „зелена?“-та приказка за Юнаци се разлисти и в Сборище на трубадури.

Spoiler

Единственото, което би могло да раззелени Кал още повече, е вест от Борея...

[Кал]

Със съдействието на Янчо антологията се раззелени и във ФБ страницата на бургаската регионална библиотека „Пейо Яворов“.

[Кал]

Отзив от Петър Атанасов в SciFi.bg

Ако сте чували за фондация „Човешката библиотека“, но не сте много сигурни кои са те и за какво се борят, то аз имам идеалния литературен отговор на въпроса ви. Тяхната антология „Зелени разкази (ама наистина)“, която излезе през 2016 г., отлично въплъщава идеалите и посланията на „Човешката библиотека“ – както с хубавото, така и с не чак толкова хубавото. Техните автори пишат не само за да ви развличат, а и за да ви предадат, че имаме нужда от малко повече любов, и от малко повече активност, за да запазим себе си и природата около нас. Понякога творбите в тази антология са твърде наивни, понякога са излишно патриотични или прекалено повърхностни, но винаги са позитивни, а посланията им – адекватни и актуални.

Сред авторите има всякакви – стари и млади, българи и чужденци, най-старият разказ е писан през 1971, а най-новият – през 2014. Но е учудващо колко необходимо е да се чуят/прочетат те сега, когато наболели теми са Пирин, справедливостта, увехналите ценности и борбата за по-добър живот. Сборникът едва ли ще допадне на хората, които смятат, че протестите всеки четвъртък на Орлов мост са не на информирани хора за опазване на природата, повече прозрачност в бизнеса и отделяне на мафията от държавата, а просто на сбирщина хипита, платени от „зелен октопод“, пречещи на туризма. „Зелени разкази (ама наистина)“ няма да обърне възгледите на закотвилите се в колите си псевдопатриоти, но пък може да влее нови сили на онези, които вече се борят за зелена кауза и имат нужда от съвсем леко презареждане.

(...) Очаквах да харесам разказите на ветераните повече от тези на тийнейджърите, но учудващо се оказа, че възрастта на авторите въобще не е фактор.

(...) „По Е-3 за 23“ на Димитринка Ненова е разказът, който практически ме вбеси. От една страна, Ненова очевидно има талант (без да съм чел друго от нея) и пише майсторски, с емоционален заряд, с литературни изразни средства, с колоритен език, увлекателно, с всичко необходимо. От друга – посланието му е толкова безобразно банално, така пропагандно предадено и толкова пресилено, че отвращава. Главният герой е кисел тийнейджър, който след една екскурзия по чукарите осъзнава колко много обича живота, природата, страната и роднините си и изведнъж се превръща в мъж за пример. Не съм сигурен доколко едно такова леке ще бъде полезно на обществото, независимо че вече знае, че е лошо да си хулиган и е хубаво да си патриот. Остава си също толкова тъп, просто е с правилни възгледи. Подразни ме също езикът на разказвача – от една страна той е, повтарям, тъпо леке, а от друга, авторката е очевадно ерудирана и интелигентна дама. Двете крайности са смесени в един разказ, което е нереалистично и дразнещо. Може би причината е, че героят стига до „прозрението“ си тотално незаслужено и целият процес е изключително повърхностен. А неговата придружителка Рени е просто зубърка с промит мозък, въпреки че и тя е с правилните възгледи. Едно признавам на разказа – малко неща успяват да стигнат толкова дълбоко до мен и да породят толкова противоречиви чувства. С интерес ще прочета нещо друго на Димитринка Ненова, за да се опитам да си обясня на какво се дължи това и какъв автор е тя.

Интересно произведение е „Приказки за юнаци и злодеи: Зелена?“ на Калин Ненов и Борислава Славеева – Борея. Усеща се като доста извънземно и извънреално, същността на главните герои е енигма, има емоционален заряд и излети чувства в него. Същевременно, и тук посланието е ясно, дори лицата и местата, за които става дума, са с ясни прототипи от нашия живот. Юнаците, пазителите, героите, активистите, протестърите вероятно ще се припознаят в него. Краят му е малко мрачен, а ми се щеше да е по-позитивен и мотивиращ. Струва ми се, че е писан повече с цел самотерапия, отколкото като литература, ориентирана към читателите, но това не е лошо и не пречи прекалено. (...)

[брръм]

Прочетох и аз тези Наистина Зелени разкази най-сетне. Първите 2-3 ми се сториха назидателни, сякаш някой ми размахва пръст да правя повече. Малко ми стана забавно, че четях разказа в който дървата са буквално очовечени, от плът и кръв, а това което няма и 24 часа по-късно правих, бе да режа окастрени дървесни клони, за да стават по-добре за подпалки.

Единия от двата разказа, които ми изчистиха недотам приятното чувство за назидателност бе именно "по Е-3 за 23" (ако не съм объркал разказите и заглавията - в момента нямам книгата под ръка). Този разказ в който завличат келешчето на Ком-Емине. Самия процес, без да усетиш да те завлекат външни обстоятелства извън комфортната ти зона, и в крайна сметка да се окаже приятно изживяване от което печелиш, я нова приятелка, я ново, разширено самосъзнание, ми се стори доста приятно-сладурски. A другия бе този на Брин, за войниците зеленотворци. Сигурно е универсално привлекателна идеята за праведната саможертва. Имам и един донякъде критичен отзив за юнашко-Зелената приказка, но по-скоро на живо ще го споделя.

Като цяло съм доволен, доста различни автори и разкази, ако искате и епохи, са събрани в тази неголяма антология. Хареса ми и как в разказа за магистралата доста фантазия е вложена. На колко места все пак ще видиш споменат жираф, каращ автомобил??

[Кал]

В „първите 2-3“ включваш ли „Скалпелът на Окам“? Понеже за мен това е една от най-фините гаври с назидателността, които съм виждал...

А в кой разказ жираф кара автомобил?

Критични отзиви най обичам в писмена форма. Тогава по-лесно си събирам мислите за отговор. (Иначе, ако смяташ, че помня наизуст всяко от стотиците съображения, които съм имал, докато пиша някой разказ... Като казах „стотици“, виж само началото на „Триптих за Юнаци и злодеи“ – почва тук и продължава на стр. 3 и 5 от темата.)

[Кал]

Най-сетне стигнах да отговоря по отзива на Петьо Атанасов горе:

За тримесечния юбилей от празника (а горната рецензия беше истински празник насред привичното мълчание ) ще споделя някои наблюдения и аз.

Най-много ме изненада реакцията ти към „По Е-3 за 23“. Може би защото аз изначално не приех момчурляка толкова като „леке“ (тоест завършен неспасяемник), а по-скоро като „кисел тийнейджър“ (тоест неориентиран, но променящ се). Затова и трансформацията му хич не ме учуди. (Айде, бе! Колко хора няма да се трансформират, като прекарат 23 дни, 24 часа дневно, в компанията на всестранно надарено другарче, което отгоре на всичкото предразполага към романтика? ) Не знам дали ако историята беше написана в по-дълга форма, щеше да ти стои по-убедителна; аз някак си „запълних празнините“, екстраполирайки. Не ми се струва и че героят беше тъп. Неориентиран, както казах – да; но никъде в текста не видях белези, че ни приема, ни предава. Напротив, стори ми се, че под „куул“ фасадата се крие някой, който е отворен към нови преживявания. Затова и толкова бързо ги попива. Може би ако сравним конкретни цитати, ще разберем кой извод откъде е дошъл.

(Целта ми тук не е да защитавам разказа – просто винаги ми е интересно да изследвам различията в тълкуванията на читателите.)

За „Справедливост“ да издам (хихихи), че не е разказ, ами… откъс от романа Earth (непревеждан на бг). Но всъщност си седи съвсем завършен, да? Структурата на целия Earth е „мозаечна“ и позволяваше да включим откъса като „разказ“. (Иначе Брин почти не пише къси форми.) Самия роман ти го препоръчвам страхотно много – представя едно наше бъдеще, което хем е умно изградено, хем вдъхва надежда, а половината му предсказания вече са се сбъднали. :-O

А като питахме Брин какъв хонорар иска, отговорът му беше „Някакъв артефакт от комунизма, който да изглежда по-фантастично“. Ние мислихме, мислихме… и му пратихме значка с паметника на Бузлуджа.

За „зелена?-та“ приказка и „Краят му е малко мрачен“: Ама… ама… как така?! Стига, бе, човек! Аз мрачни краища не пиша – катарзисни в най-лошия случай (освен „ужасяващата“ приказка, де… ехехехе) – а и да бях написал, Борея сигурно щеше да ми нашока репата… Шегата настрана, като правих едно преброяване на текстовете със зареждащо звучене срещу тези с натоварващо, нашето нещо с Борея ме озори къде да го сложа. Така че те разбирам. Но си го представи така: В началото виждаме как Кал лекува Юна физически. Накрая виждаме как Юна – слушайки – лекува Кал душевно. … Поне малко мотивиращо не ти ли действа?

Впрочем: приказката разбираема ли ти беше, без да си чел предходните истории от цикъла за Юнаците и злодеите?

И още работи ме сърби да кажа, но да не се оливам. Да има и за следващия път.

Огромно благодаря пак!

[Кал]

С Петьо се заформя страхотен разговор:

Еее, бая време мина, вече не си спомням точно какво съм чел Ще опитам да отговоря.

За Е-3 явно не съм се доизяснил, сега като си го чета наистина не става съвсем ясно какво точно ме дразни. Ясно е, че идеята е момчето от тъпо хулиганче-хейтърче да стане на добродушно, полезно за обществото патриотче. Така и става и може би това е доста добро развитие като за него – със сигурност е по-добре, отколкото да си остане хулиган. Лошото е, че не виждам той да е осъзнал истинските ценности (или поне тези, които аз смятам за истински), не мисля, че той ще се бори за нещо смислено и по-важно от баналните му живот и размножаване в бъдеще. Например, той не е патриот, който ще отиде да протестира срещу АЕЦ Белене или в защита на Пирин – той ще гласува за Валери Симеонов или Бойко Борисов, защото така е патриотично, и ще псува тия нехранимайковци, соросоиди и жълтопаветници, дето му пречат да се прибере по-бързо при зубърката и чаветата (защото, нали, най-голямата ценност в България все пак е семейството, не нещо друго). Той няма да се бори за благосъстоянието на хората в страната си, за свободите им, за добруването им, за развитието им – той ще се бори те да бъдат патриоти като него, да не се цепят от колектива, да не нахалстват там по някакви антипатриархални и рушащи православието истанбулски конвенции и гей-прайдове, развращаващи децата. Ще е от тези патриоти с турски имена, които променят турските имена в Стара Загора, защото застрашават българщината. От онези, които никога не са чели, харесали или запомнили нещо от Вапцаров (комунист, осъден на смърт заради про-СССР-ската си дейност, друго нещо, което повечето не знаят), но бързат да се възмущават, че една чалга певица е опитала да провокира нещо, използвайки негов текст, и се борят да я забрянат (сега видях, че видеото е свалено, защото големите патриоти и псевдоинтелектуалци са го докладвали – Да живее културата! Спасени сме! Бай Тошо одобрява, а Вапцаров вече не се върти в гроба. Сега спокойно можем да се друсаме на 100 кила – 100 каба гайди, изпълнени с национална гордост и усещане за културно и морално превъзходство). От онези, които вкъщи слушат рапа на американските чернокожи, но мразят българските цигани, защото те са им виновни за всичко (вместо да се опитат да решат проблема с липсата на интеграция, което е двустранен процес). Които не помнят нищо от и за Ботев, но понеже са станали прави по време на сирените на 2-ри юни, значи са изпълнили патриотичния си дълг и това ги изпълва с лична гордост за грандиозно постижение. Които танцуват показно хора пред Народния театър на фолк песен, продуцирана от Пайнер, но не биха изтърпяли вкъщи да изслушат едно автентично изпълнение (всъщност, какво говоря, това дето го пускат по кръчмите, си е автентичният фолк, нищо че инструменталът му е от синтезатор). Такава ми изглежда зубърката и точно на това е научен вече и той. Всъщност, не си спомням конкретни цитати, които са ме навели на тези мисли, просто в последно време ми е втръснало от тези фалшиви патриоти. Защото в 99% от случаите, когато чуя някой да говори за такива ценности по този начин, по който героите в произведението, той мисли и действа точно така. Истински напредналите хора (по мое мнение и мои оценки) отдавна са надраснали това ниво, а разказът сякаш иска да си останем на него. И ме дразни, че в момента точно такива послания са модерни, но не като възраждане на истинския патриотизъм, а като начало на националистическа вълна, която може да се развие в нещо опасно ако продължи така. Може би ако бях чел разказа преди 10-15 години щеше да ми хареса повече.
И другото нещо – ако целият му мироглед е способен да отиде от едната в другата крайност за няколко седмици – значи същият процес може много лесно да се повтори в обратна посока. Достатъчно е влиянието от зубърката и баща му да спре и той ще се върне към старото си аз. Иначе казано, мозъкът му явно се промива изключително лесно. Такива патриоти около мен не ща, благодаря. Съмнявам се, че удължаване на разказа щеше да помогне особено в този аспект. Твърде крайна и наивна е идеята. Твърде пресилен е патосът му и в двете крайности, за да ми бъде каквото и да е от това реалистично. И още един момент, който може и да не е станал ясен в ревюто – не си спомням цитати, но в началото, когато героят уж е необразован хейтър, той използва твърде много сравнения с емблематични литературни герои, твърде ярък език. Нали уж е бунтар, който мрази да чете, откъде ги знае? Как е постигнал такова богатство на езика, каквото има авторката?
Впрочем, този текст го четохме на редакторската работилница преди години. Още тогава ме вбеси, в книгата го прочетох за втори път. Не искам да го чета трети път. И не искам никога повече да виждам такива.
Ето едно клипче, което може би по-добре ще обясни от мен самия какво си мисля за героя от този разказ – https://www.youtube.com/watch?v=kttVCbTrDLw

Интересно ми е да получа тази информация за „Справедливост“. Някой ден, когато съм престарял, сайтът е затворен и аз вече чета книги само и единствено за удоволствие, може и да прочета романа, интересно звучи. Да не би да е нещо като „Облачен атлас“? Или пък може някой да се излъже да го преведе на български и да ми попадне за ревю, което ще ускори процеса
Значката с Бузлуджа е страхотна идея, и аз бих препоръчал нещо с летящата чиния Жалко, че сега са я затворили и сложили охрана (според новините), а аз така и не я посетих да си направя селфи сред руините докато му беше времето.

Ако правилно си спомням края на „зелената“, Кал е отчаян от хората, че не разбират каузата му и допускат да се върви срещу нея. И бъдещето изглежда мрачно, защото каузата ще бъде загубена. Браво на Юна, че го лекува, ама кел файда. Ще доживее да си види мрачното бъдеще, което не е успял да спре, вместо да умре сега – честито Иначе да, наистина стои малко по-висящо от идеалното, не се баш разбира какви са тези същества и какво се случва с тях, но не е болка за умиране и е достатъчно добро като самостоятелно произведение без връзки с други.

Лелеее! Какво есе! Усеща се, че много си ѝ насъбрал на тая тема.

Аз се смръщих, като видях думата „патриотични“ още горе в рецензията ти, понеже моят собствен подход отдавна не се вълнува от понятия като „нация“, „родина“ и други тесни територии. Земята, въздухът, водата нямат граници – не можем да се съсредоточим само върху „наще си“ и да си мислим, че осирането на „чуждите“ няма да ни засегне, нали така? Затова и много внимавам, когато усетя патриотични пориви, в говоренето или писането. В това отношение всички в журито ни, вярвам, бяхме единодушни. Съответно мислех, че сме го избегнали в подборката на разказите... но твоят отзив ме разколеба.

От друга страна, подозирам, че на теб ти се е задействал някакъв негативен спусък (negative trigger, от теорията на общуването). Привидял си много повече патриотизъм в „По Е-3 за 23“, отколкото го има там. (А може би и в другите текстове, които са те подразнили по тая линия.) Но пък така открих колко важна е за теб темата за излишния патриотизъм. Което на мен ми е много ценно – то изпълнява любимата ми функция на литературата/изкуството като „огледала“, чрез които опознаваме другия по-дълбоко.

Иначе за мен посланието на „По Е-З за 23“ по-скоро е: „Научи се да виждаш света си. Така ще го обикнеш.“ А действието би могло да се развива където и да е, не само в България.

Отделно, както казах и в предния си коментар, за мен героят се развива бързо, понеже е отворен към такъв тип развитие. Той не е тъп, просто дотогава не е попадал в предразполагаща среда. И не виждам какво ще го подтикне да кривне в друга посока, веднъж открил тази. Аз имам вяра в днешната младеж. И не само днешната. И не само младежта.

Earth няма НИЩО общо с Cloud Atlas. Дейвид Мичъл за мен е от слабите прогностици – той работи с антиутопични бъдещета, в които взима две, макс три лоши тенденции от настоящето и ги довежда до някаква крайност, с цел възпитателно сплашване на съвременния читател. Което е скръбна работа – то пренебрегва неминуемото възникване на противостоящи им тенденции (пример: колкото повече осираме природата, толкова повече ни засяга това и съответно се задействаме да обърнем процесите). Брин, наопаки, е в състояние да обхване поне 20-30 съвременни тенденции – и хубави, и лоши – и да си представи следващите стъпки в развитието им, докато те продължават да си влияят взаимно. Много малко подобни автори съм виждал.

Хахаха, отчаянието на Кал в края на „зелена?-та“ беше заради отношенията между някои от съратниците му. Неспособността им да се разберат помежду си, колкото и свестни да са поотделно. Желанието му да избяга от такъв тип отношения. Но мога да те уверя, че е било само временно. Както е усетила и Юна.

А както пеят Avantasia: Dreamers come and go, but the dream's forever...

[Кал]

Отзив на Невена Паскалева в Goodreads

Най-силно усетих връзката с природата в „Коя е тя“- по-детски невинна изповед в любов към земята, която ме трогна; в „Само любов“ и „Зрънце живот“– замайващи откровения за приемствеността. Интересни образи /на животни?/ открих в „Парченца смърт“, „Око на змеица“, „Единак“ и… особено в „Братята от Левса“, уникален разказ за необходимостта от душевна връзка между видовете живот на планетата ни. Болката от липсата на такава се усеща в „Приказки за Юнаци и злодеи: Зелена?“, „Справедливост“ и „Светулчина поляна“. А разказите, които са открито войнствени и даже ми посъбудиха бунтарския дух, са „Багер в пясъка“/много, много тъжно/, „По Е-3 за 23“ /ех, да бях пак тийнейджърка / и „Скалпелът на Окам“ /или как можем най-сетне да впрегнем един велик ум да върши нещо добро/. Историите, които не успяха да ме грабнат докрай са…останалите. Не успях да намеря достатъчно допирни точки, а „За вятъра и другите природни пиршества“ чистосърдечно го пропуснах. Признавам си, имам проблем с четенето на пиеси.
Като цяло, сборникът си свърши работата, насочи вниманието ми към темата, разчувства ме, замисли ме, накара ме да погледна по-внимателно около себе си - небето, дърветата, хълмовете, струпаните в междублоковите пространства есенни листа. Това сякаш е важното?

[Dess]

Ето и моя отзив в Goodreads:

Напоследък зеленото излезе много на мода; нароиха се "зелени" идеологии, а покрай тях и "зелени" антологии. Сборникът на Човешката библиотека обаче изследва истинската, дълбока връзка между човека и природата, развежда ни из близки и далечни светове, поставя стари и нови въпроси; стряска, замисля и трогва. За да ни направи по-добри, по-съзнателни и по-осъзнати граждани на света и обитатели на планетата.

Следват кратки впечатления от всеки разказ по реда на включването им в сборника. Особено ме впечатли качеството на преводните текстове - текат леко и естествено, неотличими са от писаните на български разкази.

"Бръсначът на Окам": изненадващ. Замислящ. Доста време се чудех накъде се е запътил, но обратите в края повече от компенсират бавничкото начало.

"Светулчина поляна": стоплящ. Изпълващ с вяра и надежда - в Човека и човечеството.

"Братята от Левса": разтърсващ. Побиха ме тръпки. Изключителна идея и брилянтно изпълнение. Образите от този разказ дълго ще ме преследват.

"Справедливост": напрегнат. Екшън елементи. И в същото време затрогващ.

"Следствието": разсмиващ и разплакващ едновременно. Болезнено реалистичен. Действието се развива по нашите ширини, в едни не чак толкова далечни времена... и ме накара да клатя глава и да стискам зъби. Автентичният диалог го прави още по-въздействащ.

"Парченца смърт": усмихващ, въпреки стряскащото заглавие. По детски чист и мил. Напълни ми душата.

"По "Е-3" за 23": любим. За пореден път го чета и винаги успява да ме стисне за гърлото. Страхотен младежки стил и прекрасно послание.

"Приказка за юнаци и злодеи: зелена?": интригуващ. Необичайно съчетание от поетично-архаичен стил и съвременна тематика. Красив, въздействащ език, и завидна динамика между героите.

"За вятъра и другите природни пиршества" (пиеса): шантава. Или може би, вятърничава? Преплита театър на абсурда с магически реализъм. Действие почти липсва, затова пък диалогът изпълнява впечатляващи лупинги.

"О, дай ми дом": интересен. Необичаен поглед към темата за ГМО. Много симпатични герои, чиято кауза веднага те грабва.

"Зрънце живот": вдъхновяващ. Кратичък, но изпълнен с такова неподправено чувство, че дълго ще ме сгрява отвътре.

"Моцартина": затрогващ. Прекрасно обяснение за природните стихии, съчетано с гледната точка на момче от малцинствата. Няма начин да ви остави безучастни.

"Любов под дърветата": разсмиващ. Интересно приложение на максимата "Любовта ще спаси света".

"Сълза от змеица": любопитен, но някак незавършен. Идеята би могла да се разгърне още.

"Само любов": умиляващ. Носещ мъничко печал, но и много мъдрост, вяра и доброта.

"Багер в пясъка": надъхан. Личи си колко е скъпа на автора девствената природа, колко му е важно опазването й. Дано повече хора се вслушат в гласа му.

"Единак": някак носталгичен, напомни ми разказите на Радичков. Прекрасно е да можем да погледнем света през очите на друго живо същество.

"Коя е тя": необикновен. Идеален завършек на сборника. Римуваната проза, загадката и преди всичко силното послание, заслужават вашето внимание

И нещо, което пропуснах да спомена там, а трябва да се каже - корицата е просто поразителна!

[Кал]

Честит Ден на Земята! За празника в Човешката библиотека поникна нов филиз. Ще напои ли и вашето вдъхновение?

Или: имаме си нова рубрика. Нека расте, цъфти и връзва!

P.S. Споменах ни и в bghelp.co.uk/forums.

[frog]

Beautiful. И добре че с Елена спасихме Сълзата и Само любов, щото очевидно и те са важни за някои хора. Краят на Сълзата продължава да ме дразни , но... някой може да си донапише история и да стане троица с "Туп" на Мел.

Току-що ми хрумна идея за растящия копнеж!!!

Update: отзивът за "Единакът" много ме зарадва. Само ме притеснява неясната съдба на Християн.

[frog]

Здравейте, другари!

За 25 април, неделя, подготвяме раззеленяващ книжен празник с благотворителен уклон . Навръх Цветница от 15 ч. в клуб за настолни игри „Абордаж“ на ул. Веслец 22 https://abordage.bg ще си припомним „Зелени разкази (ама наистина)“ на Човешката библиотека https://choveshkata.net/blog/?page_id=5447, ще чуем аудиозапис на авокадо и накрая ще се отдадем на засаждане на малки стайни растения, които всеки може да си отнесе вкъщи и да им се радва!
ВАЖНО: запазете своето място с писмо до poslednorog-въ-gmail и не се помайвайте.

По ваш избор и преценка ще можете да оставите лепта за растенията – средствата ще бъдат дарени за опазване на дивата природа http://fwff.org/BG. Хващаме вълната от благотворителни събития в „Абордаж“ в полза на лешоядите в България:
- лекция за лешоядите с д-р Атанас Грозданов на 21 април от 19 ч. https://www.eventbrite.com/e/146181230997
- книжни изкушения с вдъхновителите Trouble Bakers ^_^ http://troublebakers.eu – разпродажба на книги на 24 и 25 април от 11 до 15 ч. непосредствено преди нашето събитие.

Всичко това правим в чест на Деня на Земята, защото е важно всеки ден неуморно и систематично да подпомагаме добруването и разцвета на природата и нейните многолики обитатели по разнообразни и находчиви начини!

Ще имате възможност да си купите нашите Зелени разкази на хартия. Имаме и електронно издание, което се разпространява свободно и без защити, можете по всяко време да си го поръчате на poslednorog-въ-gmail.

Очакваме ви с нетърпение в дома и духа на живата медовина!

Ако метеорологичните условия позволяват, домашната градинарска работилница ще се проведе на тротоара пред „Абордаж“, но преди това ще четем вътре при ограничен брой мечета заради противоепидемичните мерки.
Растенията също са краен брой , но са доста, непретенциозни и очакват своите нови приятели!

В понеделник ще публикуваме обявление в блога на ЧоБи, което да споделяте на воля по-официално.

Заповядайте!

[Топчо]

(почти) копи-пейст от блога ми:

Антологията "Зелени разкази (ама наистина)" е една наистина внимателна подборка на екологична тематика, събрала творби на наши и чужди автори. Някои от авторите са били отличени в първия Копнеж на Човешката библиотека, други са били избрани след старателно търсене и проучване.

И този факт, това старание в избора на заглавия, наистина си личи. Като подборка на произведенията, "Зелени разкази" получава твърдо 5/5 звезди. Историите вътре успяват да обхванат толкова много теми от тези, за които си мислим, когато чуем, че някоя книга е "зелена" и "екологична". Всъщност за някои от темите може би дори не сме се и сещали, а дори и най-често срещаните в литературата - като замърсяването на въздуха - са представени по нов начин, и обгърнати от такъв сюжет, че до края може би няма да осъзнаете този разказ като "зелен". Но идеята му, посланието, гарантирано ще остане. Това е другата голяма точка, по която "Зелени разкази" заслужава несъмнена отлична оценка. Нито една от историите в сборника не е обвинителна или назидателна - може би най-големият препъни камък за такава литература, или изобщо за всяка кауза, която търси да достигне до широката публика. Тези разкази не сочат обвинително с пръст. Не изскачат с предварително подговени, изтъркани поуки и лозунги, които просто да подминат съзнанието на читателя. Те разказват истории, предават емоции, показват ни различни гледни точки и оставят сам да си направиш изводите - най-правилният начин едно послание да достигне до читателите. А и тези изводи не са винаги така лесни и еднозначни. Каква е първата ви реакция, когато чуете за ГМО? Царевица и възмущение? Прочетете обаче "О, дай ми дом" на Адам Ракунас и кажете, ако не сте заобичали тези бизончета.

Като текстове сами по себе си, и степента, в която субективно ми харесаха, общата оценка на сборника за мен е може би 4. Което си е напълно в реда на нещата - много рядко съм имала случай, в който от сборник разкази, и то от различни автори с разнообразен стил, всичко да ми хареса дотолкова, че да дам обща оценка петица. От всички истории, само един откровено не ми хареса, и то без да ми бъде неприятен, а просто скучен и невпечатляващ, може би или глупавичко наивен, или твърде неразработен - това бе "Любов под дърветата" на Христина Панджаридис.

Една сравнително голяма част - на фона на общия брой на разказите - бе с нестандартна постройка. В доста от историите главният разказвач изливаше в един монолог всичко, което му се е събрало; което е видял, помислил и почувствал. Може би точно в момента на четене на книгата не съм била в настроение за такова водене на разказа, или пък това ненарочно събиране ми дойде в повече, та тези истории ми вървяха по-мъчно от станалите. Затова пък самото им съдържание компенсираше каквито и субективни оплаквания да съм имала по въпроса. А като стана дума за нестандартност, по тази точка всъщност несъмнено води изграденият като пиеса "За вятъра и другите природни пиршества". Тук нямах нищо против драматургичния подход, но колкото и да обичам абсурдистката фантастика, хаосът ми дойде в повече.

По-долу отделям по няколко думи за всеки от включените разкази, но преди това - наистина мога да ви препоръчам сборника "Зелени разкази". Да, за нуждите на Четатона на бъдещето е перфектен избор - един или друг разказ от него може да се отнесе към почти всяко предизвикателство от него (но аз реших да си броя целия сборник към първа точка - "Всичко живо е трева"). Но и извън рамките на маратона, това се оказа много приятна и изключително разнообразна антология - къде другаде ще видите събрани научна фантастика и фентъзи, романтика и съвременна проза, бъдеще и минало, от автори на най-различна възраст. Самият прочит на "Зелени разкази" си е едно приключение - не знаеш накъде ще те поведе следващата история. Или пък знаеш - ще ти остави идеята за едно по-добро бъдеще.

"Скалпелът на Окам" - Теодор Стърджън. Това е един от любимите ми научни принципи (може би и заради едноименният блог, който много обичам да чета). Самата идея на Окам може би не бе така застъпена, както очаквах, но определено получава бонус точки за реалното приложение на бръснача / скалпела в сюжета. Оценка 5/5

"Светулчина поляна" - Сергей Другал. Най-ретро звучащият разказ в сборника. Донякъде ми напомни на "Дете на времето" на Азимов. Оценка 3/5

"Братята от Левса" - Александър Карапанчев. Най-стряскащият, обезпокоителен, но и въздействащ разказ. Започва толкова фантастично - с говорещ божур за екскурзовод - че направо те подмамва да не го вземеш насериозно. Всеки следващ образ обаче се запечатва в съзнанието и дълго след прочита ще се връщате към тях дори против желанието си. Оценка 5/5

"Справедливост" - Дейвид Брин. Динамичен разказ, с хубаво послание на края - от онези последни изречения, които някак успяват да компенсират дупките преди тях. Оценка 3/5

"Следствието" - Сергей Комитски. Това бе един от тези разкази, които споменах по-горе - монологично-диалогични. В случая, под формата на разпита на един лесничей. Представя една история и идеология от близкото минало, но това, че не съм била техен съвременник по никакъв начин не намали въздействието. Може би дори напротив - непрекъснато си представях как съвсем лесно същите простъпки днес могат да се допуснат под други предлози. Оценка 4/5

"Парченца смърт" - Мария Белчева. Сладък разказ, много детски. Липсваше му нещичко, за да може да плени аудиторията от целия възрастов диапазон. Оценка 4/5

"По „Е-3“ за 23" - Димитринка Ненова. Да се вмъкнеш в главата на мрънкащ тийнейджър е съмнително удоволствие. Затова пък да видиш как дори и против волята му маската на това мрънкане се пропуква си е несъмнен кеф. А за фон - впечатляваща разходка и мъничко любов. Не мога да кажа, че героите ми харесаха, но затова пък пътуването несъмнено си заслужаваше. Оценка 4/5

"Приказки за Юнаци и злодеи: зелена?" - Калин М. Ненов и Борислава Славеева – Борея . Сложен за възприемане разказ откъм сюжет, защото явно е част от нещо по-голямо - несъмнено поредицата "Приказки за юнаци и злодеи". Дори и откъснати обаче от естествената си среда, героите в разказа се държат един за друг и тази загриженост между тях ще докосне и незапознатия читател. Оценка 4/5

"За вятъра и другите природни пиршества" - Чувствах се направо гузно, че този разказ - пиеса така ми опъна нервите. Горе писах, че обичам абсурдността във фантастиката, но дали защото тук имаше страшно много различни елементи, дали защото бе само диалог - направо не ме свърташе на едно място, докато го четях. А иначе виждах толкова неща, в които бих могла да се влюбя - от този загадъчен вятър, който ти пребърква мозъка, през персонификациите на Паметта, та чак до кладенците с отлитнали и потънали думи и неочакваните посещения на конници без или с повече глави.Оценка 3/5

"О, дай ми дом" - Адам Ракунас. Може би любимият ми разказ. Много силни герои, и освен това добре развити, на които от първите редове ми беше така лесно да съпреживявам; динамичен, истински сюжет въпреки краткия обем и различен поглед върху ГМО. Оценка 5/5

"Зрънце живот" - Миа Сердарева Това бе от онзи тип разкази, които не ти разказват нищо особено. Но затова пък как го разказват! Така хубаво и неподправено, с толкова емоция и грижа, че може да почувстваш калта по пръстите си и живота на зрънцето под ръцете си. Оценка 5/5

"Моцартина" - Марта Радева. Допълнително интересен разказ за мен, защото засяга наводненията в града, в който живея - във Варна, в Аспарухово. Все пак обаче нещичко му липсваше, за да кажа, че е "Моцартина" е постигнала повече от това да подръпва емоционалните ми струни. Оценка 3/5

"Любов под дърветата" - Христина Панджаридис. Единственият разказ, който не ми хареса. Хем ми беше скучно написан, хем не можах да преглътна фантастичният елемент "внучка разказва на дядо как се е натискала с лечебна цел в градината". Оценка 2/5

"Сълза от змеица" - Светла Дамяновска . Много сладка завръзка - и хубава развръзка; доста празни приказки, и чувството, че този разказ е част от един по-широк свят, за който с огромно удоволствие бих чела още. Оценка 4/5

"Само любов" - Нели Цветкова. Чудесен разказ, зареден с толкова силна, но кротка емоция. Бе истинско удоволствие да виждам как под едни ръце се раждат цветя, под други - хляб, стига само в тях да има любов. Оценка 5/5

"Багер в пясъка" - Камен Петров. Хареса ми как първо авторът ни повежда на едно пътешествие из красотите на крайбрежието, за да ни убеди на финала защо не трябва да позволим на този багер да продължи. Доколко ме убеждава именно със силата на разказа си (защото каузата е хубава, ясно), не съм съвсем сигурна - не ме докосна така дълбоко както би могло, не ми предложи нещо по-особено, освен призракът на Форд Префект, който витаеше в съзнанието ми. Оценка 3/5

"Единак" - Християн Трифонов. Мислех, че съм се наситила на "вълчи разкази", но "Единакът" ми хареса неочаквано много. Образът на животното, на звяра, а и на човека бяха така, така хубаво изградени, а финалът може би щеше да ме накара да дам максимална оценка на разказа... ако вече не го бях решила. "Единакът" имаше от онези моменти и фрази, които решават в съзнанието на читателя съдбата на книгата, лягат ти на сърцето. За мен това тук беше ръката, която спира изстрела и "Не го убивай. Гладен е". Оценка 5/5

С изненада и радост разбрах, че авторът има и друга издадена книжка/ повест - "Черният куфар". Преди я подминавах, защото не можех да разбера за какво иде реч, но след опита си с автора, ще рискувам - не вярвам да ме разочарова, каквато и да е темата.

"Коя е тя" - Давид Мавродиев. Този пък разказ като решение за представяне ме спечели напълно! "Коя е тя" е написана в рима, изключително лека, непретенциозна, лееща се рима, която честно казано бе по-поетична и по-приятна за четене от голяма част от модерните бели стихове. Оценка 5/5