Понеже съм почти напълно "
отчаяна от живота"
(след като в световен план обявиха Добрич, Варна, Благоевград, някои региони на Испания и разни други места като анатемосани в името на бога на вируса), вчера седнах да чета "Ортодокс" да видя Григор какво е написал за мене.
Извотдът е, че от Хр. се различавам по това, че аз (и) като малка бях много сръчна, а проклета съм сега, не тогава И че до осми клас си учех всичко, не само някои неща. От осми клас настана трагедията, но поне английския сама го избутах от калта И така до ден днешен!
Well, определено това е книгата с най-много въпроси, в пъти повече от "належащите" се в "Невидена река". Не бива да се чете много бързо.
– Ясно. А какво ще рече това? [стр. 74]
Не обичам напълно разкостващи обяснения на изрази и понятия като в "Харт", но някои ситуации са доста забавни. Радва ми описанието на реакции и погледи и досещането.
Интересен паралел може да се направи между трите книги, но на дневен ред има друга
подобна, по-проста задача, а и безкрайно множество по-спешни.
Ясно. Разбрах всичко. А какво всъщност значи? [стр. 118]
Заключението на Петърчо, че понеже панталоните са по-удобни за пакости от роклите, трябва за всеки случай да прави пакости, за да не му навлекат рокля, ми се стори вече прекалено и too far-fetched
. Все пак не изключвам някои хора да разсъждават именно по такъв начин, if that's what eidetic is [стр. 77]. Но е и много аутистично да приема всичко буквално като животинките
, е, понякога само защото не знае някои неща и не ги е виждал.
Едно мое нещо щях да напиша, дето Петър К. преди време много си го хареса за учебника си - относно споделението ми за историята с жената бог:
На 1.XI.2019 me wrote:Може да има логика, но това не значи, че има смисъл :})
Та преди да добавя това тук, на стр. 240 Григорова видях да се мъдри "Няма ли значение, няма и смисъл". Е, в друг контекст (морално-етичен, не разсъдъчен), но това за логиката и смисъла си важи за книгата.
Не знам дали ще продължавам с "Нощта на скорпиона", или ще ми дойдат много децата.
И ъ, не мо’а да разбера, защо в литературата, драматургията и киното все съм или смела бунтарка със силно изразено собствено мнение, преследваща целите си, или луда, или от чума покосена :}
Направо не смогвах да отговарям на въпросите. Това да те разпитват било голяма досада. Друго си е ти да питаш... [стр. 141]