Пепел и сняг


In exploring the shared language and poetic sensibilities of all animals, I am working towards rediscovering the common ground that once existed when people lived in harmony with animals. The images depict a world that is without beginning or end, here or there, past or present.

Gregory Colbert, Creator of Ashes and Snow

“Пепел и сняг” на Грегъри Колбърт е проект, който събира на едно място снимки, 35 милиметрови филми, арт инсталации и роман в писма. С вглъбение и устойчива вяра в експресивната и артистична природа на животните, той е уловил необикновени взаимоотношения между хора и животни.

Неговата алегория от 21 в. включва повече от 40 тотемни вида от целия свят. Откакто започва да създава своята творба “Пепел и сняг”, Колбърт е организирал повече от 30 експедиции до места като Индия, Египет, Бирма, Тонга, Шри Ланка, Намибия, Кения, Антарктика, Борнео и др.

Спектакълът първо е открит в Арсенал във Венеция, Италия през 2002 и се планира да обиколи света без крайна дестинация. Музея на номадите, пътуващия дом на Пепел и Сняг, дебютира в Ню Йорк (от март до юни 2005) и после пътува за Санта Моника (от януари до май 2006), Токио (март до юни 2007). Сега Пепел и Сняг ще пътуват за Мексико.

Снощи гледах този забележителен арт филм, за който може да научите повече тук.

След като го изгледах имах усещането, че политам. Сред децата, животните, планините…
Fly, fly, fly
Летете!
(: Светличе в празнично настроение

Международният ден на Земята – 22 април

Приятели,
на Международния ден на Земята – 22 април, който ще се чества от над 1 милиард човека по цялото земно кълбо, да се съберем и ние и заедно да почетем глобалното тържество на грижата за нашата планета!!!

Нека се запознаем с най-наболелите „рани” на нашето кътче Земя – българската природа, да се спрем и да помислим какво всеки от нас може да направи, за да я спаси, че да продължаваме да й се радваме…

Кога и къде?

Велико Търново – пред Общината, 18 часа, Недялко Йорданов – info ет nomadshostel.com, Таня Конакчиевa- tkonakchieva, tkonakchieva ет abv.bg

Варна – пл.Независимост, 18,30 часа, инж. Владимир Михайлов – vladimir.mihailov ет gmail.com ; Вяра Мишева – verka3333 ет gmail.com

Пловдив – Копчетата, 18 часа – Мария Георгиева, elmira ет gbg.bg; Нели Арабаджиева, blueprints ет abv.bg

Габрово – пред Общината, 18 часа

София:

От 14:00 до 20:00 на следните 5 инфо-спирки:

– в градинката между СУ „Св. Климент Охридски” и Парламента – за чиста и зелена градска среда;

– на ъгъла на бул. Витоша и бул. Патриарх Евтимий – за вредите от цианидните технологии при рудодобива и проекта АЕЦ “Белене”; ;

– на пл. Света Неделя – за презастрояването на Черноморието;

– на Попа – за велоалеите в София;

– пред Народния Театър – за Национален парк Рила, ски-курортите и алтернативния туризъм.

– на езерото Ариана се открива фотоизложбата „ЗЕМЯТА ОТДОЛУ”

16:00 Състезание между градски транспорт, автомобил и велосипед
(за повече инфо виж: bikevolution-bg.org или пиши на velobg ет gmail.com)

17:30 В двора на Ректората на СУ „Св. Климент Охридски” – дискусии, форум-театър и среща за велошествието

18:30 Събиране за вело-шествието на „Велоеволюция” – в двора на Ректората на СУ
19:00 Начало на вело-шествието на „Велоеволюция” – от СУ през Попа до пилоните на НДК

19:30 Пешеходно и вело-шествие – пилоните на НДК
19:45 Тръгване на пешеходно и вело-шествие – НДК – бул. Витоша – ул. Граф Игнатиев – Сцената в Борисовата градина

20:30 Концерт „МУЗИКА ЗА ЗЕМЯТА” – на Сцената в Борисовата градина:

Попара feat. Арабел Караян,
D2,
Root Souljah,
Футбол и шахмат,
Гологан,
Гласове на ветровете

(това съвсем не са всички музиканти, които се чувстват част от музиката на Земята, скоро на www.iskampriroda.org и другите)

Организатори:
Коалиция “За да остане природа в България”
Екологично сдружение “За Земята”
Сдружение “Велоеволюция”
Фондация “ЕкоОбщност”
Гражданска група “Граждани за Рила”
Българска фондация “Биоразнообразие”
Информационен и учебен център по екология
Университетски клуб за опазване на природата UNECO
коалиция “БелеНЕ”

Със съдействието на Столична община

Медийни партньори:
Радио Тангра
Радио Z-Rock

Част от групите на “Граждани за Рила” също ще организират акции по градове. За да се свържете с групата във вашия град, пишете на saverila ет gmail.com

И акцията, за която разбрах току що (и подкрепям изцяло – аз самата прегръщам дръвчета, цветя и тревички :):

Да целунем Земята!

Да се съберем на деня на Земята и да й дадем, дори мъничко, но от себе си.
Бъдете!
Светличе

Вълшебната история на Чудаците

За чудесата, които се случват всеки миг, като приказките, които сътворяваме – най-истинските, случващи се всеки ден пред очите ни.

Носителят на светлина

20 март е. Навън времето се е поначумерило по мартенски и баба Марта сипе ту усмивки и слънце, ту малко дъждец.

В главата ми отеква чудна мелодия – проблясват мечове, чуват се стъпки, прошумоляват листа… В главата ми звучи вълшебна музика и вече съм там – при принц Ариан, принцеса Ния, злия магьосник, приказните гледки. Историята ще ме заплени! Още при споменаването на думата “гора” в началото, когато магьосницата се приближава към принц Ариан, усещам вълшебство, примесено с екологична тематика. Някой изсича свещените гори. Древно пророчество е на път да се сбъдне. Носителят на светлината иде!

Събрали сме се на площад Славейков. Тъкмо идвам и виждам Христо, облечен в официални дрехи и усмихнат до ушите. След малко идват и другите от екипа, който се състои и от вълшебниците Катя и Ели.

Запътваме се към Хамбара, мястото, където е предпремиерната прожекция.

Когато отварям малката вратичка, сякаш попадам в страноприемница “Скокливото пони”, където от полегатите стълби светят и ми намигат пламъчета на свещи, а дървеният ковчег до вратата напомня за атмосферата на “Карибски пирати”. Вярно, пуши се и трябва да стоиш прав, но нищо не може да ти отнеме желанието да посрещнеш чудото.

А то е “Носителят на светлина” – колективно дете-чудо на задружен екип от младежи от град Варна. И е фентъзи филм, на който предстоят изяви на филмовия фестивал за късометражно кино в Балчик и на много други български и международни конкурси. Творческият екип е работил с варненската група за исторически възстановки и каскади “Чигот” и със студио “Две и половина”, където записват дублажа.

“Чудаците” са заедно от 2 години, от началото на снимките.

Те се самоопределят като странно трио – единият пише, другият композира, третият фотографира…

За себе си Катя споделя:

Като режисьор, това ми е вторият сериозен проект в студентското кино. Първият беше филмът “Поп-метъл”, финансиран от програма “Младеж”. Освен това съм режисирала и една пиеса по случай честването на Айнщайн като учен на века. За мен винаги е било важно да мога да споделям с някого сътворяването на дадена история. Това много ми помага, не само защото в дискусията се ражда истината и възникват повече въпроси, но и ме зарежда с енергия и ентусиазъм, страст и порив, виждам много по-ясно дадена сцена, вече готова, заснета, жива… Ели много ми помага именно тук, оставяйки настрана фотографските й умения. От 14-годишни с нея творим и мислим заедно. Индивидуалният акт на написването на дадена история не е кой знае какво усилие, нито пък само хрумката.

Пътят също е определящ. Но може би най-важно е и с кого го вървиш, с кого се учиш и мечтаеш. Това е и чудото на чудаците. Умеем да мечтаем заедно. Е, не липсват и творческите спорове, особено когато някой се намеси в сферата на другия, но и това си има поучителните моменти.

Ели споделя:

Радвам се на красотата, която ни заобикаля. Обичам природата и тази близост с естественото ме провокира да показвам и на останалите чудесата, които аз виждам. Вече 4-5 години се уча как да им ги представям, било то чрез фотографии или кино-кадри.

Определено раздвояването между игра и снимане е трудно, защото са по едно и също време. По време на снимките на “Носителят на светлина” научих страшно много за осветлението и се развих. В “бъдещите творчески планове на Чудак” определено ще ме видите като оператор. Това е първият ми сериозен опит за снимане на филм. Преди съм асистирала в любителски проекти като Popcorn и съм фотограф и оператор на група за исторически възстановки и каскади Чигот.

От групата за исторически възстановки Чигот е и Медката.

Това, с което Ицо блесна във филма, освен главната си роля, разбира се, беше музиката.

Христо е незаменим по техническата част и заради образованието си. Той измайсторява фарта за филма, димките, част от мечовете, пророчеството, яйцето…

Музиката на филма е приказна и допринася за незабравимата атмосфера на пейзажите и природата.

Ето какво сподели Христо за нея:

С музика се занимавам от няколко години, а преди това съм имал наистина много хобита и инереси. Повечето от нях намериха своето място в работата по “Носителят на светлина”. Невероятно е да се пише музика за филм – тази музика е чиста емоция, която просто се преживява по време на целия процес на създаване на отделните чсти на саундтрака. Преживявам я аз, за да мога да предам усещането и на други и да я преживеят и те. Точно това е начина, по който пиша музиката си, често дори не знам какво ще се получи и какви мелодии ще звучат накрая. Знам само какво внушение търся.

С останалите неща, които правихме за филма обаче, не беше така. Преди да се заема с изработката на реквизита, особено на важни предмети от него, като Предсказанието и драконовото яйце, символизиращо стремежа към безсмъртие, внимателно подбирах материалите и начините за тяхната обработка, за да изглеждат възможно най-реалистично пред камерата. Най-голямото предизвикателство за мен беше подготовката на техническата част – пригаждането на осветлението и особено изработката на фарта. Проучванията и нахвърлянето на различни работни идеи за него, пресмятането на разходите и търсенето на материалите продължи месеци наред и накрая (не без помощта и на други хора) всичко проработи успешно, а по време на снимачния период сме снимали и на терени, на които не съм подозирал, че ще можем да поставим фарт. А с пиротехниката (най-вече с димките) искрено се забавлявах. За в бъдеще едва ли ще застана отново пред камера, освен за някоя много мъничка роличка или като статист в масовките. Мисля, че открих своето място, и то е някъде встрани от обектива. Не е като да няма какво да се прави там.

Следващият проект на екипа Чудаци се предвижда да бъде напълно професионален и пълнометражен филм на историческа тематика с фолклорни елементи. Очаквайте го в близките няколко години по чудашко темпо!

Планът им е да покажат, че въображението, смелостта, вярата и добрите напътствия могат да дадат умението да се прави грабващо кино в България. Има и хора, които могат да го правят – остава само творческа инициатива от страна на всеки. С общо желание и съвместна работа всичко е постижимо и колкото по-голямо е предизвикателството пред тях, толкова повече се радват на резултатите. Да бъде кино!

Вчера (15 април 2008 г.) беше и премиерата на “Носителят на светлина” в Червената къща в София в рамките на прожекцията на български късометражни филми и дискусия с авторите “Кино в дълбочина 2008”. На въпросите на публиката след прожекцията отговаряха Христо и Катя.

Аз мога да пожелая на чудния екип да не спира да вдъхновява и да радва, защото най-голямото чудо е да носиш радост. А вие, Чудаци, го правите по вълшебен начин – с ентусиазъм, воля и желание.

Човешката ви кани: концерт на Лот Лориен, 10 април

Отново е пролет пъстрокрила – с ухания, топлина, светлина и слънце украсила всичко наоколо.
Незнайно откъде полъхва чуден вятър на промяна, спомени за чайки, шепот на море – топло е,
бъди с нас сега – в тези пъстри светове.

Група Лот Лориен пристига в София на 10 априлчетвъртък, от 21 ч. в Чешкия културен институт на ул. Раковски 100, за да ни стоплят с музиката си отново, след концерта си януари месец, и за да ни накарат да повярваме във вълшебството на музиката за пореден път.

Групата е създадена през 1996 г. и е в състав: Кирил Георгиев – текстове и композиции, китари, мандолина, тамбура, баглама, лод.
Златомир Вълчев – барабани и перкусии (тъпан, глокеншпил, турска и тунизийска дарбука, африканско джембе и др.)
Галина Койчева – цигулка.
Бора Петкова – вокал, перкусии, казу, текстове.
Петър Павлов – баскитара.
Александър Кинов – тонрежисьор, клавири и звукови ефекти, уеб и техническа поддръжка на групата.
Ясен Казанджиев – диджериду, устна арфа, мениджър.

Ако все още не се познавате, а искате да ги опознаете и чуете – заповядайте в четвъртък.

Аз ги чакам с трепет!

Светличе

Още за концерта

Човешката представя: “Пухкава приказка”

Много преди Облачето да срещне Вятъра, когато още беше малко дете, то растеше спокойно и щастливо, на едно прелестно и просторно място, в самото сърце на Балкана. Тогава то, с всеки нов ден, откриваше света, мамещ и любопитен, видян такъв, какъвто могат да го видят само очите на малките деца.

Пухкава приказка - корица

Здравейте, мили приятели!

Как по-приказно може да започне една приказка? 😉

Какво друго ако не приказка е животът ни – безкраен, пъстър низ, върволичка от светлини и загадки? Най-хубавите приказки се случват всеки ден пред нас и ни напомнят, че именно мечтите и желанията ни ни правят повече – търсачи, откриватели, човеци.

В “Пухкавата приказка” откриваме историята на едно малко облаче, което не спира да търси себе си, докато лети над големия свят и среща нови приятели.

Облачето, всъщност беше момиче, ама не точно момиче, а жена, но някак по момичешки непораснала жена, така че по-скоро беше момиче.

илюстрация на Деница Пенева

И докато лети, и търси, и среща нови Ветрове и други Облачета, то открива, че има нужда от…

Търпение…

Това е нещо, което Облачето си нямаше или поне не знаеше да си има. Всички, и особено Вятърът; непрекъснато му повтаряха “Търпение”! Точно Облачето си намисли нещо и аха да го направи и все се намира някой вятър да го спре и да каже “Търпение”…

То искаше повече, и го искаше сега, и го искаше много, и то веднага!!!

… като всички ни. Огледайте се – не ви ли се иска и вие да сте по-търпеливи? Да бъдете по-уверени?

А по пътя към новите приятели и търпението има и полети, високо, високо, и смях, люлеене от дъгата и даже сълзи – откъде иначе идват дъждовете?

илюстрация на Деница Пенева

Вятърът харесваше Облачетата – и малките, и големите, и розовите, и сивите, и пухкавите, и по-пълните… Не обичаше само досадните Облачета и за да се отърве от безбройните им объркани и оплетени въпроси, се шегуваше с тях по свой си, ветровит начин! Точно тези шеги Облачето не рабра и се нацупи като малко дете, точно както се цупеше, когато не му разрешаваха да яде сладолед! Но понеже беше пораснало (не много, всъщност), си остана нацупено и сърдито доста дълго време. Толкова дълго, че чак Вятърът се зачуди възможно ли е един пухкав розов досаден въпроско, който иска всичко да знае, види и пипне, изведнъж да няма повече въпроси!?

Затова, когато Вятърът приключи с всички важни за Небето дела, той отново се върна при Облачето. Върна се спокоен, малко хладен, но дружелюбен, ветровито шеговит и закачлив, но изпълнен с търпение и разбиране, и те отново започнаха да разговарят! Разговаряха дълго и спокойно, като Вятърът внимаваше, малко, с шегите, а Облачето внимаваше, и то много, с въпросите.

Аз вярвам, че във всеки един от нас спи по едно малко Облаче и с приказката си Даниела ми го напомни. Благодаря й за което и с това представяне й казваме “Добре дошла” в Човешкия ни дом!

илюстрация на Деница Пенева

Блогът на Даниела е http://leeneeann.info/blog/. Може да си поръчате “Пуккава приказка” с автограф направо от авторката на адрес puhkava-точка-prikazka в gmail.com и да оставите отзив за нея тук. Може да я получите и от нас, на плаваща (рееща се :D) цена 7~10 лева – колкото прецените сами.

Към началото